ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 903 / 12.2.2020г.
гр. Перник/12.02.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI състав, в
закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 5459 по описа на РС-Перник за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 130 от ГПК:
Подадена е
искова молба от Б. С.А., с ЕГН: **********, чрез процесуалния й представител –
адв. Р.М., срещу „Водоснабдяване и канализация“ гр. Перник ООД, с ЕИК:
*********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ
на ответника начислените суми за доставена питейна вода за периода от 08.06.2012 г. до 01.01.2014 г. вкл. за
имот, с адрес: ***, поради погасяването им по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че при направена справка на каса във „ВиК“ ООД ищцата била
уведомена, че дължи на дружеството сума за доставка на питейна вода за период
от 24.09.2008 г. до 05.09.2018 г. В тази връзка същата депозирала жалба, в
отговор на която била уведомена, че към 18.09.2018 г. дължи на дружеството
сумата от общо 1435.63 лева за периода от 24.09.2008 г. до 14.09.2018 г., като
за сумата от 1315.82 лева за периода от 24.09.2008 г. до 16.06.2017 г. имало
две изпълнителни дела при ЧСИ С.Б..
На следващо
място се посочва, че срещу ищцата има издадени две заповеди за изпълнение, с
които същата е осъдена да заплати задължения към дружеството, както следва: 1/
заповед за изпълнение № 333/20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 3780/2012 г. на РС
Перник – за сумата от 854.93 лева – главница за периода от 04.08.2008 г. до 07.06.2012
г. и сумата от 148.59 лева лихви; 2/заповед за изпълнение № 4603/25.08.2017 г.
по ч.гр.д. № *** г. на РС Перник – за сумата от 268.68 лева – главница за
периода от 02.01.2014 г. до 06.06.2017 г.
В тази
връзка се твърди, че сумите, дължими от ищцата за периода от 08.06.2012 г. до
01.01.2014 г., са погасени по давност, доколкото и към настоящия момент
дружеството не е предприело действия по удовлетворяването им. Уточнява се, че
същите следва да се приемат за погасени с кратката три годишна давност. С тези
аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
С исковата
молба са представени писмо от „ВиК“ ООД гр. Перник до Б.А., жалба от Б.А..
Прави се искане за задължаване на ответното дружество да представи фактури за
начислена на ищцата питейна вода за периода от 08.06.2012 г. до 01.01.2014 г.
алтернативно искане за снабдяване със съдебно удостоверение по силата на което
ищцата да се снабди с посочената информация. Прави се и искане за издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи пред ЧСИ С.Б., с оглед снабдяване на
ищцата с информация относно изп.д. № 1033/10.10.2012 г. и изп.д. №
1878/09.07.2018 г. На последно място се иска по делото да бъдат приложени
ч.гр.д. № 3780/2012 г. и ч.гр.д. № 5491/2017 г. на РС Перник.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ищцата
своевременно и доброволно е заплатила начислените й суми за доставка на питейна
вода за периода от 08.06.2012 г. до
01.01.2014 г., обективирани в общо 13 фактури. По тези съображения се
уточнява, че спрямо ищцата не се претендират никакви суми за процесния период.
Допълва се, че претендираните от ищцата суми по изпълнителните дела за други
периоди, извън процесния.
Представят
се писмени документи: извлечение от ведомост за извършени плащания,
изпълнителен лист по изп.д. № 1033/10.10.2012 г. и по изп.д. № 1878/09.07.2018
г. и извлечение от сметка. Възразява се срещу претендираните разноски от ищцата.
В
открито съдебно заседание на 03.02.2020 г. ищцата редовно призована, не се
явява, представител не изпраща.
Ответното
дружество се представлява от юрк. З. П. Последната счита исковата претенция за
неоснователна. Поддържа, че процесните суми са заплатени изцяло от ищцата
доброволно на каса в дружеството и че същите нито са претендират от ответника,
нито са предмет на изпълнителните дела. Уточнява се, че изпълнителните дела
касаят периоди извън процесния.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
От
представен по делото изпълнителен лист от 20.08.2012 г. по ч.гр.д. № *** г. по
описа на Пернишкия РС се установява, че същият се отнася за вземания на
ответника спрямо ищцата за периода от 04.08.2008 г. до 07.06.2008 г., което
обстоятелството е посочено изрично в исковата молба.
От
представен по делото изпълнителен лист от 03.11.2017 г. по ч.гр.д. № *** г. по
описа на Пернишкия РС се установява, че същият се отнася за вземания на
ответника спрямо ищцата за периода от 02.01.2014 г. до 06.06.2017 г., което
обстоятелството се потвърждава и от твърденията в исковата молба.
На последно
място ответникът твърди, че ищцата своевременно и доброволно е заплатила
начислените й суми за доставка на питейна вода за процесния период от 08.06.2012 г. до 01.01.2014 г., което
твърдение кореспондира на представен по делото документ „хронология на
плащанията“ за абонат 1071169 Б. С А.. Сумите за процесния период не присъстват
и в приложеното по делото извлечение от сметка за дължимите от ищцата суми към
29.06.2017 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, доколкото в исковата молба не се
твърди спрямо вземанията за периода от 08.06.2012 г. до 01.01.2014 г. да са
предприети действия по принудително изпълнение, нито да са висящи изпълнителни
производства.
В тежест на ищеца по
така предявения иск е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на
установителния иск, т. е. следва да се докаже, че ответникът претендира
процесните вземания (наличието на правен спор). В тази връзка с доклада по делото съдът
изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства
ответната страна да претендира
процесните вземания, т. е. не е ангажирал доказателства за наличието на правен
спор между страните, касаещ процесните вземания.
Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК, включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от
неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет
на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е
нарушено се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез
установителен иск или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата
защита. В настоящия случай към момента на предявяване на исковата молба –
20.09.2019 г., всички суми за процесния период от 08.06.2012 г. до 01.01.2014 г., са заплатени от ищеца-потребител на
ответното дружество. В тази връзка следва да се приеме, че процесните вземания
са погасени чрез плащане още преди
подаване на исковата молба /видно от извлечение от сметка за дължимите от
ищцата суми към 29.06.2017 г./. По тези съображения в настоящия случай чрез
предявяването на установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за погасяването им
по давност не може да се постигне адекватна защита на правата на ищеца.
В тази
връзка следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде уважен чрез него сам по
себе си може да се постигне връщане на платените от ищеца суми, (по арг. от
Решение № 99/28.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 667/2011 г. на 2-ро т.о.). Такова
възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез
воденето на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване,
какъвто обаче в случая не е предявен (в този смисъл Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 479/2009 г., 2-ро т.о.).
На последно
място липсата на интерес от воденото на отрицателен установителен иск в
настоящия случай може да се обоснове и с принципа за процесуална икономия,
доколкото целеното с него установително действие може да се постигне с воденето
на осъдителния иск за неоснователно обогатяване като така на практика би се
избегнало създаването на множество процесуални отношения, при положение, че
правният спор може да бъде разрешен само в един процес.
В този
смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от 22.03.2018 г. по
в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение № 9/11.01.2019 г. по
в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС. Последните разглеждат
аналогични хипотези на извършено от длъжника плащане на процесни суми, за които
суми след извършване на това плащане се предявява установителен иск за
погасяването им по давност.
По тези
съображения производството по делото следва да бъде прекратено поради липса на
правен интерес от предявения иск.
По исканията
за разноски:
Искания за
разноски са направили и двете страни по делото.
Предвид
изхода на делото разноски се дължат единствено на ответното дружество,
доколкото делото е прекратено поради липса на правен интерес. Последното
претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, РС-Перник намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 100 лева.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5459/2019
г. по описа на Пернишкия районен съд по предявения от Б. С. А., с ЕГН: **********
срещу „Водоснабдяване и канализация“ гр. Перник ООД, с ЕИК: *********
отрицателен установителен иск – да бъде признато за установено, че ищцата НЕ
ДЪЛЖИ на ответника начислените суми за доставена питейна вода за периода от 08.06.2012 г. до 01.01.2014 г. вкл. за
имот, с адрес: *** заради погасителна давност, поради липса на правен интерес от предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Б.
Седефчева А., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ гр. Перник ООД, с ЕИК:
********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, сумата
от 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от
определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА