Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1432
06.06.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На тринадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 9061 по
описа за 2018година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоначално производството по делото е
образувано по исковата молба на В.Х.П., ЕГН: **********, с адрес;***, с която е
предявил обективно съединени искове по чл. 79 вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 233,
ал. 1, изр. първо и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника „ ГАВИ 12” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „” ,
представляван от управителя Т. И. К, да
му заплати сумата от 1950 лв. -главница,
предявен като частичен иск от сумата от 1955 лв., представляваща
неплатената наемна цена за м. октомври 2018г. по сключения между страните
писмен договор за наем на недвижим имот от 14.06.2018г., прекратен със
споразумение от 24.10.2018г., като след уточнение от 27.12.2018г. ищецът е
заявил, че в случай, че съдът приеме, че дължимата наемна цена за м. октомври
2018г. се дължи в евро, предявява при условията на евентуалност иск
осъждане на ответното дружество да му заплати дължимата за м. октомври 2018г.
наемна цена по горепосочения договор за наем в размер на 997.10 евро, предявен
като частичен иск от сумата от 1000 евро, както и сумата от 1500лв. -главница, представляваща
направените от ищеца-наемодател разноски по демонтиране на поставените от
ответния наемател съоръжения в наетите по горния договор за наем обекти и
възстановяването им, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба–
07.12.2018г. до окончателното й изплащане.
В хода на делото с
влязло в законна сила протоколно определение от 18.04.2019г., на основание чл.
232 от ГПК поради оттегляне на иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД съдът е оставил
без разглеждане и е прекратил производството по делото по отношение на сумата от 1500лв.
-главница, представляваща направените от ищеца-наемодател разноски по
демонтиране на поставените от ответния наемател съоръжения в наетите по горния
договор за наем обекти и възстановяването им. Със същото определение на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е приел направеното от ищеца изменение на
цената и валутата на иска по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД като съобразно изменението
този иск е предявен за сумата от 1000
евро -главница, представляваща неплатената наемна цена за м. октомври
2018г. по сключения между страните писмен договор за наем на недвижим имот от
14.06.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба– 07.12.2018г. до окончателното й
изплащане. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощения си процесуален представител -адвокат, поддържа исковите си
претенции и моли съдът да ги уважи като съдът да остави без уважение
възражението за прихващане на ответника. Претендира присъждане на разноските по
делото.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ ГАВИ 12” ЕООД
е оспорил
предявените искове. Сочи, че действително страните са постигнали съгласие за
прекратяване на договора за наем, както и ищецът да задържи депозита от 2000
лв. за покриване на наемната цена за м. октомври 2018г. Сочи, че тъй като
ищецът не му е върнал платения при подписване на договора депозит от 1000 евро,
а същевременно е налице уговорка между страните ищецът да задържи депозита от
1000 евро за покриване на наемната цена за м. октомври 2018г., ответникът е
направил възражение за прихващане на това си вземане към ищеца с насрещното си
задължение към него за заплащане на наемната цена от 2000 лв. за м. октомври
2018г. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си адвокатски
представител поддържа писмения отговор и възражението за прихващане, като моли
съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на разноските по делото. Направено
е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази
закона, намира за установено следното :
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл.
232, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
За
уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е да докаже наличието на
възникнало в негова полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на соченото договорно основание – договор за наем.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си да заплати на
ищеца в уговорените срокове и за посочения период наемна цена съгласно
договора.
Съгласно чл. 228, ал. 1 вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят- поема задължението да
му заплаща уговорената наемна цена, както и разходите, свързани с ползването на
имота.
По
делото е представени сключен между страните писмен договор за наем от
14.06.2018г., по силата, на който ищецът като наемодател е предоставил на
ответното дружество - наемател ползването на два недвижим имот, представляващи
магазин 2 и 3, находящи се в гр. София, бул. „Черни връх“ № 69, ет.партер/7 с
площ от 185 кв.м., за срок от две години, считано от 15.06.2018г. срещу
задължението на наемателя да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в
размер на 1000 евро, платима от 10-то до 20-то число за всеки текущ месец.
По делото е представено писмено споразумение от
24.10.2018г. за прекратяване на договора за наем, сключен между страните, в
който е посочено, че наемателят се задължава да заплати последен наем за
м.октомври 2018г. в размер на 1955 лв., от която сума да се приспадне данъка,
както и да бъдат демонтирани изградените в магазина допълнителни съоръжения от
всякакъв характер, ако има такива. Видно от съдържанието на приложеното по
делото споразумение от 24.10.2018г. същото е подписано само от наемодателя,
като в графата „наемател“ липсва положен подпис от негов представител. Представена
е и разпечатка от електронна кореспонденция, от която е видно, че на
28.10.2018г. ищецът е изпратил мейл до
Таня Кутиева /управител на ответното дружество/, към който е прикачен документ
с текст, че ищецът изпраща с малки промени подписаното споразумение /без да
става ясно какво е то и от коя дата е /. По делото е приложено и копие от
разписка от куриерска фирма „ЕКОНТ“, в която е посочено, че лицето Георги
Димитров П. от името на „Бургас Роял“ е изпратил на ищеца по посочения куриер 2
ключа.
По делото са ангажирани свидетелски показания, които с
оглед съдържанието им съдът намира, че нямат правно значение и не могат да
доведат за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Съдът
намира, че тъй като представеното от ищеца писмено споразумение от 24.10.2018г.
не е подписано от представител на наемателя, същото не може да се приеме, че е
произвело соченото в него действие по прекратяване на договора за наем, тъй
като липсват насрещно съвпадащи в писмена форма, каквато е и формата на
сключения договор за наем волеизявления на страните за прекратяване на
договора, а разписката за изпращане на ключове по куриер само по себе си
съставлява индиция за това фактическо действие, но сама по себе си не може да
се приеме за доказателство за валидно прекратяване на договора за наем по
смисъла на ЗЗД.
Предвид горното съдът намира, че от съдържанието на представените писмени доказателства може да се направи извод, че между страните е възникнало
процесното облигационно правоотношение по сключения помежду им договор за наем
на описаните в него недвижими обекти, по силата на който ответният наемател
дължи на ищеца заплащане на наемна цена за м. октомври 2018г. в размер на 1000
евро, като правоотношението е продължило действието си съгласно угововреното в
договора и за м. октомври 2018г.
Това
означава, че тежест на ответника е възникнало задължението за плащане на ищеца
на уговорената наемна цена за м. октомври 2018г. в размер на 1000 евро. Въпреки
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, която носи ответният наемател не
ангажира доказателства за погасяване на дължимата за м. октомври 2018г. месечна
наемна вноски от 1000 евро, поради което претенцията за присъждането им на
ищеца се явява основателна и следва да се уважи изцяло.
Предвид
основателността на главния иск съдът намира, че следва да се уважи акцесорната
претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца и исканото обезщетение
за забавено плащане в размер на законна лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 07.12.2018г. до окончателното й изплащане.
Поради
уважаване на главния иск се е сбъднало условието за разглеждане на
направеното от ответника от ответника възражение за
прихващане на
присъденото вземане към ищеца към него за сумата от 1000 евро, представляваща
неплатена наемна цена за м. октомври 2018г. с твърдяното си насрещно вземане на
ответника към ищеца за връщане на платения по договора за наем депозит в размер
на 1000 евро.
Видно от съдържанието на договора за наем в чл.
4.1 наемателят се е задължил да заплати на наемодателя безлихвен депозит в
размер на 1000 евро, обезпечаващ грижливото ползване на имота и плащането на
консумативните разходи, в т.ч. и възстановяване на разходи за липси,
отстраняване на повреди и други щети по имота, като плащането на депозита
следва да се удостовери с разписка от наемодателя или ако е по банков път- със
заверка на банковата му сметка за сумата на депозита.
В случая страните не спорят, а и от съдържанието
на представното споразумение от 24.10.2018г., доколкото същото е подписано само
от наемодателя и съдържа неговото едностранно свидетелстващо изявление за
неизгодното за него обстоятелство, че депозита е внесен от наемателя, съдът
намира, че в тази част „споразумението“ има характер на разписка, издадена от
наемодателя по смисъла на чл. 4.1, изр. второ от договора за наем.
В чл. 4.3 от договора за наем страните са
уговорили правото на наемодателя да използва депозита и за удовлетворяване на
свои изискуеми вземания от наемателя, в т.ч. неустойки и други, като в случай,
че наемодателят се е удовлетворил изцяло или частично от депозита на законно
или договорно основание, наемателят е длъжен да възстанови толкова средства,
колкото са необходими за достигане на сумата от 1000 евро и да поддържа този
размер до прекратяване на договора. В случая обаче липсва такова изявление на
ищеца, че желае да удовлетвори вземането си за дължимата от ответника наемна
цена за м. октомври 2018г. от внесения от ответника депозит. Що се касае до
изявлението, направено от ищеца в споразумението, че депозита остава в негова полза
като „компенсация за предсрочното прекратяване на договора за наем“, такова
обезщетение при предсрочно прекратяване на наемното правоотношение по взаимно
съгласие не е уговорено в догогора, а самата клауза в споразумението не е
произвела своето действие, поради липсата на постигнато съгласие между страните
по това „споразумение“.
На следващо място в чл. 4.4 от договора страните
са посочили, че при прекратяване на договора и изплащане на всички разходи за
консумативи и всички други задължения, неизползваната част от
депозита подлежи на връщане от наемодателя на наемателя или се прихваща срещу
нанесените вреди на имота, ако има такива.
В
случая, тъй като по гореизложените съображения съдът намира, че договорът за
наем не е валидно прекратен от страните с горепосоченото споразумение от
24.10.2018г., съдът намира, че изявленията на процесуалните им представители,
че не спорят за настъпването на този юридически факт са без правно значение,
тъй като въпреки тези изявления по делото не се представиха писмени доказателства,
че представител на наемателят действително е подписал споразумението от
24.10.2018г., т.е., че са налице насрещни съвпадащи между страните по договора
изразени в писмена форма волеизявления за прекратяване на договора за наем. Освен
това по делото също така няма данни между страните да е сключено каквото и да
друго съглашение, обективирано в писмена форма, в което да се уговаря
предсрочно прекратяване на договора за наем по смисъла на чл. 12. 2 от договора
за наем, респ. твърдения и доказателства договорът да е прекратен предсрочно
едностранно от една от страните с двумесечно предизвестие съгласно чл. 12.3.
Затова съдът намира, че към настоящия момент наемното правоотношение е запазило
действието си до изтичане на първоначално уговорения двугодишен срок. Предвид
това твърдяно вземане на ответника за връщане на платения по договора депозит
от 1000 евро все още не е изискуемо, поради което възражението за прихващането
му с присъдения на ищеца наем от 1000 евро за м. октомври 2018г. се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Тъй
като по делото ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв., съдът
следва да се произнесе по възражението и да извърши преценка дали са налице
условията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляването му.
Съгласно чл. 78, ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В процесния случай минималното нормативно
определеното възнаграждение на процесуалния адвокатски представител на ищеца,
като се вземе предвид, че първоначалната му главна претенция касае парични искове
в размер на 3450 лв., следва да се определи според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ при защита
по граждански дела при интерес над 1000 лв. до 5000 лв., възнаграждението е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000лв., което означава, че в процесния случай минималния размер на следващото
се адвокатско възнаграждение по наредбата по настоящия иск е 471.50 лв.
В случая платеното от ищеца по делото адвокатско
възнаграждение е в размер от 950лв., платено
в брой като е уговорено за правна помощ и процесуално представителство. Единият
от главните искове на стойност 1500 лв. обаче е оттеглен от ищеца в хода на
производство, като делото по другият главен иск
е разгледано в две съдебни заседания. Предвид това съдът намира, че с
оглед обстоятелството, че за разглеждане е останал само единия от исковете, по
който производството не е с фактическа и правна сложност, на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК същото следва да бъде намалено до сумата от 500 лв., граничеща с минималния
предвиден в НМРАВ.
Предвид
горното и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК
на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски /в т.ч. след
извършеното намаление на адвокатския хонорар до размера от 500 лв./, изчислени
съразмерно с уважената част от исковете, отчитайки направеното изменение на
размер на исковата претенция и оттеглянето на втория главен иск в общ размер от
327.31 лв.
На
основание чл. 78, ал. 4 и чл. 80 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски, съразмерно с прекратената част от исковете,
възлизаща в размер на 217.40 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ ГАВИ 12” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „” , представляван от
управителя Т. И. К, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.П., ЕГН: **********,
с адрес;***,
на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 232, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 1000 /хиляда/ евро -главница,
представляваща неплатена наемна цена за м. октомври 2018г. по сключения между
страните писмен договор за наем на недвижим имот от 14.06.2018г., ведно със законната лихва за забавено
плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 17.12.2018г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК
направените по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 327.31лв. /триста двадесет и седем лева и
тридесет и една стотинки/, съразмерно с уважената и прекратена част от
исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на ответника „ ГАВИ 12” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б, ул. „” , представляван от управителя Т.И. К, за
прихващане на вземането му към В.Х.П., ЕГН: **********, с адрес;*** за
връщане на платения депозит от 1000 евро по сключения
помежду им писмен договор за наем на недвижим имот от 14.06.2018г. с насрещното
му задължение към В.Х.П.,
ЕГН: **********, с адрес;*** за заплащане на
сумата от 1000 евро за неплатена наемна цена за м. октомври 2018г. по същия договор за наем на недвижим имот от
14.06.2018г.
ОСЪЖДА В.Х.П., ЕГН: **********, с адрес;*** ДА ЗАПЛАТИ на „
ГАВИ 12” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „”
, представляван от управителя Т. И. К,
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 217.40
лв. /двеста и седемнадесет лева и четиридесет стотинки/.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Радостина Петкова
Вярно с оригинала: З.М.