ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 17.03.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, XIV въззивен състав в закрито
заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов в.н.ч.дело
№ 997 по описа за 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249,ал.3 от НПК.
Образувано е по частен въззивен протест на прокурор
при СРП срещу определение от 27.01.2021г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 93 състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№ 15
768/2020г. по описа на СРС, с което е прекратено съдебното производство по делото на осн. чл.
249, ал.2, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.
Във въззивния частен протест се твърди, че атакуваното
определение за прекратяване на съдебното производство по делото е е незаконосъобразно, тъй като е неправилно и се
прави искане за неговата отмяна. Поддържа се, че правото на защита на обвиняемите
не са нарушени, като са въведени всички съставомерни факти, като по отношение
на. Прави се искане за отмяна на определението на СРС от 27.01.2021г. и връщане на делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста,
атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Съдебното производство пред СРС е образувано въз
основа на обвинителен акт, с който обвиняемитеМ.М.М., Н.А.Ч. и С.Е.Б. са предадени на съд за извършени престъпления
по чл. 290, ал.1 от НК. Престъпленията и за тримата са формулирани общо (
същите са били свидетели по едно и също наказателно производство), като тезата
на обвинението е, че са потвърдили
неистина в качеството си на свидетели по НОХД № 2483/2015г. по описа на СРС ,
заявявайки, че подсъдимия по делотоМ.М. е предоставял л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег.№*******, безконтролно на множество лица. В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът е приел, че в
действителност заявеното от обвиняемите не е било вярно, тъй като М. управлявал
лично автомобила и полагал за него грижата на добър стопанин.
В проведеното разпоредително заседание по делото на 27.01.2021г.
съдът е приел наличието на съществено нарушение на правото на защита на обвиняемите
– да научат в какво точно се обвиняват –
позовавайки се на неяснотата на признаци от
състава
на престъплението
Въззивният съд прецени, че определението на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 93 състав, постановено в разпоредителното
заседание по н.о.х.д.№ 15 768/2020г. по
описа на СРС по описа на СРС от 27.01.2021г.
е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Действително обвинителния акт ( и постановленията за
привличане в качеството на обвиняеми в д.п.) страда от неконкретизираност и
неяснота до степен, правещи го негоден да изпълни основното си предназначение
да определи предмета на доказване по делото, свързан с претендираното престъпление.
В частност прокурорът ( и разследващите органи) не е съобразил, че престъплението
лъжесвидетелстване е с изискуемата степен на обществена опасност, тогава,
когато неверните показания са свързани с обстоятелства, относими към основния факт
на производството – наличието на
престъпление и авторството на деянието. Влязлата
в сила присъда по НОХД № 2483/2015г. по описа на СРС предвид нейната
задължителност / чл. 413, ал.1 от НПК/ със сила на пресъдено нещо установява наличието
на извършено от св. М. престъпление по чл.195, ал.1 от НК с посочените предмет,
темпорални и пространствени параметри. Ето защо и инкриминираното по настоящото
делото свидетелстване на обвиняемите, че М. е предоставял л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег.№*******, безконтролно на множество лица не е възможно да бъде
свързано с обстоятелства, включени в предмета на доказване по приключилото
наказателно производство, т.е. възможно е М. да е предоставял л.а. безконтролно
на множество лица и същевременно с него да е извършил посегателството срещу
собствеността.
Следва извод, че обвинителният акт не съответства на
изискванията на чл. 246 от НПК, в него не са посочени в достатъчен обем
фактически твърдения, позволяващи адекватна защита на обвиняемите
и детерминиращи предмета на делото по предметен, обектен и времеви
параметри. Правота на защита на подсъдимите да научат в какво точно са обвинени
е нарушено поради липсата на конкретика на обвинителната теза.
Изложеното мотивира настоящия състав да счете
протестираното определение на СРС, НО, 93 с-в за законосъобразно, което налага
неговото потвърждаване.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1
от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително заседание от 27.01.2021г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 състав по н.о.х.д.№ 15 768/2020г. по описа на СРС, с което е прекратено съдебното производство по делото.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.