№ 7221
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110127253 по описа за 2022 година
Предявен е иск, с правно основание чл.411 от КЗ за сумата от 1467,24 лева,
представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС
на увреденото лице (с включени 15 лева ликвидационни разноски), ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 03.07.2021г. в гр.В.Т., по вина на водача на МПС с рег.№ ....
настъпило ПТП. Сочи, че за събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП,
подписан без възражения от участниците в инцидента. Поддържа, че при ищцовото
дружество била образувана преписка по щета № ...., като застрахованото МПС било
огледано от експерти на дружеството и повредите били описани в опис-протокол. Твърди се,
че щетите са отремонтирани след издаване на възлагателно писмо за отстраняване на
уврежданията от външен изпълнител. Определеното застрахователно обезщетение, в размер
на 1452,24 лева, било изплатено изцяло по сметка на сервиза, извършил ремонта.
Виновният за ПТП водач се твърди да има задължителна застраховка Гражданска
отговорност при ответника и че след изплащана на обезщетението ищецът е встъпил в
правата на застрахования водач на увредения автомобил и е изпратил на ФИРМА ЕАД
покана за доброволно изпълнение на регресната претенция. Ответникът отказал да плати.
При тези твърдения моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която
предявения иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се механизмът на настъпилото ПТП
и причинно следствената връзка на вредите от него. Твърди се съпричиняване на водача на
увредения автомобил. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че на 03.07.2021г. в гр.В.Т. на кръгово кръстовище по ул.
„...“ с гавен път I-4, в района на магазин „...“ е настъпило ПТП.
Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата
на ПТП – между ищеца и собственика на л.а. „...“, с рег.№ ... по застраховка „Каско на
МПС“ и между ответника и собственика на увреждащия автомобил по застраховка
„Гражданска отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по
щета № .... е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 1452,24 лева за
претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да
възстанови на ищеца платеното обезщетение заедно с ликводационните разноски в размер
на 15 лева, което не е сторил.
За установяване механизма на настъпване на ПТП е изслушана САТЕ по делото и
според заключението на вещото лице по нея от техническа гледна точка и от приложените
по делото доказателства може да се направи извода, че причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на л.а. „....“ с рег.№ ...., който при маневра за движене на заден ход,
не се е убедил, че зоната зад превозното средство е свобдна, в следствие на което е настъпил
удар с намиращия се за него лек автомобил „...“, с рег.№ ....
По делото е разпитан по делегация свидетелят К. К. П., който в разпита си заявява, че
излизайки от магазин ..., тръгнал да завива надясно към кръговото, когато два автомобила
минали преди него – единият от които ...., който спрял внезапно и дал назад.
По делегация е разпитана и свидетелката К. Д. Е., която твъдрди пред делегорания
съд, че е управлявала л.а. .... и следвала съпуга си, който управлявал друг автомобил, за да й
показва пътя. На отбивката на ..., мъжът й объркал пътя, рязко спрял, тя също набила разко
спирачи след него и дала назад и по този начин ударила автомобила, който излизал в този
момент от отбивката на .... Според свидетлаката задният автомобил не е можел да
възприемем нейната маневра на заден ход, защото в този момент точно е излизал от
отбивката на ....
От посочените свидетелски показания, съпоставени със заключението на изцяло
кредитираната от съда САТЕ, приета по делото, се установява, че виновен за удара е водачът
на л.а. ... с рег.№ ....
Следователно, по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника ФИРМА ЕАД в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско”,
изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице, ето защо следва да се
разгледа и въпросът за размера на суброгационното вземане по чл. 411, ал.1 от КЗ на
ищеца ФИРМА АД.
2
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „ГО” са изрично определени от закона - чл. 411, ал.1 КЗ, който постановява,
че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разходи за определянето му.
За установяване на спорното обстоятелство е прието заключение на САТЕ, съгласно
което стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „...“ с рег.№ .... изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1452,24 лева. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като
съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени
вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по
правилата на чл. 499 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл.
499, ал.2 от КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от
Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл.386 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о.,
Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./. При частични
вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за
части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се
намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е
в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи
не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се
3
достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата.
Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното
ПТП, ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 1452,24 лева.
Заключението на САТЕ дава че стойността, необходима за възстановяването на увредения
автомобил е 1452,24 лева, която е сума равна на от платената от ищеца, което означава, че
се явява дължима и предявеният за нея иск - основателен. По тези съображения съдът
приема, че искът като основателен следва да се уважи, като следва да бъде присъдена в
полза на ищеца и стойността на направените ликвидационни разноски от 15 лева.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на
кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая ищецът претендира лихвата от забава считано от 26.11.2021г –
датата на която е получена регресната покана до 24.05.2022г. За периода от 26.11.2021г. –
24.05.2022г. размерът на мораторната лихва върху претенцията по главницата, изчислен по
реда на чл.162 от ГПК е 73,35 лева, поради което искът следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 503,69 лева (от които 108,69 лева – държавна такса, 225
лева – депозит за вещо лице по САТЕ, 70 лева – депозит за свидетел и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение).
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА ЕАД, с ЕИК:..... да заплати на ФИРМА АД, с ЕИК: ....., на
основание чл.411 от КЗ сумата от 1467,24 лева, представляваща регресно вземане по
заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС на увреденото лице (с включени 15
лева ликвидационни разноски),ведно със законната лихва считано от 25.05.2022г. до
окончателното плащане, за вреди от ПТП, настъпило на 03.07.2021г. в гр.В.Т. на кръгово
кръстовище по ул. „...“ с гавен път I-4, в района на магазин „...“ между л.а. с рег.№ ... и л.а. с
рег.№ .... както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 503,69 лева –
разноски в производството.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5