Определение по дело №58943/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13207
Дата: 26 март 2024 г. (в сила от 26 март 2024 г.)
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20231110158943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13207
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110158943 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства под опис.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да завери с „вярно с оригинала“ приложените към отговора исковата
молба документи.
При неизпълнение- същите ще бъдат изключени от доказателствения материал
по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.04.2024 г. от 09:30 часа, за когато
страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са от ищеца **** ООД, ЕИК *********, срещу ответника А. В. Д.,
ЕГН **********, обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1900 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № 3212/23.08.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 94,05
лв., представляваща договорна лихва за период от 07.10.2022 г. до 07.10.2022 г., и
сумата от 95 лв., представляваща мораторна лихва за период от 08.10.2022 г. до
04.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК от 19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 18644/2023 г. по описа на
СРС, 166 състав.
Ищецът **** ООД твърди, че на 23.08.2022 г. между страните бил сключен
договор за потребителски кредит SO № 3212/23.08.2022 г. при предвидените условия
за договор от разстояние- използвани били средства за комуникация за неговото
сключване, като отговарял и на изискванията на ЗЕДЕП. На ответника била отпусната
сумата от 1900 лв., като същата била предоставена на кредитополучателя на датата на
сключване на договора чрез превод по личната му банкова сметка. Твърди, че
договорът е сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в профила си в
платформата на кредитодателя, въвеждайки със СМС персонален идентификационен
шестцифрен код, изпратен му от автоматичната система на **** ООД, с който
кредитополучателят потвърждавал съгласието си за сключване на договора и имало
силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗЕДЕП. Посочва,
че съобразно условията на сключения договор след получаването на сумата
кредитополучателят е получил правото да я ползва и се е задължил да я върне в срок 45
дни след получаването или на дата 07.10.2022 г. - на една погасителна вноска.
Доколкото длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договора, то той дължал и
мораторна лихва в размер на 95 лв. за период от 08.10.2022 г. до 04.04.2023 г. Моли за
уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. В. Д. подава отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции като неоснователни. Поддържа, че процесният
договор е недействителен поради неспазване на императивни законови изисквания за
точно определяне на възнаградителната лихва и на ГПР. Счита за неясна методиката за
формиране на лихвата. В договора не са отбелязани взетите допускания, послужили за
изчисляване на ГПР. Поддържа твърдение за наличие на нищожна клауза, уреждаща
ползването на допълнителна незадължителна услуга „експресно разглеждане на
заявлението за отпускане на потребителски кредит“, за която била предвидена такса в
размер на 570 лв. Оспорва като нищожна и клаузата за заплащане на такса за
удължаване срока за връщане на отпуснатия кредит. Поддържа, че е погасил сумата от
1770,90 лв. по договора, с оглед което същата следвало да бъде приспадната от
дължимата главница предвид нищожността на договора за кредит и на отделни
уговорки от него. Оспорва да дължи и мораторна лихва. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Между страните бил сключен договор за потребителски кредит SO №
3212/23.08.2022 г. от разстояние по реда на ЗПФУР, по силата на който на ответника
била отпусната сумата от 1900 лв.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК
вр. чл. 6 ЗПФУР:
В тежест на ищеца е да докаже по делото валидно облигационно отношение по
договор за кредит между страните и изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави кредита при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, че е настъпила
изискуемостта на главното парично задължение и неговия размер, както и наличието
на валидна уговорка за възнаградителна лихва, изискуемост на вземането за
възнаградителна лихва, както и неговия размер, както и че оспорените клаузи са
индивидуално уговорени, като УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за размера
на претендираната главница и лихва.
2
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
фактите, от които произтичат възраженията му срещу съществуването на вземанията,
респективно положителния факт на погасяване на задълженията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за
което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да
ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи
от договора.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава, както и размера на претендираната мораторна лихва.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане на падежа.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
постъпилия отговор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3