Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                 

                                                            №.............

                        

                                            гр.ЛОВЕЧ, 23.07.2018 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 84 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е с правно основание чл.145 от ТЗ.

 

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 7474/02.10.2017 г., подадена от „Йобекс България" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********. представлявано от Управителя Л.С. срещу С.П., гражданин на Република Италия, роден на *** г. в гр. Удине, притежаваш карта за продължително пребиваване в Република България № ********, личен номер ********, с адрес в Република България по карта: ********.

Ищецът излага, че „Йобекс България" ООД е търговско дружество, което при учредяването си през май 2010 г. е било еднолично, като С.П. е бил едноличен собственик на капитала от 50 лева и негов управител. На 25.05.2010 г. С.П. назначава за прокурист на дружеството Р.Ф.Ф., която е освободена от длъжност по нейна молба с решение на ОС на съдружниците от 03.09.2012 г.

Твърди, че през ноември 2010 г. ответникът продал 45 от своите 50 дружествени дяла на „Лоло Дуе" ООД, Република Италия, извършено било увеличение на капитала на 5000 лв. (дяловото участие на П. е 500 лв., а на „Лоло Дуе" ООД- 4500 лв.) и за управители на дружеството са избрани С.П. и Л.С., които ще представляват „Йобекс България" ООД заедно и поотделно и с които са сключени договори за управление от 22.11.2010 г. През годините 2010- 2016 г. са приемани и освобождавани съдружници и е увеличаван размера на капитала, но управител до август 2015 г. е бил ответникът.

Сочи, че с решение на ОС на съдружниците от 21.08.2015 г. С.П. е освободен по негова молба като управител на дружеството, но не е освободен от отговорност за дейността му като управител през годините 2010-2015.

С решение на ОС на съдружниците от 29.08.2016 г. С.П. е изключен като съдружник от дружеството на основание чл. 137, ал.1, т. 2 от ТЗ във вр. с чл. 126, ал. 3, т. 2 и 3 от ТЗ. Вписването на това решение в ТЗ е спряно и е образувано дело за отмяна на решението на ОС.

Към настоящия момент съдружници в „Йобекс България" ООД са: С.П., италиански гражданин; „Ню Еуропрофил" ООД, Република Италия; „Лоло Дуе" ЕООД, Република Италия и Д.Р.П., италиански гражданин. Капиталът на дружеството е 500000 лв„ разпределен както следва: С.П.- 50000лв, „Ню Еуропрофил" ООД- 150000 лв., „Лоло Дуе" ЕООД- 150000 лв. и Д.Р.П.-150000 лв.

Твърди, че на 28.07.2017г. съдружниците гласували решение по чл.137, ал.1, т. 8 от ТЗ за предявяване на искове на дружеството срещу бившия управител С.П.. Дружеството претендира на основание чл. 145 от ТЗ ангажиране на имуществена отговорност на бившия си управител С.П. за причинени на дружеството вреди от него при упражняване на дейността му от следните му действия и в следните размери:

I. Без съгласие на дружеството С.П. е участвал и е бил управител на други дружества, които по смисъла на закона се явяват свързани с „Йобекс България" ООД лица, и е сключвал сделки помежду им при неблагоприятни условия без наличие на документална обоснованост и търговска необходимост.

1.Според ищеца докато е бил управител на „Йобекс България" ООД, ответникът е задължавал многократно дружеството към „ИПБ" ООД, в което също е бил съдружник и управител, чрез фактуриране от „ИПБ" ООД към „Йобекс България" ООД на услуги за „охрана на фабрика" , с което причинил вреди на ищеца общо в размер на 143 881.57 лева, както следва: за 2011 г.- 50 728 лв.; за 2012 г.- 40 078,70 лв., за 2013 г.- 24 059 лв. и за 2014 г.- 29 015,87 лв.

2.Като управител на „Йобекс България" ООД ответникът многократно е задължавал дружеството и към  „Агротуризъм 2013" ООД, ЕИК ********* (ново наименование „Финансови анализи СДР" ООД), в което също е съдружник и управител като е нанесъл вреди общо в размер на 55 576,36 лв.: за 2014 г. -34 501,85 лв., за 2015 г. -18 818,51 лв. и 2 256 лв.- надплатени.

II. Ищецът твърди, че в нарушение на чл. 4, ал. 9, б. „з" от Договора за възлагане на управление на ООД между „Йобекс България" ООД и С.П. и задължението му по чл. 4, ал. 1 от същия за полагане на грижата на добър стопанин ответникът е нанесъл вреди на ищеца в изключително голям размер, закупувайки от името на дружеството недвижими имоти за сумата от 296 352 лв.

Посочени са сделките, обективирани в Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 18.02.2011 г. № 102 том I per. № 607 дело № 53/2011 г. на помощник- нотариус по заместване на Ц. Л. per. № 138, район на действие PC- гр. Ловеч; Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 18.02.2011г. № 103 том 1 per. № 608 дело № 54/2011г.;Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 21.02.2011г.№ 104 том I per. № 621 дело № 55/2011г. Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 105 том I per. № 622 дело № 56/2011г. на същия нотариус. Продажната цена на имотите е общо 140 400 лева. Акцентира се, лицето И. Н. Ф., действаща като пълномощник на съсобствениците продавачи и по четирите нотариални акта, е майка на Р.Ф.Ф. (прокурист по същото време на „Йобекс България" ООД и свързано лице с управителя С.П.), а Цонка Монева Дойчева- купувач по всички договори, е баба на Р.Ф..

Три дни по-късно- на 24.02.2011 г. с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 148 том I per. № 717 дело № 65/2011 г. на нотариус Ц.Л., per. № 138, район на действие PC- гр. Ловеч, Ц. М. Д. продава всичките закупени на 18.02.2011 г. и на 21.02.2011 г.. имоти на „Йобекс България" ООД, представлявана от С.П. за общата сума от 296 352 лв.

Според ищеца, сделката е извършена в нарушение на чл. 4, ал. 1 от договора за управление на ответника, а същият е имал и изрична забрана да задължава дружеството за суми по- големи от 15 000 евро еднократно, но не повече от 50 000 евро месечно. Липсва Решение на ОС на съдружниците в „Йобекс България" ООД в този смисъл.

Претендираните вреди за дружеството ищец срещу ответника- бивш управител на „Йобекс България" ООД от тази сделка са в размер на 155 952 лв. и представляват разликата от покупната цена, посочена в Нотариален акт № 148/24.02.2011 г. и сбора от покупните цени по предходните нотариални актове, с които са прехвърлени имотите от първоначалните им собственици.

III. Без документална обоснованост, в нарушение на изискванията за съставяне на първични счетоводни документи по Закона за счетоводството, в нарушение на ограниченията за разплащане в брой на Закона за ограничаване на разплащанията в брой (ЗОРБ), ответникът като управител на „Йобекс България" ООД е допуснал съставянето и последващото го счетоводно записване на разходни касови ордери за изплатени суми на различни лица, които реално тези лица не са получавали, от което за дружеството ищец са настъпили сериозни вреди. Ищецът е посочил конкретни разходни касови ордери за платени суми в различен размер на следните лица:

„Бързаков транспорт”ЕООД- 20 276.32 лв.;

Н. И. Н.- 110 460 лв.;

И. Р. Р.- 20 046.68 лв.;

П. К. П.- 30 604.98 лева

М.Т. М.-  4 800 лв.

Р.Ф.Ф.- 18 249.43 лв.

„Оборот папир” ЕООД- 21 600 лв.

„Инвестиционна компания Фримонт 13”ЕООД- 36 000 лв.

Общо нанесените от С.П. вреди от тези, съставени в нарушение на счетоводното законодателство документи и тяхното счетоводно записване, са в размер на 262 037.41 лева.

IV. Освен горното ищецът сочи, че в резултат на допуснато виновно от С.П. водене на счетоводство без документална обоснованост, без издаване на първични счетоводни документи и нарушение на изискванията на Закона за счетоводството при освобождаването му като управител на „Йобекс България" ООД към 21.08.2015 г. при предаване на счетоводните регистри са установени липси в левовата и валутната каса в следните размери:

36 148,43 лв. за валутна каса и   96 219,65 лв. -за левова каса

Общо претендираните вреди на ищеца срещу ответника за липси в касовата наличност при прекратяване на управленския му мандат към 21.08.2015 г. са за сумата от 132 368,08 лв.

