Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260327/01.07.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на тридесет и първи май
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2708
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Първа инвестиционна банка" АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу В.Л.Д..
Ищецът твърди, че на 27.04.2006 г. между него и ответника като
кредитополучател бил сключен договор № 26РКО-А-0701 за издаване на кредитна
карта, изменен и допълнен с Анекс от 05.11.2007 г. По силата на този
договор банката му предоставила банков кредит - овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 2 000 лева, който бил изцяло усвоен по
банковата му сметка с IBAN: ***, и който бил погасяван на определени дати със
съответни суми, но считано от 19.12.2009 г. бил в
просрочие. Поддържа се, че поради неплащане в срок на задълженията по договора
за кредит, на основание Раздел XIII, т. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите
условия на „Първа инвестиционна банка" АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA, ищецът връчил
на ответника
покана с изх. № 239-214 от 13.05.2020 г. чрез ЧСИ Н. К., peг. № 929 на КЧСИ, в 7 дневен срок от получаване на същата – 08.06.2020 г., да изпълни
доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай
банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Кредитополучателят
не извършил плащане на дължимите суми, поради което банката обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.07.2020 г. Твърди се, че към 26.07.2020 г. включително, дългът на ответника по процесния
договор бил в общ размер на 14 745.95 лева, от които: 2 000 лева – главница, 8 022,45 лева
- договорна лихва, дължима на основание т. 6 от Анекс 1 към Договор за кредитна
карта, за периода от 19.12.2009 г. до 07.07.2020 г. включително; 4 490,80 лева
- наказателна лихва за забава, дължима на основание т. 6.1 от Анекс 1 към
Договор за кредитна карта, за периода от 06.01.2010 г. до 12.03.2020 г.
включително; 120,14 лева - наказателна лихва за забава, дължима на основание т.
6.1 от Анекс 1 към Договор за кредитна карта, за периода от 14.05.2020 г. до
07.07.2020 г. включително; 10,56 лева - законна лихва, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за периода от 08.07.2020 г. до 26.07.2020 г. включително; 78,00 лева -
годишна такса за поддръжка, дължима за 2010 г. и 2011 г.; 24,00 лева - разноски
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. На 27.07.2020 г. ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
ответника за тези суми въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката. По него било образувано ч. гр. д. № 1467/2020 г. по описа на
Хасковския районен съд и на 30.07.2013 г. била издадена исканата заповед за
незабавно изпълнение, включително деловодни разноски в общ размер на 344.92
лева, от които 294.92 лева - платена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение. На 02.11.2020 г. в „Първа инвестиционна банка" АД било
получено съобщение от Хасковския районен съд, че срещу издадената заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1467/2020 г. по описа на Хасковския районен съд било
подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното се иска от съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника
съществуването на гореописаните вземания на ищеца спрямо него по договор №
26РКО-А-0701 от 27.04.04.2006 г. за издаване на кредитна карта, изменен и допълнен с Анекс от 05.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.07.2020 г. до
нейното изплащане. Претендират се направените деловодни разноски в заповедното
и в настоящото производство.
Ответникът счита предявените искове за неоснователни. Прави
възражение за погасяването на вземанията по давност, тъй като от датата на
просрочие на кредита - 19.12.2009 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение бил изтекъл повече от 10-годишен срок. Твърди
се и че към 08.07.2020 г. – сочената от ищеца дата на настъпване предсрочната
изискуемост на кредита, срокът на договора между тях бил изтекъл и респ. същият
вече бил прекратен. Освен това Общите условия на Банката за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти с чип, както и Договорът за кредит -
овърдрафт съдържали неравноправни клаузи, които на основание чл. 146 ЗЗП били
нищожни, тъй като не били уговорени индивидуално. На основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД, клаузата която предвижда Банката по свое усмотрение
да капитализира и начислените лихви, чрез прибавянето им главницата на
овърдрафта, била нищожна. Такива били и клаузите на т. 6 от договора за
издаване на кредитна карта и т. 6 и 6.1 от анекса към договора, като
противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави. Накрая се сочи, че
ответникът внасял и други суми да изплащане на задължението си по договора,
които не били посочени в исковата молба, както и че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нямал задължение към ищеца по
процесния договор. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат
отхвърлени, като се присъдят разноските в полза на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 27.04.2006 г. страните са
сключили Договор № 26РКО-А-0701 за издаване на кредитна карта, изменен и
допълнен с Анекс към него от 05.11.2007 г., които наред с Общите условия на
банката за предоставяне на такива кредити са представени по делото и от тях е
видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради
което не следва да се излага отново текстуално съдържанието им, като при
необходимост техните клаузи ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
С покана изх. № 239-214 от 13.05.2020 г., чрез ЧСИ Н. К. с peг. № 929 на КЧСИ, ищецът е уведомил ответника, че поради неплащане в срок на
задълженията му по процесния договора и на основание Раздел XIII, т. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите
условия на „Първа инвестиционна банка" АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA, счита кредитът по него за изцяло и предсрочно
изискуем и го е поканил в 7 дневен срок от получаване на същата да изпълни доброволно в пълен размер
просрочените си задължения.
Видно от представената разписка, това писмо е
връчено лично на ответника на 09.06.2020 г., за което ищецът е заплатил на ЧСИ Н. К. сумата от 24,00
лева с ДДС, съгласно фактура № **********/12.06.2020 г.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1467/2020 г. по описа на РС-Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 11699/27.07.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед № 596/30.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 27.07.2020 г. до окончателното
изплащане, както
и направените по делото разноски от 294,92 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение от ответника и с разпореждане от 23.10.2020 г. на ищеца е указано,
че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил
това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор е бил усвоен от ответника, като последният е извършвал
плащания по него в размер общо на 6 631,38 лв., последното от които на 04.12.2009
г. На 19.12.2009 г., при редовен месечен падеж на задължението, не е постъпила
минималната вноска за погасяване и това е първата дата, на която е изпаднал в просрочие. На 08.07.2020 г. банката
е взела счетоводна операция, с която се отнася цялото задължение по процесния договор като предсрочно изискуемо. Към 27.07.2020 г. дължимите суми възлизат
на: 2 000 лева – главница, 8 158,12 лева - договорна лихва, 4 491,28 лева - наказателна
лихва, 10,56
лева - законна лихва, 78,00 лева - годишна такса за поддръжка на картата, 24,00 лева -
разноски за връчване на покана обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Вещото лице изяснява и че пластиката на кредитната карта е била с валидност до м.01.2011 г., като през м.02.2011 г. същата е била подновена, но тъй като 6 месеца не е била
потърсена от титуляра, през м.11.2011 г. е била върната в ЦУ на банката за унищожаване
и през м.12/2011 г. същата е била унищожена. По процесния договор няма
данни банката да е начислявала лихви и др. дължими суми към главницата, след което тя да е олихвявана. Годишната такса за
поддръжка на картата е в размер на 39,00 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за
изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:
Не се спори
по делото, а
и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е бил сключен валиден договор за издаване на кредитна карта, чрез използването на която картодържателят е
могъл да усвоява отпуснатия от банката кредит в
пределите на уговорения лимит. Съдържанието му е подробно регламентирано в
приетите Договор
№ 26РКО-А-0701 от 27.04.2006 г., Анекс към него от
05.11.2007 г. и Общите условия на банката
за тези кредити. Последните са задължителни
за ответника, доколкото са били
спазени изискванията на чл. 298 ТЗ.
На следващо място, няма спор и че банката е изпълнила точно основното си задължение си по договора, като е предоставила по уговорения начин
сумата по кредита. При това положение следва да се приеме, че в тежест на кредитополучателя е
възникнало задължението да я погасява, ведно с дължимите възнаградителна лихва и банкови такси, в сроковете и размерите
съобразно договорните клузи, но от кредитираното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че той не го е сторил, като
вещото лице е изяснило и размерите на непогасените вземания.
При това положение се налага извод, че предявените искове се явяват изцяло доказани по
основание и размер.
Предвид горното следва да разгледа първият основен спорен по делото въпрос, а именно дали вземанията на ищеца са погасени по давност, като според настоящия съдебен състав на него трябва да се даде положителен
отговор.
Безспорно е, че по отношение на главницатата
по договор за банков кредит намира приложение общата
петгодишна погасителна давност по чл.
110 ЗЗД, като тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.
114 ЗЗД. Тук е уместно да се
отбележи, че по своята правна същност процесният
договор представлява револвиращ банков кредит, тъй като кредитополучателят може
да усвоява суми до размера на предварително уговореното покритие (кредитен
лимит), а след погасяването им, кредитът автоматично се възобновява в същата рамка. Ето защо и доколкото по делото не са ангажирани
доказателства в друга насока, от разпоредбата на чл. 18
от Общите условия може да се направи изводът, че страните са уговорили не
разсрочено изпълнение на задължението за връщане на предоставения банков
кредит, а определен падеж за погасяване на главното парично задължение. По арг.
от чл. 22 от Общите условия, а и от неоспореното заключение на вещото лице Д.К.,
следва, че този
падеж е 19-число на текущия месец, след изтичането на който се дължи връщането
на всеки усвоен кредит чрез използването на банковата карта. Следователно, в случая вземането за цялата главница по кредита е
станало изискуемо на 20.12.2009 г., след като последното теглене на парични суми от банковата карта е
извършено на 04.12.2009 г., а на редовния месечен падеж на 19.12.2009 г. не е постъпила вноска за
погасяването му. Вън от всякакво
съмнение е, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК – 27.07.2020 г., когато се смята за предявен искът за съществуване на
вземането съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК,
е изтекла петгодишната давност. Ето
защо следва да се приеме, че то действително
е погасено по давност. Обстоятелството, че банката е предприела действия по прекратяване на
договора и е упражнила правото си да обяви кредита по
него за предсрочно и изцяло изискуем след този момент, не
обуславя друг извод относно настъпване изискуемостта на вземането. Противното разбиране би означавало да се предостави възможност на кредитора
едностранно и произволно да удължава периода на погасителната давност
на вземанията си, като "обявява" предсрочна изискуемост дълго след
изтичането й,
което би довело до неравнопоставеност на страните, в частност на
кредитополучателя като икономически по - слабата страна в правоотношението, и води до нарушаване на редица други правни
принципи, в т. ч. за
добросъвестността, за забраната за злоупотреба с права, на добрите нрави.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърлят и претенциите за договорна и за наказателна лихви. Те имат акцесорен характер по отношение на главното задължение и
присъждането им зависи от неговата съдба.
Затова и в чл. 119 ЗЗД изрично е предвидено, че с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла.
Вземанията
за годишни
такси за поддръжка за 2010 г. и
2011 г. също са погасени по давност, тъй като принципно се дължат в началото на всяка
година от издаването на картата, а
както се посочи по-горе, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено едва на 27.07.2020 г.
По отношение на сумата от 24,00 лева - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, съдът намира, че клаузата, в която са уговорени
тези разходи, е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД. В този смисъл е и формиралата се практика
на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и последна инстанция – Определение № 260098 от 26.10.2020 г. по в. ч. гр. д. № 858/2020 г., Определение № 260153 от 11.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 918/2020 г. и др. След като клаузата е нищожна, то тя не поражда задължение за длъжника, поради което вземането за разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита не се дължи.
С оглед изложеното до тук е безпредметно да се обсъждат останалите правни и фактически доводи на страните, в т.ч. и относно действителността на процесния договор или на отделни негови клаузи, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и че ответникът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от
1 180,00 лв. за платено
възнаграждение на адвокат и на вещо лице, като възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на първото се явява неоснователно, тъй като то е съобразено от една страна с минималния такъв, определен в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид вида и броя на
предявените искове, а от друга страна
– с правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Изгрев", бул. „Драган Цанков" № 37, със съдебен
адрес: ***************************, срещу В.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** -
адв. М. Г., искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на „Първа
инвестиционна банка" АД от
В.Л.Д. по Договор № 26РКО-А-0701 от 27.04.04.2006 г. за издаване на
кредитна карта, изменен и допълнен с Анекс към него от 05.11.2007 г., в общ размер на 14 745,95 лева, от които: 2 000 лева – главница; 8 022,45 лева - договорна лихва,
дължима на основание т. 6 от Анекса, за периода от 19.12.2009 г. до 07.07.2020 г. включително; 4 490,80
лева - наказателна лихва за забава, дължима на основание т. 6.1 от Анекса, за периода от
06.01.2010 г. до 12.03.2020 г. включително; 120,14 лева - наказателна лихва за
забава, дължима на основание т. 6.1 от Анекса, за периода от 14.05.2020 г. до 07.07.2020 г.
включително; 10,56 лева - законна лихва за периода от 08.07.2020
г. до 26.07.2020 г. включително; 78,00 лева - годишна такса за поддръжка,
дължима за 2010 г. и 2011 г.; 24,00 лева - разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от 27.07.2020 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев", бул. „Драган
Цанков" № 37, със съдебен адрес: ***************************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на В.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** - адв. М. Г., сумата от 1 180,00 лева, представляваща направени разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.