№ 149
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В..К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110211793 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-016003 от 30.07.2021г.
издадено от Г.В. Б. на длъжност началник група към СДВР, отдел ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, упълномощена със заповед 8121з-515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал. 1 т.5 пр.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.44 ал. 2 от ЗДвП на
Р. ЕФТ. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП на
Р. ЕФТ. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволна от НП е останала Р.Б., която го обжалва в срок пред СРС.
Жалбоподателката излага твърдения, че описаната фактическа обстановка не отговаря на
реалната, а също така, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на
процесуалните правила, като при неговото съставяне е пропуснат подписът на единия
свидетел. Твърди се, че ПТП се е състояло на кръстовището между улица „Марагидик“, по
която се движела жалбоподателката с предимство, и ул. „Кутловица“, по която се е движела
свидетелката С.Н., която се готвела да завие надясно по ул. „Марагидик“ и отнемайки
предимството на Б. реализирала ПТП. Сочи, че не е имало разногласия, а двете участнички в
ПТП са решили да не викат органите на ОПП СДВР, тъй като нямат никакви претенции във
връзка с настъпилото произшествие. Излагат се оплаквания, че АУАН е нечетлив и съставен
в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, доколкото АУАН не е съставен в присъствието на
1
служителя, съставил докладната записка. Намира, че са налице процесуално нарушения във
връзка с установената от наказващия орган фактическа обстановка. Излага доводи, че
никъде в АУАН и НП не се сочи, че са налице разногласия между участниците в ПТП, което
е предпоставка за ангажиране на отговорността за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗДвП. Сочи, че нито в АУАН, нито в НП са описани налице ли са имуществени вреди и дали
има пострадали хора.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от
адв. С., който моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и излага
твърдения сходни с тези в депозираната жалба.
В лична защита жалбоподателката се придържа към казаното от адв. С.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 25.06.2021 г. около 21:05 часа в гр. София, свидетелката С.Н. управлявала лек
автомобил Сузуки Суифт с рег.№СВ****МР по ул. „Кутловица“ към кръстовището с улица
„Марагидик“, където извършила маневра „десен завой“ и след окончателното завършване на
маневрата продължила движението си по ул. „Марагидик“ в участъка между улица
„Кутловица“ и бул. „Ситняково“, в който участък улицата била двупосочна, с посока на
движение на автомобила към бул. „Ситняково“. В автомобила заедно с Н. пътувала и
свидетелката В.. По същото време жалбоподателката Б. управлявала МПС Фолксваген Пасат
с рег.№СВ****ВТ, регистриран на ф-ма "Б" ЕООД по ул.Марагидик с посока на движение
от бул.Ситняково към ул.Кутловица. От дясно на жалбоподателката били паркирани
автомобили върху платното за движение, които стеснявали лентата за движение и Б.
навлязла в лентата за насрещно движение, където в този момент се намирал автомобилът на
свидетелката Н.. Поради недостатъчно място да се извърши разминаване между двата
автомобила настъпило ПТП, вследствие на което бил увреден автомобилът на свидетелката
Н. като била ожулена предната лява броня на МПС, а предната регистрационна табела се
откачила.
Двата автомобила преустановили движение и водачите слезли от тях като започнали да
спорят чия е вината за настъпилото ПТП. Към двете участнички в ПТП се присъединило и
лице от мъжки пол, неустановено по делото, което взело отношение по спора и заявило, че
жалбоподателката е навлязла в лентата за движение на Н.. От своя страна жалбоподателката
се скарала на свидетелката Н., като заявила, че като нов шофьор следва да гледа хубаво.
Жалбоподателката Б. заявила, че не я интересува спорът и е със служебна кола и преди да се
2
изяснят участниците във връзка с последващите им действия, самоволно напуснала с
автомобила си мястото на произшествието. Н. преместила автомобила си, за да не пречи на
движението и подала сигнал за настъпилото ПТП и напусналия го участник на единен
телефон „112“.
Местопроизшествието било посетено от мл. автоконтрольор А..В., който изготвил
протокол за ПТП от 25.06.2021г., а неговия колега И. И. изготвил скица на ПТП към
протокола. Свидетелката С.Н. попълнила и декларация за състоялото се ПТП.
