Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 2.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 4266 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба на „Д.з.“ ЕАД, подадена срещу
решението на СРС, І Г.О., 30 състав, постановено на 16.05.2017 г. по гр. дело №
23963/2013 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу А.Д.Н. иск с правно
основание чл.274, ал.2 от КЗ (отм.) за сумата от 883.90 лв., представляваща част от стойността на причинени щети на
лек автомобил „Ауди 80“ с peг.№ *****от пътнотранспортно произшествие (ПТП), за което
е съставен протокол за ПТП № 1041959/20.06.2007г. от младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
5.06.2013 г., до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят
счита, че по делото са налице всички предпоставки за уважаване на регресния му
иск срещу ответника. Оспорва изводите на СРС, че между страните не е налице
валидно застрахователно правоотношение по риск „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП, като в тази връзка заявява, че насрещната страна не може да се
позове на недействителност на договора, след като не е оспорила плащането на
застрахователната премия. Жалбоподателят оспорва и изводите на съда, че вината
за ПТП не е на А.Н., а на другия водач, управлявал л.а. „Ауди 80“, както и
изводите, че за „Д.з.“ ЕАД не е възникнало задължение към застрахователя по
риск „Каско“ на л.а. „Ауди 80“ ЗД „Б.И.“ АД. „Д.з.“ ЕАД излага, че неправилно СРС е уважил направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че давността тече от
момента на изплащане на застрахователното обезщетение от „Д.з.“ ЕАД, а не от
датата на ПТП. Жалбоподателят твърди и че съдът не обсъдил обстоятелството, че към
датата на ПТП ответникът е управлявал автомобила без свидетелство за
управление. Моли СГС да уважи иска на основание чл.274, ал.2 от КЗ (отм.).
А.Н. счита
въззивната жалба за неоснователна.
Пред СГС не
са събрани нови доказателства.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата
молба ищецът „Д.з.” ЕАД твърди, че на 20.06.2007 г. в гр. София, управлявайки
лек автомобил „Форд Ескорт“ с peг.№ *******, ответникът реализирал ПТП, при което бил
увреден лек автомобил „Ауди 80“ с peг.№*******. Към момента на настъпване на описаното ПТП за
първия описан лек автомобил имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
в „Д.з.” ЕАД. Ищецът поддържа, че изплатил обезщетение на застрахователя по
застраховка „Каско“ на увредения л.а. „Ауди 80“ в размер на 883.90 лв. Твърди,
че ответникът управлявал л.а. „Форд Ескорт“ без свидетелство за управление на
МПС, като след настъпилото ПТП виновно се отклонил от проверка за алкохол. Въз
основа на изложеното, „Д.з.” ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 883.90 лв., представляваща регресно
вземане, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
5.06.2013 г., до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Оспорва по съдържание
и автентичност представения по делото протокол за ПТП и по-конкретно –
изложените в него твърдения за липса на свидетелство за управление на МПС на
участник 1, записът стойност на алкохол, както и отказа на същия водач да даде
проба за алкохол, като счита, че не са налице изричните изисквания на закона за
ангажиране отговорността му по чл.274 от КЗ (отм.). А.Н. оспорва по съдържание
и автентичност и сключената застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“, като сочи, че в документа липсват основни реквизити - имената и
ЕГН на застрахованото лице, не е ясно чий подпис е поставен в долната дясна
част на полицата и на какво основание. Счита, че по делото не се установява
дали ищецът е заплатил суми на застрахователя на другото МПС. Оспорва
претенцията като завишена и несъответстваща на реалния размер на щетата. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
СРС е отхвърлил претенцията, като е заключил, че между страните не се
установява валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, като
в тази връзка се е позовал на формалния
характер на застрахователния договор и е посочил, че в представения по делото
липсва подпис на една от страните. Съдът е приел, също така, че от изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че вината за ПТП не е на
ответника, а на водача на другия автомобил. Посочил е и че по делото не се
установява извършено плащане от страна на ЗД „Б.И.“ АД на застрахованото при
него по застраховка „Каско“ лице. Приел е и че е изтекла 5-годишната погасителна
давност, като е взел предвид, че ПТП е било реализирано на 20.06.2007 г., а
исковата молба е заведена в съда на 5.06.2013 г.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на
повдигнатите във въззивната жалба въпроси.
По делото е приета комбинирана застрахователна полица № 06 5 07 0508850 на
„Д.з.“ ЕАД, сключена на 27.02.2007 г. по отношение л.а. „Форд Ескорт“ с рег.№ *******,
с валидност от 28.02.2007 г. до 27.02.2008 г. В полицата не е посочен
собственикът на автомобила. Документът е подписан от застрахования, но не и от
представител на застрахователя. Плащането на застрахователната премия е
разсрочено на две вноски, като е отразено, че първата вноска е платена при
сключване на застраховката. Полицата е регистрирана в Гаранционния фонд.
Приета е и застрахователна полица № 0721203001646391 от 20.04.2007г., съгласно
която по отношение на л.а. „Ауди 80“ с peг.№ *****е сключена застраховка „Каско“ за периода
22.04.2007 г. - 21.04.2008 г. със застраховател ЗД „Б.И.” АД. Същата е валидна
от външна страна.
В протокол за ПТП № 1041959/20.06.2007 г., съставен от младши
автоконтрольор от ОПП-СДВР В.Е., е отразено, че на посочената дата в гр. София,
на бул. „*********, настъпило ПТП между л.а. „Форд Ескорт“ с peг.№ *******, управляван от А.Д.Н., и л.а. „Ауди 80“ с peг.№ *******. В протокола за ПТП е посочено, че за първия автомобил е налице
застраховка в „ДЗИ“ № 0508850 с валидност 28.02.2007 г. – 27.02.2008 г., както
и че водачът е без свидетелство за управление и отказва проба за алкохол. Описан
е механизмът на ПТП: вторият автомобил при маневра обратен завой реализира ПТП
с първия лек автомобил, който се е движел с несъобразена скорост. Отразено е,
че е налице съвина на двамата водачи. Протоколът е съставен при посещение на
мястото на произшествието от страна на младши автоконтрольорЕ. . Протоколът е
подписан без забележки от двамата водачи. По
образуваната пред него преписка по щета № 070100031131 ЗД „Б.И.” АД е платило
на собственика на л.а. „Ауди 80“ застрахователно обезщетение в размер на
1 733.81 лв. (РКО от 15.08.2007 г.), като предвид съпричиняването на ПТП от
двамата водачи е поканило „Д.з.“ ЕАД да
му заплати половината от изплатеното обезщетение, както и ликвидационните
разноски - общо 883.90 лв.
С преводно нареждане от 6.08.2008 г. „Д.з.“ ЕАД е превело търсената сума,
заедно с тези по други регресни претенции на ЗД „Б.И.“ АД по опис. Регресната
претенция по щета № 070100031131 фигурира под № 225 в представения опис.
Извършеното на 6.08.2008 г. плащане е потвърдено от съдебно-счетоводната
експертиза по делото, чието заключение съдът намира за обективно и компетентно.
Пред СРС е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението от която
съдът също кредитира. От него се установява вината за процесното ПТП на водача
на л.а. „Ауди 80“, който по становище на вещото лице е извършил маневра
завиване в обратна посока, при която не е спазил изискванията за безопасност,
като не е погледнал в огледалата за обратно виждане, в който случай би имал
възможност да възприеме идващия друг автомобил и да не извърши маневрата. В
заключението на вещото лице реално не е обсъдено дали водачът на л.а. „Форд
Ескорт“ също има вина за ПТП, предвид липсата на данни за скоростта на движение
на този автомобил. Видно от заключението, определената от вещото лице средна
пазарна стойност на причинените от процесното ПТП вреди на л.а. „Ауди 80“ възлиза
на 1 733. 81 лв. Въпросната стойност е изчислена към датата на ПТП.
Анализирайки горните доказателства, въззивният съд намира иска за
основателен и доказан. Съображенията му за това са следните:
От доказателствата съдът прави извод, че по делото се установява валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при „Д.з.“
ЕАД по отношение на л.а. „Форд Ескорт“ с peг.№ *******, обективирано в законоустановената писмена форма. Вярно е, че в представената
полица липсва името на застрахованото лице, но ясно е посочен застрахованият
автомобил, документът е подписан от застрахования, отразено е извършено и
прието плащане на половината от застрахователната премия, полицата е
регистрирана в Гаранционния фонд. Копие от същата полица е било представено и
на съставителя на протокола за ПТП, както се установява от отразеното в
протокола, като в тази част последният представлява официален свидетелстващ
документ с обвързваща материална доказателствена сила.
В протокола за ПТП е направено извънсъдебно признание от страна на А.Н., че
същият има вина за ПТП, тъй като се е движил с несъобразена скорост. Верността
на това признание не е оборено по делото, доколкото вещото лице от
съдебно-техническата експертиза не е дало заключение за наличието или липсата
на нарушение от страна на Н., поради липсата на данни за определени
обстоятелства, в частност – скоростта на движение на управлявания от ответника
автомобил. Следва да се има предвид и че в отговора на исковата молба Н. не е
оспорил съдържанието на протокола за ПТП в частта, в която е посочено наличието
на съвина на двамата водачи. Ето защо въззивният съд приема за установено по
делото, че процесното ПТП е било реализирано при нарушаване на правилата за
движение от страна и на двамата водачи на МПС.
По делото се установява по несъмнен начин наличието на застраховка „Каско“
за л.а. „Ауди 80“, както и изплащането на застрахователно обезщетение по нея в
размер на 1 733.81 лв. Въззивният съд не споделя извода на СРС, че
представеният РКО от 15.08.2007 г. не установява такова плащане. Видно от
документа, в него е положен подпис за получил сумата (непосредствено под
обозначеното място за подпис). Изплатената сума напълно отговаря на реално
претърпените щети по въпросния автомобил, видно от съдебно-техническата
експертиза по делото.
От представените писмени доказателства и от съдебно-счетоводната експертиза
се установява по несъмнен начин и че „Д.з.“ ЕАД ***“ АД сумата от 883.90 лв.,
като по този начин е получило правото на регресен иск срещу застрахования.
Същевременно, доколкото по делото не е оборена материалната доказателствена
сила на протокола в частта на удостоверените волеизявления на съставителя за
направени от него констатации, налице са предпоставките на чл.274, ал.2 от КЗ
(отм.) за ангажиране отговорността на ответника, тъй като същият е управлявал
МПС без свидетелство за управление.
По отношение на регресните претенции се прилага 5-годишната погасителна
давност, като същата започва да тече от датата на изплащане на
застрахователното обезщетение от жалбоподателя на ЗД „Б.И.“ АД. От този момент
– 6.08.2008 г., до подаване на исковата молба на 5.06.2013 г. давностният срок
не е изтекъл, поради което направеното по делото възражение за давност се явява
неоснователно.
Така изложеното води до извода, че са налице всички законови предпоставки
за уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва и
направените от „Д.з.“ ЕАД разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 16.05.2017 Г. на СРС, І Г.О., 30 състав,
постановено по гр. дело № 23963 по описа за 2013 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „Д.з.” ЕАД, ***,
със съдебен адрес *** - адвокат С.Г., на основание
чл.274, ал.2 от КЗ (отм.), във връзка с пътнотранспортно произшествие от
20.06.2007 г., сумата от 883.90
лв. (осемстотин осемдесет и три лева и 90 ст.), представляваща част от
стойността на причинени щети на лек автомобил „Ауди 80“ с peг.№ *******, ведно със законната лихва от 5.06.2013 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и разноски пред СРС и СГС в размер
на общо 1 095 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.