Р Е Ш Е Н И Е
№ 97/14.2.2022г.
гр.Пазарджик 14.02.2022
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на деветнадесети
януари , през две хиляди двадесет
и втора година, в
следния касационен състав:
Председател:МАРИАНА ШОТЕВА
Членове
: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
НИКОЛИНА
ПОПОВА
секретар Д. Георгиева и с участието на прокурора Ж.Пенев като разгледа докладваното от съдия Попова КАНД
№ 723 по описа за 2021 година.
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Постъпила е касационна жалба от мл.
юрисконсулт Русчо Р. , като процесуален представител на ответника в
първоинстанционното производство – ГД ИН гр. София , със съдебен адрес *** срещу Решение № 131/19.02.2021 г. ,
постановено по адм. дело № 873/ 2020 г.
по описа на Административен съд Пазарджик, в
частта за уважения размер от 500,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик за периода 05.05.2016 г.
до 13.04.2019 и от 12.06.2020 г. до 03.08.2020 г.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си
представител считат съдебното решение в
обжалваната му част за необосновано и неправилно. Счита, че в случая не са преценени правилно
събраните по делото доказателства. Поддържа, че по делото не се доказват реално
претърпени вреди и не са установени факти
и обстоятелства обосноваващи наличието на причинно- следствена връзка ,
между конкретно изразено бездействие на администрацията в структурата на ГДИН , в резултат на което
да са причинени неимуществени вреди. Поддържа
се още, че са налице предпоставките на чл. 81 ЗЗД ,тъй като невъзможността на
ответника да изпълни своите задължения се дължи на причина , която не може да му
се вмени във вина. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част. Представени
са нови писмени доказателства. Претендират се съдебно – деловодни разноски за
възнаграждение за юрисконсулт .
В срока за отговор не е постъпил такъв
от ответника по касационната жалба. В
съдебно заседание, същият редовно призован – не се явява и не изразява становище по жалбата.
Участвалият
по делото прокурор,представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Касационнитата жалба е подадена в
рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради
което е допустима.
Първоинстанционния
съд е бил сезиран с исковата молба, заявена от Л.С.А. с ЕГН **********,
с адрес : Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 55 000,00 лева за периода от
05.05.2016 г. до 13.04.2019 г. и от 12.06.2020г. до 15.02.2021 г.представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. В исковата си молба
ищецът твърди, че при престоя му в
Затвора гр. Пазарджик, е бил подложен на нечовешко и унизително отношение,
държан е в мръсни килии, при наличие на мухъл, хлебарки, дървеници в тях.
Предлагана му е негодна за ядене храна, която е сурова и с наличие на камъни,
хлебарки и др. Поддържа , че с горното са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство. Моли се да бъде призован
и след като докаже верността на изложеното, да бъде осъден ответника да му
изплати посочената сума.
Въз
основа на представените в
първоинстанционното производство справки от Затвора –
Пазарджик , първоинстанционният съд е приел за установено , че лишеният от
свобода Л.С.А. търпи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода,
наложено със споразумение, одобрено на 18.02.2020 г. по НОХ дело № 142/2020 г.
на Районен съд гр. Асеновград, за престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, като
началото на наказанието е от 15.02.2020 г. Установено е също така, че лишеният
от свобода А. е изтърпявал присъда в Затвора – Пазарджик през периода м.
06.2016 г. – м. 04.2019 г., а от 05.06.2020 г. е преведен от Затвора – Пловдив.
Към момента на разглеждането на първоинстанционното производство се е намирал в
Затвора – Пазарджик.
По делото е представена Медицинска справка от Медицински център към Затвора
гр. Пазарджик за здравословното състояние на лишения от свобода Л.С.А., видно
от която лишеният от свобода е в добро общо състояние, без съществени
отклонения в статуса. Посочено е, че не се е налагало да бъде консултиран със
специалист и/или настаняван в болница. Няма регистрирани хронични заболявания,
не е получавал перманентна терапия. Получавал е адекватна стоматологична помощ, доколкото я
позволява самият той.
От другите представени по делото писмени доказателства - протоколи за извършена дезинфекция,
дезинсекция и дератизация, безспорно се установява, че в затворническите
помещения при Затвора – Пазарджик периодично е извършвано третиране с препарати
за насекоми. Представени са и заверени копия от седмично меню за храна на
лишените от свобода, от които се установява не само количеството на
предлаганите порции, но и разнообразието, включващо плодове, зеленчуци, месо,
риба и млечни продукти.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото събрани гласни
доказателства. Свидетелят Валентин Асенов Колев
заявява пред съда, че познава ищеца Л.А.
от Затвора в гр. Пазарджик от 2014 г. Бил е с него в една килия № 403, през
цялото време. Условията в килията са били мизерни, имало е дървеници и хлебарки, нямало спокойствие,
мизерията била голяма. В спалното
помещение имало тоалетна, но тя не приличала на такава, нямало вода. Свидетелят
е посочил, че лишените от свобода
ползвали обща баня, като веднъж седмично, във вторник, 12-13 човека се къпели на един душ по двама. Пред съда свидетелят
заявява, че не е имало прозорци на
банята, в килиите са нямали достатъчно
осветеност и чист въздух. В затвора не се пръскало срещу хлебарки и дървеници. По делото е
разпитан като свидетел и Иван Запринов Куртев, който също твърди , че познава Л.А.
от доста време, от 2015-2016 г. Познавал го от Затвора в гр. Пазарджик, където са били
заедно в едно спално помещение - в 403 килия, в 703 килия. Свидетелят твърди,
че условията в килиите са били мизерни, имало хлебарки и животинки. Стените са били
мръсни, имало плюнки по тях. Нямало кой да почиства тази мръсотия. Според
свидетеля в килиите имало тоалетна, течаща вода и обща тоалетна, но тя е била
много мръсна. През деня било разрешено да се ползва, а вечерта ползвали
тоалетната само в спалното помещение. Според показанията на този свидетел прозорците
са били много стари и ставало течение отвсякъде, като през тях влизал мръсен
въздух и миришело много лошо от шахтите, когато се отворят. Свидетелят заявява,
че в затвора пръскат за хлебарки, но те пак излизат, тъй като са много.
При така установената по делото фактическа обстановка,въз основа на обстоен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства,първоинстанционният
съд е достигнал до обоснован извод за частична основателност на предявения иск.
Относима към процесния случай е нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, според която количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е посочено, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съвкупния
анализ на събраните по настоящото дело доказателства , сочи на извод за липсата
на нарушение на посочената разпоредба. От
предоставените по делото доказателства, включително и тези представени пред
касационна инстанция , безспорно се установява, че всички спални помещения в
затвора имат достъп до чист въздух и естествена светлина през светлата част на
деня, а в тъмната изкуствено осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане на
спалните помещения. Посочените помещения са разполагали със санитарен възел и
течаща вода, тоест ищецът е имал постоянен достъп до тях, както и до общия
такъв, разположен на етажа. Събраните по делото гласни доказателства сочат , че
помещенията в които ищецът е бил задържан са с изключително лоши хигиенни и
битови условия, но лишените от свобода са имали свободен достъп през цялото
денонощия до санитарен възел и течаща вода. Същите са имали възможност по всяко
време на деня, когато няма проверка да излязат в коридора, както и да ползват
общия санитарен възел. Освен това хигиената в спалните помещения и намиращите се
в тях санитарни помещения зависи и от усилията на лишените от свобода, които се
грижат за почистването.
От друга страна, не следва да се пренебрегва безспорно установения по
делото факт, че при пребиваването си в
Затвора – Пазарджик, за част от исковия период лишеният от свобода е бил
настанен в условия на изключително лоши битови условия, които в определена
степен уронват човешкото достойнство. От показанията на разпитаните свидетели
се установява, че в началото на първия исков период спалните помещения са били с
изключително лоша хигиена, породена от мухъл, влага, наличие на хлебарки и
дървеници. Тоалетните са били мръсни, без прозорци и със счупени врати, което
възпрепятства спокойното осъществяване на ежедневните им физиологични нужди.
След анализ на конкретните
данни по настоящото дело съдът намира за неоснователни изложените в касационната жалба възражения, които касаят твърдения за
допуснати от съда процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата по делото. Първоинстанционния
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които настоящата
касационна инстанция счита , че не
следва да приповтаря , а следва изцяло да препрати към тях. Фактите
по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи , че тези изводи на съда не се опровергават и от събраните
в настоящото производство писмени доказателства. Тези доказателства
безпротиворечиво сочат , че през годините от ответника ГДИН са полагани
усилия и са влагани средства за
подобряване на битовите условия на лишените от свобода, включително и чрез
цялостен ремонт започнал през 2017
г. и приключил през м. март 2020 г. , но безспорно са налице данни, че в
началото на първия исков период условията за живот , все още не са били съобразени
с изискванията на съответните нормативни актове. Що се касае до твърдения от
защита на ответника факт, че вина за лошите битови условия имат и самите лишени
от свобода ,които не опазвали и дори рушали сградния фонд, то този факт не е от
категорията на тези , които могат да освободят или да намалят отговорността на ответника за репапиране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.От една страна по делото не са
събрани каквито и да било доказателства , самият ищец да е извършвал такива
противоправни действия , а от друга – органите в системата на ГДИН разполагат
със съответния нормативно предвиден инстументариум за предотвратяване на такива
действия или намаляване на техния ефект. В случая са изцяло неприложими нормите
на чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ , тъй като не са касае до облигационни отношения, а
за безвиновна отговорност на плоскостта на
непозволеното увреждане.
Относно размера на
дължимото обезщетение, съдът е съобразил периодите през които
ищецът е бил поставен при лоши хигиенно- битови условия унижаващи човешкото достойнство , характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение при обстоен анализ на правно значимите факти и обстоятелства е приел,
че искът следва да бъде уважен в размер на 500,00 лв. В останалата част, исковата претенция е недоказана и поради това
правилно и законосъобразно е била отхвърлена като неоснователна.
Решението
на съда в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения
размер на обезщетението. Въз
основа на правилно установени факти и обстоятелствата,
при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон. Обжалваната част от решението следва
да бъде оставена в сила, а при този изход на спора , на жалбоподателя не се
дължи присъждане на разноски пред касационна инстанция.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
в обжалваната му част Решение № 131/ 19.02.2021 г. по адм. дело № 873/2020
г. на Административен съд – Пазарджик .
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2. /п/