След докладване на преписката и установяване на нарушителя, на 19.07.2021г. на
жалбоподателката бил съставен АУАН серия АВ221996/ 19.07.2021. Същият бил съставен в
присъствието на един свидетел, който подписал акта. В АУАН била вписана като свидетел и
С.Н., която не присъствала при съставянето на АУАН, а актосъставителят на мястото за
подпис посочил, че същата е попълнила декларация. АУАН бил съставен и в присъствието
на нарушителя, който получил екземпляр от същия срещу подпис. Били изложени и
възражения по констатациите в АУАН. На същата дата жалбоподателката Б. подписала
също така декларация, в която упоменала, че ПТП се е състояло на кръстовище и водачът на
другия автомобил ѝ е отнел предимството.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от жалбоподателката постъпили възражения, в който
изложила оплаквания, сходни с тези в написаната от нея декларация и в депозираната
жалба.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-016003от 30.07.2021г. от Г.В. Б. на длъжност началник група
към СДВР, отдел ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед 8121з-
515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал. 1 т.5 пр.5
от ЗДвП, за нарушения на чл.44 ал. 2 от ЗДвП на Р. ЕФТ. Б., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП за нарушение на чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП на Р. ЕФТ. Б., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на 04.08.2021г.
срещу подпис.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Е.П. (актосъставител), С.Н. и И В., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК, а именно: декларация от свидетелката Н.; декларация от жалбоподателката Б.,
протокол за ПТП №1821476, справка картон на водач - за жалбоподателката Б., докладна
записка от И. И., заповед от 23.10.2019г., заповед №8121з-515/14.05.2018г., схема на
организация на движението по улица „Марагидик“ и другите надлежно приобщени писмени
доказателства по реда на чл.283 от НПК.
От по-подробен анализ се нуждаят показанията на свидетелките Н. и В., доколкото
3
жалбоподателката оспорва механизмът на ПТП и съответно излага твърдения за съгласие
между страните да не се уведомяват органите на МВР за настъпилото ПТП. В противоречие
с твърденията в жалбата, и двете свидетелки категорично заявяват, че ПТП не е настъпило
на кръстовището между улиците „Марагидик“ и „Кутловица“, а след като вече автомобилът
на Н. е извършил и приключил маневрата си, съответно двата автомобила (на
жалбоподателката и на Н.) са се движили един срещу друг по улица „Марагидик“. Съдът не
намира основание да не кредитира свидетелските показания в тази част, доколкото същите
са логични, подкрепят се от останалите писмени доказателства, вътрешно непротиворечиви
са и няма други доказателства, които да ги оборват. Макар и Н. да е участник в ПТП,
нейните показания не създават впечатление за опит да се скрие нейно неправомерно
поведение при реализиране на ПТП. Отделно от това показанията напълно се подкрепят от
съобщеното от В., която е трето незаинтересовано лице и съобщава факти, сходни с тези,
изнесени в хода на разпита на Н.. От показанията на тези две свидетелки се установява, че
маневрата „десен завой“ и включването по улица „Марагидик“ вече е било приключило,
като е имало множество спрени автомобили в лентата за движение на жалбоподателката,
която не е имала възможност да продължи движението си в собствената си лента и е
отклонила автомобила си надясно, навлизайки в лентата за движение на Н., което е станало
причина за настъпване на ПТП. Показанията на тези две свидетелки се потвърждават от
протокола за ПТП, изготвените скици, както и от съобщеното на телефон 112, което
съответства в пълна степен със заявеното пред настоящия съдебен състав.
Втори спорен момент се явяват действията на жалбоподателката след настъпване на
ПТП. И тук съдът дава вяра на показанията на двете разпитани свидетелки, присъствали на
ПТП, от чиито показания се установява, че жалбоподателката самоволно е напуснала
местопроизшествието без да има никакво съгласие между участниците как следва да
процедират при създалата се ситуация – дали да уведомят риганите на МВР, или да
попълнят двустранен констативен протокол. Заявеното от жалбоподателката в хода на
пледоариите, макар и да не представлява доказателствено средство, събрано чрез способа за
доказване „разпит“, е изолирана версия на случилото се, която не се подкрепя от никакви
събрани по делото доказателствени материали. Видно от показанията на кредитираните
свидетели, след ПТП е имало спор за вината, съответно разногласия за това чие поведение
по време на управление на МПС е било в нарушение на закона, но преди да се постигне
съгласие или да се уведомят органите на ОПП СДВР, жалбоподателката е напуснала
мястото на ПТП без да остави координати. Не се подкрепят изложените от нея твърдения, че
е било постигнато съгласие да не се уведомяват компетентните институции. Напротив,
абсолютно самоволно и в противоречие с разписаните правила за действие при ПТП,
жалбоподателката е потеглила с автомобила си. В подкрепа на този извод на съда са
показанията на двете свидетелки – Н. и В., които са непротиворечиви в тази част и съдът не
намери причина да не им даде вяра.
С оглед заявеното от тези две свидетелки съдът категорично отхвърли фактическите
твърдения в жалбата, че ПТП се е състояло на кръстовище, където Н. е отнела предимството
на Б., както и твърдението, че е имало устна договорка между двамата водачи да не се
попълва двустранно констативен протокол или да се уведомяват служителите на ОПП
СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
4
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в
НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби, които са
нарушени.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя, че съставеният АУАН не е подписан от един от свидетелите посочен в
него. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне един от
свидетелите посочени в него. В тази връзка съдът намира, че съставеният АУАН е бил
подписан от един от посочените свидетели, а неподписването му от другия свидетел не се
явява съществено нарушение. В акта е посочено, че същият е подал декларация, изписано от
самия актосъставител. Съответно е целено единствено да се посочи, макар и неприлежно, че
свидетел на нарушението е Н., но не е било изискано от нея да подпише акта, доколкото не е
присъствала на неговото съставяне. Това действие на актосъставителя по оформянето по
този ред на АУАН съдът не счита, че е накърнило правото на защита на жалбоподателката
по какъвто и да не начин, нито е възпрепятствало възможността да разбере какво
нарушение е вменено в отговорност. Актът е подписан от актосъставителя, вторият
свидетел, присъствал на неговото съставяне, както и от нарушителя.
Противно на изложеното в жалбата, съдът констатира, че и в АУАН, и в НП са
посочени вредите, причинени следствие на ПТП. И в двата документа ясно е уточнено, че
МПС, управлявано от Н., е увредено в предната лява част, което кореспондира с протокола
на ПТП и с депозираните свидетелки показания. Логично поради напусканото на мястото на
ПТП от страна на жалбоподателката, вредите по нейното МПС, ако има такива, обективно
не са намерили отражение в тези документи. Ето защо това възражение на Б. съдът намира
също за неоснователно. АНО и актосъставителят са описали всички обективни находки,
известни в хода на производството пред тях във връзка с нанесените материали щети.
Не се споделя от настоящия състав и възражението, че АУАН е нечетим. Съдът
констатира, че АУАН е написан достатъчно ясно, че без особени затруднения, да се разбере
неговото съдържание. Нещо повече, жалбоподателката, видно от процесуалните действия
след връчване на АУАН, се е запознала обстойно с него, депозирала е възражения още в
самия АУАН, където липсват твърдения, че същият е нечетим, а и в законоустановения срок
е подала допълнителни възражения, от естеството на които е видно, че е разбрала
съдържанието на АУАН и неговото разчитане не ѝ е представлявало никаква трудност.
Съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. В случая тази разпоредба е спазена и обстоятелството, че при
съставянето на АУАН не е участвало лице, служител на ОПП СДВР, посетило
местопроизшествието по сигнал на Н., не е процесуално нарушение от категорията на
съществените, което да е накърнило правото на защита на жалбоподателката или
5
възможността да разбере за какво нарушение ѝ се търси отговорност. В АУАН фигурира под
номер две и свидетел при съставяне на АУАН, който е положил подписа си, което според
съда е напълно достатъчно, за да удовлетвори изискванията на ЗАНН.
Неправилно жалбоподателката счита, че нито в АУАН, нито в НП е посочено, че
между участниците в ПТП е имало разногласия. Напротив в НП изрично е посочено, че е
налице разногласие между участниците относно обстоятелствата на ПТП, съответно, че
жалбоподателката е напуснала местопроизшествието. Тази констатация е намерила
отражение и в АУАН, поради което този елемент от състава на нарушението съдът намира
за надлежно посочен в двата процесуални документа.
В тази връзка съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени в съответствие
с процесуалния закон.
Във връзка с нарушението по чл.44, ал.2 от ЗДвП съдът намира следното:
Съдът установи, че правилно е приложен и материалният закон, като наведеното
от жалбоподателката оспорване на фактическата обстановка, възприета от актосъставителя и
от наказващия орган, не е основателно. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП, сочена за
нарушена, вменява задължение ако разминаването не може да се извърши безопасно поради
наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна
лента е заета, да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства. Установи се, че жалбоподателката на 25.06.2021 г. около 21:05
часа в гр. София е управлявала т.а. Фолксваген Пасат с рег.№СВ****ВТ, регистриран на ф-
ма "Б" ЕООД по ул.Марагидик с посока на движение от бул.Ситняково към ул.Кутловица,
като в лентата за движение е имало паркирани автомобили. Жалбоподателката Б. е била
длъжна да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещия се лек
автомобил Сузуки Суифт с рег.№СВ****МР по ул. „Марагидик“ в обратната посока, което
жалбоподателката не е сторила, а е навлязла в лентата за движение на свидетелката Н., с
което е нарушила разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП.
С оглед на това и установеното по делото, че въпреки това си задължение
жалбоподателката не осигурила безпрепятственото преминаване на автомобила с
предимство и така причинила ПТП – законосъобразно е прието от
административнонаказващия орган, че е осъществен съставът на административното
нарушение по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 179, ал. 2
вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на правилата за предимство, в резултат на което е
настъпило ПТП, се предвижда налагане на административно наказание "глоба" в размер на
200, 00 лева. Доколкото предвидената глоба е в абсолютно определен размер и с оглед
невъзможността за определяне на по-ниско наказание, излагането на съображения досежно
нейната индивидуализация не е необходимо
Нарушението е извършено при непредпазливост като форма на вината – Б. не е
6
целяла и не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била
длъжна и е могла да ги предвиди.
.
Във връзка с нарушението по чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП съдът намира следното:
За да е осъществено нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП трябва: 1.
да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само имуществени вреди; 3.
между участниците в ПТП да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него; 4.
нарушителят да е напускал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни дадените
указания. Освен това от субективна страна е необходимо нарушителят към момента на
извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна; да е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и да е искал настъпването на
обществено-опасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е
могъл да ги предотврати /доколкото административно-наказателната отговорност може да
бъде ангажирана и при умишлени, и при непредпазливи деяния от страна на нарушителя/.
В конкретния случай безспорно се установи настъпило ПТП с причинени
имуществени щети. Доказа се, че водачът на Фолксваген Пасат с рег.№СВ****ВТ въпреки
наличието на разногласия във връзка с ПТП, вината на участниците и последващите им
действия, е напуснал произшествието без да е имало необходимост за това, като например
да закара пострадал до лечебно заведение, и повече не се е върнал на мястото на
произшествието. Между участниците в ПТП-то не е било налице съгласие относно
обстоятелствата, свързани с произшествието, което се доказа от свидетелските показания на
Н. и В.. Доказателственият материал по делото е категоричен и по отношение на това, че Б.
е напуснала местопроизшествието без да е уведомила служителите на ОПП – СДВР и не е
останала на място, както св. Н.., на която по телефон 112 са указали да изчака на място.
От изложеното до тук следва, че доказано е реализиран фактическият състав на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б "В" от ЗДвП от обективна страна.
Като не е останала на място, а е продължила пътя си, Б. е осъзнавала не само
общественоопасния характер на стореното от нея, но и е искала да настъпят
общественоопасните последици от поведението , а именно да избяга от
местопроизшествие, при което има настъпили щети по друго МПС. Поради това съдът
приема, че Р.Б. е извършила нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП и от
субективна страна – при форма на вината пряк умисъл.
7
На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В"
от ЗДвП виновното лице се наказва с "лишаване от право да управлява моторно превозно
средство" за срок от 1 до 6 месеца и с "глоба" от 50 до 200 лева. Наказващият орган е
наложил административно наказание „лишаване от право“ в минимален размер, но е
наложил „глоба“ над минимума от 50 лева без да обоснове завишения размер на това
административно наказание. АНО правилно е квалифицирал нарушението, но не е изложил
абсолютно никакви мотиви относно наличието на отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства при определянето размера на санкцията. Не са изложени аргументи защо е
определено наказание над минимума. Немотивирано наказващият орган е определил
санкция, надвишаваща два пъти предвидения в закона минимален размер и е определил
такава към средния. При отсъствието на съждения за релевантните по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
обстоятелства съдът не е длъжен да извежда предполагаемата воля на издателя на
постановлението. Така в Решение № 3333 от 13.05.2015 г. на АдмС - София по адм. д. №
5528/2014 г. и Решение № 4467 от 26.06.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 2140/2015 г.
По изложените съображения атакуваното НП следва да се измени в частта на
размера на наложената административна санкция "глоба" в размер на 100,00 лева за
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП. , като същата се намали до предвидения
минимум от 50,00 лева. В останалата част НП като правилно следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива и
следователно съдът не следва да ѝ присъжда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 116ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-016003 от 30.07.2021г.,
издадено от Г.В. Б. на длъжност началник група към СДВР, отдел ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, упълномощена със Заповед 8121з-515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал. 1 т.5 пр.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.44 ал. 2 от ЗДвП на
Р. ЕФТ. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б. „в“ от ЗДвП
на Р. ЕФТ. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец , като НАМАЛЯВА
административното наказание „глоба“ за извършено нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б. „в“
от ЗДвП от 100 на 50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-016003 от
8
30.07.2021г., издадено от Г.В. Б. на длъжност началник група към СДВР, отдел ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9