Решение по дело №617/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 418
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20231700500617
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Перник, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500617 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. К., чрез пълномощника адв.С. Д., против
решение № 90/19.06.2023 г. по гр.д. № 353/2021 г. по описа на БрРС. Решението се обжалва
изцяло. По изложени в жалбата и съдебно заседание доводи се твърди, че ищцата не е
посочила изрично от какво се състои цялата наследствена маса на нейния наследодател към
момента на смъртта му, не е доказала, че приетото наследство е по опис, поради и което
предявения иск следва да се отхвърли, след като решението на районния съд се отмени.
Претендират се разноски.
Въззиваемата, чрез процесуалния си представител е подала писмен отговор на
въззивната жалба. Изразено е становище обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Счита се, че правилно районния съд е приел тезата, че е налице
нарушение на запазената част на ищцата от наследството на нейния баща и съответно
извършените дарствени разпореждания са редуцирани. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
1
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Делото е изяснено от фактическа страна. Районния съд е установил правилно
фактите по делото, като е придал на събраните доказателства значението което те
действително имат. При приобщаване на доказателствения материал първата инстанция е
съблюдавала точно предвидения в ГПК ред за това.
На основание чл.272 ГПК, настоящия съдебен състав, препраща както към
фактите установени от районния съд, така и към изложените правни изводи.
Фактите, накратко, са следните:
От събраното като писмено доказателство удостоверение за наследници № *** г.,
е видно, че Й. Г. М. е починал на *** г., в *** и е оставил единствен наследник по закон,
дъщеря си- ищцата Т. Г.. Съответно на това не се спори между страните, че ответника Р. С.
К. е лице, което не е призовано към наследяване. С договор за дарение по нот. акт. № **, т.
*, рег. № ***, д. № 18/2014 г. Й. Г. М. дарил на ответника Р. К. своята 1/5 идеална част от
съсобствени недвижими имоти, находящи се в землището на *** с № № ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***- общо 9-бр., от които 8-бр. ниви и 1-бр. ливада, конкретизирани в
посочения нот. акт с номер, площ и граници. С договор за дарение по нот. акт. № **, т. *,
рег. № ***, д. № 87/2014 г. Й. Г. М. е дарил на ответника Р. К. своята 1/6 идеална част от
съсобствени недвижими имоти, находящи се в землището на *** с № № ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** - общо деветнадесет
на брой недвижими имоти /земеделски земи и гори/, конкретизирани в посочения нот. акт с
номер, площ и граници.
Ищцата Т. Й. Г. е представила по делото заверено ксерокопие на съдебно
удостоверение по гр. д. № 67126/2021 г. на СРС, 117 състав от което се установява, че е
подала молба с която приема наследството на покойния си наследодател /баща/- Й. Г. М..
Това приемане е вписано в особената книга на съда под № *** год. В удостоверението не е
отразено, че приемане на наследството е станало по опис, а и такъв по смисъла на чл.61 ЗН
не е приложен или представен по делото.
Пред районния съд са назначени и изслушани две СОЕ относно остойностяване
на масата по чл.31 ЗН. Според второто заключение на в.л. Ц. пазарната стойност на
дарените имоти към откриване на наследството- *** г. е 16 662.99 лв., а към първото
тримесечие на *** г. /момента на дарствените разпореждания/ 8 274.14 лв.
Така приетите факти от районния съд са безспорни и настоящият въззивен състав
приема за правилно правното разрешение, което той е дал въз основа на тях.
Предявения иск е с правно основание чл.30 ЗН.
Съгласно чл.29, ал.1 ЗН запазената част на ищцата низходяща /дъщеря/ от
наследството на баща й е 1/2. В последното са останали само имотите, описани в нот. акт. №
**, т. *, рег. № ***, д. № 18/2014 г. и нот. акт. № **, т. *, рег. № ***, д. № 87/2014 г. , като не
се установява М. да е имал задължения. Безспорно е установено, че наследодателя се е
разпоредил с цялото си налично имущество в полза на лице- ответника, което не е призвано
да го наследи.
Както правилно е посочил и първия съд, в тази хипотеза /чл.30, ал.1 ЗН/,
принципно, съгласно чл.30, ал.2 ЗН приемането на наследството по опис е елемент от
основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо
2
лице, което не е призовано към наследяване. Въпросът е разрешен в Тълкувателно решение
№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.4. Правилно по- нататък, за конкретния казус,
контролираната инстанция е обосновала тезата, че е налице изключение от така
формираното правило. Това е така, защото нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение
в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен,
наследодателят е изчерпал цялото наследство; хипотезата е аналогична на тази на
разпореждане с универсално завещание- и в този случай липсват свободни имущества, от
които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува
наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.29 ЗН,
съставляваща размера на запазената част.
Приемане на наследството по опис в случаите по чл.30 ЗН е от съществено
значение за отделяне на наследствената маса с която наследодателя не се е разпоредил, от
тази с която той е сторил това, нейното остойностяване и от там разрешаване на въпроса
нарушена ли е запазената част на низходящ и ако да в каква степен, с колко. Именно затова
ТР № 3/2013 г. т.4 придава на приемането на наследството по опис на значение на
материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част
от наследството. Когато обаче наследодателя се е разпоредил безвъзмездно, приживе с
цялото си имущество, то приемане на наследството по опис губи своето правно значение,
посочено по- горе, защото във всички случаи запазената част на низходящ в хипотезата на
чл.30, ал.1 ЗН е нарушена и то, нарушена в пълния обем посочен в чл.29 ЗН.
Видно от въззивната жалба с нея се прави едно възражение, което е било предмет
на разглеждане и от районния съд, а именно, че ищцата не е посочила какво точно се
включва в наследствената маса към момента на откриване на наследството на нейния баща
и съответно не е доказала, че с процесните имоти това наследство се изчерпва напълно.
На първо място, това не е така. С разпореждане от 01.12.21 г. районния съд е
оставил без движение производството по делото в този смисъл. С писмена молба
/наименована „сведение“/ от 06.12.21 г. ищцата е уточнила, че след смъртта на родителите
му и неговия брат баща й е пропилял цялото останало имущество и е станал скитник. По
този начин, макар и не изрядно юридически, тя ясно е заявила, че не са й известни други
имоти и/или движими вещи останали от нейния наследодател.
На следващо място, както и районния съд е мотивирал, с доклада си той е
разпределил доказателствената тежест на страните, като е указал и на ищцата, и на
ответника, че следва да докажат какво включва наследствената маса на Й. М.. Наличието на
имущество на наследодателя, покриващо запазената част на ищцата е положителен факт от
който ответника би черпил за себе си права, поради и което правилно доказателствената
тежест е разпределена на последния.
След като както доказателства, така и доказателствени искания в тази насока не
са направени и представени, в точно съответствие с материалния закон първия съд е приел
за установено, че наследството на М. се изчерпва с процесните имоти.
Правилно и в точно съответствие с материалния закон районната инстанция е
извършила възстановяването на запазената част без съставяне на наследствена маса по чл.31
ЗН, направо в дроб, равняваща се на запазената част /в този см. решение № 55 от 26.04.2016
г. на ВКС по гр. д. № 6020/2015 г., II г. о., ГК/.
С оглед изхода на делото ответника следва да понесе сторените от ищцата
разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 90/19.06.2023 г. по гр.д. № 353/2021 г. по
описа на районен съд Брезник.
Осъжда Р. С. К. ЕГН********** от ***, да заплати на Т. Й. Г. ЕГН********** от
***, сумата 700 лв. разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните за това.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4