№ 329
гр. Пазарджик, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500487 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик по гр. д.№ № 20225220102725 е
осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “В.“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч. и
Б.А.В. - Изпълнителни директори да заплати на Р. Б. Л., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. ., общ. ., обл. Пазарджик, ул. “П.“ №5, следните суми:
сумата от 4 800 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
(разходи за болногледач), причинени от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач на л.а.
с д.к. №РА ... при ПТП от 28.07.2019г. за периода от 28.07.2019г. до
31.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
25.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 4154,04 лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди (загуба на доход), претърпени поради първоначално пълна, а в
впоследствие частична загуба на работоспособност, вследствие ПТП от
28.07.2019г., причинено от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач за периода от
28.07.2019 г. до 31.07.2020г ., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 25.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска над посочения размер от 4154,04 лева и до
претендирания с исковата молба размер от 7680 лева;
1
сумата от 4858,70 лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди (загуба на доход), претърпени поради частична загуба на
работоспособност, вследствие ПТП от 28.07.2019 г., причинено от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите водач за периода от 01.08.2020г. до 24.08.2022г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба - 25.08.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над
посочения размер от 4858,70 лева и до претендирания с исковата молба
размер от 9810 лева;
сумата от 234,00 лв., представляващи ежемесечно обезщетение за
имуществени вреди (загуба на доход) претърпени поради частична
загуба на работоспособност, вследствие ПТП от 28.07.2019г., причинено
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите водач за периода от датата на исковата молба -
25.08.2022г. до настъпване на юридически факт, от значение за
изменение на размера на задължението или за отпадане на основанието
за плащане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от първо
число на месеца, за който се дължи обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска над посочения размер от 234,00 лева и до претендирания с исковата
молба размер от 426,00 лева;
сумата от 3600 лева разноски по делото.
Банкова сметка на ищцата, по която могат да бъдат заплатени сумите:
IBAN: BG09 BPBI 7930 1035 2851 01, Банка: „Юробанк България“ АД,
Титуляр: Р. Б. Л..
Осъдена е Р. Б. Л., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.., общ..,
обл.Пазарджик, ул.“П.“ №5 да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ №89Б,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В. - Изпълнителни директори
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Осъдено е „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ №89Б, представлявано от
К.Х.Ч. и Б.А.В. - Изпълнителни директори да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по
делото върху уважените искове в общ размер на 889,47 лева, както и
направените по делото разноски от бюджета на съда за възнаграждения на
вещите лица в общ размер на 1250 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ДЗИ „Общо
застраховане“ ЕАД.
Обжалват решението в частта ,с която са осъдени да заплатят на Р. Б. Л.
сумата от 4154,04 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
(загуба на доход), претърпени поради първоначално пълна, а в
впоследствие частична загуба на работоспособност, за периода от
2
28.07.2019 г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 25.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата ; сумата от
4858,70 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди (загуба
на доход), претърпени поради частична загуба на работоспособност, за
периода от 01.08.2020г. до 24.08.2022г ., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба - 25.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 234,00 лв., представляващи ежемесечно обезщетение за
имуществени вреди (загуба на доход) претърпени поради частична загуба на
работоспособност, за периода от датата на исковата молба - 25.08.2022г. до
настъпване на юридически факт, от значение за изменение на размера на
задължението или за отпадане на основанието за плащане, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от първо число на месеца, за който
се дължи обезщетението.
Считат, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, както и на материалния закон, поради което е и неправилно.
Анализът на събраните доказателства бил непълен, неточен и едностранен.
Съдът неправилно приел,че е налице вреда , изразяваща се в лишаване
от доход.
Установено било от представеното писмо от НАП, изх.
№24778/31.12.2021 г., че трудовият договор, сключен между ищцата и
„Митака - 72“ ЕООД, е прекратен на 11.03.2019 г., тоест 4 месеца преди
злополуката. Не се събрали каквито и да е доказателства, от които да се
обоснове изводът, че ищцата е реализирала доход от трудова дейност,
респективно да е спряла да реализира такъв вследствие на процесното
събитие. Към момента на ПТП ищцата не се намирала в трудово
правоотношение, съответно не е претърпяла твърдените загуби. Не е налице
неполучен сигурен доход, който пострадалата би реализирала, ако не беше
настъпило непозволеното увреждане.
Считат още, че настъпилите от ПТП увреждания не са довели до тР.
невъзможност ищцата да получава доход от трудова дейност. От Справка -
данни за осигуряването по ЕГН ,представена със същото писмо на НАП било
видно, че ищцата и след злополуката е осъществявала трудова дейност (през
2020 г. и 2021 г.).
3
Ищцата не полагала труд с поС.ен характер, поради което нямало
сигурност на дохода й в присъдения размер занапред. Неясен и немотивиран
бил извода на съда, че и за в бъдеще ищцата ще търпи и ще продължава да
търпи вреди ежемесечно в размер на част от минималната работна заплата,
като определя, че тази част е 30 % .
