Р Е Ш
Е Н И Е
№110/31.3.2020г.
Гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 04.03.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 475
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1,т.3 ГПК от ***, ЕИК ***, срещу Г.Г.Т., ЕГН **********,
за осъждане ответника да заплати на ищеца следните суми по договор за преструктириране от
06.10.2016г.: изискуема главница в размер на 798,91 лв, договорна лихва от
329,24 лв от 20.01.2017г. до 06.10.2019г.
лихвена надбавка за забава в размер на 91,32 лв от 20.01.2017г. до 06.10.2019г., вземане за разходи при
изискуем кредит в размер на 120 лв, ведно със законната лихва от датата на
подаване исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Обстоятелствата,
от които произтичат твърденията на ищеца, са : В исковата си молба ищецът ***
твърди, че на 06.10.2016г. между страните
е сключен договор за преструктуриране, по силата на който страните са
уговорили нов начин за изплащане на съществуващо задължение на
кредитополучателя по договор за кредитна карта от 13.10.2011г. в размер на 862 лв, краен срок за погасяване
06.10.2019г. Неразделна част от договора е Тарифата на *** и Общи условия /ОУ /
на *** за предоставяне на кредити на физически лица. Кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 14,95 % годишно, формиран от стойността на
6 месечен СОФИБОР 0,331 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана надбавка от 14,619 %, като лихвеният процент се
променя с промяната на 6 месечния
СОФИБОР при предпоставките по реда и в
сроковете, посочени в ОУ. При забава в плащането на месечна вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се
прилага, ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден
след падежната дата. При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване
на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява със законната лихва по чл.86 ЗЗД. Извършено е само едно плащане по
кредита на 19.01.2017г, като с постъпилата сума са погасени забавените вноски
за месеци 10,11,12 2016г. на падежна дата 20.01.2017г. по сметката, обслужваща кредита, са били
налични само 2,78 лв, с които е погасена частично възнаградителна лихва. *** е
предявила заявление за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417 ГПК против ответника, но съдът отказал да издаде заповед за
изпълнение поради което е налице правен интерес от настоящите осъдителни искове
съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 , т.3 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна чрез назначения от съда представител по
реда на чл.47 от ГПК депозира отговор на исковата молба. Твърди, че исковете са
неоснователни. Излага, че липсват доказателства ответника да е редовно уведомен
за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор. Твърди,
че уговореният между страните ГПР не е в рамките на законовоустановения
максимум по чл.19, ал.4 ЗПК и противоречи на моралните правила, както и че
размера на договорната лихва не е съобразен с уговореното в т. 5 от процесния
договор за кредит.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано и прието по делото е експертно заключение по
назначената от съда ССЕ.
След
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът
е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от
уведомяването по чл.415 от ГПК, като е довнесъл дължимата държавна такса,
поради което предявеният с молбата иск е допустим.От представените писмени
доказателства се установява, че между страните е сключен договор за
преструктуриране на кредитна карта от 06.10.2016г., съгласно който
предоставената на ответника кредитна карта по договор за издаване на кредитна
карта от 13.10.2011г. в размер на 1000 лева, е с остатък 862 лева, като тази
сума следва да бъде издължена за 36 месеца съгласно погасителен план, представляващ
приложение №1 към договора. Договорът и погасителния план носят подписи за
страните, не са оспорени от ответника, поради което между страните е било налице
валидно облигационно отношение по договор за банков кредит. Съгласно договора
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 14,95 % годишно.
Лихвеният процент се формира от стойността на 6 –месечния SOFIBOR който при подписване на договора е 0,331%.
Съгласно съдебно – счетоводната
експертиза /ССЕ/ лихвата е формирана като сума от фиксирана надбавка в размер
на 14,619% + 0,331 % = 14,95 %. При отрицателна стойност се приема със стойност
нула и фиксирана надбавка от 14,619 %. По време на действие на
договора съгласно ССЕ лихвеният процент е изменян в посока неговото намаление – от 14,950 % на 14,732 %. Съгласно ССЕ ГПР по кредита от 15,05 %, посочен
в договора, не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени
вземания за целия период на кредита. Вещото лице по приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза установява също, че след
преструктурирането на кредитната карта в кредит за текущо потребление,
ответникът е погасила следните суми: главница за м.10,м.11 и м.12 2016г. -
63,09 лева, договорна лихва за м.10,м.11 и м.12 2016г - 29,27 лева, санкционна
лихва 1,14 лева, 6,50 лева такси или общо постъпили суми в размер на 100 лева
на 19.01.2017г. След това плащане кредитополучателят е преустановила плащанията
по кредита, като към датата на исковата молба
-29.03.2019г., са налице 33 пропуснати вноски по кредита за главница и
лихви; Крайният падеж на договора за кредит настъпва на 06.10.2019г. Общото
задължение на ответника към датата на
връчване препис от исковата молба на особения представител, назначен по чл.47 ГПК, представляващ в процеса ответника –
29.11.2019г., е в размер на 798,91 лв
главница, 327,64 лева възнаградителна лихва от 20.01.2017г. до 06.10.2019г., 91,32 лева санкционна лихва от 20.01.2017г.
до 06.10.2019г. Размерът на дължимата такса изискуемост при обявена предсрочна
изискуемост на вземанията от 120 лева.
С
подписване на споразумението ответникът е признала наличието на дълг по стария
договор за кредитна карта от 13.10.2001г., поради което съдът приема, че ищецът е изправна страна, тъй като
договорената парична сума е била усвоена от кредитополучателя още преди
преструктуриране на кредита. Процесният договор е сключен в писмена форма,
разпоредбите на същия са формулирани по ясен и разбираем начин. Представен е и
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, съгласно изискването на чл. 11 ЗПК Налице е
препращане към други документи в текста на договора – ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица и Тарифа за таксите,лихвите и комисионите, но доколкото
ответника е подписала тези документи, следва да се приеме, че се е запознала
със съдържанието им. В договора не е посочено как се формира ГПР, но тази
информация е упомената в т.9.1 от ОУ. Размерът на ГПР не надхвърля петкратния размер на законната
лихва по просрочени вземания за целия период на кредита. Съдът намира, че за
казуса не е налице предсрочна изискуемост, която настъпва преди изтичане на
срока на договора, поради което възражението на ответника за липса на основание
за предсрочна изискуемост е неоснователно. Съдът намира, че вземанията по
процесния договор са изискуеми съгласно чл.235, ал.3 ГПК поради настъпил краен
падеж на 06.10.2019г, която дата предхожда датата на връчване на препис от
исковата молба-29.11.2019г., в която е обектирано изявление за предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор, на особения представител на
ответника, назначен от съда по реда на чл.47 ГПК. Поради това така предявеният
иск за главница в размер на 798,91 лв / 862 лв
- 63,09 лева, платени на 19.01.2017г. / се явява основателен и доказан.
Основателен и доказан се явява и искът за договорна лихва, тъй като всички
вноски по кредита са вече падежирали, както вече бе упоменато, по отношение
размера на същата съдът кредитира
изчисления от вещото лице -329,24 лв. С оглед забавата на ответника при
изплащане на задълженията по кредита, на основание чл. 33 ЗПК същия дължи
заплащане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Претендираната лихвена надбавка за забава от 91,32 лв. за периода от 20.01.2017
г. до 06.10.2019 г. съвпада с размера, изчислено от вещото лице поради което
съдът намира, че и този иск следва да бъде изцяло уважен. Предявеният
осъдителен иск за сумата от 120 лв., представляваща такса разходи при изискуем
кредит, следва да бъде отхвърлен като неоснователен преди ненастъпилита
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор. Отделно от това таксата е свързана с управлението на просрочения
кредит и е недължима разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК.
С
оглед изложеното ищецът дължи на ответника заплащането на сторените разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 834,82 лева. Съдът намира,
че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
Г.Г.Т., ЕГН **********,*** , да заплати на ***, ЕИК ***, следните суми по
договор за преструктуриране от 06.10.2016г. , сключен между Г.Г.Т. и ***, а
именно : сумата от 798,91 лева / седемстотин деветдесет и осем лева и 91
стотинки / главница, сумата от 329,24 лева / триста двадесет и девет лева и 24
стотинки / договорна лихва от 20.01.2017г. до 06.10.2019г. и сумата от 91,32
лева / деветдесет и един лева и 32 стотинки / лихвена надбавка за забава от
20.01.2019г. до 06.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба -29.03.2019г.,
до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ***, ЕИК ***, против Г.Г.Т., ЕГН **********,***, иск за
заплащане на сумата от 120 лева / сто и двадесет лева / дължими разходи при
изискуем кредит.
ОСЪЖДА
Г.Г.Т., ЕГН **********,*** , да заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 834,82 лева
/ осемстотин тридесет и четири лева и 82 стотинки /, представляваща разноски по делото съразмерно с уважената
част от исковете.
УКАЗВА, че съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК присъдените суми за ищеца могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка, ***. представител на ищеца с писмена молба на л.4 от материалите по
делото - IBAN ******
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................