Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1605
гр. Пловдив, 08,09, 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, V състав, в публичното съдебно заседание на единадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. дело № 3977 по описа
на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.145 от АПК
, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Севи Ойл“
ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес за кореспонденция: *** чрез
управителя М.П.Р. срещу Решение № ГДФК-146/04.12.2019 г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което се
отхвърля като неоснователна жалба вх.№ 70-00-14527/27.11.2019 г. по регистъра
на ТД на НАП Пловдив срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-761-0024222/11.11.2019 г., издадена на
основание чл.186, ал.3 от ЗДДС във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.“Г“ от ЗДДС от
Ж.Н.М. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е
запечатан търговски обект бензиностанция находящ се в
*** и забрана за достъп до него за 7 дни.
В жалбата се твърди, че в административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, поради
което решението на административния орган е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и неоснователно, неправилно е приложен материалния закон, поради
което се иска да се отмени обжалваното решение, както и оспорената
административна мярка.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в
ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез становище
на надлежен процесуален представител –юк П. / л. 25/ ,
заема тезата за неоснователност на жалбата, както и претендира разноски.
Съдът счита че жалбата е подадена от
лице с правен интерес, в срок , поради което е процесуално допустима , а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Извършена е оперативна проверка на 04.11.2019 г. на
процесния обект в гр. Асеновград и е съставен протокол за извършена проверка
серия АА № 0025324 от 04.11.2019 г.
Констатирано е, че от страна на
жалбоподателя, в качеството му на ЗЛ по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, е извършено нарушение на изискванията на тази наредба като не предава данни от всяка издадена фискална касова бележка
автоматично чрез фискалното устройство по установената дистанционна връзка
към НАП съгласно приложение № 17 за периода 01.10.-27.10.2019 г. включително.
Административният орган е установил, в резултат на извършената
проверка, че в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, за периода 01.10
— 27.10.2019 г. включително е използвана ЕСФП, неотговаряща на изискванията на
Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ и съответно изискуемите данни не са
постъпвали в НАП по установената дистанционна връзка. Използваното ЕСФП до
27.10.2019г. е модел „ОИЛ СИС
ЕО-Д-KL" с рег.№ в НАП 4152506, ИН на ФУ OS000697 и ИН на ФП 58007241 е от
одобрен тип №129FS/26.01.2012r. Одобрените системи отговарящи на новите
изисквания на Наредба Н-18 след 30.09.2019г. са с номера след
169FS/01.04.2019г. Посоченото обстоятелство се потвърждава от извършена от
страна на проверяващите служебна справка в информационния масив на
НАП-програмен продукт „ФУДВ" за целия за период 01.10 - 27.10.2019 г.,
необходимите данни от издадените фискални касови бележки не са предавани към
НАП по установената дистанционна връзка-тоест от момента на възникване на
задължението на лицето-а именно 01.10.2019 г. Причините, поради което се е
стигнало да извършването на нарушението, се явяват ирелевантни
в настоящия случай, тъй като се касае за своеобразна обективна-безвиновна
отговорност.
При тези факти правилно е прието, че
жалбоподателят е допуснал нарушение на
чл. 25, ал.5, изречение 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В съдебната фаза по искане на жалбоподателя съдът
е задължил ответника да представи информация,
касаеща наличие на дистанционна връзка с НАП
за периода от 01.10.2019 г. до 27.10.2019 г..
Ответника е представил чрез юк Е. отговор / л. 91/, ведно с писмени доказателства , в
който се твърди че жалбоподателя е бил
предприел мерки по смяна на фиск. Устройство , но е
следвало след 30,09,2019г. да преустанови дейността си докато се снабди с друго
устройство.
В последното оз.
ответника представя НП № 504963-F525633/09.04.2020 г., с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за процесното
нарушение, като твърди че то е редовно връчено на 11.06.2020 г., не е оспорено
по съдебен ред и е влязло в законна сила
на 19.06.2020 г.
Както се каза по-горе предмет на
настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ФК-761-0024222/11.11.2019г., издадена на основание
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл.186,ал.1, т. 1, б. „Г" от ЗДДС от Ж.Н.М. - Началник
отдел„Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП и потвърдена с Решение №
ГДФК 146/ 04.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности" в
Главна дирекция„Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед
№ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в рамките на
предоставените му правомощия в условията
на обвързана компетентност. Видно от посочената заповед на изпълнителния
директор на НАП, Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен да налага ПАМ запечатване на обект на
основание чл. 186 ЗДДС.
Съдът приема за безспорно установено
на база събраните писмени доказателства по административната преписка, че към
момента на проверката жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 25, ал.5, изречение 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В настоящият случай, в оспорената
заповед е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й.
Същите са описани точно и ясно в мотивната част на
заповедта.
При това положение, съдът приема, че
са налице конкретни мотиви, изложени от
административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената
заповед към съставения в деня на проверката протокол, а от друга подробно и
конкретно е описал както фактическите констатации, на база на които е приел извършването
на нарушение, така и продължителността на срока на наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени
мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира несъразмерност.
Следва да се има предвид, че в
конкретния случай самата ПАМ е с продължителност под средния размер като АО е
обосновал защо е определил този срок.
Изрично е посочено, че при налаганото
на ПАМ и при определянето продължителността на мярката е взета предвид тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото както и видът на търговския
обект и характера на дейността – бензиностанция, извършваща търговия с различни
видове горива, представляващи акцизна стока с висок фискален риск,
местоположението на обекта – на главна пътна артерия в Асеновград , резервоарите
за съхранение на горивото, работното време на обекта .
Срокът на наложената ПАМ е съразмерен
на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ, а именно нейният
превантивен и дисциплиниращ характер, както и недопускане на вреди за фиска.
Редакцията на закона е такава, че
налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган. Срокът е опреден под
средния, изложени са мотиви от страна на АО за определянето му. При това
положение, на административния орган не му остава друга възможност освен да
приложи закона, където в чл.186, ал.1 от ЗДДС е записано, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец се налага,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
За пълнота на изложението следва да
се посочи че жалбоподателят „Севи ойл“
ЕООД, ЕИК203970390 е обжалвал и друга Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ ФК№778-0025324/12.11.2019г.,
издадена от Ж.м. – началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ
на НАП, потвърдена с решение №
ГДФК-149/05.12.2019 г. на директора на Д“Оперативни дейности“ при ГДФК,
изразяваща се в „запечатване на търговски обект“- бензиностанция „Инса ойл“ЕООД с ЕИК *********,
стопанисван от жалбоподателя, за срок от седем дни.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати
нарушения на процесуални правила и материалноправни
норми, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора за ответника
се следват претендираните разноски за възнаграждение
за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето
производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8
от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се
отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането
на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Севи Ойл“ ЕООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес за кореспонденция: *** чрез управителя М.П.Р. срещу Решение №
ГДФК-146/04.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което се отхвърля като неоснователна жалба
вх.№ 70-00-14527/27.11.2019 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-761-0024222/11.11.2019 г., издадена на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС във
връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.“Г“ от ЗДДС от Ж.Н.М. – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски
обект бензиностанция находящ се в *** и забрана за
достъп до него за 7 дни.
ОСЪЖДА „Севи
ойл“ ЕООД, ЕИК203970390, със седалище и адрес за
кореспонденция в ***, представлявано от
управителя М.П.Р., да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Административен съдия: