Разпореждане по дело №382/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Е. Г. Н. с ЕГН *, от село Б., О. Р., Благоевградска област, У. “Ш.” № , срещу протоколно определение № 1281 от 20.03.2012г. по гражданско дело № 15/2011г. по описа на Районен съд Р., с което съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответниците – С. М. Г., ЕГН *, от Г. Б., Благоевградска област, У. “Б. М. № ; М. В. Г., ЕГН *, от Г. Б., У. “. М. № . . 2 и А. С. К. –Г., ЕГН *, от Г. Б., У. “. М. №. . 2.

Във въззивната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като жалбоподателката моли съда да го отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на всички ответници посочени с исковата молба по делото. Част от оплакванията са насочени срещу извода на първостепенния съд, че жалбоподателката Н. не е отстранила в указания от закона и съда срок, нередовностите на исковата молба, досежно посочване на обстоятелството във владение на кой се намира спорния по делото недвижим имот. Наведени са доводи от жалбоподателката с частната жалба, че нередовностите са били своевременно отстранени и съдът не би могъл на това основание да прекрати производството по делото. Основното оплакване е срещу доводите на първоинстанционния съд, че ответниците по отношение на които производството по делото е прекратено, не са пасивно легетимирани да отговарят по предявените пред съда за разглеждане искове с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД , чл.537 ал. 2 от ГПК и чл. 108 от ЗС. Жалбоподателката навежда доводи, че тримата ответници са черпили права от оспорената по делото сделка, като са били собственици на спорния имот за известен период от време, след което са се разпоредили възмездно с него, поради което за ищцата по делото е налице правен интерес от установяването на правото си на собственост по отношение на ответниците срещу които делото е прекратено. Изведени са доводи с частната жалба, че с оглед на предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, за отмяна на констативния нотариален акт за собственост, с който първия ответник К. Г. Д. се е легитимирал като едноличен собственик на целия имот, правата на ответниците по отношение на които производството е прекратено, също се засягат, тъй като не е без значение за тях дали са придобили правото на собственост от собственик или от несобственик на процесния имот, поради което същите са пасивно легитимирани по предявения иск, следва да участват в производството и да бъдат обвързани от силата на постановения съдебен акт, което ще спести воденето на други дела. Навадени са оплаквания и за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, при постановяването на обжалваното определение, доколкото съдът неправилно се е позовал на неотстраняването в срок на нередовностите на исковата молба от ищеца по делото, както и поради това, че не е отчел наличието на правен интерес за ищеца по делото, да привлече като ответници по делото и С. М. Г., ЕГН *, от Г. Б., Благоевградска област, У. “Б. М. №; М. В. Г., ЕГН *, от Г. Б., У. “. М. № . . и А. С. К. –Г., ЕГН *, от Г. Б., У. “. М. № . . 2, по отношение на които производството незаконосъобразно е било прекратено.

В срока по чл. 276 от ГПК е депозиран писмен отговор от С. М. Г., с който се оспорва изцяло депозираната частна жалба като неоснователна. Възразява се в писмения отговор, че Г. не е страна по атакуваната сделка с предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, като не би могъл да бъде пасивно легитимиран и по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, тъй като нито претедира че е собственик на имота на някое от предвидените в закона основания, нито пък е във владение на същия. Възразява се също така, че правата на ответника Г. по отношение на който производството е прекратено, не биха могли да бъде засегнати и от предявения иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК, тъй като се оспорва правото на собственост на лицето което се е легитимирало като собственик на имота въз основа на издаден констативен нотариален акт, но не се е атакува сделката от която Г. пряко черпи права. С писмения отговор С. Г. моли съда да потвърди определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверкиата си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от Е. Г. Н., ЕГН *, с адрес в с. Б., О. Р., У. „Ш.” № срещу К. Г. Д., ЕГН *, с адрес в с. Б., О. Р., У. “. Б. № , С. М. Г., ЕГН *, с адрес в Г. Б., У. „ Б. М. № , М. В. Г., ЕГН *, с адрес в Г. Б., У. “. М. №. А. С. К. – Г., ЕГН *, с адрес в Г. Б., У. “. М. № 3. И. Р. Ю., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. “.та М. № и А. Г. Ю., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. “.та М. № .

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот ІV, П. № 167 в кв. 10 по плана на с. Б. от 1990 г., целият с площ от 525 кв. м., при съседи на имота: УПИ ІІІ, УПИ V, УПИ VІ и УПИ VІІ, всичките в кв. 10, ведно с 1/ 2 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в имота, със застроена площ от 120 кв. м., както и 1/ 2 идеална част от прилежащото избено помещение и таван и съответните идеални части от общите части на сградата. С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 22, том VІІ, рег. № 5795, нотариално дело № 1134 по описа за 2008 г. на Н. К. М., рег. № 061 и район на действие – Районен съд – Р. ищцата е прехвърлила на първия ответник (неин брат) собствеността върху описания по-горе имот. Твърди се в исковата молба, че този договор за покупко – продажба е абсолютно симулативен, тъй като страните по него не са желали пораждането на правните последици на договора, а същият е сключен единствено с цел теглене на банков кредит от К. Д.. На това основание Е. Н. моли да бъде прогласена нищожността на договора по отношение на всички ответници, като привиден. С последващи договори за покупко – продажба, имотът е прехвърлен на втория ответник, в последствие на третия и на четвъртия ответници (съпрузи) и на петия и шестия ответници, които също са съпрузи. Тъй като първият праводател – К. Д. не е бил собственик на притежаваната от Е. Н. 1/ 2 идеална част от имота и сградата в него, поради нищожността на сключения между ищцата и първия ответник договор, то той и не е могъл да прехвърли повече права от колкото притежава. Ето защо и останалите ответници не са станали собственици на имота и ищцата моли да бъде признато правото й на собственост спрямо тях, както и да бъдат осъдени да й предадат владението. На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК ищцата моли да бъде отменен нотариален акт № 26, том ІІ, рег. № 1502, нотариално дело № 188 по описа за 2009 г. на Н. М. К., рег. № 553 и район на действие – Районен съд – Р., с който нотариален акт К. Д. е признат за едноличен собственик на основание давностно владение на процесния имот- УПИ ІV, П. № 167, кв. 10 по плана на с. Б., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.

В срока по чл. 131 от ГПК всички ответници, с изключение на К. Д., представят писмени отговори, като оспорват предявените искове. Ответникът С. Г. оспорва предявения против него иск за прогласяване на нищожността на договора за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № нотариален акт № 22, том VІІ, рег. № 5795, нотариално дело № 1134 по описа за 2008 г. на Н. К. М., рег. № 061 и район на действие – Районен съд – Р., като неоснователен. Твърди, се в отговора, че ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот въз основа на валиден договор за покупко – продажба, като неговият праводател – ответникът К. Д. се е легитимирал като собственик с констативен нотариален акт, удостоверяващ правото му на собственост на основание давностно владение. Г. оспорва доказателствената сила на декларацията от 11.09.2008 г. (л. 18 и 19 от делото), като твърди, че същата няма достоверна дата.

Ответниците М. Г. и А. К. – Г. също оспорват иска като неоснователен. Сочат, че са добросъвестни купувачи на процесния имот и правата, претендирани от ищцата са им непротивопоставими, тъй като договорът за покупко – продажба, с който те са придобили имота е вписан преди вписването на исковата молба. Двамата ответници оспорват изцяло истинността на декларацията от 11.09.2008г..

Ответниците А. Ю. и И. Ю. също оспорват кумулативно съединените и предявени против тях искове за прогласяване на нищожността на договора, оформен с нотариален акт № нотариален акт № 22, том VІІ, рег. № 5795, нотариално дело № 1134 по описа за 2008 г. на Н. К. М., рег. № 061 и район на действие – Районен съд – Р. и за ревандикиране на 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот ІV, П. № 167 в кв. 10 по плана на с. Б. от 1990 г., целият с площ от 525 кв. м., при съседи на имота: УПИ ІІІ, УПИ V, УПИ VІ и УПИ VІІ, всичките в кв. 10, ведно с 1/ 2 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в имота, със застроена площ от 120 кв. м., както и 1/ 2 идеална част от прилежащото избено помещение и таван и съответните идеални части от общите части на сградата. Сочат, че всички изложени в исковата молба обстоятелства не отговарят на обективната истина. И последните двама ответници оспорват истинността на декларацията от 11.09.2008г.

С Определение № 259/13.01.2011г. по образуваното въз основа на предявените искове гражданско дело № 15/2011г. по описа на РС Р., исковата молба е била оставена без движение, като наред с указанията за представяне на доказателства във връзка с цената на предявените искове и вписването на исковата молба по реда на чл. 114 б.”б” от ЗС, съдията докладчик е дал указания на ищеца по делото, че следва да конкретизира с исковата си молба, в чие владение е недвижимия имот към момента на предявяването на исковете, както и да обоснове правния си интерес от воденето на предявените искове срещу останалите ответници по делото.

В удължения по молба на ищеца и по реда на чл. 63 ал. 1 от ГПК срок, пред първоинстанционния съд е представена изправена искова молба. С нея отново са наведени твърдения, че всичките сделки с недвижимия имот предмет на делото са извършени от лицата които са се разпореждали с имота, за да се прикрие действителното намерение имота да бъде закупен от последните двама ответници по делото на възможно най – ниската цена, близка до данъчната оценка на имота, като всички лица които са се разпоредили чрез сделки с недвижимия имот са били недобросъвестни и са участвали в предварително уговорена схема, насочена към придобиване на имота от последните двама ответници за жълти стотинки. Уточнено е, че към момента на завеждането на иска, недвижимия имот предмет на осъществените правни сделки се намира във владението на последните двама ответници, поради което ревандикационния иск с правно основание чл. 108 от ЗС е насочен срещу тях.

С обжалваното протоколно определение № 1281 от 20.03.2012г. по гражданско дело № 15/2011г. по описа на Районен съд Р., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение на ответниците – С. М. Г., ЕГН *, от Г. Б., Благоевградска област, У. “Б. М. № ; М. В. Г., ЕГН *, от Г. Б., У. “. М. № . . 2 и А. С. К. –Г., ЕГН *, от Г. Б., У. “. М. № . . 2. Изложени са съображения, че за ищцата не е обоснован правния интерес от воденето на исковете срещу тези ответници и срещу тях производството по делото е недопустимо. Съдията докладчик е посочил, че независимо от дадените указания от съда, ищцата не е обосновала от фактически и правна страна интереса от воденето на исковете срещу част от ответниците по исковата молба. С оглед на задължението си да следи за активната и пасивната легитимация по предявените искове, първоинстанционният съдия е изложил съображения, че иска с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, следва да бъде насочен само към страните по договора, за който се иска от съда да бъде обявен за абсолютно симулативен и нищожен. Същите съображения съдът е изложил и за предявения иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК, ответник по който е само първия ответник по делото, който черпи права от атакувания констативен нотариален акт. В крайна сметка съдът е посочил, че интерес за привличането на лицата по отношение на които производството се прекратява като недопустимо, съществува само за последните двама ответници по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с оглед възможността за тяхното съдебно отстраняване от процесния имот и с оглед на възможността им да предявят обратни искове срещу техните преводатели по сключения договор за продажба.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция излага следните правни съображения:

За наличието на активна и пасивна легитимация по предявените искове, съдът е длъжен да следи служебно, тъй като това е процесуална предпоставка във връзка с предявяването на иск, от категорията на абсолютните. При преценката за пасивно легитимирания да отговаря по предявения иск, съдът се ръководи от изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и от това кой е носителят на оспореното материално право и кое е лицето което го оспорва. Съдът следва да съобрази и правната квалификация на предявения иск, който е обусловен от исканата съдебна защита на нарушеното или оспореното право. Ето защо първоинстанционният съд правилно се е занимал с въпроса дали всички посочени в първоначалната искова молба по делото ответници, са пасивно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове. Без значение в случая е дали съдът е дал указания в тази насока и дали същите са били прецизно изпълнени от ищеца по делото, тъй като производството по делото спрямо част от ответниците е било прекратено от съда поради недопустимост на предявените искове и ненадлажната пасивна легитимация на тези ответници, а не поради това че съдът е оставил исковата молба без движение и част от дадените указания на съда не са били изпълнение в указания от закона преклузивен срок.

Страни по предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД са страните по сключения симулативен договор за продажба, като пасивно легитимиран по така предявения иск е само първия ответник по делото. Същият е пасивно легитимиран да отговаря и по предявения иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК, след като се е легитимирал като едноличен собственик на целия процесен имот с представения по делото констативен нотариален акт. Ревандикационния иск с правно основание чл. 108 от ЗС е винаги насочен срещу владеещия несобственик на спорния недвижим имот, като правилно като пасивно легитимирани по този иск са посочени от ищеца последните двама ответници по делото.

Въпреки дадените указания на първоинстанционния съдия до ищцата по делото да обоснове и конкретизира правния си интерес от воденето на предявените искове срещу втория, третия и четвъртия ответник от първоначалната искова молба, това не е сторено успешно, като правния интерес е очертан само с оглед на наведените твърдения че всичките сделки с недвижимия имот предмет на делото са извършени от лицата които са се разпореждали с имота, за да се прикрие действителното намерение имота да бъде закупен от последните двама ответници по делото на възможно най – ниската цена, близка до данъчната оценка на имота, като всички лица които са се разпоредили чрез сделки с недвижимия имот са били недобросъвестни и са участвали в предварително уговорена схема, насочена към придобиване на имота от последните двама ответници за жълти стотинки. Ако се установи наличието на престъпна схема за извършване на измами при сделки с недвижими имоти, това е основание за търсене на наказателна отговорност от виновните лица по установения от закона наказателно процесуален ред. Въпроса за това дали лицата които чрез посочените в исковата молба сделки са придобивали за известен период от време правото на собственост върху процесния имот и след това са се разпореждали с него са добросъвестни, би имало правно значение, но само при предявен иск от купувача на недвижимия имот, при евентуално съдебно отстраняване, който може да претендира след евикцията от продавача си, само заплащането на дължимата за закупения имот продажна цена по реда на чл. 192 ал.1 от ЗЗД. Следователно ако има правен интерес от участието в процеса на ответниците по отношение на които производството е прекратено като недопустимо, то такъв би съществувал за последните двама ответници по делото, които в случай на уважаване на предявения срещу тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС, ще бъдат евинцирани от недвижимия имот, а такова искане от последните двама ответници по делото не е направено.

Изложените съображения от фактическа и правна страна налагат извода, че прекратяването на производството срещу част от ответниците по делото е правилно и законосъобразно, доколкото с оглед на предявените за разглеждане искове, същите не са пасивно легитимирани да отговарят по тях, а за ищеца не е обусловен правен интерес за тяхното привличане по делото като ответници. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение на първоинстанционния съд потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от Е. Г. Н. с ЕГН *, от село Б., О. Р., Благоевградска област, У. “Ш.” № 9, срещу протоколно определение № 1281 от 20.03.2012г. по гражданско дело № 15/2011г. по описа на Районен съд Р., с което съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответниците – С. М. Г., ЕГН *, от Г. Б., Благоевградска област, У. “Б. М. № 7; М. В. Г., ЕГН *, от Г. Б., У. “. М. № 3. . 2 и А. С. К. –Г., ЕГН *, от Г. Б., У. “. М. № 3. . 2

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: