РЕШЕНИЕ

№ 164

С., 30.08.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 530 по описа на същия съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Н. К. Д. е предявил срещу И.П.Д. искане за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й.Н.Д., определени в сключено между страните споразумение по чл. 51 от СК, утвърдено с решение № 135/08.09.2017 г. по гр. д. № 618/2017 г. по описа на РС – С. за прекратяване на брака между тях чрез развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по отношение на детето бъде предоставено на молителя – негов баща.

Твърди се в молбата, че след горепосоченото утвърждаване на споразумението между страните относно упражняването на родителските права по отношение на детето настъпили нови обстоятелства, касаещи неговото отглеждане и възпитание, които съществено се отличавали от тези, при които молителят сключил с ответницата това споразумение. Ответницата заживяла с детето в жилището на новия си приятел заедно с новороденото им през 2019 г. дете и с бабата на приятеля си, като там липсвали елементарни битови и хигиенни условия, а поради ограниченото жилищно пространство липсвала възможност за обособяване на личен кът за детето. Ответницата често отсъствала от новия си дом за празненства и събирания до късно през нощта и оставяла детето само или на грижите на бабата на приятеля си, или при родителите на молителя. Детето било изолирано от присъщата му детска среда, тъй като не посещавало или пропускало занимания в детската градина, а ответницата не полагала достатъчно грижи в тази насока и въобще за интелектуалното му развитие. Не били заплатени две вноски за посещение на детето на детска градина, които впоследствие били заплатени от молителя. При срещите си с детето той установил, че то е променено, потиснато и отчуждено, със занижена лична хигиена. Ответницата по молбата не съдействала за осъществяване на уговорени с молителя консултации с психолог с участието на детето, поради което той започнал да води детето на психолог сам със съдействието на родителите си. Стоматолог установил влошен зъбен статус у детето. В последните три месеца до предявяване на молбата детето било оставено в дома на молителя и с отглеждането му се справял той с помощта на родителите си, а ответницата не се интересувала от състоянието му и въпреки това държала да получава уговорената със споразумението издръжка. При така изложените обстоятелства молителят счита, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да бъде предоставено на него и в тази връзка сочи, че разполага с много добри битови условия за отглеждането и може да разчита на пълната подкрепа на своите родители за това.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по молбата е представила отговор на молбата, в който я е оспорила и е изразила становище за нейната неоснователност. Оспорва изложените в молбата фактически твърдения за отношението й към детето. Твърди, че молителят няма родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето и че в това отношение обстоятелствата не са се изменили от утвърждаване на споразумението за уреждане на последиците от прекратяването на брака. В тази връзка се позовава на факти от поведението на молителя спрямо нея и на такива, касаещи отношението към детето и неговата издръжка през време на брака и изтъква, че относно тези факти и обстоятелства, довели до фактическата раздяла между бившите съпрузи, няма промяна и понастоящем. Посочва, че молителят не живее в с. Г. в притежавана от него и от родителите му къща, а живее в гр. С. със своя приятелка и в определените дни за лични контакти с детето го взима не той, а майка му и вторият му баща. Ответницата твърди, че благодарение на нея детето има запазена емоционална връзка с баща си, но оспорва обстоятелствата то да е неизмито, с неподдържана лична хигиена. Оспорва твърдението, че детето не посещава редовно детска градина и сочи, че детето не е посещавало детска градина единствено по време на пандемията от Ковид-19 при въведеното в страната извънредно положение. Твърди, че редовно плаща такса за детска градина, а платената от родителите на молителя такса се отнасяла за посещение на детска градина в с. Г. през времето на осъществяване на лични контакти на детето с баща му и че затова записване на детето в тази детска градина нейно съгласие не е искано. Изтъква, че при повечето посещения на психолог от детето то е придружавано от нея. Поддържа, че редовно полага грижи за здравето на детето и в частност за зъбите му, а в жилището, в което детето живее макар с малка площ е чисто и подредено, като отношенията на детето със сегашния й партньор са много добри. Оспорва твърденията в молбата, че са налице обстоятелства, които поставят  под угроза детето и са реална заплаха за интересите му, здравето му, физическото и психическото му състояние.

Пред съда молителят, чрез пълномощника си адв. Хр. Белстойнев, поддържа искането. Лично изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, молителят заявява, че поддържа твърденията в искането за обстоятелствата, които го обосновават и допълва, че е в състояние да повиши хигиенната и културната подготовка на детето с цел правилното му развитие.

Ответницата, чрез пълномощника си адв. Ст. Карабонева, оспорва искането по изложените в отговора на молбата съображения. Лично изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответницата заявява, че пребиваването на малолетното дете при родителите на баща му в с. Г. е било временно и обусловено от пандемията от Ковид-19, като понастоящем то живее при нея на адреса й в гр. С.. Счита, че не е целесъобразно да се уважи искането на молителя, тъй като детето живее нормално и без лишения в средата на новото й семейство.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането е с правно основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс СК).

То е допустимо, но по същество е неоснователно.

От събраните по делото доказателства не се установява в периода от утвърждаване на споразумението между страните по гр. д. № 618/2017 г. на РС – С. относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й.Н.Д., роден на *** г., до предявяване на искането, а и до приключване на устните състезания по делото, да е настъпило изменение на обстоятелствата, релевантни за упражняването на родителските права по отношение на детето, което изменение да обоснове извод, че е в интерес на детето упражняването на тези права да бъде предоставено с настоящото решение на молителя – негов баща.

От приетия социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – С., чието съдържание не е необходимо подробно да се възпроизвежда, се установява, че детето на страните Й.Д. се отглежда от ответницата, която живее на съпружески начала с К.Р. в апартамент на майка му в гр. С., като от съжителството им е родено детето В., на 1 г. и 2 месеца към датата на изготвяне на доклада (18.11.2020 г.). Апартаментът се състои от три стаи – кухня, преходен хол и спалня, баня с тоалетна. В кухнята живее бабата на К.Р., а останалите обитават хола и спалнята. В хола е обособена част от кухня, където ответницата готви, а от кухнята се използват мивката, пералнята, микровълновата и готварската печки. Въпреки отделното домакинство ответницата, К.Р.и баба му са в много добри взаимоотношения. Бабата помага на ответницата при грижите за децата. Стаите са обзаведени с всичко необходимо за правилното отглеждане на Й., хигиената е много добра, жилището е подредено и обезопасено. Детето е здраво, с изградени хигиенни навици, контактно, любознателно, без поведенчески проблеми и има приятели в детската градина, която посещава в гр. С.. Няма риск от отчуждение с молителя, тъй като той се вижда с детето си и има изградена връзка между тях, а ответницата не възпрепятства тези контакти, както и контактите на детето с баба му и дядо му по бащина линия.

Тези обстоятелства, отразени в социалния доклад, се потвърждават от показанията на свидетелите В.Р.и Й.ка Й.ова, които пресъздават непосредствените им лични възприятия за различни конкретни аспекти от ежедневния бит на детето, подробни и логични са и съдът не намира индиции за заинтересуваност на тези свидетели в полза или вреда на която и да е от страните, поради което изцяло ги кредитира.

От тази доказателствена съвкупност става ясно, че ответницата като майка на детето непрекъснато полага адекватни грижи за него, отглежда го в присъщата му семейна среда и по естествен път го подготвя, чрез посещение на предучилищните групи в детската градина, за предстоящото започване на училище.

Не би могло да се приеме от събраните доказателства, че молителят е лишен от родителски капацитет. Установява се обаче от гореобсъдения социален доклад, а и не се опровергава от показанията на св. В.Г. (майка на молителя и баба на детето по бащина линия) и на съжителстващия с нея св. Г.Б., че бащата на детето работи в гр. С., където и живее, а се прибира в дома на родителите си в с. Г. периодично. Това изобщо не може да обоснове извод, че към настоящия момент той има обективната възможност да поеме изцяло грижите за детето си Й.. Това, че според показанията на св. Г., по време на упражняване на режима на лични отношения с детето молителят го води на екскурзии или че прави покупки за него, би следвало да бъде стандарт за поведение за всеки родител, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, но съвсем не съставлява основание упражняването на тези права да бъде отнето от ответницата и да бъде възложено на молителя.

Едно дете на 5-6 годишна възраст изисква и се нуждае от ежедневни грижи и усилия за цялостното му развитие и възпитание – и то от родителя, а не от негови близки. Такива грижи и усилия понастоящем успешно се полагат от ответницата като майка на детето независимо от неголямата площ на жилището, в което те живеят и от броя на членовете на домакинството там. Ответницата не отрича пред съда, че в периода от месец май до месец август 2020 г. за около 3 месеца детето е отглеждано в дома на свидетелите Г. и Б. в с. Г., но е неопровергано и обстоятелството, че този начин на отглеждане на детето е бил временен и е бил наложен от извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от Ковид-19, след което детето отново е заживяло при ответницата в гр. С. и живее там и понастоящем – при условията, описани в социалния доклад и потвърдени от показанията на свидетелката Райчева. Нещо повече, за добрите отношения между детето – от една страна и баба му по бащина линия (св. Г.) и съжителстващия с нея св. Б. – от друга, способства и поведението на ответницата, която е осъзнала необходимостта и важността на тези контакти за правилното развитие на детето и няма данни понастоящем да ги препятства.

Показанията на свидетелите Г. и Б., че при посещенията на детето в дома им в с. Г. то било агресивно към тях и към баща си и че се оплаквало да е обект на агресия в дома си при майка си и в детската градина, са тенденциозни – те целят да внушат подкрепа за твърденията на молителя, че средата, в която живее детето, е неподходяща за него, но техните показания се опровергават не само от показанията на свидетелите Р.и Й.ова, но и от приобщения социален доклад. Както според сочените свидетели, които имат непосредствени впечатления от ежедневния бит на детето, така и според социалния доклад, детето е кротко, контактно и няма необичайни за възрастта му проблеми с поведението. Нещо повече, дори и детето да е имало прояви на поведенчески проблеми, в периода от 28.11.2018 г. до 10.09.2019 г. то е ползвало квалифицирана психологическа подкрепа и в този период в по-голяма част от времето е било придружавано при психолога от ответницата (вж. служебна бележка изх. № ЦСИРДИ-89 от 21.09.2020 г., издадена от управителя на Центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца и лица към Община С., л. 32 от делото). С други думи, ответницата е била активна страна в усилията за преодоляването на тези проблеми, които обективно могат да се проявят у дете на тази възраст, чийто родители са разведени и не живеят заедно, но не може да се изведе, че източник на психологическия дискомфорт у детето е било нейно поведение или осигурената от нея среда, в която то живее.

Почти идентичните и според съда – заучени фрази в показанията на свидетелите Г. и Б., че когато детето идвало при тях, то било с неизрязани нокти, ушите му били пълни с кал, а дрехите му били скъсани или с дупчици, са сериозна индиция за заинтересуваност на тези показания в полза на молителя (а и в тяхна лична полза – за да способстват за изход на делото, при който не толкова молителят лично, а те двамата да имат по-широк контакт с детето), поради което съдът не ги кредитира, тъй като тези показания не кореспондират с никакви други гласни и писмени доказателства. Освен това тези показания са и неотносими за изхода на делото, тъй като е най-малкото несериозно упражняването на родителските права по отношение на детето да се измени по реда на чл. 59, ал. 9 от СК заради това, че то отива при баба си (майката на молителя) с неизрязани нокти, с ушна кал (която по принцип е медицински проблем и следва да се отстранява по специален начин от лекар) или скъсани дрешки.

Що се касае до зъбния статус на детето, именно ответницата с отговора на молбата е представила амбулаторен лист, издаден от д-р С.С., от който се установява (това не е оспорено), че по нейна инициатива (на ответницата) и под неин надзор са извършени медицински интервенции и лечение по отношение на някои от зъбите на детето. Казано иначе, нормално е във възрастта, в която се намира детето, зъбите му да се развалят, но съществено за делото е, че майката не е абдикирала от грижите за здравето на зъбите му.

Заслужава да се отбележи също, че заплащането от страна на молителя на 03.06.2019 г. на три месечни такси за посещение на детска градина от детето (вж. приходна квитанция на л. 17 от делото) за периода от м. март до м. май на 2019 г. е представлявало изпълнение на негов нравствен дълг, при положение, че същият е платил издръжката на детето за м. април 2019 г. (дължима до 27 април 2019 г. съгласно споразумението по гр. д. № 618/2017 г. на РС – С.) едва на 21.06.2019 г. съгласно представеното банково извлечение, а за заплащане на издръжка на детето за м. май и м. юни 2019 г. не са събрани доказателства. Казано по-синтезирано и опростено, който не плаща издръжка на детето си редовно, не може да претендира, че другият родител не полага грижи за детето си, неплащайки таксата за детска градина.

Не на последно място, твърденията в молбата, че ответницата изоставя детето на грижите на други лица, тъй като често отсъства поради веселия и събирания извън дома, са изцяло недоказани.

В обобщение, съдът счита, че в интерес на малолетното дете Й.Н.Д. е майката да продължи да упражнява родителските права по отношение на него и не намира каквото и да било основание да измени мерките относно упражняването на тези права като предостави упражняването им на молителя.

Затова молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на делото и с оглед направеното от ответницата по молбата искане за присъждане на разноски, молителят следва да бъде осъден да й заплати сумата 500 лв. за разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Н. К. Д., ЕГН **********,***, срещу И.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с отправеното в нея искане с правно основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК) за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й.Н.Д., ЕГН **********, определени в сключено между страните споразумение по чл. 51 от СК, утвърдено с решение № 135/08.09.2017 г. по гр. д. № 618/2017 г. по описа на РС – С. за прекратяване на брака между тях чрез развод по взаимно съгласие, чрез предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата Н. К. Д..

ОСЪЖДА Н. К. Д., ЕГН **********,***, да заплати на И.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 500,00 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: