№ 44536
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110140064 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Транс 2025“ ЕООД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъждане на Агенцията да заплати на дружеството
сумата от 450.00 лева, представляваща заплатена от последното компенсаторна такса по чл.
10, ал. 2 ЗП, за която се твърди да е платена без основание, тъй като след издаването на
електронния фиш от 16.04.2021г., в който му била указана възможността да се освободи от
административнонказателна отговорност, за това, че негов автомобил е управляван по път
А- 6, км 50+427, без заплатена пътна такса, установил, че въпросният път не е изграден до
посочения участък, както и че същият не следва да се определя като автомагистрала, за
движение по каквато се дължали пътни такси.
Настоящият съдебен състав намира, че производството по делото се явява
недопустимо, доколкото формално предявявайки иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
връщане на заплатена от него компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, ищецът по същество
се домогва да заобиколи установения административен ред за защита срещу
незаконосъобразни индивидуални административни актове, респ. за възстановяване на
недължимо внесени или надвесени такси по чл. 10, ал. 2 ЗП. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗП при установено движение по платената пътна мрежа, когато за
съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на
пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава
във връзка с конкретното пътно превозно средство. Заплащането на „компенсаторната такса“
по чл. 10, ал. 2 ЗП се извършва в специализирано звено на Агенция „Митници“ на
съответния граничен контролно- пропускателен пункт. Правоотношенията, които се развиват
между държавата и физическите и юридическите лица по повод събирането на публични
държавни вземания, каквито са държавните такси, са с публичноправен характер.
В определение № 902 от 01.02.2022 г. на ВАС по адм. дело № 253/2022 г. е прието, че
възлагането на задължение за заплащане на определен размер на компенсаторната такса на
съответния правен субект от административен орган представлява властническо
волеизявление, което осъществява елементите на акт по чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като пряко
засяга права и законни интереси на адресата. Същото може да бъде предмет на съдебен
контрол и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване по административен ред. В този
смисъл и решение № 7582/04.08.2022 г., постановено по адм. дело № 11235/2021 г., VII о. на
1
ВАС, решение № 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело № 11332/2021 г., VII о. на ВАС
и др. Ето защо, не следва да се допуска преодоляването на пропуснат преклузивен срок за
оспорването на волеизявленията по определяне на компенсаторните такси при депозиране
на искания за възстановяване, както и при иницииране на аналогична като предмет съдебна
проверка.
Възможността за възстановяване на недължимо платени такси по чл. 10, ал. 2 ЗП е
предвидена в чл. 55 ЗП. В приложимата към датата на плащането на сумата от 450 лева-
16.03.2023г., редакция на чл. 55, ал. 2 ЗП, в сила от 10.02.2023г., изрично е посочено, че
недължимо платени такси по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 ЗП се връщат по
искане на заинтересованата страна в срок до 5 работни дни по банков път или на каса по ред,
утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Когато съответното
лице е платило недължимо или е надвнесло в полза на бюджета суми като държавна такса,
източник на вземането не е гражданско правоотношение, поради което възстановяването на
недължимо внесени или надвнесени такси не може да се осъществи по пътя на предявяване
на кондикционен иск – в този смисъл изрично решение № 74 от 29.05.2018 г. по гр.д. №
1465/2017 г, на IV г. о. на ВКС. В някои случаи редът за събиране е този по чл. 129 и
следващите ДОПК /напр. за таксите по чл. 55, ал. 1, изр. 2 ЗП/, а в други случаи /като
настоящия/ редът за възстановяване на надвзети или недължимо събрани държавни такси е
искане, отправено до държавния орган /в случая АПИ/, в чиято полза е събрана таксата /за
таксите, посочени по чл. 55, ал. 2 ЗП/. Изричният или мълчалив отказ за възстановяване на
недължимо платена държавна такса по чл. 55, ал. 2 ЗП, от своя страна, представлява
административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК - решение № 249 от
10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2022 г., VII о.
В горния смисъл е и определение № 14689/05.12.2023г., постановено по възз. ч. гр.
дело № 12769/2023г. по описа на СГС.
С оглед на така изложеното и доколкото наличието на специален административен ред
за контрол на законосъобразността на индивидуалните административни актове и за защита
при недължимо внесени или надвесени такси по чл. 10, ал. 2 ЗП изключва възможността за
защита по гражданскоправен ред, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД се
явява недопустим, поради което и на основание нормата на чл. 130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 204999/18.07.2023г. на „Транс 2025“ ЕООД, .............,
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2