Р Е
Ш Е Н
И Е № 35
гр.Кюстендил,
07.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№564/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Е.С.Й. ***, съдебен адрес *** чрез
адвокат А.И. оспорва принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП, изразяваща
се в преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик, приложена на 03.10.2019г. на територията на гр.София, задблоковото
пространство на бл.13а в ж.к.“Хиподрума“ по отношение л. а. с рег.№****** от служител
на Столичен инспекторат при Столична община Х.Д.. Претендира разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на наложената
ПАМ.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Видно от заповед №СОА18-9509-484/14.08.2018г.,
на основание чл.44, ал.1, т.1, т.7 и т.8 и ал.2 от ЗМСМА, чл.99, ал.1, чл.167,
ал.2, чл.168, ал.1 и чл.171 от ЗДвП във вр. с чл.118, чл.120 и чл.121 от
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, кметът
на Столична Община е определил принудителното преместване на МПС да се
осъществява само след констатиране на нарушение по ЗДвП или Наредбата от
инспектори от Столичен инспекторат –а за обекти на зелените системи на
територията на Столична община, а със заповед №19-РД56-44/18.03.2019г. -
служителите от Столичен инспекторат, между които и ответника, да съставят АУАН по ЗДвП и Наредбата и да
прилагат ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП. А съгласно заповед
№СОА18-РД95-484/14.08.2018г. на кмета на Столична Община оперативната дейност
по принудителното преместване на неправилно паркирани ППС на територията на
Столична Община се осъществява от общинско дружество „Център за градска
мобилност“ ЕАД чрез дирекция „Паркиране и мобилност“.
От докладна
записка рег.№002183/03.10.2019г. на Х.Д. – служител на Столичен инспекторат към
Столична община, се установява, че на 03.10.2019г. в 15.15ч. е разпоредил
принудителното преместване на лек автомобил Мерцедес с рег.№******, собственост
на жалбоподателя, без негово знание или на упълномощен от него водач, тъй като
е бил паркиран в парк „Хиподрума“ до бл.23А, в нарушение на чл.28, ал.1, т.7 от
Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община. Приложен е снимков материал и
Протокол на екипите за принудително преместване №9757/03.10.2019г., установяващ
репатрирането на автомобила на жалбоподателя.
Съставен е и
АУАН №19-ЗС-057/03.10.2019г. С резолюция за прекратяване на
административнонаказателно производство от 04.12.2019г. на зам.кмета на Столична
община е прекратено производството, образувано с АУАН №19-ЗС-057/03.10.2019г.,
съставен срещу Е.Й., поради допуснато съществено процесуално нарушение,
свързано с неприложимост на визираната нарушена правна норма към установените факти и обстоятелства по
твърдяното нарушение.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка
законосъобразността на ПАМ на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в
жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира следното от правна и
фактическа страна:
Оспорената ПАМ е наложена в хипотезата на чл.171, т.5,
б.“б“ от ЗДвП. По правно естество мярката представлява индивидуален
административен акт по чл.21, ал.1 от АПК. Същата не е измежду посочените
такива в чл.172, ал.1 от ЗДвП, поради което е допустимо да бъде в устна
разпоредителна форма или волеизявление, осъществено чрез действие.
Налагането ПАМ в устна форма
чрез осъществено действие – репатриране на МПС, е извършено от компетентен
орган - служител на Столичен инспекторат при Столична община, натоварени с правомощията по
чл.168, ал.1, чл.171 и сл. от ЗДвП, съгласно заповед №19-РД56-44/18.03.2019г.
на кмета на Столична Община. В нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП е предвидено изрично кои ПАМ се прилагат
с мотивирана заповед, като процесната мярка не е сред посочените в тази
разпоредба. Поради това и по аргумент за противното от чл.172, ал.1 от ЗДвП за ПАМ
по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП писмената
форма не е изискване за валидност, т.е. мярката се налага с устно разпореждане
на компетентното лице. С оглед изложеното за формата на ПАМ съдът не възприема
изложените възражения за незаконосъборазност относно липсата на мотиви за
налагането й. Такива се съдържат в приложените към преписката доказателства,
поради което е възможно ясно и безпротиворечиво да бъде изведена волята на
органа за извършване на репатрирането на автомобила.
Въз основа
на събраните писмени доказателствени средства, съдът счита, че наложената ПАМ е
материално незаконосъобразна. Предвид съдържанието на докладната записка от
03.10.2019г. оспорената принудителна мярка е наложена в хипотезата на чл.171,
т.5, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл.28, ал.1, т.7 от Наредбата за
организацията на движението на територията на Столична община. Съгласно посочената норма забранява
се движението, престоя и паркирането на ППС върху тротоари, в паркове, градини,
зелени площи, пешеходни подлези, детски и спортни площадки, на територията на
детски ясли, детски градини и училища. Същевременно в нормата на чл.98 от ЗДвП
законодателят изрично е посочил в кои случаи е забранен престоя и паркирането
на ППС, а пък в чл.178е от ЗДвП е регламентирана отговорност за водач, който паркира
ППС в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за
пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.
Анализът на нормите от законовия и подзаконовия нормативни актове обуславя
извод за нищожност на нормата, визирана за нарушена от компетентния орган и
послужила като основание за налагане на ПАМ. С нормативен акт – закон, са
уредени първично обществените отношения, които се поддават на трайна уредба,
според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни
подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да
предвиди да се издаде подзаконов акт. В случая със ЗДвП не се предвижда такава
възможност. С Наредбата – чл.28, ал.1, т.7, са уредени обществени отношения,
които са предмет на детайлна законова регламентация, без в закона да са
делегирани правомощия на Общинския съвет за приемане на подзаконов нормативен
акт в същата област. Следователно ПАМ е наложена без правно основание.
От друга
страна съдът съобразява и представеното писмено доказателство - резолюция за прекратяване на
административнонаказателно производство от 04.12.2019г. на зам.кмета на
Столична община, с която е прекратено производството, образувано с АУАН
№19-ЗС-057/03.10.2019г., съставен срещу Е.Й.. И доколкото ПАМ се налага с цел осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, то липсата на установено по безспорен начин
нарушение, имащо характер на административно, прави процесната мярка
несъответна и на закона и на целта му.
В
гореизложения смисъл съдът приема, че по отношение на оспорената ПАМ са налице
отменителните основания на чл.146, т.4 и т.5 от АПК и същата ще бъде отменена
като незаконосъобразна.
Разноски се присъждат на
жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 10 лв. - държавна
такса за образуване на делото, а на пълномощника - 500 лв. адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗАдв и чл.8,
ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна принудителна административна мярка по чл.171, т.5,
б."б" от ЗДвП, издадена в уста форма за принудително преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик Е.С.Й. ***,
приложена на 03.10.2019г. на територията на гр.София, задблоковото пространство на бл.13а в
ж.к.“Хиподрума“ по отношение л. а. с рег.№****** от служител на Столичен
инспекторат при Столична община Х.Д..
ОСЪЖДА Столична
община, ул.“Московска“ №33 да заплати на Е.С.Й. *** съдебни разноски в размер
на 10 лв. /десет/.
ОСЪЖДА Столична
община, ул.“Московска“ №33 да заплати на А.С.И. *** съдебни разноски в размер
на 500 лв. /петстотин/.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: