Р
Е Ш Е
Н И Е
№.................. / 30.03.2022 г., гр. С.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през 2022 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина Т.,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражд. дело номер 13454 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 161065 от 27.07.2020 г. постановено по гр.д. № 24935/2019 г. на
СРС, 127 състав, е признато
за установено по предявените искове от „Т.С.” ЕАД по реда на чл. 422 ТПК с
правно основание чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че М.Т.П. *** ЕАД
сумата от 4451,17 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия
през периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 30.10.2018 г. (датата на подаване на зявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за имот
с абонатен номер 74370, представляващ апартамент № 38 в гр. С., жк „*****“ № *****както
и сумата от 62,79 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2015 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 30.10.2018 г. (датата на подаване на зявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска
за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. -30.09.2015г. и иска
за главница за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. -30.09.2015г. и за
разликата над 62,79 лв. до пълния предявен размер от 64,99 лв., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.01.2019
г. по ч.гр.д. № 69410/2018 г. по описа на СРС, 127 състав, както и са отхвърлени
предявените искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 385,74 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2016 г. - 17.10.2018
г., както и сумата от 11,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2016
г. - 17.10.2018 г., за същия
топлоснабден имот, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 31.01.2019 г. по ч.гр.д. № 69410/2018 г. по описа на СРС, 127
състав. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими
между страните, като е осъдил ответницата да заплати на ищцовото дружество на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на
136, 21 лв. и разноски за исковото производство в размер на 411, 81 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „Т.С.” ЕООД.
Това решение е обжалвано в срок от ответницата М.Т.П. с оплаквания за
неправилност на решението, поради липса на доказателства за наличие на облигационна
връзка между страните за доставка на топлинна енергия /ТЕ/, вкл. и такива че
ответникът е собственик/ползвател на ТЕ, липсата на доказателства за
установяване на количеството доставена ТЕ, за липсата на доказателства за установяване годност на средствата
за измерване на ТЕ и за тяхната периодична метрологична проверка за годност, за
нарушение при приемане доказателствената
стойност на СТЕ основано на документи, съставени само от ищеца и които нямали доказателствена
стойност. Оспорва и дължимостта на сумата за дялово разпределение към ищеца
поради липсата на договор за това и извършване на такава услуга от третото лице
ФДР, оспорва и задължението за лихва за забава поради липсата на доказателства
за публикуване на фактурите на сайта на дружеството, оспорва и уважаване иска
за главница за сумата 4451,17 лв. след като съдът е приел, че за периода
01.05.2015 г.-30.09.2015 г. сумите са погасени по давност. Моли решението да се
отмени в тези части, в които исковете са уважени , като те се отхвърлят.
Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна, претендира разноски за въззивната инстанция
вкл. за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като съдът се е
произнесъл в рамките на заявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответницата оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е основал решението си
за частична основателност на исковете за
главница в уважените размери, на база на преценка на приетите по делото
доказателства като годни такива да установят качеството потребител на ТЕ на
ответницата като трето лице-ползвател като наемател на топлоснабденото жилище и
създадена договорна връзка между нея и ищеца с изрична молба-декларация от
ответницата за това, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището,
приет за установен размера от приетата по делото експертиза, при съобразяване на
периода от време, за който е изтекла погасителна давност без това да се отрази
върху размера на задължението за цената на ТЕ, както е предявен иска, доколкото
предявеният размер е под установения размер на задължението, съответно и за
частична основателност на вземането за услугата дялово разпределение.
Предметът на проверка на въззивния съд е
очертан от оплакванията с въззивната жалба относно преценката на събраните по
делото доказателства и значението на липсващите такива, както и относно
приетото и кредитирано от СРС заключение на съдебно-техническа експертиза, и
несъгласието на ответницата с него.
По наведения с въззивната жалба
оплаквания, въззивният съд намира следното:
Видно от мотивите на решението и от исковата
молба, иска за установяване дължимост на вземане за главница-цена на ТЕ е
предявен за по-малък размер на главница за топлинна енергия, отколкото съдът е
приел, че се дължи, при което искът за главница е бил уважен в пълния предявен
размер от 4 451,17 лв., и отхвърлен за периода 01.05.2015 г. - 30.09.2015 г.,
по отношение на който е изтекла погасителна давност. С решението на СРС искът
за установяване вземането за лихва за забава върху главницата за периода до
3.04.2018 г.- до преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, е отхвърлен изцяло. Ето защо въззивният съд
намира тези две оплаквания с въззивната жалба за неоснователни, а по отношение
на отхвърления иск за лихва за забава и неотносими, доколкото решението в
частта, в която е отхвърлен иска за лихви забава преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК не се обжалва.
