РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Бургас, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20242100501539 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата инстанция по въззивната жалба на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД, ЕИК: *********,подадена чрез упълномощения му процесуален представител
юрисконсулт А. Гюров /съгласно уточнението й от 05.11.2024г./ против решение № 1764
от 27.08.2024г., постановено по гр. дело № 5002/2023 г. по описа на РС- Бургас, с което са
отхвърлени исковете на въззивника –ищец за приемане за установено по отношение на
ответника М. Ц. Ц., ЕГН: **********, ****, че същата му дължи сумата от 50 лв.,
представляваща главницата от вноска с падеж 29.06.2023г. по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 372643/04.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от
03.07.2023г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на въззивникът-ищец
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4044/2023г. на РС
Бургас. Със същото решение „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД е осъден да заплати на ответницата М.
Ц. Ц. сумата от 50 лв. за разноски по делото, а на упълномощения й по делото адвокат М. В.
Михайлов, вписан в регистъра на АК- Пловдив, с личен № ********** сумата от общо 480
лв. с ДДС за адвокатско възнаграж-дение, определено съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от
ЗА за заповедното и за исковото производство.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че
същото е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
доколкото е прието, че ответницата е заплатила сума от 1680.44лв. до сключения договор за
кредит. Възразява се, че този извод на съда противоречи на заключението на вещото лице,
прието в първата инстанция, в което е посочено, че платената от ответницата сума е в размер
на 1200.44лв. Що се касае до сумата от 480 лв. се възразява, че такава не е постъпвала при
ищеца. Сочи се, че доколкото с решение по гр.д. № 7333/2022г. на РС-Бургас съдът е
1
прогласил нищожността на сключения между страните процесен договор за кредит, то
следва, че не съществува правно основание за осъждане на ответницата за заплаща каквито и
да е било по него. Възразява, че фактическите изводи на съда, макар и да не влияят на
крайния изход са изцяло неправилни, като сочи,че правния интерес от обжалването е
възможността за завеждане на иска за сумата от 480лв., която не е усвоена от ищеца, нито е
отишла за покриване на договора за кредит. Съобразно направеното уточнение на петитума
на жалбата се иска отмяна на решението на първоинстанционният съд и постановяване на
ново, с което исковата претенция да бъде уважена.Претендира присъждане на разноските по
делото в двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата -ответница М. Ц. Ц., чрез
упълномощения й адвокат М. В. Михайлов е депозирала писмен отговор, в който е изложила
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита за правилен извода на районния
съд, че процесния договор за кредит е нищожен поради невключване на уговорките за
плащане на разходите за допълнителните услуги в ГПР, което съставлява нарушение на чл.
19,ал. 4 вр.с чл. 11,ал. 1,т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание
чл. 22 от ЗПК. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика на СЕС. Сочи,че в
случая не е приложима хипотезата на чл. 26,ал. 4 от ЗЗД, за което излага подробни
съображения. Подчертава, че експертното заключение, прието в първата инстанция не е
оспорено от страните, като доколкото от същото се установено,че ответницата е платила на
ищеца в повече от чистата стойност на предоставената й в заем сума съгласно чл. 23 от ЗПК,
правилно районният съд е отхвърлил исковата претенция на ищеца. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените във
В съдебно заседание страните не изпращат представител, депозират писмени
становища по спора. Претендират присъждане на разноските по делото съгласно
представени списъци по чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявени искове от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД за приемане за установено по отношение на ответника М. Ц. Ц., че
същата дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от 50лв., представляваща
главницата от вноска с падеж 29.06.2023г. по склюючения помежду им договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 372643/04.02.2022г., ведно със законната лихва,
считано от 03.07.2023г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищецът
се е снадбил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №
4044/2023г. по описа на РС- Бургас
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че при условията на ЗПФУР на 04.02.2022г. между страните е сключен
договор за кредит от разстояние, описвайки подробно стъпките, които всеки кандидат за
кредит следва да извърши на сайта www.minizaem.bg за да кандидатства за получаване на
кредит. Сочи, че в случая сключването на процесния договор за кредит е станало чрез
посочената електронна платформа и последващото потвърждаване на сключването му чрез
