Мотиви по НОХД № 1353 /2019г по
описа на Окръжен съд Варна
Варненската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу:
-
Б.В. А.
*** за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 4,
пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК
и по чл. 150, ал. 3, пр. последно вр. ал. 1 от НК за това, че :
На 31.
01. 2019 г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, при условията на опасен рецидив, в
съучастие като съизвършител със С.М.П., отнел чужди движими вещи - бижута и
пари 600 лева - всичко на обща стойност 6305 лева, собственост на З. М.К. и М. З.
К., от владението на последната, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване и поставил М. З. К. в беззащитно състояние
На 31.
01. 2019 г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, извършил действия, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на М. З. К. на 19
годишна възраст, чрез сила, заплашване и чрез привеждането и в беззащитно
състояние, като деянието представлява особено тежък случай
С.М.П. ***8, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това
,че на 31. 01. 2019 г. в гр. Игнатиево, обл.
Варна, в съучастие като съизвършител с Б.В.А., отнел чужди - бижута и пари 600
лева - всичко на обща стойност 6305 лева, собственост на З. М.К. и М. З. К., от
владението на последната, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване и поставил М. З. К. в беззащитно състояние
По искане на защитата и
подсъдимите, съдът се произнесе с определение провеждането на съдебното
следствие да протече по реда на чл.372, ал.4, вр с чл. 371,т.2 от НПК, като обяви че при постановяване
на присъдата ще се ползват самопризнанията и на двамата подсъдими, без да се
събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, тъй като същите се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства.
В хода на съдебните прения представителят на ВОП
поддържа посоченото обвинение и го намира за доказано, поради което предлага
подсъдимите да бъдат признати за виновни за извършените от тях деяния.
По отношение на подс. С.П. с оглед съдействието по
време на разследването се мотивира наказание към минималния размер, предвиден в
закона, което да бъде намалено с 1/3 съгласно разпоредбата на закона, без да се
ангажира с конкретен размер. Намира, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно.
По отношение на подс. Б.А., поставяйки акцент на високата обществена опасност,
както на деянията, така и на дееца, включително и процесуалното му поведение се
обосновават наказания над средния размер, предвиден в НК. С оглед процедурата
същото и следва да бъде редуцирано съгласно изискванията на закона с 1/3.
Предлага се и приложението на чл.23 от НК, като се наложи най-тежкото наказание
от определените.
Предлага съдът да се произнесе по веществените
доказателства и гражданските искове, като счита, че същите са основателни
относно причинените имуществени вреди и следва да бъдат уважени, а относно
причинените неимуществени вреди, моли да бъде уважен по справедливост.
Повереникът на гр.ищци и и частни обвинители З. М.К. и
М. З. К. в лицето на адв.С. намира, че вината на двамата подсъдими е безспорно
е установена. Споделя виждането на прокурора по отношение вида и размера на
наказанията. По отношение на гражданския иск, който е предявен за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв., намира същия за доказан и справедлив в
посочения размер. Като доказателство в подкрепа на това си виждане посочва
заключението СПЕ по отношение на М. З., установяващо, че вследствие действията
на подс.А., същата е изпаднала в
състояние на реакция на тежък стрес, разстройство на адаптацията, и смесена
тревожна депресивна реакция. По отношение на гражданските искове за причинени
имуществени вреди, изказва идентично становище за доказанност на исковата
претенция.
Защитника на подс. Б.А. в лицето на адв. Д. моли за налагане на минимални
наказания по двете обвинения, без да ги обосновава изрично, като предлага
същите да бъдат намалени с 1/3, след тяхното групиране. По отношение на
предявения граждански иск за неимуществени вреди, счита че е изключително
завишен в предявения размер и недоказан. По отношение исковете за имуществени
вреди, моли да бъдат уважени съобразно обвинителния акт.
Адв. В., като защитник на подс. С.П. мотивира
наказание определено при условията на чл.54 от НК, което да бъде намалено с
1/3, без да се противопоставя същото да бъде ефективно изтърпяно. При
индивидуализацията на наказанието моли, да бъде отчетено обстоятелството, че
подзащитният му е направил пълни самопризнания, активно е съдействал на органите на д.пр., което е
допринесло за изясняване на фактическата страна на деянието. Твърди, че същият
се разкайва искрено и съжалява за стореното. Желае да не се взема предвид
предходните му осъждания, тъй като е настъпила реабилитация. Желае зачитането
на срока, по време на който е търпяна МНО „Задържане под стража“ от 03.06.2019
г. По отношение на гр.иск за причинените имуществени вреди не възразява, да
бъде уважен.
Адв. В., също като защитник на подс. С.П. моли, при
определянето на наказанието да бъдат взети предвид младата възраст на подсъдимия,
неговата критичност към извършеното и не на последно място самопризнанието му и
съдействието, което е оказал по време на д.пр. за разкриването на фактическата
обстановка и на обективната истина. Последното се обосновава с разясненията
дадени т.7 от ТР № 2 /09 на ВК След определяне на размера на наказание около минимално
предвиден в специалната част на НК, моли да бъде редуциран с 1/3.
В последната си дума подсъдимите А. и П. молят за по
–леки присъди.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните факти
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт:
Б.В.А. е роден на *** *** и живее
в същия град на ул. "Цоню Т." № 36. Български гражданин, с начално
образование, не е женен. Няма данни да е ангажиран по трудови договори. Осъждан
и притежава ЕГН **********.