Установеният от чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429 от Кодекса за
застраховането принцип на пълно и универсално обезщетяване на увреденото
лице за вредите, претърпени вследствие на деяния, за които застрахованото
лице е отговорно към него, в границите на определената с договора
застрахователна сума, следвало да бъде съчетаван при прилагането му с
принципа за забрана на неоснователното обогатяване на пострадалите.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено
друго , с което исковете – отхвърлени.
Претендират разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от Р. Л..
Оспорва жалбата.
Установено било , че на 28.07.2019 г. е настъпило ПТП, виновно
причинено от застрахован при ответното застрахователно дружество водач
на МПС. Вследствие на настъпилото ПТП на ищцата били причинени
множество телесни увреждания.
Съгласно заключението на вещото лице - СМЕ д-р П.М. и заключението
на вещото лице д-р Б.П. ищцата след настъпването на ПТП била
неработоспособна и имала нужда от поС.на чужда помощ. Чуждата помощ
била необходима за период от 5 месеца, докато възможността ищцата да
полага същия труд, който е полагала преди ПТП, е ограничена до края на
живота и. Преди ПТП ищцата работела тежка полска работа, на открито,
свързана с продължително ходене, вдигане на тежко, продължително стоене
прав и продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия -
слънце, вятър, много ниски или много високи температури, влага и др. След
ПТП, видно както от заключението на повторната СМЕ, изготвена от в.л. д-р
Б.П., така и от свидетелските показания по делото, здравословното съС.ие
на ищцата не позволявало да работи същата тежка селскостопанска работа в
същия обем, със същото време на натоварване и почивки и при същите
условия и тежест. В същото време ищцата през целия си живот се е
занимавала само с такава дейност и възрастта, образованието,
здравословното, семейното и материалното положение много трудно могли
да позволят преквалификация или намиране на алтернативна работа със
същото заплащане. Ищцата към момента можела да работи много по-малко
време, с много повече почивки, можела да извършва много по-малка по обем
4
работа, поради което и реализирала много по-ниски доходи.
При условията на чл.162 от ГПК и въз основа на експертизата , съдът
правилно определил дължимото обезщетение.
По отношение на претенцията за обезщетение , представляващи
направени разходи за болногледач , съдът не обсъжда доводите , тъй като в
тази част решението не е обжалвано.
Установено било , че ищцата преди ПТП е работела макар и без
сключен трудов договор ежедневно и е реализирал доход, макар поради
липсата на официален трудов договор да не може да се установи точният
размер на реализирания доход. Тъй като ищцата е била на повикване и е
работела на различни места, част от работодателите са декларирали
официално трудово правоотношение и са предоставили информация в НАП
за работа на часова ставка, съответстваща на минималната работна заплата,
видно от приложената от НАП справка.
Неоснователни били доводите, че обезщетение не се дължи, доколкото
имало данни ищцата да работи по трудов договор през 2020 г. и 2021 г.
Първоинстанционният съд изрично приел, че ищцата е била 100%
неработоспособна за периода от датата на ПТП до 31.12.2019 г., а след това е
оценил неработоспособността на ищцата на 30%, т е. това не изключва само
по себе си изцяло полагането на труд по трудов договор.
Неоснователни били оплакванията в жалбата, че ищцата не се намирала
в трудово правоотношение към датата на ПТП. При преценка на дължимото
обезщетение следвало да бъде взето предвид реално получаваното от ищцата
възнаграждение, дори и за същото да няма сключен писмен трудов договор.
Неоснователни били и оплакванията, че доходите от полаган труд от
страна на ищцата не били с поС.ен характер .
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:
В исковата си молба против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД ищцата Р.
Л. твърди ,че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.07.2019
г. на територията на община Пазарджик, реализирано от застрахован при
ответника-застраховател по полица „ГО” водач, е причинена телесна повреда
на ищцата ,вследствие на която тя търпяла имуществени вреди.
На 28.07.2019 година, около 05:30 ч., водачът на лек автомобил марка
“Опел“, модел „Астра“ с ДК № РА ... - И.Н.Ч. - управлявал превозното
средство по главен път I-8 (посока от гр. Пловдив към гр. Пазарджик), км
195+250 м - община Пазарджик. Водачът нарушил правилата за движение по
пътищата като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС,
5
отклонил се вляво, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
удар с движещото се МПС с д.к.№ РА... При настъпилото ПТП била
причинена телесна повре да на пътничката в МПС с д.к.№ РА ...- Р. Б. Л..
Образувано било досъдебно производство № 915/ 2019 г. по описа на
РУ на МВР - Пазарджик и прокурорска преписка вх. № 2309/2019 г. по описа
на Окръжна прокуратура - Пазарджик.
С Присъда № 26003/16.09.2020 г. по НОХД № 353/2020 г. по описа на
ОС Пазарджик, изменена с Решение № 260010/09.02.2021 г. по внохд №
554/2020 г. по описа на АС Пловдив и потвърдена окончателно с Решение №
119/03.06.2021 г. по н.д. № 391/2021 г. на ВКС, I н.о. водачът Ч. бил признат
за виновен .
В резултат на произшествието на ищцата били причинени увреждания:
хемиперитонеум, хематом, травма на далака, множество счупвания на ребра,
открита рана на главата, мозъчно сътресение, открита рана на носа, счупване
на костите на носа, травма на лицевия нерв, счупване на лопатката,
множество охлузвания и психологически шок. Проведени били оперативни
интервенции - реплантация на скалп, лапаротомия, резекция, спленектомия,
сутура колон трансверзи, хемостаза, лаваж и дренаж.
Ищцата била приета в болнично заведение за лечение в периода от
28.07. 2019 г. до 07.08.2019 г. Впоследствие лечението й продължило с
извършени прегледи в периода 07.08.2019 г. -16.11.2021 г. отличния лекар на
Р. Л., а на датите: 18.01.2022 г. и 21.02.2022 г. - от лекари специалисти -
ортопед; хирург и невролог.
И до момента лечението продължавало , като все още Л. приемала
медикаменти, предписани от лекуващите й лекари - повече от 3 години след
ПТП не било настъпило пълно възстановяване на ищцата и такова не се
очаквало да настъпи.
Вследствие получените травми и проведеното оперативно лечение,
включващо и отстраняването на органи, настъпила пълна временна
неработоспособност на ищцата за периода от 28.07.2019 г, до 31.07.2020 г.
През тези период ищцата била напълно неработоспособна и не можела да
извършва никаква трудова дейност съобразно нейните умения и
квалификация. Преди ПТП Л. работила в сферата на селското стопанство -
тежък физически труд, свързан с работа на полето, работа на открито при
6
всякакви атмосферни условия, работа на слънце, включваща продължително
стоене на крака, продължително ходене и физически усилия по прибиране на
реколта, обработка на земеделска земя и друга съпровождаща
селскостопанска дейност. Ищцата била напълно неработоспособна и в
продължение на една година въобще не могла да извършва трудовата дейност
,която извършвала в периода преди ПТП. Л. полагала труд и работела
гореописаната селскостопанска дейност в някои месеци по силата на сключен
трудов договор, а в някои месеци и без сключен, тъй като в региона била
масова практика наемането на работници срещу заплащане в сферата на
селското стопанство, дърводобива и дребните услуги без сключен писмен
граждански или трудов договор. Работата била тежка, изисквала физическа
издръжливост, често се работело без работодателят да осигурява писмен
трудов договор и да осигурява работниците, но това била сред малкото
възможности на ищцата да си осигурява прехраната. Във времето извън
активния селскостопански сезон ищцата се занимавала с извършване на
дребни битови услуги за физически лица срещу заплащане, събиране на
горски плодове, на гъби, в сферата на дърводобива и др.
Пълната невъзможност за ищцата да полага труд продължила до
31.07.2020 г. След тази дата ищцата се опитала да се върне към трудовата си
дейност в сферата на селското стопанство, но получените травми не й
позволявали да работи толкова дълго и толкова ефективно както преди .
Ищцата можела да работи като часове на ден по-малко от половината от
времето, което работела преди ПТП. ,имала нужда от повече почивки през
работното време, а част от по-тежката физическа работа, свързана с
повдигане и носене на тежки предмети била напълно непосилна за нея.
Като цяло работоспособността на ищцата била на 40% от физическия
капацитет, който имала до преди инцидента. Работодателите все по-рядко се
съгласявали да я вземат на работа .
Преди ПТП от трудова дейност по сключен трудов договор или без
трудов и граждански договор ищцата реализирала месечен доход, равен на
поне минималната работна заплата за страната. С този доход ищцата се
издържала и осигурявала прехраната си и тази на семейството й. След ПТП
в периода от 28.07.2019 г. до 31.07.2020 г. ищцата била напълно лишена от
месечен доход поради пълната невъзможност да работи, а в периода от
7
01.08.2020 г. до настоящия момент ищцата успява да реализира едва около
40% от месечния доход, който е била реализирала преди ПТП. Тези вреди
щели да бъдат търпени неограничено във времето за в бъдеще.
За периода от 28.07.2019 г. до 31.07.2020 г. претърпяната вреда -
пропусната полза от нереализиран доход от трудова дейност - бил в размер на
минималната работна заплата за страната или общо 7 680 лв. За периода от
01.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба претърпяната вреда -
пропусната полза от нереализиран доход от трудова дейност - бил в размер на
минималната работна заплата за страната или общо 9 810 лв. Вредата, която
ищцата сигурно ще продължава да търпи за в бъдеще е в размер на 426
лв./месец.
Ищцата в продължение на 5 месеца имала нужда от болногледач,
помощник и придружител.Тази функция изпълнявала К.М.Ц. - нейна съседка,
на която било изплатено възнаграждение в размер на 4 800 лв. - определено
по средни пазарни цени за услугата придружител и болногледач за района. За
плащането били съставени писмен договор и разписки.
В този размер е заявена на това основание претенция за имуществени
вреди ,която е уважена от първоинстанционния съд и в тази част решението
не е обжалвано.
Лекия автомобил марка “Опел“, модел „Астра“ с ДК № РА ..., при
управлението на който виновно е причинено ПТП-то, имал сключена
застраховка „ГО” в „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, полица № BG/06/11
**********, валидна от 11.05.2019 г. до 28.08.2019 г., което ангажирало
отговорността на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД за обезщетяване на
причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Във връзка с претърпените вреди ищцата подала пред застрахователя
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 94- С-
146/07.06.2022 г. С писмо с изх. № 0-92-8750/01.07.2022 г. застрахователят
отказал плащане, което пораждало правния интерес за ищцата от
предявяването на настоящите искове по съдебен ред.
По силата на постановените Решение № 260115/15.07.2021 г. по т.д. №
56/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, Решение №
260130/28.09.2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик и Решение №
245/19.05.2022 г. по в.т.д. № 912/2021 г. по описа на Апелативен съд -
8
Пловдив между ищцата и ответника била породена сила на пресъдено нещо
относно виновното и противоправно причиняване на увреждането от страна
на застрахования водач, вида на причинените увреждания на ищцата,
причинната им връзка с механизма на ПТП, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП и неоснователността
на наведеното от застрахователя възражение за намаляване на обезщетението
поради съпричиняване.
Моли да бъде осъден ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да
заплати на Р. Б. Л. сумата от 4 800 лв. (четири хиляди и осемстотин лева),
представляващи обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач)
причинени от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите водача на л.а. с д.к.№ РА ... при ПТП от
28.07.2019 г. за периода: от 28.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната
лихва от дататаэна исковата молба до окончателното изплащане на сумата.В
тази част решението е влязло в сила;
Да бъде осъден ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати
на Р. Б. Л. сумата от 7 680 лв. (седем хиляди шестстотин и осемдесет лева),
представляващи обезщетение за имуществени вреди (загуба на доход)
претърпени поради пълна временна загуба на работоспособност
вследствие ПТП от 28.07.2019 г., причинено от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите водач за периода от 28.07.2019 г. до 31.07.2019 г ., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
Да бъде осъден ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати
на Р. Б. Л. сумата от 9 810 лв. (девет хиляди осемстотин и десет лева),
представляващи обезщетение за имуществени вреди (загуба на доход)
претърпени поради частична загуба на работоспособност вследствие
ПТП от 28.07.2019 г., причинено от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач за
периода от 01.08.2020 г. до датата на исковата молба , ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
Да бъде осъден ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплаща
ежемесечно на Р. Б. Л. сумата от 426 лв. (четиристотин двадесет и шест
9
лева), представляващи обезщетение за имуществени вреди (загуба на
доход) претърпени поради частична загуба на работоспособност
вследствие ПТП от 28.07.2019 г., причинено от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите водач за периода от датата на исковата молба до
настъпване на юридически факт, от значение за изменение на размера на
задължението или за отпадане на основанието за плащане, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от първо число на месеца, за който
се дължи обез щетението.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
Ответникът не е оспорил наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Не са оспорили и обстоятелствата относно настъпването на процесното
ПТП, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
застрахования в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД водач.
Няма спор още и ,че с влязла в сила присъда по НОХД № 353/2020 г. на
ОС - Пазарджик, е установено, че вина за настъпване на процесното събитие
има и водачът на застрахования в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД лек
автомобил.
Оспорват исковете по основание – като недоказани, както и по размер –
намират претенцията за завишена.
Твърдят, че ищцата не е претърпяла загуба на доход, доколкото същата
не се е намирала в трудово правоотношение към момента на събитието и не е
претърпяла твърдените загуби. Нямало доказателства ищцата да е
реализирала доход от трудова дейност, респективно да е спряла да реализира
такъв вследствие на процесното събитие.
В условията на алтернативност, подържат че дори и да е налице загуба
на доход, същата не е в резултат на процесното ПТП. Оспорили са
претенцията относно сторени разходи за болногледач ,като считат , че ищцата
не е имала нужда от такъв.
Оспорват иска за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на
трудов доход за бъдещ период, поради частична загуба на работоспособност.
Оспорват претенциите и по размер. Излагат доводи за съпричиняване , които
няма основание да бъдат разглеждани в това производство , тъй като този
въпрос е поставян и разрешен в рамките на други производства и това
10
разрешение обвързва страните. Считат , че претенцията за лихва е
неоснователна , поради неоснователността на главната претенция.
Молят исковете да бъдат отхвърлени , претендират разноски.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Не е спорно между страните , установено е и от приетите по делото
писмени доказателства, че на 28.07.2019 год., около 05.30 часа, на км.195+230
на главен път 1-8 посока от гр.Пловдив за гр.Пазарджик е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил марка
“Опел“, модел „Астра“ с ДК №РА ... - И.Н.Ч., нарушил правилата за
движение - чл.20 ал.1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато автомобила,
който управлява. Поради това навлязъл в платното за насрещно движещи се
МПС и блъснал движещия се в насрещното платно за движение от гр.
Пазарджик за гр. Пловдив товарен автомобил „Ситроен Джъмпър“ с ДК №РА
...с водач Я.А.Г. от гр. .. При настъпилото ПТП е била причинена телесна
повреда на ищцата - пътничката в МПС с ДК №РА ....
Лекият автомобил марка “Опел“, модел „Астра“ с ДК №РА ... е бил
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество - „ДЗИ - Общо застраховане“, ЕИК *********, със застрахователна
полица №BG/06/119001311775, валидна към момента на ПТП.
С Присъда №260003/16.09.2020г., постановена по НОХД №353/2020г.
по описа на Окръжен съд - Пазарджик, изменена с Решение
№260010/09.02.2021г. по ВНОХД №554/2020г. по описа на Апелативен съд -
Пловдив, оставено в сила с Решение №119/03.06.2021г. по н.д. №391/2021г.
по описа на ВКС, I н.о., водачът на увреждащия автомобил И.Н.Ч. е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.4, във връзка с чл.343
ал.3, б.“б“, във връзка с чл.342 ал.1 от НК - за реализираното ПТП и за
причинената на ищцата тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на
слезка.
По силата на чл.300 от ГПК, тази присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С Решение №260115/15.07.2021 г. по т.д. №56/2020г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик, Решение №245/19.05.2022г. по в.т.д. №912/2021г.
по описа на Апелативен съд - Пловдив са присъдени неимуществени вреди на
ищцата в размер на 110 000 лева.
В това производство ,както правилно е приел първоинстанционния съд
са разрешени, с обвързваща сила между ищцата и ответното дружество,
въпросите относно виновното и противоправно причиняване на увреждането
от страна на застрахования водач, вида на причинените увреждания на
11
ищцата, причинната им връзка с механизма на процесното ПТП, наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП и за
неоснователността на наведеното от застрахователя възражение за
намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
След пътно-транспортното произшествие ищцата Р. Б. Л. е била на
болнично лечение за периода от 28.07.2019г. до 07.08.2019г. Впоследствие са
и били извършени прегледи, както следва: в периода 07.08.2019г. -
16.11.2021г. от личния й лекар, а на датите: 18.01.2022г. и 21.02.2022 г. от
лекари специалисти - ортопед, хирург и невролог.
Представени са медицински документи за здравословното и съС.ие
,които са обсъждани от експертите , назначени по делото .
Ищцата не е здравно осигурена , поради което не са издавани болнични
листове ,съответно съС.ието и не е обсъждано от ТЕЛК.
Първоначално е изготвено заключение от експерта М..
Въз основа на медицинската документация експерта е установил, че
пострадалата от пътно-транспортното произшествие ищца е била приета за
лечение по спешност в 08,16 часа на 28.07.2019г. в Хирургично отделение на
„МБАЛ-Пазарджик“ АД, където са и поставени следните диагнози:
Разкъсване на слезката, последвано от оперативното й отстраняване
/спленектомия/; Разкъсване на стената на напречната част на дебелото черво,
последвано от оперативното й възстановяване; Излив на кръв в коремната
кухина /хемоперитонеум/; Киста на левия яйчник /като интраоперативна
находка, без връзка с травмата/ с последваща резекция на яйчника; Счупване
на 6, 7 и 8 леви ребра по средна аксиларна линия с частичен левостранен
пневмоторакс; Счупване на дясната лопатка; Черепно-мозъчна травма -
разкъсно-контузни рани /хирургична обработка на същите/ и хематом по
меките тъкани на главата, ограничен субдурален хематом, субарахноидна
хеморагия, без съпътстващ мозъчен едем, максиларен хемосинус, счупване на
носните кости, травма на лицевия нерв; Охлузвания по лявата ръка.
Извършена е операция. Във възстановителния период ищцата е имала
нужда от чужда помощ за извършване на ежедневни дейности - ставане от
леглото, придвижване, тоалет, къпане, транспорт и др. Счупването на 6, 7 и 8
ребра в ляво е причинило на пострадалата затрудняване на движенията на
снагата, за около 1,5-2 месеца от датата на травмата; Счупването на дясната
лопатка е довело до затрудняване на движенията на дясната ръка за 2-3
месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Черепно-мозъчната травма
при пострадалата е била от лека-средна степен /лекостепенно мозъчно
сътресение и вътречерепни увреждания.Обичайния възстановителен период
за такава травма бил шест месеца. Травматичното разкъсване на слезката,
последвано от оперативното й отстраняване водело до развитието на
постспленектомичен синдром (PSES), който се характеризира с инхибиране
на антиинфекциозния и антитуморен имунитет, нарушена коагулация на
кръвта, структурна реорганизация на черния дроб и периферните лимфни
12
възли, стомашно- чревен дискомфорт и понижено качество на живот. Целият
лимфоиден апарат на тялото участвал в компенсаторното възстановяване на
имунологични реакции след спленектомия, предимно чрез хиперплазия на
сливиците, лимфните възли на мезентериума на тънките черва, оментума и
черния дроб. След такава оперативна намеса се развивала спленоза
/автотрансплантация на тъканта от далака/, особено когато спленектомия се
извършва във връзка с тежка травма, както е в случая. За развитието на тези
компенсаторни механизми било необходимо време - от няколко месеца до 1
година. Болнични листове не са издавани, тъй като тя е била неосигурено
лице по КСО. Според експерта принципно Руптурата на слезката, последвано
от оперативното й премахване води до трайно намалена работоспособност -
30% за първата година след увреждането /след това - 0%/ по Приложение 1
към чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Експерта е дал
подробни обяснения в съдебно заседание относно травмите на ищцата в
резултат на ПТП ,предприетото лечение, възстановителния период и
прогнозите за здравословното и съС.ие.
Това заключение не е оспорено от страните , що се касае до отговорите
на първите четири въпроса, касаещи вида и характера на получените травми
,лечение и възстановителни периоди. Останалите две задачи на експерта са
касаели възможността на ищцата да полага труд и по-конкретно дейността ,
която е извършвала преди травмата и съответно прогнозните възможности в
бъдеще. Заключението на експерта е ,че след изтичане на периода на
възстановяване за отделните травми ,както е посочено в отговорите на
останалите въпроси ,ищцата е могла да полага труд.
В тази част заключението е оспорено от представителя на ищцата ,
поради което е назначена повторно експертиза ,възложена на д-р П..
Заключението на експерта П. по спорните въпроси е ,че в резултат на
травматичните увреждания и получените усложнения са ограничени
физически възможности да на ищцата да извършва трудова дейност, която
е извършвала преди ПТП - селскостопанска работа на полето, на открити
атмосферни условия, вдигане на тежко и продължително стоене изправен и
наведен, в същия обем, със същото време на натоварване и почивка при
същите условия и със същата тежест . Това си заключение експерта
обосновава с това ,че премахването на слезката (далака) водело до рязко
понижаване на имунитета на организма и в резултат на това се получава
намалена резистентност към множество инфекции. Част от функциите на
далака се поемали от лимфните възли и черния дроб.
Натоварвал се черния дроб и храносмилателната система. Появявали се
често холецистит, панкреатит, стомашни и чернодробни фунционални
нарушения, често се наблюдавали венозни тромбози. Значително
намалявала фагоцитарната функция на организма и това водело до чести
хронични инфекции на белите дробове. Далакът участва в синтеза на
еритроцитите и хемоглобина, поради което отстраняването му нарушава
13
нормалната хемопоеза.
В издадения Амбулаторен лист № 000012 / 18.01.2022 година от д-р
Гюнер Хаджиев - хирург било констатирано наличие на малки пост
оперативни хернии по срединната линия на корема и диастаза (раз‐
далечаване) на правите коремни мускули.
Оплакванията от болки в корема при Р. Л. се дължали на всичките
оперативни отстранявания и възникналите постоперативни хернии на
коремната стена.
Според този експерт ,макар ищцата да е в млада възраст не се очаква да
се подобрят възможностите на ищцата да извършва трудова дейност, която е
извършвала преди ПТП.В проведеното съдебно заседание експерта е изяснил
,че Л. макар и да не може да полага тежък труд – на полето при всякакви
атмосферни условия, с оглед ниската си квалификация би могла да полага
друг труд – например да работи като чистачка.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелките Ц. и Л. установяват, че преди ПТП ищцата Р. Б. Л.
работела в селското стопанство. Работела на полето, на открито, при
продължително стоене на крака, навеждане и др. и дейността и съставлявала
тежък физически труд. Продължителността на рабтното време била по 8 часа
на ден,като ищцата пътувала всеки ден от гр.. до с.Труд. Тези свидетелки
установяват съС.ието на ищцата след болничното лечение и нуждата от
болногледач , обстоятелства , които не са в предмета на въззивното
производство. След възстановяването в някаква степен ищцата опитала
отново да извършва същата работа, но не можела да се навежда, боляла я
главата от слънцето, болял я корем, не можела да вдига тежко. Тъй като не
можела да работи повече от 2-3 часа работодателят и не пожелал повече да я
наема.
От представената справка от НАП е установено ,че ищцата към момента
на ПТП не е била в трудово правоотношение. Видно е още от справката че за
м. август и септември 2020 има отработени дни при друг работодател на 8
часов ден/ това е време точно след първия период на пълна и частична
неработоспособност според ищеца, за който се претендира обезщетение/.Има
отразени отработени дни и за м. май-м. октомври 2020 година ,както на
четири часов , така и на осем часов работен ден.
По делото са приети заключения и на вещото лице Л.. Допълнителното
такова , касае претенцията относно имуществени вреди ,представляващи
обезщетение за болногледач.
В първото прието по делото заключение , неоспорено от страните ,
експерта е отговорил на поставените въпроси относно минималната работна
заплата за посочени периоди от време.
Вече беше обсъдено ,че лекият автомобил марка “Опел“, модел „Астра“
с ДК №РА ..., при управлението на който виновно е причинено процесното
14
ПТП, е имал сключена застраховка „ГО” в ответното дружество „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, с полица №BG/06/11 **********, валидна от 11.05.2019г.
до 28.08.2019г., поради което е налице основание за ангажиране на
отговорността на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД за обезщетяване на
причинените вследствие на ПТП-то вреди.
За претърпените от нея вреди, ищцата е подала пред ответника -
застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх.
№94-С-146/07.06.2022г.
С писмо с изх.№0-92-8750/01.07.2022г. застрахователят е отказал
плащане, тоест налице е правен интерес с оглед нормата чл.432 ал.1 във
връзка с чл.380 от ГПК за ищцата от предявяването на претенцията за
имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира първата от
заявените претенции за основателна , както правилно е приел и
първоинстанционния съд и се присъединява към мотивите му.
Безспорно е ,установено ,че за период от пет месеца ищцата е била
напълно неработоспособна и се е нуждаела от чужда помощ. През този
период се е нуждаела от болногледач и е направила разходи за такъв ,които са
претендирани от нея , присъдени от първоинстанционния съд и в тази част
решението е влязло в сила. За този период от време ищцата е била лишена
напълно от възможността да реализира доходи и пропуснатите ползи от нея
,които със сигурност могат да се приемат , възлизат на минималната работна
заплата за периода.
За следващия период – до една година , експерта М. е посочил ,че
заради отстраняване на слезката работсобността и е била намалена с 30% за
първата година след увреждането ,след което според него няма намаление. В
последната част заключението е оспорено и съдът е допуснал повторната
експертиза.
И двамата експерти са изразили становище ,че възстановителния период
,заради отстраняване на далака е с продължителност една година.
Като е отчел това ,съдът е присъдил обезщетение за първия
претендиран период 28.07.2019 – 31.07.2020 ,като е приел,че за първите пет
месеца ищцата е била напълно неработоспособна и оразмерил търпените
имуществени вреди с размера на минималната работна заплата за този период
, като се е основал на заключението на експерта.
За останалата част от периода до една година е възприел заключението
на експертите ,че работоспособността е била намалена и въз основа на това
заключение ,съобразявайки основно заключението на експерта за
минималната работна заплата за този период е присъдил обезщетение за
частично намалена работоспособност. Така е формирана сумата , която съдът
е присъдил по първата претенция и съдът намира решението в тази част за
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
15
По отношение на другия период от време от 01.08.2020г. до 24.08.2022
г- експерта М. е дал заключение ,че ищцата е работоспособна. В повторното
заключение експерта П. е приел,че ищцата не е в съС.ие да полага труд от
същия вид и със същата интензивност .Безспорно е установено ,че ищцата е
полагала труд на полето ,а в неактивния сезон , според твърденията и –
периодично други дейности.
Този експерт обаче също е посочил ,че ищцата може да полага труд ,
който съответства на квалификацията и или по-точно на липсата на
квалификация, който не е толкова натоварващ , например да работи като
чистачка.
Съобразявайки приетото в Тълкувателно решение № 3 по т.д.№3/2021
година ,съдът взе предвид, че на доказване подлежат фактите, от които
произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането
й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и
обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната
полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени
доказателства за действително съществуващите факти и съС.ия, от които
може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото
на увреденото лице, което е осуетено от деликта.
Видно е от събраните по делото доказателства , че към момента на ПТП
ищцата не е имала сключен трудов договор.
Видно е още от представената справка от НАП първо ,че ищцата не
работи по поС.ен трудов договор и на второ място ,че една година след ПТП
е полагала труд периодично.
Установено е ,че ищцата няма квалификация и е полагала труд в
селското стопанство , на открито. Няма данни за реалните и доходи , поради
липсата на сключени трудови договори. Твърденията и са ,че е лишена от
възможността да реализира доходи в размер на минималната работна заплата.
Установено е от заключенията на експертите ,че след изтичане на
периода от една година , макар да не е препоръчително да полага тежък
физически труд ищцата може да полага друг вид труд , за който не е
необходима квалификация –например да работи като чистачка. При полагане
на такъв вид труд, тя безспорно би могла да реализира доходи в размер на
минималната работна заплата.
Именно поради това , съдът намира ,че претенцията за имуществени
вреди, под формата на пропуснати ползи за периода 01.08.2020г. до
24.08.2022г, както и занапред е напълно носнователна ,като недоказана,тъй
като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод ,че
ищцата е пропуснала да реализира доход в размер на минималната работна
заплата , като пряка и непосредствена последица от ПТП.
От събраните по делото доказателства не е установено за посочения
период ,както и занапред ищцата да е лишена от възможността да реализира
16
доход в размер на минималната работна заплата , съответно да търпи
имуществени вреди ,така както са претендирани именно поради уврежданията
, причинени при ПТП.
Ако за посочения период ищцата е пропуснала да реализира доход в
размер на минималната работна заплата , то това не е пряка и непосредствена
последица от деликта , респективно ПТП , тъй като е могла да полага друг
вид труд и да реализира доход поне в размер на минималната работна
заплата. Тези доводи са относими и за претенцията и за напред.
Доводите, че поради ниската си квалификация ищцата е могла да полага
само полагания до момента на ПТП ниско квалифициран селскостопански
труд, са несъстоятелни.
Няма доказателства ,че тя не може да полага друг вид труд ,също ниско
квалифициран , който е във възможностите ,след увреждането и да реализира
доход в размер на минималната работна заплата.
Обезщетението за вредите, причинени от непозволено увреждане,в
съответствие с разпоредбите на чл.51 и 52 от ЗЗД може да обхваща и всички
бъдещи вреди, включително пропуснатата полза доколкото е сигурно, че
такива действително ще настъпят. Периодично обезщетение за следващ
влизане в сила решението период се дължат до настъпване на предвидените в
закона основания за прекратяването или изменението му. Вредите, макар и за
бъдеще време, не се предполагат,а следва да бъдат установени .
Поради изложеното съдът намира ,че претенциите по отношение на
които е постановено осъдително решени от първата инстанция за сумата от
4858,70 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди (загуба на
доход), претърпени поради частична загуба на работоспособност, вследствие
ПТП от 28.07.2019 г., причинено от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач за периода от
01.08.2020г. до 24.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 25.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата,(; както и за
сумата от 234,00 лв., представляващи ежемесечно обезщетение за
имуществени вреди (загуба на доход) претърпени поради частична загуба на
работоспособност, вследствие ПТП от 28.07.2019г., причинено от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите водач за периода от датата на исковата молба - 25.08.2022г.
до настъпване на юридически факт, от значение за изменение на размера на
задължението или за отпадане на основанието за плащане, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от първо число на месеца, за който
се дължи обезщетението са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени ,
след като се отмени решението в тези части.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция следва да претърпят
корекции разноските , дължими на ищцата. Следва да бъде отменено
17
решението , и постановено ново относно разноските дължими на Р. Л..
Първоинстанционният съд е присъдил 3600 лева.
С оглед изхода на спора дължимите разноски за първата инстанция на
ищцата са 1954,53 лева ,а дължимата държавна такса от ответника е в размер
на 386,28 лева.
В останалата част , за разноските в полза на Бюджета на съдебната
власт , решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция – жалбоподателят е претендирал разноски ,
изразяващи се в платената държавната такса и юрисконсултско
възнаграждение , като е направено възражение за прекомерност н заплатеното
от от ответницата адвокатско възнаграждение.
Претенцията на ответницата по жалбата е за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3100 лева.
За да определи дължимите разноски пред въззивната инстанция , съдът
на първо място обсъди направеното възражение за прекомерност. Като се
съобрази цената на предявените искове в съответствие с нормата на чл.7 ал.2
т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
минималният размер на такова възнаграждение би бил 1969 лева. Като се
съобрази дейността , извършена от процесуалния представител пред
въззивната инстанция , то съдът счита за основателно възражението за
прекомерност до размер на 2500 лева.
При така изложеното , с оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция на Л. се дължат 696,65 лева. На жалбоподателя, чиято жалба съдът
приема за частично основателна се дължат 452 лева – съразмерно разноски ,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик по гр. д.№ №
20225220102725 ,в частта , с която е осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “В.“
№89Б, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В. - Изпълнителни директори да
заплати на Р. Б. Л., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ., общ. ., обл.
Пазарджик, ул. “П.“ №5, следните суми:
сумата от 4858,70 лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди (загуба на доход), претърпени поради частична загуба на
работоспособност, вследствие ПТП от 28.07.2019 г., причинено от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите водач за периода от 01.08.2020г. до 24.08.2022г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба - 25.08.2022г. до
18
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над
посочения размер от 4858,70 лева и до претендирания с исковата молба
размер от 9810 лева;
сумата от 234,00 лв., представляващи ежемесечно обезщетение за
имуществени вреди (загуба на доход) претърпени поради частична
загуба на работоспособност, вследствие ПТП от 28.07.2019г., причинено
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите водач за периода от датата на исковата молба -
25.08.2022г. до настъпване на юридически факт, от значение за
изменение на размера на задължението или за отпадане на основанието
за плащане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от първо
число на месеца, за който се дължи обезщетението;
сумата от 3600 лева разноски по делото,както и в частта , с която е
присъдена държавна такса в тежест на ДЗИ „Общо застраховане“.
ОТХВЪРЛЯ така заявените искове.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част , с която е
осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “В.“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч. и
Б.А.В. - Изпълнителни директори да заплати на Р. Б. Л., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. ., общ. ., обл. Пазарджик, ул. “П.“ №5, следните суми:сумата
от 4154,04 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди (загуба на
доход), претърпени поради първоначално пълна, а в впоследствие частична
загуба на работоспособност, вследствие ПТП от 28.07.2019г., причинено от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите водач за периода от 28.07.2019 г. до 31.07.2020г ., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 25.08.2022г. до окончателното
изплащане на сумата и съответно в частта ,с която са присъдени разноски в
полза на бюджета и юрисконсултско възнаграждение в полза на ДЗИ“Общо
застраховане“
Осъжда „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “В.“ №89Б, представлявано от
К.Х.Ч. и Б.А.В. да заплати на Р. Б. Л., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. .,
общ. ., обл. Пазарджик, ул. “П.“ №5, 1954,53 лева-разноски пред първата
инстанция и 695,66 лева – за въззивното производство.
Осъжда Р. Б. Л., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ., общ. ., обл.
Пазарджик, ул. “П.“ №5,да заплати на Осъжда „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “В.“
№89Б, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В. сумата 452 лева разноски пред
въззивната инстанция.
Осъжда „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “В.“ №89Б, представлявано от
К.Х.Ч. и Б.А.В. да заплати държавна такса по водене на делото в полза на
Бюджета на съдебната власт размер на 386,28 лева.
19
Решението подлежи на обжалване , пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20