телефонен разговор с ответницата, което счита, че съставлява годно доказателство по
смисъла на чл. 10 от ЗПК вр. с чл. 9 и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. За целта на основание чл. 184,
ал. 1 от към исковата молба са представени дискове и аудиозапис. Заявява, че в хода на
кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта за сравнение с
попълнените от него данни, като сочи, че тъй като на всеки етап кандидатстването за кредит
кредитополучателят извършва множество действия, с тях той се запознава с
2
обстоятелството, че те водят до сключване на договора за кредит. Ищецът твърди, че в
процесния случай на ответницата е отпуснат кредит в размер на 1200 лв., която сума
съгласно уговорката в чл. 2, ал. 1 от договора е преведена на ответницата по посочена от нея
банкова сметка в Уникредит Булбанк. Излага се, че съгласно погасителния план получената в
заем сума е следвало да се върне от ответницата на 24 вноски в размер на 50 лв. всяка за
периода от 06.03.2022г. до 25.01.2024г., като предмет на исковата претенция е неплатена
вноска в размер на 50 лв. с падеж на 29.06.2023г. Сочи, че с влязло в законна сила решение
№ 1122 от 22.05.2023г. по гр.д. № 7333/2022г. на РС-Бургас неустойката по договора за
кредит е обявена за нищожна, поради което счита, че тя не е част от договора. Излага, че
поради неуспешните опити са уреди отношенията си с ответницата, е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК за процесната сума от 50 лв., като с оглед подадено от длъжника възражение
по чл. 414 от ГПК и указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът е
предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК, който моли съдът да уважи. Моли за присъждане
на разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез упълномощения си адвокатски
представител е депозирала писмен отговор, в който е оспорила исковата претенция по
съображения за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22,
вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, а респективно счита, че е заплатила на ищеца цялата
дължима главница от 1 200 лв. при приложение на разпоредбата на чл.23 от ЗПК. На
следващо място сочи, че клаузата, с която е уговорена договорната лихва в размер на 40.15
% годишно е нищожна съгласно чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД, поради противоречие
с добрите нрави. При условията на евентуалнист ответницата е направила възражение за
прихващане с платени без основание суми по клаузата за неустойка, обявена за нищожна с
влязлото в сила решение по гр. дело № 7333/2022г. на РС - Бургас. Моли за отхвърляне на
иска. Моли съдът да отхвърли иска.
С обжалваното решение, позовавайки се на съдебна практика, обективирана в
определение № 60451 от 03.06. 2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК – III г. о., и
Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС първоинстанционният съд е
отхвърлил изцяло предявения иск, приемайки, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съображенията за това са, че не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и
т. нар. “неустойка“ при липса на обезпечение по чл.3, ал.2, включена в погасителния план и
имаща характер на скрита възнаградителна лихва (видно от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е, че реалният ГЛП е 69.80 %, а ГПР е 97.08 %), т. е. в
случая се касае за използване на конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по кредита. При това положение районния съд е счел, че в случая са приложими
последиците от обявяването на тази недействителност съгласно нормата на чл.23 от ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но
не и на лихва или други разходи по него, в случая само на главницата от 1 200 лв.
Съобразявайки данните по делото, че ответницата е заплатила общо 1 680.44 лв. по
процесния договор за кредит, районният съд е приел, че задължението й от 1 200 лв. е
погасено изцяло и тя не дължи на ищеца претендираната в настоящото производство сума за
вноската от 50 лв. с падеж на 29.06.2023г.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно за валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Като взе предвид доводите на страните, представените
доказателства и като съобрази закона настоящата инстанция намира, че районният съд е
установил правилно фактическата обстановка по спора и въз основа на нея е направил
правилни фактически и правни изводи, които въззивният съд напълно споделя и препраща
към тях на основание чл. 272 от ГПК. Съобразявайки изложените във въззивната жалба
оплаквания и предвид ограничения въззивен контрол по правилността на решението
3
съгласно чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Не е спорно, че между страните по реда на ЗПФУР е сключен договор за кредит №
372643, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата, чрез превод банковата й
сметка сумата 1 200 лв., при фиксиран ГЛП от 40.15 % и при ГПР в размер на 48.44 %,
срещу задължението й да му върне сумата от общо 1695 лв. на 24 месечни вноски с краен
падеж за плащане в срок до 25.01.2024г.
Страните не оспорват и направените от първата инстанция изводи на
недействителност на процесния договор за потребителски кредит основание чл.22, вр. с
чл.11, ал.1, т.9 и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК, което води като последица до приложение на
нормата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщането само на чистата
стойност на кредита в размер на 1200 лв., които изводи напълно се споделят и от настоящата
инстанция.
В жалбата се оспорва единствено приетото от районния съд, че общо платените по
кредита суми са 1680.44 лв., с които е счетено, че е погасена цялата главница от 1200 лв.,
като се твърди, че съгласно заключението на вещото лице по договора за кредит е погасена
само сумата в размер на 1200.44лв
В заключението по допуснатата в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза е
посочено, че съгласно уговорките в договора дължимите суми по него /извън неустойката
от 561.18лв., която с решение № 1122 от 22.05.2023г. по гр.д. № 7333/2022г. на РС-Бургас е
обявена за недължима / включват главница от 1200 лв. и договорна лихва от 495 лв.-
договорна лихва, като за периода от 04.02.2022г. до 30.09.2023г. е извършено погасяване на
сума в общ размер на 1200.44лв.
Ответницата сочи, че съгласно представените разписки платената от нея общо по
кредита сума е 1680.44лв. Ищецът възразява, че по една от разписките от 11.07.2023г. за
сумата от 480 лв. /с посочено основание за плащане - решение№ 1122 от 22.05.2023г. по
гр.д. 7333/2022г. на БРС/, не е получил плащане по кредита. Настоящата инстанция
констатира, че сумата от 480 лв. е присъдена в полза на ищеца като разноски съгласно
влязло в законна сила определение № 3732/21.06.2023г. по гр.д. № 7333/2022г. на БРС,
постановено в производство по чл. 248 от ГПК. Ето защо основателно се явява оплакването
в жалбата, че общия размер на погасените от ответницата по договора за кредит суми
възлизат на 1200.44лв., а не на 1680.44лв., тъй като сумата от 480 лв. от 11.07.2023г. е
платена от ответника в полза на ищеца като задължение не по кредита, а за погасяване на
присъдена сума за съдебни разноски по горепосоченото дело.
Споделяйки напълно изводите на първата инстанция за наличие на горепосоченото
основание за приложение на чл. 23 от ЗПК по отношение на процесния договор за кредит,
настоящата инстанция намира, че ответницата дължи връщането само на чистата стойност
на кредита, респ. остатъка от нея, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Тъй
като в случая главницата по кредита, представляваща предоставената в заем сума е в размер
на 1 200 лв.,а платената общо по кредита сума е в размер на 1200.44 лв., то напълно
обосновано по делото и в съответствие с доказателства се явява приетото на районния съд,
че цялото задължение, явяващо се чиста стойност на кредита от 1200 лв. е погасено напълно.
Неточното изчисление от районния съд на платената по договора сума като 1680.44лв.,
вместо 1200.44лв. не променя правилността на крайния извод, че чистата стойност на
4
кредита е погасена, вкл. и претендираната в настоящото производство вноска за главница от
50 лв., с падеж на 29.06.2023г.
По гореизложените съображения искът за приемане за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 50 лв., явяваща главница за 29.06.2023г.
правилно е отхвърлен като неоснователен, заедно с акцесорната претенция за забава. Затова
като е отхвърлил исковата претенция на ищеца, районният съд е постановил правилно
решение, в съотвествие с данните по делото, съобразено със закона и приложимата съдебна
практика.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанция обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането за присъждане на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение в полза на адвоката на въззиваемата за оказаната й по
делото безплатна адокатска помощ. За определяне на размера му при съобразяване на
решението по дело C-438/22 на СЕС съдът констатира, че оказаната безплатна правна помощ
касае само депозиране на отговор на въззивната жалба на насрещната страна при обжалваем
интерес от 50 лв. Доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, а
материалния му интерес е много нисък, настоящата инстанция намира за основателно
възражението на въззивника, че претендирания размер на възнаграждението от 480 лв. с
ДДС се явява прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Ето защо на адв.
М. Михайлов следва да се определи възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
180 лв. с вкл. ДДС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1764 от 27.08.2024г., постановено по гр. дело №
5002/2023 г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адресн на
управление: гр. София, ул. "Балша"№ 17 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. Михайлов, АК-
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 180 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5