Неоснователно е и оплакването за липса на
доказателства за наличие на облигационна връзка между страните за доставка на
ТЕ. Събраните по делото писмени доказателства сочат, че ответницата е наемател
от 2012 г. на процесното жилище като общинско жилище, въз основа на издадена
заповед за настаняване и сключен наемен договор със СО, по силата на който
наемен договор ответницата се е задължила да заплаща консумативните разходи за
жилището, че е изрично дадено съгласие от СО да се открие на името на
ответницата като наемател партида при ищеца, подадена е лично от ответницата до
ищеца писмена молба за откриване на партида на нейно име при ищеца за
процесното жилище, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на Т.С.. Така установените факти по делото сочат, че между ищеца и
ответницата е възникнало облигационно отношение въз основа на изрично съгласие
на страните по него, със съгласие на собственика на жилището, при което
ответницата като реален ползвател на жилището в качеството й на наемател, се
явява и потребител на ТЕ за битови нужди за исковия период, макар да не попада
в кръга на субектите по чл. 153, ал. 1 ЗЕ (собственик или титуляр на ограниченото вещно право на
ползване), в който смисъл е и
решението по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Основателно е обаче оплакването на
ответниците за годността на събраните по делото доказателства да послужат като
такива за установяване на правнорелевантния факт относно доставка на ТЕ в
жилището. Изготвяните от ищеца справки и съобщения за задължения за цена на ТЕ за
процесния имот, като изготвени
от него документи, нямат обвързваща доказателствена сила, защото не носят подпис на ответника,
представляват частни документи,
и ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение да установи
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, а именно доставяне на претендираното
количество ТЕ за исковия период за имота собствен на отвтениците. Ищецът не е
доказал с годни доказателства какво количество топлинна енергия е доставил на ответницата за исковия период, както му е било указано
с доклада на съда по чл.146 от ГПК, предвид направени от ответницата още с отговора на
исковата молба възражение в този смисъл. Вписванията
по счетоводна партида
при ищеца подлежи на доказване и
самостоятелно не установява количеството доставена от ищеца на ответницата ТЕ в процесния период,
нито установяват нейната стойност, а по делото не са представени други писмени
доказателства за количеството доставена и отчетена ТЕ, която да е потребена в ползаното от ответницата като
наемател жилище, също и за
общите части на сградата и за самата сграда. Същите съображения се отнасят и
до приетите по делото изготвени от третото лице-помагач изравнителни сметки. Заключението на приетата съдебно -
техническата експертиза е било изготвено от
вещото лице на
база документи, които не са приети всички по
делото като писмени доказателства (документална проверка при ищеца и при
третото лице-помагач на протоколи и др., които- с изключение на изравнителните сметки, не са приети като писмени доказателства).
Възражение относно липсата на доказателства от които да установяват реалното
потребление на ТЕ, ответницата е направила и с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК, и със становището си по
експертизата. Първоинстанционният
съд , по искане на
ищеца направено с исковата молба, е указал на третото лице-помагач с определението по чл.140 от ГПК да
представи документите
за отчитането и разпределението на ТЕ в
процесния имот, вкл. и документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и на водомерите, въз
основа на които са изготвяни изравнителните сметки. Третото лице-помагач е
представило по делото само изравнителните сметки, но не и другите изискани от
него документи, поради което те са
останали несъбрани по делото пред СРС, вкл. и липсва искане за попълване на доказателствения материал с тях
по реда на чл.266 от ГПК от въззивния съд. Това процесуално бездействие на
ищеца е в негова тежест.
Заключенията на вещите лица не може да
служи като самостоятелно доказателство за това, а за изясняване дали правилно
ищецът с помощта на трето лице- ФДР, е определил количеството ползвана ТЕ за
жилището на ответницата
за исковия период, и то на базата на първичните документи за това, съобразно
изискването на ЗЕ- каквито
са документи за отчет на
индивидуалните измервателни уреди в жилището, респ. протоколи за неосигурен достъп като основание
за служебно начисляване на ТЕ, и др. касаещи отчитане на ТЕ в абонатната
станция. Непредставянето на такива документи за отчет по делото лишава ответната страна от оборване удостовереното с тях, а
вещото лице с оглед чл.195 от ГПК, може да изясни в спора дали отразеното в тези документи –особено тези
за отчет на индивидуалните разпределителни уреди, съответства на изискванията
на ЗЕ и подзаконовата уредба по прилагането му, касаещи топлоснабдяването, но
не и изцяло да замести липсата на тези доказателства по делото. Действително,
вещите лица носят наказателна отговорност за даденото от тях заключение, но
съдът не е длъжен автоматично да възприеме заключенията им като достатъчно
доказателство за установяване на количеството ТЕ, а преценява същите с оглед
другите събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните.
При липсата на представени по делото писмени доказателства, изискуеми по ЗЕ за
установяване на количеството консумирана ТЕ за жилището на ответницата, респ. на такива за
причините за липса на отчет на средствата за измерване в имота на ответницата, въззивният съд намира,
че приетата СТЕ не може
самостоятелно да докаже основателността на иска
по отношение на количество потребена реално ТЕ в сградата-етажна собственост и
в имота на ответницата, респ.
и нейната цена за исковия период.
Поради липсата на доказателства
за реално доставета ТЕ на ответницата, неоснователно е и искането за
установяване на вземане за главница-цена на услуга за извършване на дялово
разпределение.
Ето защо исковете за вземания за главница цена на
ТЕ и на услуга дялово разпределение, както са били уважени с обжалваното
решение на първоинстанционния съд, се явяват недоказани и подлежат на отхвърляне.
Поради разминаване изводите на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части, в които исковете са
били уважени, следва да се отмени, вкл.
и в частта за разноските, като се отхвърлят исковете в уважените размери.
При този изход на
спора въззивният съд следва да определи отново дължимите разноски. Ищецът няма
право на разноски нито в исковото нито в заповедното производство, нито по
въззивното производство, тъй като няма уважени исковете.
Ответницата съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК би имала право на разноски, ако е сторила такива. По делото
обаче ответницата не е направила никакви разноски, като за въззивната инстанция
същата е и освободена от заплащане на дължимата държавна такса по жалбата.
Съобразно изхода на
спора, и на основание чл.71 от ГПК, по аргумент от т.7 от ТР № 6 по т.д.№
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът следва да заплати на СГС, държавна такса за
обжалване в размер на 90,28 лв. на
основание чл.18 от ТТРКССГПК, предвид и обжалваемия от ответницата интерес.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 161065 от 27.07.2020 г.
постановено по гр.д. № 24935/2019 г. на СРС, 127 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в
които е признато за установено по предявените искове от „Т.С.” ЕАД по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че М.Т.П.
*** ЕАД сумата от 4451,17 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия през периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 30.10.2018 г. (датата на подаване на зявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
сумата, за имот с абонатен номер***, представляващ апартамент № 38 в гр. С., жк
„*****“ № *****както и сумата от 62,79 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2015 г. - 30.04.2018
г., ведно със законната лихва от 30.10.2018 г. (датата на подаване на
зявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до
окончателното плащане, и е осъдена М.Т.П. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 136, 21 лв.
и разноски за исковото производство в размер на 411, 81 лв., съразмерно с
уважената част от исковете, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, срещу М.Т.П.,
ЕГН**********, с адрес: ***, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, за установяване, че М.Т.П. *** ЕАД
сумата от 4451,17 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия
през периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 30.10.2018 г. (датата на подаване на зявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за
имот с абонатен номер 74370, представляващ апартамент № 38 в гр. С., жк „*****“
№ *****както и сумата от 62,79 лв., представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение за периода 01.10.2015 г. - 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 30.10.2018 г. (датата на подаване на зявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 69410/2018 г. по описа на СРС, 127 състав..
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.71, вр. чл.78, ал.6 ГПК, сумата 90,28 лв. за държавна такса за
въззивно обжалване.
Оставя без уважение исканията на страните за разноски по чл.78, ал.1 ГПК
и чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено с участието на
трето лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.