С.М.П. е роден на *** *** и живее в същия град на ул.
"*** *****" № 28. Български гражданин, с основно образование, не е
женен. Няма данни да е регистриран по трудови договори. Осъждан и притежаващ ЕГН **********.
Подс.Б.В.А. / по прякор „ Корекома“/ и С.М.П./ по
прякор „ Рекета"/ се познавали помежду си. От неустановено в хода на
разследването лице те придобили информация, че в дома на св. З. М.К. и дъщеря й
М. З. К., находящ се на адрес ***, се съхраняват големи парични суми, златни
накити и наркотици. Узнали, че бившият приятел на св. М.К.- св. Д. И. ., се
занимавал с наркотици. Те научили и какъв е дневният график на двете жени - кога
излизат от дома си, както и къде точно се намира самата им къща, като посетили
мястото на адреса на 30. 01. 2019 г.
На 31. 01. 2019 г. рано сутринта П. и А. ***, с
неустановен лек автомобил, като все още било тъмно. Двамата подсъдими излезли
от автомобила на улица, която била съседна на ул." *** ***".
Прескочили през оградите на съседните къщи и се озовали в имота на св. З. М.К.
и М. З. К.. Около 07,00 ч. на посочената дата св. З. К. излязла от дома си, но подсъдимите
продължили да изчакват и да се крият в двора на къщата, тъй като св. М.К. все
още не била напуснала къщата. След като няколко часа никой не излязъл от
къщата, около 11, 45 ч. на същата дата П. и А. счупили прозореца на първия етаж
на къщата и оттам проникнали вътре. В къщата те се натъкнали на св. М.К., която
по същото време била на компютъра си и слушала музика със слушалки на ушите. М.
К. била облечена само с тениска и бикини. Забелязала, че те носели черни
ръкавици на ръцете си, и по нейни възприятия че
подс. А. бил по- мургав и по- висок от подс. П.. А. насочил към св. М. К.
метално острие с триъгълен връх, което опрял отстрани във врата й, при което й
наредил да им посочи къде са скрити наркотиците и парите. Тя ги попитала какви
са, на което А. й отговорил, че са от
ГДБОП. Те избутали св. М. К. в другата стая, след което подс. А. я съборил на
леглото по корем и завързали двете й ръце за китките отзад на гърба с
пластмасови стяжки /тип „свински
опашки“/. По същият начин стегнали и краката й за глезените. Подс. А. й вързал
очите с блуза, а с друга дреха й завързал устата. След това А. допрял отново
металното острие в гърба й в областта на бъбреците и й казал да не мърда, че ще
стане лошо. Отново я попитал за местонахождението на парите и наркотиците. Св.
М. К. едва успяла да отговори през дрехата, че не знае за какво говорят, и че
не може да диша и има проблеми със сърцето. Подсъдимите махнали дрехите от
очите и устата й, след което я завили с едно одеяло, за да не вижда какво се
случва. М. К. чувала как подсъдимите ходят
из стаите на къщата и тършуват. Подс. А. дошъл пак при нея, показал й секретен
ключ, и я попитал откъде е. Той я хванал за тила и натискал главата й надолу,
за да не може тя да се обърне и да го види. К. му отговорила , че не знае. След
известно време тя им съобщила, че стяжките са прекалено стегнати и вече не си
усещала ръцете. Подс. П. ги свалил и вързал ръцете й с нови стяжки, но по- хлабаво.
Докато тършували по стаите, на няколко пъти А. идвал при нея, опирал й острието
в бедрата и я заплашвал, че ще стане по- лошо, ако не им каже къде са парите и
наркотиците. При едно от поредните отивания А., /когото К. вече разпознавала по
гласа/, дръпнал бикините й и проникнал с пръст във влагалището й на няколко
пъти, както бил с ръкавиците, под претекст, че проверявал да не са скрити там
търсените от тях вещи. Св. М. К. изпитала болка от тези действия на подс. А., и
се разплакала. После А. опипал гърдите й. М. К. и било ясно, че с тези си
действия А. нямал за цел да търси вещи. П. по това време се намирал в друга
стая и не възприел тези действия на А.. През цялото време подсъдимите се
обръщали помежду си с думата „ колега", за да поддържат версията, че са от
ГДБОП. Докато тършували из къщата, подсъдимите намерили комплект бижута обеци,
гривна, пръстен и колие от бяло злато, комплект от колие, обеци и гривна с
естествени бели перли със сребърен обков, чифт бебешки обеци на винтчета,
пчелички, от жълто злато, комплект от обички и колие с камъни „Сваровски"
с форма на капка, 40 броя пръстени и 30 броя обеци, 5 броя синджирчета от
метал, сумата от 600 лева, които били собственост на св. М. К., както и 1 брой
висулка за колие -четирилистна детелинка от жълто злато, 1 брой синджирче от
жълто злато, 2 броя дамски пръстен от жълто злато, 1 чифт обеци халки от жълто
злато, комплект обеци и широк пръстен - плътна халка с метално цвете, от жълто
злато, 1 брой сребърна гривна от халкички с висулки лебед, зарче и кръсче,
сребърни с кристали „Сваровски", комплект от колие, гривна и обеци,
сребърни, единични обеци и повредени бижута от жълто злато с с общо тегло 13
грама, 7 броя дамски пръстена сребърни, 2 чифта обеци сребърни, 1 брой
синджирче сребърно, които пък били собственост на майка и - св. 3. К..
Подсъдимите заплашили св. М. К., че са се обадили на
колегите си да дойдат с кучета да търсят наркотици, и понеже тя не им разкрила
местонахождението им, ще я вземат с тях в ареста. Казали й още, че майка й ще
бъде следващата жертва. После махнали стяжките от крайниците на М. К., сложили й калъфка от възглавница на
главата и завързали крайниците й с въженца. Подс. П. я занесъл до тоалетната и
я сложил да седне на тоалетната чиния, като я завил с одеяло. Подсъдимите претърсили
и спалнята, на която К. била легнала, по късно около 12, 30 ч. напуснали къщата
през прозореца на спалнята, заедно с намерените гореописани вещи. Те минали
обратно през съседните дворове, като съборили керемиди на земята. От шума св. М.
Й. Р., който живеел в съседство и бил на двора си, ги забелязал и ги попитал на
висок глас какво правят там, но подсъдимите без да спират, изтичали до черен автомобил,
който ги чакал в близост, и отпътували.. П. и А. отишли в дома на последния в
гр. Провадия и там разгледали инкриминираните вещи, които по късно продали и поделили
паричната сума която получили.
Междувременно когато разбрала, че вече е сама, св. М. К.
успяла да се освободи и отишла с такси до местоработата на майка си- св. 3. К.,
като й разказала всичко. Св. М. К. споделила и на бившия си приятел св. Д. И. .,
че е станала жертва на грабеж и блудство.
В хода на образувано ДП № 409/ 2019 г. по описа на
Трето РУ на ОДМВР- Варна било извършено претърсване и изземване в дома на св. И.
Х. П., която била бивша приятелка на подс.А. и майка на детето им / на адрес в
гр. Провадия, обл. Варна, ул." *** *****" № ** * ** ** *. Сред
иззетите вещи били и чифт бебешки обеци на винтчета, пчелички, от жълто злато.
С постановление на наблюдаващ прокурор при ВРП от 11. 09. 2019 г. този протокол
и иззетите с него вещи са разделени от материалите по горепосоченото дело и са приобщени
към материалите по настоящото производство. Упоменатите чифт бебешки обеци били
разпознати, като част от отнетите от дома М. К. и върнати с разписка.
В хода на досъдебното производство по настоящото дело
било извършено разпознаване, в хода на което св. М. К. е разпознала А. и П. като извършители на деянията, за които
са им предявени обвинения.
В резултат на обясненията на подс.П. дадени в хода на
досъдебното производство било извършено претърсване и иззмване в дома на св. М.
Г. Т., притежаваща заложна къща в гр.
Долни Чифлик. Сред иззетите веществени доказателства, пострадалите не
разпознават не разпознават свои вещи, предмет на извършеното деяние.
По делото са назначени следните експертизи:
Съдебно-
психиатрична експертиза за
освидетелстване на М.К. от заключението на която е видно, че същата не страда
от психично разстройство в тесния смисъл на думата. Налице са обаче данни за
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на
психоактивни вещества- вредна употреба на канабиноиди/ марихуана/ и
психостимуланти/ амфетамини/. Вследствие на преживяния остър стрес от в
резултат на проявената спрямо нея агресия и блудствени действия, тя е в
състояние на реакция на тежък стрес с разстройство на адаптацията, смесена
тревожно- депресивна реакция. Физическото и психическото й състояние й дават
възможност правилно да възприема фактите и обстоятелствата от действителността
и да дава достоверни показания за тях.
Съдебно-
медицинска експертиза за освидетелстването
на М.К. от заключението на която е видно, че същата е получила по две
зачервявания по кожата на гривнените стави на лява и дясна ръка, които е
възможно да се получат при обхващането на китките на двете ръце с пластмасови
стяжки. Увреждането е обусловило чувство на болка, без да е налице разстройство
на здравето. Видът на уврежданията отговаря да са получени в дена на
освидетелстването. При прегледа на половия огран не се установяват механични
увреждания.
Съдебно-
оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на отнетите инкриминирани вещи-
комплект бижута обеци, гривна, пръстен и колие от бяло злато, комплект от
колие, обеци и гривна с естествени бели перли със сребърен обков, чифт бебешки
обеци на винтчета. пчелички, от жълто злато, комплект от обички и колие с
камъни „Сваровски" с форма на капка, 40 броя пръстени и 30 броя обеци, 5
броя синджирчета от метал, 1 брой висулка за колие - четирилистна детелинка от
жълто злато, 1 брой синджирче от жълто злато, 2 броя дамски пръстен от жълто
злато, 1 чифт обеци халки от жълто злато, комплект обеци и широк пръстен -
плътна халка с метално цвете, от жълто злато, 1 брой сребърна гривна от
халкички с висулки лебед, зарче и кръсче, сребърни с кристали „Сваровски",
комплект от колие, гривна и обеци, сребърни, единични обеци и повредени бижута
от жълто злато с с общо тегло 13 грама, 7 броя дамски пръстена сребърни, 2
чифта обеци сребърни, 1 брой синджирче сребърно, и пари - сума от 600 лв., възлиза
на 6305 лв.
ДНК
експертиза, от заключението на която
се установява, че ДНК профилът на клетъчния материал по седалката на тоалетната
и по връзките за обувки съвпада с ДНК профила на М.К., а по уред „ Ултимат
чопър" съвпада с ДНК профила на З. К.. От обтривките от климатика, кутията
за кафе и хартиената кутия не се определя ДНК профил.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимите;
показанията на свидетелите и заключенията на изготвените съдебни псхиатрична ;медицинска; оценителна и
ДНК експертизи и писмените доказателства.
Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно
допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели.
Съдът кредитира като пълни,
обосновани и ясни заключенията на изготвените по делото експертизи.
Подсъдимите се признават за виновни, като признават фактите и обстоятелствата изложени в
обвинителния акт.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
Относно престъплението грабеж
По делото не се спори, че св.М. и З. К.
като собственици на инкриминираните вещи
са упражнявала фактическата власт над тях. Към момента на деянието същите са
били непосредствено във владението на М.К..
Както е известно от утвърдената съдебна практика грабежа е съставно
престъпление - кражба и принуда /заплаха и/или сила/ Законодателя е предвидил и
други форми на изпълнително деяние - когато за отнемане на вещта пострадалия е
бил преведен в безсъзнание или беззащитно състояние, съгласно чл.198,ал.4 НК.
В настоящия случай от обективна страна
подсъдимите са извършили деянието с действия - използвали са заплаха срещу
живота и здравето на М.К., чрез употребата на оръдие- остър предмет годен да
причини наранявания. Първото от тези действия от страна на А. е било насочено
към шията на пострадалата – орган богат на кръвоносни съдове ,т.е място жизнено
важно за живота. Безспорно установена е и заплаха за сломяване на съпротивата и
чрез вербални такива за използването на този предмет, а по късно и с
противозаконно лишаване от свобода. На следващо място е използвана и сила, като
тялото на М.К. е било изблъскано на леглото, поставена е да легне по очи, а по
късно ръцете и краката и са били вързани с пластмасови стяжки На главата и са слагани вещи /дрехи одеяло/,
които както я лишавали от възможността да диша така и да възприема случващото.
В хода на търсенето била натискана
главата на пострадалата за да не може да възприема външността да
подсъдимите. Независимо от различните действия и пряко от автора им, посочени
по горе, същите са били обхванати от умисъла и на двамата подсъдими. След елиминирането на съпротивата на М.К.
подсъдимите са установили трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи-
бижута и пари, без съгласието на пострадалата. Тези два елемента са в
причинно-следствена връзка и се обхващат от умисъла на дейците в тяхната
неразривност, какъвто е и настоящия случай и освен елемент на състава на грабеж
и обуславят тяхното съучастие като извършители по смисъла на чл.20,ал.2 от НК
По смисъла на наказателното право „принудата“
представлява налагането на една воля върху друга противостояща й воля. Употребата
на сила като обективен признак на престъплението грабеж / и не само при него/ означава
физическо въздействие на дееца, насочено към преодоляване на реална или
възможна съпротива на друго лице. Опосредяването на това въздействие от други
вещи, включително и от предмети за връзване, не влияе върху квалификацията на
деянието. Легално определение за заплаха е дадено в разпоредбата на чл.198,ал.2
от НК и по горе бяха описани обективните действия по такава осъществена от
подсъдимите спрямо пострадалата М. К..
В съдебната практика, макар и рядко се срещат случаи,
когато опосредняването на силата чрез използването на вещи се квалифицира като привеждане
или поставяне в „беззащитно състояние“ по смисъла на чл.198,ал.4 НК. Тази
практика нито е задължителна, нито съответства на правната доктрина.
Законодателят на първо място е поставил в условие на алтернативност деянията по
чл.198,ал1 НК с тези по чл.198,ал.3 и ал.4 НК
В
доктрината това е посочено изрично, като се приема, че при изпълнителното
деяние по чл.198,ал.4 НК принуда изобщо няма. Деецът привежда пострадалия в
безсъзнание или го поставя в беззащитно състояние, но без да употребява сила и заплаха / Наказателно право
на Р.България“ Особена част проф. д-р А. Гергинов изд.2005г. стр.228/ Въпроса
за принудата е разглеждан по подробно при други двуактни престъпления, каквото
е грабежа - изнасилване и блудство. И до колкото в настоящия случай подс.Б.А.
има и обвинение по чл.150,ал.3 НК следва този въпрос да бъде разгледан по
подробно и в настоящите мотиви. В своята монография „Същински полови
престъпления“ /изд. Сиела 2016г от рубриката практика на ВС и ВКС по
наказателни дела/ д-р И.Пушкарова правейки анализ на законодателството за
периода 1982-2009г. заключава, че “… признаците „чрез използване на безпомощно
състояние“ „чрез привеждане на пострадалия в безпомощно състояние“… обогатяват
основния състав, а не формират по-тежки наказуеми състави квалифицирани
състави. Според законодателната концепция те са равностойни помежду си и
алтернативни на принудата като относително самостоятелен акт в състава на изпълнителното
деяние на съставното престъпление“ /стр.59/ По нататък при разглеждането на
съотношението на основните състави на изнасилването по чл.152 НК изрично е
посочено, че „според преобладаващата съдебна практика възглед принудата и
формите на злоупотреба с безпомощността на жертвата са взаимно изключващи се
методи на неправомерно преодоляване на волята
и за съвъкупление“…“ Квалификацията зависи от това дали дееца е
употребил сила и/или заплашване“, за да сломи оказана или възможна реална
съпротива на пострадалата или не. Принудата като елемент от изпълнителното
деяние на изнасилването няма друго предназначение извън преодоляването на
отбраната, поради което не се ползва , ако жертвата не може да се брани.“ В
посочения аспект същите елементи на принудата при грабежа имат за цел
единствено да елиминират волята на жертвата по защита на своето имущество. В
подкрепа на това казаното до тук е и Р №13/26.07.2013
по дело №2137/2012 на ВКС, НК, I н.о.,/ докладчик съдията Пламен Томов/
„Уредбата в НК е всъщност отражение на обективната
(реално съществуващата) алтернативност между двата поначало възможни способа да
бъде преодоляно липсващото съгласие за полов контакт: използването или на принуда спрямо жертвата, или на нейното безпомощно състояние (общоприето
е, че това състояние е равностойно на състоянието на лицето, „лишено от възможност
за самоотбрана” по т.1 на чл.152, ал.1 НК). Ако за
престъпния полов контакт са били необходими сила или заплашване, значи жертвата
не е била в безпомощно състояние, както и наличието на безпомощно състояние
изключва необходимостта от употребата на сила или заплашване (ако деецът все
пак е употребил принуда спрямо жертва в такова състояние, силата или
заплашването очевидно са преследвали друга – или и друга – цел; възможно е също
така силата или заплашването да са довели до безпомощно състояние, но в такъв
случай принудата като използвана първа би погълнала безпомощното състояние като
страничен резултат от нея – вж.подобна хипотеза в р.150/80-ВК, Сб., с.76)“
Към посоченото до тук следва и изрично да
се отбележи, че и в доктрината и съдебната практика под "беззащитно
състояние" при грабежа законодателя е имал предвид състояние, при което лицето е лишено от
възможност да противодейства на отнемането на вещта, и същия съответства в смислово
отношение към ползвания термин „безпомощно състояние“ при „половите
престъпления“, като е отчетена разликата, че грабежа е престъпление насочено
срещу имуществото /към вещите / , за разлика от половите престъпления, които
имат за предмет действия по отношение на тялото на жертвата. Впрочем такова е
разбирането и на прокуратурата, която е предявила обвинение по чл.150 от НК,
като е ползвала термина "беззащитно състояние" , въпреки, че закона
използва при тази разпоредба термина „безпомощно“.
Относно престъплението блудство
Както вече бе посочено е допустимо една и
съща принуда да бъде елемент едновременно на две престъпления, както и в случая
на грабеж и блудство. В случая, като разглеждания по настоящото дело принудата е
елемент на повече от едно престъпление, тъй като представлява средство за
извършването на всяко едно от тях. За да бъде пък една и съща принуда средство
при едновременното извършване на сложни /съставни, двуактни/ престъпления,
каквито са грабежът и блудството, тя трябва по общо правило /по арг. за обр. от
чл. 198, ал.
3 НК/ не само обективно да предхожда или съпровожда онези части от
изпълнителните им деяния, с които те се довършват /отнемане на вещта, респ. действия
по полово удовлетворяване без съвкупление/, но и субективно да е свързана с
тях. Доказателствата по делото са именно в тази насока и от установените
обстоятелства, се прави изводът, че когато е заплашвал, бутал и връзвал пострадалата, подсъдимият Б.А. е целял не само
да и отнеме вещите, но и да удовлетвори полово желание /без съвкупление/, като
под претекст, че търси тях е извършвал активни действия вкарвайки пръст във
влагалището и. Разбира се, следва да се отбележи, че деянието му във втората част е осъществено
без знанието и участието на подс. С.П., т.е при условията на т.нар.
ексцес.
От
субективна страна безспорно деянието грабеж
е
извършено с пряк умисъл, и от двамата подсъдими,
като същите са съзнавали общественоопасния му
характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици от него и са искали настъпването
на тези последици.
От
субективна страна деянието блудство на
подс. Б.А. е извършено също с пряк умисъл, като той
е
съзнавал общественоопасния му характер предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал
настъпването именно на тези последици.
С
гореописаните деяния Б.В.А. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК и по чл. 150, ал.3, вр.
ал. 1, пр.1 НК, поради което съдът го призна за виновeн
в това, че:
На
31. 01. 2019 г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, при условията на опасен рецидив, в
съучастие като съизвършител със С.М.П., отнел чужди движими вещи - бижута и
пари - 600 лева, всичко на обща
стойност 6305 лева, собственост на З. М.К. и М. З. К. от владението на
последната, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила и заплашване.
На 31. 01. 2019 г. в гр.
Игнатиево, обл. Варна, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, по отношение на М. З. К. на 19 годишна възраст, чрез
сила, заплашване, като деянието представлява особено тежък случай,
Съдът призна Б.А. за невинен да е
осъществил деянието грабеж с поставяне на М. З. К. в беззащитно състояние и го оправда по обвинението по чл.198, ал.4
от НК
Съдът призна Б.А. за невинен да е
осъществил деянието блудство с поставяне на М. З. К. в беззащитно състояние и
го оправда по това му обвинение.
С
гореописаното деяние С.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради
което съдът го призна за виновeн в това, че на
31. 01. 2019 г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Б.В.А.,
отнел чужди движими вещи -
бижута и пари - 600 лева,
всичко на обща стойност 6305 лева,
собственост на З. М.К. и М. З. К. от владението на последната, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване,
Съдът призна С.П. за невинен да е
осъществил деянието грабеж с поставяне на М. З. К. в беззащитно състояние и го оправда по обвинението по чл.198, ал.4
от НК
Квалификацията
на деянието опасен рецидив по отношение на
Б.В.А. се обуславя от
предходната съдимост на подсъдими. Налице са предпоставките на чл. 29 ал. 1 б.
"а" от НК, тъй като А. е извършил настоящото деяние след като е
бил осъден за извършено тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 ал. 1
от НК. Това е осъжданието му по НОХД № 346/
13 г. по описа на PC- Велики Преслав за престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 от НК, и му е наложено наказание " лишаване от свобода" за
срок от 2 години при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила
на 21. 08. 2013 г Наказанието
е с изтърпяно 23. 03. 2015 г. По такъв начин не е изтекъл пет
годишния срок по чл.30 от НК, от
изтърпяване на наказанието.
Квалифициращото обстоятелство на деянието
на А. по чл. 150 ал. 3 НК „особено тежък случай“, се обуславя от това, че
престъплението отговаря на дефиницията за това по чл.93,т.8 НК. На първо място е налице висока степен на
обществена опасност на дееца, тъй като същия е осъждан многократно, като са му
налагани наказания „лишаване от свобода“ в голямата си част при ефективно
изтърпяване. Настъпилите вредни
последици, в това число механизма на извършване на деянието покриват критерия
за висока степен на обществена опасност и на деянието. Без да пренебрегва
данните за това, че при за
освидетелстване на М.К. са налице данни за психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества,съдът
отчете обстоятелството, че вследствие на преживяния остър стрес от проявената
спрямо нея агресия и блудствени действия, тя е изпаднала в състояние на реакция
на тежък стрес с разстройство на адаптацията, смесена тревожно- депресивна
реакция за продължителен период от време.
ПРИЧИНИ,
МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението: незачитане на установения правов ред и собствеността на
гражданите, стремеж за придобиване на блага по неправомерен начин грубо
накърняване на половата непрекосновенност /само за подс.А./
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид
СМЕКЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Съдействие за разкриване на обективната
истина в хода на досъдебното производство от страна на подс.С.П. и доброто му
процесуално поведение.
Добро процесуално поведение на подс.Б.А.
и анагжимент като родител на малолетно дете.
ОТЕГЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – недобри
характеристични данни изразяващи се в минали осъждания не влиящи на правната
квалификация.
По отношение
на подс. А.
Съдът съобразявайки
се с действащото законодателство и разпоредбата на чл.58а от НК,
доколкото това е императивно изискване на чл.373
ал.2 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 4 НК нормите на чл.54НК и чл.5 НК не могат да бъдат
приложени едновременно. В настоящия случай съдът не приема наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и при това положение
определи наказанието при условията на чл.54 НК
Като взе предвид високата степен на
обществена опасност на деянието по чл.
199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК , високата
степен на обществена опасност на дееца, при незначителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства над отегчаващите при условията на чл.54 от НК му определи наказание лишаване от
свобода за срок от осем години. Мотивиращи налагането на това
наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и
спецификата на престъплението, по които като акт на поведение се
проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености. Предвид изискванията на специалната
превенция, те обуславят адекватната на репресивната и поправително -
възпитателна функция, наказателна санкция, която следва да се определи.
Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние,
подведено под престъпният състав на по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК от НК, сочи на завишена степен на обществена опасност
на същото, наред с висок социален резонанс на този вид противоправни
посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, очертаващи
формирани престъпни навици игнорирайки
установения правопорядък, обосновават
нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и
поправян в условията на място за лишаване от свобода за посочения по горе срок,
тъй като криещата се вътрешна агресия следва да бъде овладяна и потушена, след
като се отключва независимо от обекта към когото е насочена и въпреки
осъществявана наказателна репресия . Съдебното минало на А. и социалния статус
на лицето, с лоши характеристични данни, и намирането на средства по престъпен
способ, превърнало се в начин на живот воден от подсъдимия явно не му позволява
социализирането и приобщаването към обществото в този му вид, където насилието
и кражбата са недопустими и морално укорими. Единствено по
този начин ще се предизвикат съответни положителни
промени в съзнанието на дееца, с което ще
се постигне не само индивидулната превенция, но и генералната такава. Съдът отчитайки обаче и данните, че подсъдимия е полагал труд чрез собствена бригада в
строителството, подсигурявал е средства за издръжка на приятелката си и тяхното
дете, намери, че тези обстоятелства могат да бъдат в основата на едно бъдещо
превъзпитание. По тези причини наказанието определено по скоро към средния
размер на този предвиден в закона, но под него при демонстрираната престъпна упоритост в осъществяване на
престъпления против собствеността / своеобразен вид
неправомерни посегателства и над
личността/, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните
прояви, и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на
общата престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, не сочи на съществуваща реална опасност, същото да бъде възприето от една страна като безнаказаност, а от друга би повлияло положително върху личността
на А..
Съобразявайки законодателната
императивност на посочената диференцирана процедура така определеното наказание
бе редуцирано намалявайки го с една трета, съгласно чл.58а, ал.1 НК и бе
наложено наказание на А. „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА
Подсъдимият не разполага с имущество, а и наказанието „
конфискация на имущество” не е императивно наложимо от закона, поради което
съдът и не постанови такова.
Както бе посочено и по горе подс. А. бе признат за невинен да е осъществил деянието с
поставяне на М. З. К. в беззащитно състояние и бе оправдан по обвинението по чл.198, ал.4 от НК
При посочения
вече подход ВОС не прие наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства за деянието блудство,
като също определи наказанието при условията на чл.54 НК
Като взе предвид високата степен на
обществена опасност на деянието по основание чл. 150, ал.3, вр. ал. 1 от НК , високата степен на обществена
опасност на дееца, при незначителен превес на смекчаващите вината обстоятелства
над отегчаващите при условията на чл.54 от НК му определи наказание лишаване от
свобоза за срок от пет години. Вземайки предвид фактите, свързани с
личността на дееца характера и спецификата на престъплението отново
съобразявайки целите на наказанието подробно посочени по горе, съдът
отчете характеристиката на осъщественото
от подсъдимия, инкриминирано деяние, подведено под престъпният състав на по чл. 150, ал.3, вр. ал. 1 от НК. Същото бе определено с завишена степен на
обществена опасност и висока социална нетърпимост на разглеждания вид
посегателство. Базирайки се на данните за личността на подс. А., както бе
посочено с формирани престъпни навици, но в различен аспект на правонарушения ,
ВОС намери нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде
превъзпитаван и поправян в условията на място за лишаване от свобода за
посочения по горе срок. Макар и осъществено при внезапно възникнал умисъл това
му поведение налага сериозна корекционна дейност за да бъдат преодоляни
съществуващите дефицити и в тази насока. Това мотивира съдът да определи наказанието
към средния размер на този предвиден в закона, но отново под него.
Съобразявайки разпоредбата на чл.58аНК така
определения размер на наказанието бе редуцирано с една трета, и бе
наложено такова на А. „лишаване от
свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА
А. бе признат за невинен да е осъществил деянието с поставяне на М. З. К. в
беззащитно състояние и оправдан по това му обвинение.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът групира наказанията „лишаване от свобода” посочени по горе, като му наложи най-тежкото
от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ПЕТ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.57, ал.1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС бе определен първоначален „Строг режим“ при изпълнението
наказанието „лишаване от свобода”
Така
определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в
чл.36 от НК да поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него
и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, поради което и съдът не намери основания за приложението на чл.24 НК
По отношение
на подс.
П. съдът неотчитайки изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства и определи наказанието при условията
на чл.54 НК
Като взе предвид високата степен на
обществена опасност на деянието чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК , невисоката степен на обществена опасност
на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите при
условията на чл.54 от НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОЗА за срок от три години.
С оглед личността на П., характера и спецификата
на участието в престъплението, които като акт на поведение не се отличават с
особен интензитет и предвид изискванията на специалната превенция, съдът намери,
че обществена опасност на деянието е висока без същата да е завишена спрямо
сходни по вид противоправни посегателства. Данните за личността на подсъдимия, наистина
очертават устойчивост на престъпни навици , което и обосновават нуждата от изолирането му от
обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на място за лишаване
от свобода за посочения по горе срок. В този аспект съдът отчете, че по
отношение на подсъдимия е била реализирана наказателна отговорност на първо
място като непълнолетен, за което е настъпила реабилитация по право и
последваща такава за престъпление характерна за дейци в относително млада
възраст при широка разпространеност. Социалния статус на лицето, с посочените лоши
характеристични данни, и насочването му към все по сериозна престъпна дейност
за намирането на парични средства по престъпен способ, се явяват сериозна
пречка към социализирането му в обществото, където както вече бе посочено насилието
и кражбата са недопустими и морално укорими. Съдът намери,
че корекционна дейност в насока постигането на положителни промени в
съзнанието на дееца, може да бъде
постигната с размера на определеното наказание, с което ще се постигне не само
индивидулната превенция, но и генералната такава с оглед предупредителното му
значение за другите членове на обществото. Съдът отчитайки данните, че при
подсъдимия поправянето е започнало, макар и в начален стадий с оглед оказаното
съдействие в хода но досъдебното производство намери, че наказание определено към
минимума предвиден в закона, ще постави акцент на личната превенция, без да се
омаловажи и генералната такава.
Съобразявайки законодателната
императивност на посочената диференцирана процедура така определеното наказание
бе редуцирано намалявайки го с една трета, съгласно чл.58а, ал.1 НК и бе
наложено наказание на А. „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” ЗА СРОК от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА
Съдът призна П. за невинен да е осъществил деянието с поставяне на М. З. К. в
беззащитно състояние и го оправда по
обвинението по чл.198,ал.4 НК
На основание чл.57,ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС бе определен първоначален общ режим при изпълнението наказанието
„лишаване от свобода”
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК бе зачетено времето през което подс. П. е
бил задържан, в това число и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 05.06.2019 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Така определеното наказание е достатъчно
по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към спазване
законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления
както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
Съдът се произнесе веществените доказателства
- мобилен телефон „Самсунг Галакси" с ИМЕИ 355773088445690 и
355774088445698 да се върне на В. К. Ф., а ДНК- образци в бели запечатани
пликове- 2 бр.; 3 бр. обтривки, 1 бр. отпечатък от стъпка върху фолио; 2 бр.
дискове/ снимки от огледи и справки от Теленор /след влизане на присъдата в
сила да се унищожат, поради липса на
стойност.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
По делото бяха приети за съвместно
разглеждане предявените граждански искове:
- от М. З. К. срещу подс. Б.В.А. в размер на 20 000
лева в резултат на престъпление, извършено по чл.150 от НК, ведно със законната
лихва от момента на довършване на деянието и срещу двамата подсъдими Б.А. и С.П.
солидарно за сума в размер 2447 лева за причинени имуществени вреди в резултат
на извършено престъпление по чл. 199 от НК, ведно със законната лихва от
момента на довършване на деянието.
- от З. М.К. срещу двамата подсъдими Б.А. и С.П.
солидарно за сума в размер 3858 лева за причинени имуществени вреди в резултат
на извършено престъпление по чл. 199 от НК, ведно със законната лихва от
момента на довършване на деянието.
Не е имало спор в доктрината и практиката, че
обявените за престъпни деяния в съответните състави от Особената част на НК са
и деликт, по смисъла на облигационното право. Безспорен е факта, че ищците са
претърпели имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението извършено от подс. Б.А. и Ст. П., с което възниква и тяхната
отговорност по закон с което възниква и
тяхната отговорност по закон –чл.53 и чл.121 от ЗЗД. От изложеното до тук съдът
намери, че исковата претенция е доказана по основание, по отношение и на
двамата подсъдими. При определяне на размера на обезщетението за нанесените
имуществени вреди съда взе предвид, че органите на МВР са открили една от отнетите
вещи- чифт златни бебешки обеци на винтчета - пчелички Те са оценени на обща
стойност 72 /седемдесет и два / лева По посочените причини съдът осъди подсъдимите
Б.А. и С.П. да заплатят солидарно на З. М.К., сумата от 3858 /три хиляди, осемстотин
петдесет и осем/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършено
престъпление грабеж, ведно със законната лихва, считано от момента на
довършване на деянието - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. На
същото основание двамата подсъдими бяха осъдени и да заплатят солидарно на М. З. К., сумата от 2375 /две хиляди триста седемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на извършено престъпление грабеж, ведно със законната лихва
върху тях, считано от момента на довършване на деянието - 31.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като бе отхвърлена
разликата по предявения граждански иск за имуществени вреди до сумата от 2447 лв. като недоказан.
Безспорен е и факта, че ищецът М. З. К. е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението - блудство извършено от подс. Б. А. Тези вреди са в следствие
нанесените и травми във физически и
психически аспект. Чрез СМЕ са установени причинени зачервявания по кожата на
гривнените стави на лява и дясна ръка, които е възможно да се получат при
обхващането на китките на двете ръце с пластмасови стяжки. Същите са обусловили
чувство на болка, без да е налице разстройство на здравето и са отминали за
сравнително кратък период от време. Чрез СПЕ са установени реакция на тежък
стрес с разстройство на адаптацията, смесена тревожно- депресивна реакция,
вследствие на преживения стрес от проявената спрямо нея агресия и унижение /блудствени
действия/ Последното състояние е било установено като съществуващо и актуално
около десет месеца след извършването на престъплението. Описаните констатации
са нарушили нормалния ритъм на живот на М.К.
и са довели до явен дискомфорт.
От изложеното до тук съдът намери, че
исковата претенция е доказана по основание, но само по отношение на двамата
подсъдими. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се
определя по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от
преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното
влошаване на здравето на пострадалия, причинените морални страдания и др.
/Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 год. на Пленума на ВС/. В тази връзка съдът
взе предвид и наличните при освидетелстването данни данни за психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус,
описани по горе съдът по
справедливост оцени, че нанесените
неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени от сумата 10000 /десет/ лева за
изпитаните болки и страдания, за изпитания страх ; стрес и унижение, поради
което и осъди подсъдимия А. да ги заплати в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно с лихвата
върху главницата от деня на увреждането до окончателното и изплащане.
Над тази сума до пълния размер на претенцията
от 20000/двадесет хиляди/ лева, съдът
намери иска за недоказан, поради което и го отхвърли.
С оглед
постановената присъда, участието на подсъдимите и приноса им в престъпната
дейност, ведно и с уважените искови
прентенции на основание чл.189 НПК, съдът осъди подсъдимите:
- Б.В.А.
да заплати направените по делото разноски в размер на 1127.91 лева по сметка на ОД на
МВР-Варна, 400 /четиристотин/ лева -
държавна такса върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в полза на
Държавния бюджет.
- С.М.П. да заплати направените по делото разноски в размер
на 1000 /хиляда/ лева
по сметка на ОД на МВР-Варна.
- Б.В.А.
и С.М.П. да заплатят солидарно държавна такса върху
уважените граждански искове за причинени имуществени вреди в размер на 249.32
/двеста четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ в полза на
Държавния бюджет.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС