РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 01 април 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И. Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 432 по описа за 2016 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът "Т.С." ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Я.”№***, представлявано от ** Г.Х.Б.,
чрез юрисконсулт А.Т.е предявил срещу В.И.В. ЕГН ********** *** обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер на 2867,88 лева, от които 2443,56 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2013 г.- м.04.2015 г., 367,93 лв. – законна
лихва за забава от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., както и 49,44 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия
за периода от м.07.2013 г.-м.04.2015 г. и 6,95 лв. - законна лихва за забава
за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.07.2016
г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди,
че ответникът като собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент № **,
находящ се в гр. София, ж.к. „Р.– К.“, бл. **, вх. * е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ с
абонатен № ******** за периода м. 07.2013 г. – м. 04.2015 г. и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Позовава се на чл. 150,
ал.1 ЗЕ, съгласно който продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи
условия на ищеца, с които се регламентира реда и срока, в който купувачите на
топлинна енергия /в т.ч и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими
вноски за ТЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ
за процесния период и не е погасил задължението си. Топлоснабденият имот се
намира в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинната
енергия през процесния период е извършвано от „Б.Б.„ ООД съгласно сключен между
него и етажната собственост договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Сумите за
ТЕ за процесния период са начислявани от "Т.С."ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -"Б.Б."ООД на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбата
на чл.71 от Наредба №2 от 28 май 2004 год. за топлоснабдяването. За
имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, удостоверяващи, че сумите
за топлинна енергия за имота
на ответника са начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Посочено е също, че на на 11.07.2016 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата
от 2867,88 лв., от която 2443,56 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2013 г.-м.04.2015 г., 367,93 лв. – законна лихва за забава от 31.08.2013 г.
до 27.06.2016 г., както и 49,44 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия
за периода от м.07.2013 г.-м.04.2015 г. и 6,95 лв. - законна лихва за забава
за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение. По образуваното ч.гр.д. № 339/2016 г. по
описа на РС - Луковит била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 ГПК от ответника е подадено възражение срещу издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение, с което и обосновава правния си интерес от предявяване
на иска. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника В.И.В. и че дължи на „Т.С."ЕАД сума в общ размер на 2867,88 лева, от които 2443,56 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2013 г.- м.04.2015 г., 367,93 лв. – законна
лихва за забава от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., както и 49,44 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия
за периода от м.07.2013 г.-м.04.2015 г. и 6,95 лв. - законна лихва за забава
за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.07.2016
г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение
за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми. Прави възражение
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение както в заповедното, така и
в настоящето производство.
Третото лице помагач на страната на
ищеца "Б.Б." ООД не взема становище по предявения иск.
Като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
От приложеното ч.гр.д. № 339/2016 г. по описа на РС – Луковит се
установява, че на 11.07.2016 г. ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред СРС,
където производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС –
Луковит. По делото срещу ответника е издадена заповед № 212 от 29.08.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2493.00 лв. - главница и лихва в размер на 374.88 лв. за периода
от 31.08.2013 г. до 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 11.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и за направените по делото разноски – 57.36 лв. внесена държавна такса. В заповедта е
посочено, че вземането произтича от доставена от заявителя на длъжника топлинна енергия през периода
01.07.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Р.К.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № ******,
но длъжникът не е заплатил дължимите месечни суми, определени по прогнозна
консумация, както и стойността на изравнителните сметки за процесния период, а
освен това не е заплащал и дължимата от него сума за дялово разпределение през
процесния период. С възражение, подадено в срока по чл.414, ал. 2 от ГПК,
длъжникът е оспорил вземането по издадената заповед, което е наложило
установяване на дължимостта на сумите в настоящото исково производство.
Не е спорно
между страните и се установява от нотариален акт № 190 том ІІ рег. № **** дело
356 от 2003 г. на А.Г.- нотариус с район гр. София с рег. № *** на Нот. камара,
че на 24.11.2003 г. ответникът В.И.В. е закупил
от Л.Н.С.недвижим имот - апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. "Р.К."
в бл. **, вх. *.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира
недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово
разпределение по силата на сключен между етажните собственици и третото лице
помагач „Б.Б.” ООД договор. По делото е приложен договор № ТС 538/01.10.2001
г., сключен между етажната собственост на ж.к. „Р.“ бл. **, вх. * в
изпълнение на решение на Общото събрание
на собствениците на етажната собственост и чрез упълномощени от него представители
/видно от Протокол на Общото събрание на собствениците от 20.09.2001 г./ и „Б.Б.“
ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за
индивидуално отчитане и разпределяне на ТЕ.
В чл. 23 от договора е посочено, че същият е безсрочен. По делото е
приложен и Договор № 107 от 13.11.2007 г., сключен при Общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в,
ал.2 от ЗЕ, между топлопреносното предприятие /ищеца „Т.С.“ ЕАД/, от една страна като възложител, и
третото лице помагач „Б.Б.“ ООД,от друга – като изпълнител.
Следователно имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът
извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата
на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, ответникът В.В. има качеството на
клиент на топлинна енергия и на основание чл.150, ал.2 от същия закон, е
обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че
сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между
страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена.
Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия,
изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на
задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от
страна на потребителя.
От страна
на ищеца по делото са представени относимите за процесния период Общи
условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С."
АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник" на 14.01.2008г., в сила от
13.02.2008г. и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД
на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в
сила от 12.03.2014г. В последните /чл. 32, ал.1/ е разписан начинът, по който
се формира месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия - въз основа на определения дял от топлинната енергия
за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се
издава месечна фактура. Дължимите суми се заплащат в 30 – дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, като при неизплащането им в горния срок,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Установява се, че за
апартамента на ответника е открита партида – абонатен № ******, по която
е отчитано количеството доставена и потребена топлинна енергия.
Приложени са също, издадени от ищеца
документи: извлечение от сметки по месеци за процесния период за топлинна
енергия на абонатен № ******, както и съобщения към 2 бр. фактури. От
извлечението от сметки за абонатен № ****** е видно, че за процесния период е начислена дължима сума в общ размер на 2867.88 лева, от които
2493.00 лева главница и 374.88 лева
обезщетение за забава, Представени по делото са и документи, издадени от
третото лице помагач „Б.Б.“ ООД – индивидуални справки за използваната топлинна
енергия за процесния период за абонатен № ****** и формуляри за отчети.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът цени като обосновано, обективно и компетентно
изготвено, се установява, че процесната сграда, в която се намира апартамента
на ответника, през процесния период се топлозахранва посредством две абонатни
станции, които са нови /подменени м.12.2011 г./. Топлинната енергия,
консумирана от абонатните станции се
отчита с 1 бр. общ топломер. През процесния период количеството потребената
топлинна енергия е определено при спазване на нормативната уредба – Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като дяловото разпределение, извършено
от третото лице-помагач е в съответствие с нормативните правила – извършвано
въз основа на реален отчет. Количеството доставена топлоенергия е отчитано по
показанията на общия топломер, след приспадане на технологичните разходи, които
са за сметка на дружеството-доставчик. През процесния период ФДР „Б.Б.“ ООД е изготвила две изравнителни сметки,като за
периода 07.2013 г. – 04.2014 г. сумата за възстановяване е 211,33 лв., а за
периода 05.2014г. – 04.2015 г. сумата за възстановяване е 53,63 лв. или общо за
процесния период сумата за възстановяване е 264,86 лв. Общо изчислената сума съгласно
отчетите на третото лице-помагач за потребена топлоенергия през процесния
период е в размер на 2443,63 лева, от които 1118.07 лв. за отопление на имот и за
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и 1325.56 лв. за битово горещо
водоснабдяване. За периода ищецът е
фактурирал доставена топлинна енергия на обща стойност 2708,49 лв. След
приспадане на изравнителната сума в размер на 264,86 лв. общо дължимата сума за
доставена топлинна енергия през процесния период за абонатен № 137131 е в
размер на 2443,63 лева. Според вещото лице сумите за топлоенергия на ответника
са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Общият
топломер, монтиран в абонатната станция е преминал на първоначална метрологична
проверка за съответствие на 06.12.2011 г., извършена от Лаборатория към „Аква
Билдинг-сървиз“ ЕООД и последваща такава на 16.01.2014 г., извършена от „ЕНБРА
ТЕСТ“ ООД. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че независимо от обстоятелството, че последващата проверка за
съответствие е била извършена със закъснение от около месец /трябвало е да бъде
извършена декември 2013 г., а е извършена януари 2014 г./, следва да се приеме,
че уредът е бил в изправност.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът цени като съответно на събраните доказателства и
компетентно дадено, се установява,че в счетоводството на ищеца няма данни за
плащане на суми за топлинна енергия за процесния период. Изравнителните сметки,
изготвени от третото лице-помагач са отразени по сметката на абоната като
корекция /намаление/ на прогнозните месечни сметки и са в размер на 264,91 лв.
Дължимите суми за топлоенергия по пера за процесния период са: БГВ – 1634,58
лв., сградна инсталация – 96,49 лв., отопление – 977,42 лв. и след приспадане
на изравняването в размер на 264,91 лв. общо дължимата сума за топлоенергия е в
размер на 2443,56 лв. За процесния период са налице и задължения за
разпределение на топлинна енергия /видно от справката, изготвена от вещото лице
в табличен вид в констативната част на заключението/ в общ размер на 49,40 лв.,
поради което общата стойност на задълженията на ответника за процесния период е
2493 лева, съответно лихвата за забава върху тази главница за периода
31.08.2013 г. до 27.06.2016 г. възлиза на 381,61 лв., включваща лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия в размер на 374,53 лв. и лихва върху
цената за дялово разпределение в размер на 7,08 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.79, ал.1 вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна
енергия на потребител/клиент за битови нужди.
За уважаването на предявения иск ищецът трябва да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите (ал. 2). В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Установи се по делото, че ответникът В.И.В.
е собственик на недвижим имот –
апартамент № *, находящ се в гр. София, ж.к. "Р.-К." бл. **, вх. *,
който апартамент се намира в сграда етажна собственост, включена към
топлопреносната мрежа на „Т.С.” ЕАД, поради което, съгласно чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
ответникът е потребител/клиент на топлинна енергия и по отношение на него е
налице пасивна материална легитимация по иска.
По делото не са ангажирани доказателства
ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът
приема, че в отношенията между страните са приложими действащите за процесния
период общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди: ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г.,
ОУ, одобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
"продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия, наричани
за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на
територията на гр.София и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който закон е
специален по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на
общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят/клиента бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия
от същата.
Съгласно чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, а съгласно ал. 2 - дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Законът, с разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ изрично постановява, че изборът на
лицето извършващо услугата дялово разпределение в сгради – етажна собственост,
се извършва от потребителите/клиентите, с писмено съгласие на собствениците
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. За резултатите от
избора, потребителите/клиентите уведомяват писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. Когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани
по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б (чл. 139в, ал.1 и ал.2).
От представените писмени доказателства се установява,
че между етажната собственост на вх. А в бл. **, ж.к. "К.П.- ІІ",
собственик на обект в която е ответникът, и третото лице помагач "Б.Б."
ООД, е сключен валиден Договор № ТС 538/01.10.2001 г. за извършване на услугата
"топлинно счетоводство" за разпределение на консумираната, измерена
по общ топломер в АС и фактурирана от ищеца ТЕ.
Налице са и облигационни отношения между
ищеца „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач в процеса "Б.Б." ООД относно
топлоснабдяването на сградата, в която се намира апартамента на ответника,
възникнали от сключените помежду им договори за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите (клиентите) в сгради
етажна собственост (СЕС) или в сграда с повече от един потребител в гр.София.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
по силата на закона между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало от неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, чието съдържание е установено в Общите условия, като отношенията им в
процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
В разпоредбата на чл.155
ал.1 т.2 ЗЕ е предвидено, че потребителите/клиентите на топлинна енергия в
сгради-етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител се определят с наредбата по чл.125
ал.3 ЗЕ. За процесния период в съответствие с тази законова уредба и
установеното в ОУ сумите за топлина енергия относно имота на ответника са начислявани
помесечно от ищеца по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение на база документите за индивидуален отчет в
процесния апартамент.
Посредством заключението
на съдебно-техническата експертиза по делото се установи, че през исковия
период дяловото разпределение е извършвано при спазване на
нормативната уредба, като е отчетена реално потребената топлинна енергия.
Въз основа на кредитираните заключения на
счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния
период м.07.2013 г. - м. 04.2015 г. ищцовото дружество е доставило за имота на
ответника топлоенергия на стойност 2493 лева, в това число за топлинна енергия
- 2443,56 лева и дялово разпределение - 49,44 лева. От заключенията на
съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, се установява, че
начислените на ответниците суми са правилно определени, в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и при ползване на
информацията от дружеството за топлинно счетоводство - спазени са редът,
техническите условия за топлоснабдяване и прилагането на дяловото разпределение
на ТЕ в сградата – етажна собственост.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване
от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива. Ответникът не оспорват факта, че не е заплатил стойността на
доставената топлоенергия, поради което и в патримониума на ищеца е възникнало
правото на парично вземане за тези суми.
С оглед изложеното, предявените главни искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на акцесорните установителни искове с
правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са определени редът и срокът, по който
потребителите/клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ: в чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., съответно в чл. 33, Раздел ІX
от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение".
С ОУ от 2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а дължимата сума от изравнителната сметка се
заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на съобщението за дължимата
сума. В този смисъл, задължението на потребителите/клиентите за заплащане на
дължимите от тях суми в размерите, посочени в ежемесечно получаваните фактури,
е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането
на последния ден от месеца потребителите изпадат в забава за дължимите суми и
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се начислява законна лихва върху
задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството, както и че същите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ап. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на Продавача (чл.33, ал. 2). Съгласно тези
ОУ „Т.С." ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 (чл.
33, ап. 4). В този смисъл, с изтичането на 30 - дневния срок от датата на
публикуване на фактурата по чл. 32, ал. 2 на интернет страницата на „Т.С."
ЕАД, клиентът изпада в забава за сумата по фактурата (чл.86, ал.1 от ЗЗД). При
срочните задължения покана на кредитора за изпадане на длъжника в забава не е
необходима.
Относно размера на дължимото обезщетение
за забава следва да се приемат сумите, изчислени в заключението на ССчЕ. Съгласно
заключението лихвата за забава върху стойността на доставената топлинна енергия
е в размер на 374,53 лв., а лихвата за забава върху стойността за дялово
разпределение е в размер на на 7,08 лв.,
но доколкото ищецът претендира вземането в по-малък размер - 367,93 лв. и 6,95
лв. съответно, акцесорните искове следва да бъде уважени в рамките на
претенцията, съгласно диспозитивното начало в гражданския процес.
Съдът
намира, че направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на вземанията за главници,
представляващи стойността на доставена топлинна енергия за процесния
имот, е неоснователно. По отношение на вземанията не е изтекла специалната
тригодишна давност. В чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., действащи за
най-старата по време главница от месец юли 2013 г., е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30–дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал.6 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня
на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С оглед гореизложеното за всяка една от претендираните от ищеца
главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. След като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е било депозирано пред СРС
на 11.07.2016 г., то вземанията на ищеца за главници за периода от м.07.2013
г. са станали изискуеми след изтичането на 30-дневния срок за
заплащане на стойността на доставената ТЕ, т.е. на 31.08.2013 г. и това е деня,
в който купувачът на топлинна енергия изпада в забава. Поради тези
съображения съдът приема, че вземанията на ищеца не са погасени по давност към 11.07.2016
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, с което давността е прекъсната, съответно възражението е
неоснователно.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД направените за производството разноски,
които са в общ размер на сумата 731,30 лева, формиран от сумите 631,30 лева-
възнаграждения за вещи лица и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство за
основателно и същото следва да се определи в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
с т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски за
държавна такса в размер на 57,36 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева, определено по реда на чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид
обстоятелството, че съдът при образуване на делото е пропуснал да събере
дължимата държавна такса, то с оглед изхода на спора, на основание чл 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Луковит сума от
57,36 лева държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предвените от "Т.С." ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Я.”№***,
представлявано от ** Г.Х.Б. обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът В.И.В.
ЕГН ********** ***, дължи на ищеца сумата от 2443,56 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. "Р.- К.", бл. **, вх. *,
абонатен № ****** за периода м.07.2013 г.- м.04.2015 г., сумата от 367,93 лв. – законна лихва за забава от 31.08.2013 г. до
27.06.2016 г., сумата от 49,44 лв. - главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м.07.2013 г. -м.04.2015 г. и сумата от 6,95 лв. - законна лихва
за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 11.07.2016 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които
суми по ч.гр.д. № 339/2016 г. по описа на Районен съд Луковит е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 212/29.08.2016
г.
ОСЪЖДА В.И.В. ЕГН ********** *** да заплати
на "Т.С." ЕАД, ЕИК : **********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Я.”№***,
представлявано от ** Г.Х.Б. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 731,30
лева - разноски в исковото производство и сумата 107,36 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.И.В.
ЕГН ********** *** на основание чл. 77 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Луковит сумата 57,36 лева държавна такса.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ищеца "Б.Б." ООД.
Решението
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: