Р Е
Ш Е Н И Е
номер 77
28.07.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
девети юли 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 5 по
описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Производството
е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”,
клон България,
срещу И.С.С.. Ищецът твърди, че с договор за потребителски
заем № PLUS-13908990 от 28.09.2016 г. отпуснал на ответницата потребителски
заем в размер на 9000 лв. и закупуването на застраховка в размер на 2419,20
лв., която била усвоена от ответницата. Твърди, че ответницата следвало да
погаси заема на 48 месечни вноски по 418,52 лв. всяка. Твърди, че ответницата е
преустановила плащанията по кредита на 20.10.2018 г., като е погасила 23 месечни
вноски. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора същият е станал изцяло предсрочно
изискуем на 20.11.2018 г. и ответницата следвало да заплати сумата от 9505,40
лв. остатък по кредита, представляващ 25 месечни погасителни вноски. Твърди, че
ответницата дължи обезщетение за забава за периода от 20.11.2018 г. до
11.10.2019 г. в размер на 611,79 лв. Твърди, че към настоящия момент
ответницата дължи главница в размер на 6749,71 лв., възнаградителна лихва в
размер на 2755,99 лв. и мораторно обезщетение в размер на 611,79 лв. Твърди, че
за сумите за главница и мораторно обезщетение била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 693/2019 г. на РС-Раднево, но ответницата подала възражение
срещу заповедта и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК предявява иска за
установяване на вземането по заповедта. Поради това иска от съда да признае за
установено вземането на ищеца по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
именно: сумата от 6749,71 лв. главница по договор за потребителски заем №
PLUS-13908990 от 28.09.2016 г. и сумата от 611,79 лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода от 20.11.2018 г. до 11.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда до окончателното погасяване на задължението. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата И.С.С..
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже наличие на
валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит с
ответницата, в изпълнение на който й е предоставил сумата от 9000 лв. и закупуване на застраховка в размер на 2419.20 лв., срещу задължението за връщането му на 48 месечни вноски от
по 418,52 лв.; че е
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, размера на вземането си за главница и
възнаградителна лихва, а по отношение на иска за обезщетение за забава следва
да докаже наличието на главен дълг и уговорения ден за изпълнение на паричното
задължение или покана до ответницата за изпълнение на задължението.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /накратко ЗПК/
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем срещу
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-13908990 от 28.09.2016 г.
/л.6-11/, с който ищцовото дружество е отпуснало на ответницата
потребителски заем от 9000 лв. и закупуване на застраховка в
размер на 2419,20 лв., срещу задължението за връщането му на 48 месечни вноски
от по 418,52 лв., при ГПР от 45,81 % и ОЛП 36,70 %, обща стойност на плащанията
20088,96 лв. В договора е поместен и погасителния план с посочени падежи,
размер на вноската, оставаща главница. По делото са приети като писмени
доказателства е съпътстващи договора за кредит документи като медицински
въпросник /л.12/, стандартен европейски формуляр /л.18-19/, както и сертификат
за застраховка /л.13/ и общи условия за застраховката /л.14-16/. По делото е
приет като писмено доказателство и удостоверение за банкова сметка *** „ОББ“ АД
/л.17/.
От заключението на СИЕ /т.1/ е видно, че с платежно нареждане от 29.09.2016
г. ищцовото дружество е превело на ответницата по банковата ѝ сметка в
„ОББ“ АД сумата от 8775 лв. с основание на превода по договора за кредит с
посочен номер. С оглед посочената в договора за кредит такса ангажимент от 225
лв., е видно прихващане на тази такса от общо дължимия кредит от 9000 лв.,
поради което е преведена сумата от 8775 лв. по сметка на ответницата, с което
се установява, че заемът е бил изцяло усвоен от ответницата. С оглед на това
следва да се приеме, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който на ответницата е предоставен в заем сумата от 9000
лв. и закупуване на застраховка под формата на дължими застрахователни премии в
размер на 2419,20 лв.
По делото е представено писмо /означено като последна покана/ от ищеца до
ответницата /л.21/, с което е посочено преустановяване на плащанията по кредита
на 20.10.2018 г., както и че вземането става предсрочно изискуемо поради просрочие
дължимите по кредита суми и са посочени в табличен вид дължимите суми за
главница, възнаградителна лихва и лихва за забава. Писмото е връчено а ответницата И.С. на 12.04.2019 г., като не
е оспорено от ответницата получаването. От плащанията по кредита е видно, че са
разредени плащанията в периода от 26.02.2018 г. до 26.10.2018 г., като са
налице общо 5 непогасени вноски, което е обосновало наличие на предпоставките
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита съобразно уговорките в
договора за кредит. Поради това и кредитът е обявен за предсрочно изискуем от
страна на ищеца, поради спиране на плащанията от ответницата след 20.10.2018 г.
/виж таблицата в заключението на СИЕ/. Не се отразява на настъпване на правото
осъщественото от ответницата плащане на сумата от 1256,30 лв. на 26.10.2018 г.,
тъй като с тази сума са погасени вноски с падеж до 20.10.2018 г., при отчитане
на отложени падежи на вноски с № 19 и № 20. Затова е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита и ответницата е дължала връщане на цялата остатъчна
главница по кредита в размер на 6497,71 лв. към 20.11.2018 г., първата
непогасена вноска след настъпване на предсрочната изискуемост, което е обявено
на ответницата по-късно с връчване на писмото на ищеца.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че договорът за потребителски
кредит е действителен и обвързва страните, а ответницата дължи връщане на ищеца
на дължимите и неплатени по договора суми, включващи съответните компоненти за
главница в размер на 6749,71 лв., включваща 6497,71 лв. непогасена главница по
кредита и 252 лв. главница за застраховка /виж заключението на СИЕ/. От тук
следва извод, че задължението за главница по договора за кредит е в размер на
6497,71 лв. /така е посочено и в заключението на вещото лице/. Сумата от 252
лв., посочена като главница по застраховката, не представлява вземане от
кредита, а е вземане за застрахователни премии по договора за застраховка,
който е отделен договор от договора за кредит, без значение дали е сключен във
връзка с договора за кредит. А вземането за застрахователни премии по договора
за застраховка не представлява вземане за главница по кредита, както е посочено
това в петитума на исковата молба, в това число и в заявлението по чл. 410 ГПК
и в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – главница по кредита. Поради това искът
за главница по кредита ще се уважи в за сумата от 6497,71 лв., като претенцията
за разликата до претендираната сума от 6749,71 лв. ще се отхвърли като
неоснователно. Недопустимо е присъждане на сумата за главница – вземане за
застрахователни премии по договора за застраховка като вземане за главница по
договора за кредит.
По отношение на претендираното
мораторно обезщетение, същото се явява основателно в размер на сумата от 588,41
лв. за периода от 20.11.2018 г. до 11.10.2019 г., начислено върху установената
главница от 6497,71 лв. /изчислено с калкулатор за законна лихва на основание
чл. 162 ГПК/. Разликата с претендираното обезщетение се получава от базата,
върху която се изчислява обезщетението – върху установената главницата от
6497,71 лв., а не върху претендираната от 6749,71 лв. Поради това искът ще се
уважи за сумата от 588,41 лв. и ще се отхвърли до претендирания размер от
611,79 лв. като неоснователен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство съобразно на уважената част от иска съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК,
като му се присъдят разноски в размер на 741,19 лв., изчислени на база
уважената част от исковете върху общите сторени разноски от ищеца по
разгледаните искове /държавна такса в общ размер за исковото и заповедното
производство по исковете за главница и мораторна лихва в размер на 319,99 лв.,
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 150 лв. съобразно конкретното
искане на ищеца по чл. 78, ал. 8 ГПК и сумата от 300 лв. възнаграждение за вещо
лице/.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, действащо чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 14, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33,
ал. 1 ЗПК
сумите: 6497,71 лв. /шест хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и 71 ст./
главница договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13908990
от 28.09.2016 г. и сумата от 588,41 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и 41
ст./ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.11.2018 г. до 11.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.10.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 472/18.11.2019 г. по ч.гр.д.
№ 693/2019 г. по описа на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата от присъдените 6497,71 лв. до претендираните 6749,71
лв. и за обезщетение за забава за разликата от присъдените 588,41 лв. до
претендираните 611,79 лв.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 741,19 лв. /седемстотин четиридесет
и един лева и 19 ст./, представляваща разноски за исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: