№ 4074
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение от
29.06.2023 г. по гр.д. №31196/2022 г. на Софийския районен съд, 90 състав, с което е уважен
предявеният от ЗК „Лев Инс“ АД срещу жалбоподателя установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.410 КЗ за сумата от 1044,32 лв., представляваща регресно
вземане с включени ликвидационни разноски в размер на 20,00 лв. по изплатено
застрахователно обезщетение по щета №0000-1261-17-251004 във връзка с произшествие,
настъпило на 07.03.2017 г. около 20:00 часа в гр. София, бул. „Околовръстен път“, в посока
от с. Гниляне към кв. „Требич“ на около 200 м. преди кв. „Кумарица“, при което МПС
„Мерцедес ЦЛС“ с рег. № Р ******* попада в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътя и понася щети по задна дясна и предна дясна гума, както и предна лява джанта и
въздушна възглавница – амортисьор преден ляв, ведно със законната лихва, считано от
17.09.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №44817/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, като ответникът е осъден
да заплати и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно -постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че в рамките на
първоинстанционното производство не са обсъдени в задълбоченост доводите на
жалбоподателя и събраните доказателства. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ в срока за отговор по чл.263
1
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в
несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Представена е застрахователна полица „Каско на МПС“
№93001610047719/16.06.2016 г., от която е видно, че застрахователят и застрахования са
обвързани от валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско
на МПС“ към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Видно от представения протокол за ПТП №1686177, съставен от длъжностно лице
след посещение на местопроизшествието, на 07.03.2017 г. в гр. София се е осъществило
пътно-транспортно произшествие с участник И.П.Д., управляващ автомобил „Мерцедес
ЦЛС” с рег. № Р *******. ПТП е настъпило поради необозначена дупка на пътното платно.
На автомобила „Тойота Рав-4” са нанесени щети – в предната лява част.
Съгласно Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд, документите, които се съставят от
органите на МВР са: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за
ПТП с материални щети и 3) двустранен протокол за ПТП. В настоящата хипотеза,
съобразно с доказателствата по делото, процесният автомобил не е можел да се движи на
собствен ход, поради което и на основание чл.125 т.8 ЗДвП вр. чл.2 ал.1 т.2 от
Наредбата служители на МВР трябва задължително да посетят мястото на ПТП и да
съставят протокол за ПТП с материални щети.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена
сила относно самото удостоверено волеизявление – в този смисъл решение №85/28.05.2009
2
г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №24/10.03.2011 г. по т.д. №444/2010 г. на
ВКС, I ТО, решение №73/22.06.2012 г. по т.д. №423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение
№15/25.07.2014 г. на ВКС, І ТО, по т.д. №1506/2013 г. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ и опровергаването на съдържанието му е допустимо,
като оспорващата страна следва да установи твърденията си. В случая протоколът за ПТП е
съставен не само на база изявление на участника в него, но актосъставителят е извършил
оглед на мястото, изготвена е схема на ПТП от актосъставителя с разположение на
препятствието на пътя. Фактът на огледа е удостоверен в самия протокол, следователно
протоколът се ползва с материална доказателствена сила за непосредствено възприетите и
описани от актосъставителя следи, създадени в резултат от осъщественото ПТП, както и за
възприетите от актосъставителя материални обекти, съществували обективно преди ПТП и
заварени при огледа: наличието на препятствието на пътя- необозначена дупка,
уврежданията върху автомобила, липсата на: означение /знаци/, предупреждаващо за
препятствие на пътя, обезопасяващи съоръжения, обозначаващи каквито и да било
изменения и деконструкции на пътното платно.
От друга страна, няма ограничение механизмът на ПТП да бъде установен с всички
допустими доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания.
От показанията на свид. И.Д. се установява, че на 07.03.2017 г. вечерта при
управление на процесния автомобил „Мерцедес ЦЛС“ е попаднал в дупка на пътното
платно, при което си е счупил джантите и се е наложило автомобилът да бъде извозен с
репатрак.
От приетото по делото САТЕ, което настоящият въззивен състав кредитира напълно,
се установява, че процесното ПТП е настъпило поради несигнализирана и необезопасена
дупка върху платното за движение като върху л.а. „Мерцедес ЦЛС“ са нанесени материални
щети. Вещото лице сочи още, че размерът на разходите за отстраняване на щетите, нанесени
при процесното ПТП върху л.а. „Мерцедес“ поо средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 1224,48 лв.
Представено е платежно нареждане от 20.06.2017 г., с което застрахователят е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, което
обстоятелство се установява и от приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно.
Установява се, че процесното ПТП е станало в границите на населено място - гр.
София, на бул. „Околовръстен път“. Пътят е общински по смисъла на чл.3 ал.3 ЗП. Съгласно
чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, не само в качеството си на собственик, но и на задължено лице по
управлението на пътя, общината е задължена да осъществява поддръжката му в състояние
годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства. В случай на
съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по пътното платно, съгласно чл.13
ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство
за сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на Столична община следва да
се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, тъй като в качеството си на
юридическо лице по смисъла на ЗМСМА дейностите по поддържка и ремонт на поверените
и пътища, се осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението
им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
3
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №11235/29.06.2023 г., постановено по гр.д.
№31196/2022 г., по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4