№ 149
гр. С., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500173 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. И. Д., чрез представител по
пълномощие, срещу Решение № 269/07.04.2025г постановено по гр.д.№
5574/2024г. на Районен съд С., с което е осъдена Р. И. Д., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., ж. к. „С. к.“, бл. *, вх. *, ап. * да заплати на С. И. Т., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., бул. „Б. ш." № *, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС,
сумата от 5264,95 лв. /пет хиляди двеста шестдесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща полагащата се на ищцата част от
получената от ответницата рента за отдадени под наем съсобствени
земеделски земи за стопанските години от 2019 г. до 2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.11.2024 г. до окончателното й изплащане, като
Отхвърлен е предявения иск за разликата над уважения размер от 5264,95 лв.
/пет хиляди двеста шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ до
пълния предявен размер от 5468,45 лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и
осем лева и четиридесет и пет стотинки/ като неоснователен и недоказан и са
осъдени страните за разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
1
Подадена е въззивна жалба от ответницата, чрез представител по
пълномощие, в която се поддържа, че решението е необосновано, не
кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал и
неправилно. Първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт
единствено базирайки правните си изводи на показанията на свид. М. Т., която
е дъщеря на ищцата и която е много по-заинтересована от своята майка от
изхода на делото, тъй като, както самата тя казала, тя получавала рентата през
процесния период, както и към настоящия момент. Съдът, обаче не е
анализирал показанията на свидетелите Г., Т., Б., А. и К., а единствено прави
извод, че от всички тях се установявало, че през исковия период, ответницата е
получавала ренти плащания сама, а през последните две вземала само нейната
част. От тези правни извади на съда, не става ясно за кои „последни две
години говори“- дали става въпрос за две години преди годината на завеждане
на иска-2024г., което би означавало, че ответницата е вземала само своята
рента през 2022г. и през 2023г. Ако съдът е имал предвид годината на
постановяване на съдебното решение- 2025г., това би означавало, че
ответницата е вземала само своята рента през 2023г. и през 2024г.
Първоинстанционният съд не е обсъдил и представеното пълномощно, с което
ищцата делегира изключителни права на ответницата, включително и да
получава субсидии и ренти за всички наследствени земи от общия им
наследодател- И. И., находящи се в с. Г.. В обобщение иска да се отмени
решението.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, чрез
представител по пълномощие, в който се поддържа, че е неоснователна.
Основното оплакване във въззивната жалба се отнася до неправилна преценка
от първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства, най-вече
свидетелските показания, като е основал правните си изводи най-вече на
свид.М. Т., дъщеря на ищцата.Това съждение не отговаряло на истината. По
делото се представили писмени доказателства от две фирми, ползвали под
аренда съсобствените земи на страните. В с.з.се разпитали и свидетели от тези
две фирми, които са раздавали ренти за претендирания период. Тези свидетели
потвърдили изцяло показанията на свид.М.Т.. Наличието на твърдения,че
преди години ответницата е била придружавана от друга жена с малко дете,
вероятно свид.М.Т., били неточни по време. Те били обяснени и
конкретизирани от показанията на свид.Т., че в периода 2017г.и 2018г.тя е
2
получавала рентата за дела на майка си, а след това от 2018г.до 2019г.през
лятото е била в Гърция и когато се е връщала в началото на м.септември
ответницата вече е била получила дела на майка й. Времето, през което тази
свидетелка е получавала рентата, дължима за дела на майка й, е извън
претендирания с исковата молба период. Наистина по делото било
представено пълномощно в с.з.,което съдържало множество конкретни права,
които ищцата е възложила на ответницата да осъществява от нейно име.
Накрая на това пълномощно е записано,че ответницата ще представлява
сестра си при деклариране и при получаване на субсидии за имотите в .Г. на И.
Н. И., с правото да ги залага. Никъде в това пълномощно ответницата не е
била упълномощена да получава от името на ищцата рентните
възнаграждения, които са й се дължали от съсобствените земи, отдадени на
арендатори.В обобщение иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
С писмена молба представителят по пълномощие на въззиваемата моли
решението да се потвърди. Претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
3
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съобразно частта си. Следователно, съсобственикът, който е
добил плодове от общата вещ, дължи на останалите съсобственици
съответната част от тези плодове, а когато е сключил договор с трето лице за
извличане на граждански плодове от общата вещ, останалите съсобственици
имат право на своята част от тези плодовете по силата на правилото на чл. 30,
ал. 3 ЗС, като следва да насочат претенцията си към този съсобственик, който
е получил плодовете въз основа на договора, в който случай размерът на
дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС се определя като се вземе предвид
уговорената и заплатена според договора цена, която представлява
граждански плод.
В практиката на Върховния касационен съд последователно се приема, че
съсобственик, който отдава самостоятелно общата вещ под наем, сключва
валиден договор с наемателя, макар и да не притежава повече от половината
от съсобствеността. Останалите съсобственици могат да се съгласят с така
сключения договор изрично или чрез конклудентни действия – напр. като се
възползват от правото си по чл. 30, ал. 3 ЗС да получават съответния на
идеалните им части в съсобствеността дял от наемната цена.
В случая е безспорно, че страните са сестри и съсобственици при равни квоти
на възстановените им по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ земеделски земи, както и че
земите са отдадени под наем. От представеното Удостоверение от „Варвара“
ООД, с. Николаево се установява, че през 2019 г. ответницата е получила
рента в размер на 1369 лв., през 2020 г. е получила 803 лв., а през 2021 г. е
получила 1445 лв. От приетото по делото Удостоверение от „Агроуслуги - 54“
ЕООД се установява, че през 2019 г. ответницата е получила рента в размер на
1282,20 лв., през 2020 г. е получила 855,00 лв., през 2021 г. е получила 1538,00
лв., през 2022 г. е получила 2350,70 лв., а през 2023 г. е получила 220,00 лв.
повече от полагащата й се рента за нейната 1/2 ид. ч. от наетите имоти. От
приетата по делото разписка от 05.10.2021 г. се установява още, че
ответницата е получила от Т. П. рента за двора в с. Младово и за ниви в с.
Ковачите и в с. Николаево за 2021 г. общо сумата от 447 лв., от които
4
половината, или 223,50 лв., се дължат на ищцата на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
От показанията на свид. М. Т. се установява, че свидетелката е ходила заедно с
леля си за получаване на рентата през 2017 - 2018 г., а след това в периода от
2019 г. до 2021 г. е била в Гърция, поради което леля й е получавала сама
рентните плащания. Тъй като обаче е отказала да даде половината от
полученото, полагащо се на майка й, свид. Т. предупредила наемателите на
съсобствените земи да изплащат на леля й само полагащата се на нея
половина от рентата. Показанията на всички разпитани по делото свидетели Д.
Г., М. Т., Д. Б., С. А. и З. К. са непротиворечиви, пълни, в отношение на
покриване и допълване като от всички тях се установява, че през исковия
период ответницата е получавала рентните плащания сама, а от последните
две години – 2022г. и 2023г., взима само нейната част, докато свид. Т. получава
рентата, дължима на майка й - ищцата С. Т.. Възраженията, съдържащи се в
жалбата, в тази насока са изцяло неоснователни и не са съобразени с
установената по делото фактология.
Поради това правилно и обосновано е приетото, че предявеният осъдителен
иск следва да бъде уважен до установения от събраните доказателства размер
от 5264,95 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба - 05.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 500 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 269/07.04.2025г постановено по гр.д.№
5
5574/2024г. на Районен съд С..
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж. к. „С. к.“, бл. *, вх. *,
ап. * да заплати на С. И. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. С., бул. „Б. ш." № *,
на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6