№ 657
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261344 от 24.11.2020 г., поправено с решение № 260970 от
11.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1382/2020 г. на Софийски градски съд, Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на Т. Н. П. от гр.*** сумата 20441,70 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване, на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, със законна лихва от 03.02.2017 г., като искът за разликата до
пълния предявен размер 60000 лева е отхвърлен.
Ищецът обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди с искане същата да бъде уважена в пълен размер.
Оплакванията в жалбата са за несправедливо занижен размер на обезщетението с оглед
установените вреди. Оспорва намаляването на определеното обезщетение със сумата,
присъдена от ЕСПЧ, която е за обезщетяване на други вреди.
Ответникът оспорва жалбата.Подал е въззивна жалба срещу осъдителната част на
решението с оплакване за неоправдано завишен размер.
Въззивните жалби са подадени от легитимирани страни в процеса в срока по чл.259
от ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
1
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 7 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Т.П. е предявил против Прокуратура на Република България иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 60000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в престъпление по
чл.206, ал.3 вр. ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Твърдял е, че
незаконното повдигане и поддържане на обвинение, задържане под стража, протестиране на
оправдателни присъди от страна на ответника причинили на ищеца душевни страдания и
болки. Било опетнено името му на почтен преподавател и експерт, прекъсната била
кариерата му в държавната администрация. Изпитал унижение пред семейството,
приятелите и познатите; безсилие и отчаяние от несправедливостта срещу него. Приятелите
му се отдръпнали, трудно намирал работа.
Ответникът е оспорил иска като е направил възражение за прекомерност на
претенцията, за недоказаност на твърдените вреди, както и за прихващане с присъденото от
ЕСПЧ обезщетение от 10000 евро за същите вреди.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства
настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:
Фактическата обстановка по делото не се оспорва във въззивната жалба на ищеца. В жалбата
на ответника се съдържат оплаквания за необоснованост на изводите за силен стрес,
възникване на семейни проблеми, накърняване на доброто име, затвореност, влошено
отношение на колеги и познати, затруднена трудова реализация; досежно извода за наличие
на причинна връзка на действията на ответника и вредите, търпени от ищеца.
Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че ищецът
е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.304а вр.чл.20, ал.2 от
НК – даване на подкуп на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Била
му наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, търпяна 57 дни и заменена с
“парична гаранция” в размер на 10000 лева. Наказателното производство е продължило от
01.04.2010 г. до 03.02.2015 г. като е приключило с оправдателна присъда, потвърдена от
въззивната и касационната инстанции след протести от Прокуратурата. Налице е основание
за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Спорът
пред въззивния съд е досежно обема на търпените вреди и справедливия размер на
дължимото обезщетение.
За обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени са събрани
показанията на свидетелите С. С., Н. Д. и Ж. Ж., които съдът кредитира като достоверни. От
тях се установява, че след повдигането на обвинение срещу него ищецът се превърнал от
общителен, позитивен, щастлив човек в потиснат, затворен в себе си, съкрушен човек. Имал
2
затруднения в професионалната реализация. Начинът му на живот се променил.
Оплакванията на въззивника – ответник за необоснованост на изводите относно
настъпилите вреди и причинната връзка с обвинението са неоснователни. На първо място,
при установено повдигане и поддържане на незаконно обвинение, наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, продължило почти пет години наказателно
производство, преминало през всички съдебни инстанции, търпенето на вреди в обичаен
размер се презумира. В тази степен обичайните неимуществени вреди - психически тревоги,
притеснения, стрес от повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично доказване, а се
приемат да установени с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно
защитените основни човешки права. Заедно с това, събраните по делото доказателства,
подробно обсъдени в обжалваното решение, категорично установяват приетите вреди в
тяхното изражение и интензитет. Свидетелските показания установяват безпротиворечиво
промяната в живота на ищеца – от сърцат, усмихнат и добронамерен човек, след
обвинението той станал угрижен, смълчан, затворен в себе си. Установява се и
разрушаването на социалния му живот, както и опетняването на доброто му име и авторитет
– до преди обвинението заемал високи постове, бил политическа фигура, а след това
познати и приятели се отдръпнали, отнасяли се с подозрение; трудно си намирал работа.
Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен измерител и
той е общественото разбиране за справедливост. В този смисъл на обезщетение подлежат
онези негативни субективни преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за
които в общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда.
Следователно, в случаите, когато публична личност претендира да е претърпяла морални
вреди, за да се прецени доколко накърнената себеоценка на ищеца подлежи на
обезщетяване, следва тя да се съизмери с мярката на общественото разбиране за
справедливост.
Установените обстоятелства сочат, че обвинението е в пряка причинна връзка с
промяната в начина на живот и поставянето в самоизолация, с влошеното психическо
състояние, както и намаляването на социалните и професионални контакти на ищеца не
само за периода на наказателното производство, но и след това. Те водят до извод за
накърняване репутацията на ищеца в обществото, за спадане на доверието и влошаване на
отношението към него. Уронени са престижът и доброто му име.
По спорния пред инстанцията въпрос за справедливия размер на дължимото
обезщетение. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия
характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него,
данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние,
3
което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на
психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие
в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при
отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и характера
на обвинението (престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до
десет години и е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК);
продължителността на наказателното преследване - производството е продължило четири
години и десет месеца; характера и интензитета на търпените мерки на процесуална
принуда (задържане под стража за 57 дни като мярка за неотклонение за две седмици, а
впоследствие парична гаранция), както и претърпените от ищеца морални страдания от
преживения страх, тревоги и притеснения. Съдът приема, че повдигането на обвинение е
причинило на ищеца душевни страдания и неудобства и е довело до промяна в поведението
и начина му на живот. Установи се, че повдигането на обвинението е рефлектирало върху
отношенията на ищеца със съпругата му, която е била въвлечена в скандалното и медийно
оповестено задържане на ищеца, извършено в нейната кантора; отразило се негативно и
върху развитието на професионалната кариера на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на
критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са
от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Преценявайки съдържанието
на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният интензитет и проявление във
времето, продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на
незаконното обвинение, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на
40000 лева е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Предвид професията на ищеца – финансов аналитик и консултант, преподавател, за
която очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са
завишени, незаконното обвинение за даване на подкуп има по-силно негативно отражение
върху неимуществената сфера на засегнатия. На преценка се подлага и дали обвинението в
съответното деяние е злепоставило в по-интензивна степен професионалното достойнство и
чест на подложения на наказателна репресия. В конкретния случай съдът преценява
действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живота на
пострадалия от гледна точка на това, че деянието, предмет на обвинението, е умишлено,
непочтено и обществено укоримо в по-висока степен с оглед обществените отговорности на
подложения на наказателна репресия. Отчита се и начинът, по който е започнало
наказателното производство – чрез провокация към даване на подкуп, инсценирана и
проведена с участието на следователя Петров под ръководството на лица от службите за
4
сигурност, полицията и държавното обвинение (по решението на ВКС по к.н.д. № 515/2014
г.) Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям размер.
Обезщетение в размер над 40000 лв. няма да съответства на общоприетото разбиране за
справедливост и би довело до неоснователно обогатяване. Следва да се посочи, че
осъждането на държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си също има ефект на морално
овъзмездяване.
Настоящата инстанция намира за основателно оплакването на ищеца за
незаконосъобразно приспадане от определеното обезщетение на сумата, присъдена на
ищеца с решение на ЕСПЧ от 09.06.2016 г. Обезщетението от 10000 евро е присъдено за
нарушение на чл.3 от ЕКПЧ в материалния му аспект (унизително отношение при
задържането му), в процесуалния аспект (липса на ефективно разследване на полицейското
насилие, упражнено спрямо него); нарушение на чл.6, §2 от Конвенцията – нарушение на
презумпцията за невиновност като елемент от правото на справедлив процес, чрез
изказвания на прокурора Р.В., министър-председателя и министъра на вътрешните работи;
нарушение на чл.8 от Конвенцията – на правото на неприкосновеност на личния живот чрез
заснемане и разпространяване кадри от задържането на ищеца. Посочените нарушения не
съставляват основание на предявения в настоящото производство иск, следователно
присъденото от ЕСПЧ обезщетение е за други вреди, различни от процесните. Липсва
основание за приспадане на обезщетението от 10000 евро от определения справедлив размер
в настоящото производство.
В обобщение, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 20441,70 лв. до 40000 лева, като се постанови ново, с което да се
присъди допълнително обезщетение от 19558,30 лева.
В полза на жалбоподателя ищец следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер 1556,67 лева, както и допълнително за разноските пред първата
инстанция – 762,77 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение пред тази инстанция е неоснователно, доколкото същото е в минималния
размер.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261344 от 24.11.2020 г., поправено с решение № 260970 от
11.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1382/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с
която предявеният от Т. Н. П. против Прокуратура на Република България иск с правно
основание по чл. 2, ал. 1, т.3 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 20441,70
лв. до 40000 лева, вместо което постановява:
5
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Т. Н. П. допълнително
обезщетение за неимущестевни вреди в размер на 19558,30 лева (деветнадесет хиляди
петстотин петдесет и осем 0,30) лева, ведно със законната лихва от 03.02.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части, с които ответникът е осъден да
заплати 20441,70 лева и искът е отхвърлен за разликата над 40000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Т. Н. П. разноски пред
двете инстанции в размер 2319,44 (две хиляди триста и деветнадесет 0,44) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6