V. Ищецът твърди, че ответникът като управител е допуснал нарушение на забраната на чл. 4, ал. 9, 5. „з" от Договора за управление от 22.11.2010 г. за ограничаване на задължаването на „Йобекс България" ООД еднократно със суми по- големи от 15 000 евро, с което е причинил вреди на дружеството с извършени плащания към следните юридически лица:

1. На 21.05.2014 г. към „Проконсулт" ООД, ЕИК ********* са платени общо 80 440 лв. по 3 бр. фактури.

2. На 24.04.2013 г. към „Стилбетон 1" ЕООД, ЕИК ********* по банков път са платени 47 000 лв. по фактура № 94/24.04.2013г.

3. На 24.04.2013 г. към „Стилбетон-72" ЕООД, ЕИК ********* по банков път са платени 49 003,26 лв. по фактура № 90/02.04.2013 г.

VI. В резултат на допуснато виновно от С.П. неправилно водене на счетоводство към настоящия момент сумата от 16 666,66 лв. съставлява несъбираем актив по две фактури № 53/23.12.2011 г. с данъчна основа 8333.33 лв. и № 54/30.12.2011 г. с данъчна основа 8333.33 лв. за авансово плащане по договор за изработка на чадъри от 10.11.2011 г. с „Рай Комерс" ООД, ЕИК ********* и за които няма документи, доказващи изпълнението на посочения договор, по който е платено авансово.

Според ищеца, общият размер на вредите причинени на „Йобекс България" ООД от С.П., докато е бил управител на дружеството, изброени по всички точки в исковата молба е 942 925.14 лв.

Моли да бъде постановено решение, с което С.П., гражданин на Република Италия, с адрес в Република България по карта: ********, да бъде осъден да заплати на „Йобекс България" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя Л.С., сумата от 942 925.14 лв., представляваща причинени вреди на дружеството в качеството му на управител за периода 2010-2015 г. до момента на освобождаването му от длъжността, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените съдебно- деловодни разноски.

Прилага писмени доказателства и прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и за разпит на свидетели.

На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са му връчени редовно на 11.10.2017 г.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

Прави възражение по чл.396, ал.1 ТЗ, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава Тридесет и втора на ГПК, а по общия ред.

Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба и не признава всички доказателства.

Прави възражение, че вземанията, предмет на иска, са погасени по давност по чл.111б от ЗЗД, тъй като са възникнали преди 02.10.2014 година.При условията на евентуалност прави възражение за изтекла петгодишна давност за вземания, възникнали преди 02.10.2012 година.

Възразява и срещу основателността и допустимостта на всички вземания, претендирани срещу ответника до 18.06.2015 г., когато ответникът С.П. е освободен от отговорност от общото събрание на съдружниците на „Йобекс България”ООД:

На първо място ответникът счита иска за недопустим, тъй като няма взето валидно решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управителя, а извън правомощията на новия управител е да предяви иск по чл.145 ТЗ.

На второ място оспорва основателността на иска. Изтъква, че исковите претенции към ответника, доколкото се основават на твърдения, че дружеството неоснователно е задлъжняло към трети лица, са неоснователни, тъй като ищецът разполага с правна възможност да получи обезщетение за причинените му вреди от лицето, което се е обогатило за негова сметка, поради което не може едновременно или предварително да търси обезщетение и от упра­вителя, чиято отговорност би могла да се реализира само в случай, че не съществува друга правна или фактическа възможност за възстановяване на причинените вреди.

На следващо място изтъква, че след като ответникът е изключен като съдружник, не може втори път за едно и също нещо да се ангажира отговорността му в качеството му на управител, което прави претенцията недопустима.

Ответникът оспорва всички претенции на ищеца за ангажиране отговорността му като управител, тъй като същите се основават изцяло на непризнаване на задължения на дружеството към трети физически и юридически лица, както и счетоводни записвания. Прилага решение на ОС от 18.06.2015 г. с изрични счетоводни указания от страна на съдружниците за отписване на вземане. Счита, че след като Общото събрание на съдружниците през всички години, в които са претендирани в исковата молба вреди, нанесени от управителя, е признало и приело годишните финансови отчети на дружеството без забележки или особено мнение, следователно неправомерно ангажира отговорността на управителя за вреди нанесени през годините 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. , а след 2015 г. ответникът е освободен като управител.

Оспорва следните обстоятелства, на които се основава искът:

Изборът на прокуриста Р.Ф. е извършен от едноличния собственик на капитала и този факт ответникът счита за неотносим към спора. Към датата на освобождаването и 03.09.2012 г. е била освободена от отговорност, за което прилага протокол на ОС,обявен в TP към Агенция по вписванията под номер 20121008135345.

Повдига и въпроса за причината, поради която искът не е насочен и срещу другия управител на дружеството.

Твърди, че с решението на ОС от 21.08.2015 г. е ос­вободен от длъжност като управител и от отговорност, без да са вписани конкретни години. Счита, че с протоколи от 12.06.2013 г. и от 18.06.2015 г. отговорността му като управител в дружеството „Йобекс България" ООД е отпаднала първо до 2013 г., после и до 18.06.2015 г., тъй като е освободен от ОС на съдружниците от отговор­ност.Същото решение ОС е взело и с протокол от 21.08.2016 г. , вписан от ищеца в TP, (с №20150831153940).

Счита, че ОС на съдружниците,проведено на 28.07.2017 г. е нередовно свикано.

Според ответника дейността на „Инвестмънт програмс ин България"ООД е с КНИД 8010 - частна охранителна дейност, а „Йобекс България"ООД е с КНИД 3109 - производство на друг вид мебели, поради което двете дружества не извършват сходна или конкурентна дейност. Позовава се на решение на ОС на съдружниците от 23.02.2011 г., с което единоду­шие е взето решение и е разрешено на управителя да участва в други дружества и да из­вършва действията по чл.142, ал.1 ТЗ.

Изразява несъгласие с твърдението на ищеца за свързани лица, както и за ощетяване финансово на дружеството от сключения договор за охрана с „Инвестмънт програмс ин България"ООД и оспорва писмени доказателства и счетоводни справки. Не приема и твърдението, че дружеството е ощетено със сключването на договори и с дружеството „Агротуризъм 2013" ООД, както и с договорите за покупко-продажба на недвижимите имоти.

Възразява и срещу твърдението за нарушаване на разпоредбите на Закона за счетоводството и Закона за ограничаване на разплащанията в брой, тъй като управителят не е счетоводител и не отговаря за счетоводните записвания, а наред с това не се представят доказателства, че дружеството е претърпяло вреди от това действие на управителя- на дружеството няма съставени АУАН и НП. Прилага като доказателство копие от договори за заем с „Бързаков транспорт"ЕООД, като сочи, че ищецът може да предяви иск за събиране на вземането си срещу тази фирма, но не и срещу управителя.Представя и документи за изплатени средства от служител на фирмата към Ил. Райков и собственоръчно написани отчети на лицето за извършени разходи във връзка с изработка на чадъри. Отбелязва, че ако не са били направени плащания към И. Р. и Н., дружеството за конкретните периоди не е имало производствен капацитет и налично оборудване за производство на чадъри, респективно няма как да направи експедиция на стоки към клиент „УноПю" АД -Италия.

Относно изплащане на работни заплати, представените РКО, ведомости и начисления сочи, че дружеството многократно е проверявано от Инспекция по труда –напр. на 12.01.2015 г и 16.03.2015 г. ,при което не са констатирани нарушения.

Във връзка с твърденията на ищеца за неплащане на суми към „Оборот папир" ЕООД оспорва същите, тъй като в документа, подписан от управителя на „Оборот папир" ЕООД са правени корекции, а последната описана сума е изплатена след като С.П. е освободен от длъжността управител, а и в момента „Йобекс България” ООД продължава да работи и да плаща на този контрагент.

Досежно плащането с РКО № 8/27.03.2014 г. на „Инвестиционна компания Фримонт 13" ЕООД, прилага копие от АПВ 1424282/30.04.2014 г. от НАП, в които е анализиран въпросния доставчик, не са констатирани нарушения и е възстановен данъчния кредит на доставката, което е отразено и в счетоводство.

Възразява и срещу твърденията за липси в дружеството, за които бившият управител е отговорен.Паричните разходи към фирма „Проконсулт" ООД и фирма Стилбетон 1" ЕООД са за плащане по фактури за изготвяне на проектна документация за изграждане на допълнителен цех върху поземлен имот с идентификатор    43952.502.1050, във връзка с подписан меморандум, за който съдружниците са знаели и са реализирали печалба, тъй като дълготрайните активи на дружеството са в процес на изграждане.

Относно исканията за събиране на сочени от ищеца доказателства, се противопоставя на приемането им (като недопустими, нямащи връзка с предмета на спора), както и на искането за разпит на свидетели и назначаване на експертиза. Също ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.372 ГПК ищецът „Йобекс България” ООД е подал допълнителна искова молба.

Като неоснователни определя възражението по чл.369 ГПК за разглеждане на спора по общия ред, за изтекла погасителна давност и за вземането на валидно решение по чл.137, ал.1,т.8 от ТЗ, като излага съображения. Подчертава, че ответникът не е освободен от отговорност, като оспорва съдържанието на представения от него протокол от 21.08.2015 г.

Оспорва съдържанието на представения с отговора на ИМ протокол от 23.02.2011 г. относно даване съгласие за извършване на действия по чл.142, ал.1 ТЗ от С.П. и Р.Ф..

Допълва исковата молба по точки 1 и 2 (Раздел І) относно начина на формиране на търсените вреди от действията на бившия управител.

Поддържа, че към датата на закупуване на недвижимия имот по т.ІІ от ИМ – 2011 г.,цената му е двойно завишена от тази, с която са придобити отделните 4 имота, чрез свързаните с Р.Ф., лица. По т.ІІІ оспорва доказателствата по т.31-35 и твърди, че сумите по РКО не са платени на вписаните в тях физически и юридически лица.

Оспорва съществуването на Анекс от 10.05.2011 г. към договора за възлагане на управление (т.28 от доказателствата) и счита, че е съставен за целите на производството.

Като сключен при увреждане на дружеството са цитирани двата договора с фирмите:„Стилбетон  72”ЕООД- от 22.02.2013 г. за извършване на изкопни работи и със „Стилбетон І”ЕООД- от 04.03.2013 г. – за обработване на насипа и подравняване, тъй като към 2013 г. заводът е бил изцяло построен и завършен и всички СМР са били приключили.

Ищецът оспорва част от представените от ответника доказателства и относимостта на други, прави допълнително искания за доказателства.

В допълнителния отговор на исковата молба ответникът отново оспорва изцяло всички факти и обстоятелства, описани в исковата молба и в допълнителната искова молба, тъй като счита, че същите не отговарят на фактическата обстановка, всичките са неверни и недоказани, а фактическата обстановка е изцяло изкривена и с цел да се ползва ищецът. Прави се анализ на счетоводните операции и отразявания в ГФО, обявяването им в ТР, подадените коригирани ГФО, както и на отношенията между съдружниците.Повтарят се и вече изложените съображения в отговора на исковата молба и се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат И.Й. от САК, който поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена изцяло.Представя подробна писмена защита.

Ответникът се представлява от адвокат Б.Б. от ВТАК, според която претенцията е недопустима и неоснователна и също представя писмени бележки.

От преценката на събраните по делото доказателства и доводите на страните, в съответствие със задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Йобекс България" ООД, е вписан в търговския регистър с ЕИК ********, поради което притежава активна процесуална легитимация.

Според устава на дружеството, приет от ОСС, вписан в ТР на 07.03.2017 г., към настоящия момент съдружници в „Йобекс България” ООД са:  С.П., италиански гражданин; „Ню Еуропрофил" ООД, Република Италия; „Лоло Дуе" ЕООД, Република Италия и Д.Р.П., италиански гражданин. Капиталът на дружеството е 500000 лв. разпределени в 5000 дяла с номинална стойност 100 лева всеки. С.П. притежава 500 дяла по 100 лева всеки на обща стойност 50 000 лева, равняващи се на 10% от капитала. Всеки от останалите съдружници: „Ню Еуропрофил" ООД, „Лоло Дуе" ЕООД  и Д.Р.П. притежава 1500 дяла по 100 лева всеки на стойност 150 000 лв., равняващи се на 30% от капитала.

Първоначално дружеството е вписано в търговския регистър на 20.05.2010 г. като еднолично търговско дружество със собственик на капитала С.П. и капитал 50 лева.На 22.11.2010 г. е приет за съдружник „ЛОЛО ДУЕ” ООД, а капиталът е увеличен на 5000 лева. Общото събрание е избрало за управител на дружеството , наред с ответника, и Л.С., като двамата управляват и представляват дружеството заедно и поотделно. Това решение е вписано на 27.12.2010 г. в ТР. На 02.04.2012 г. ОСС е взело решение за увеличаване на капитала на 105 000 лева.На 11.10.2012 г. с решение на ОСС са приети нови съдружници: „МИНАДЕК”АД и „НЮ ЮРОПРОФИЛ”ООД, а на 31.05.2015 г. в ТР е вписана нова промяна на капитала ,който е в размер на 500 000 лева. Според ТР дружеството се е представлявало от ответника до 27.10.2010 г., когато като управител е вписан и Л.С..Двамата са представлявали дружеството заедно и поотделно, а на 31.08.2015 г. С.П. е заличен като управител.

От представения по делото протокол от извънредно общо събрание на „Йобекс България” ООД от 21.08.2015 г. (обявено в ТР под № 20150831153940) се установява, че съдружниците са взели решения за освобождаването на С.П. като управител и са отказали да го освободят от отговорност. С решение на редовно общо събрание на дружеството от 28.07.2017 година е постигнато съгласие да бъдат предявени искове от името на дружеството срещу бившия управител, за което е упълномощен настоящият управител Л.С..

Въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съдът прави извод, че ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.145 от ТЗ, с общ размер на сумата 942 925.14 лв., представляваща причинени имуществени вреди на дружеството от ответника в качеството му на управител за периода 2010-2015г. до момента на освобождаването му от длъжността.

Предпоставка за предявяване на иска е наличието на взето решение на общото събрание на съдружниците в дружеството за предявяването му- в този смисъл се е произнесъл ВКС в Решение № 41 от 29.04.2009 г. по т.дело № 669/2008 г. на І т.о. В него е се приема, че за реализиране на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение на ОС по чл.137, ал.1,т.8 ТЗ за търсене на такава отговорност. Прието е, че специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар. "управителски деликт", изразяващ се както в активно поведение, така и в задължения за въздържащи се действия. Категорично върховната инстанция приема, че Решението на ОС на ООД по чл.137, ал.1,т.8 ТЗ за предявяване на иска срещу управителя се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на управителя, поради което то представлява предпоставка за предявяване на иска на основание  чл.145 ТЗ.

В случая е приложено решение от 28.07.2017 г. на ОС на съдружниците по чл.137,т.8 ТЗ, поради което искът е допустим.

Съдът счита, че не следва да разглежда и обсъжда в настоящето производство изложените от пълномощника на ответника доводи за незаконосъобразност на това решение, тъй като този въпрос не е предмет на настоящето производство. Отмяната на порочни решения на общото събрание на съдружниците на ООД, поради допуснати нарушения при свикването и провеждането му се релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд и за тях важат сроковете по чл.74, ал.2 ТЗ. В този смисъл се е произнесъл ВКС в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/2002 г.,ОСГК.

Следва да бъде посочено обаче, че с решение на Общото събрание на съдружниците от 12.06.2013 година (обявено своевременно и в търговския регистър), което е влязло в сила, съдружниците: С.П., „ЛОЛО ДУЕ” ООД- Италия, „МИНАДЕК”АД- Италия и „НЮ ЕУРОПРОФИЛ”ООД- Италия са приели годишния финансов отчет на дружеството за 2012 година и са освободили от отговорност правителя на дружеството С.П.. С оглед на това за 2012 година на ответника не може да се търси отговорност за каквито и да било причинени вреди на дружеството, дори да са налице останалите предпоставки.

Ответникът е представил протокол от извънредно общо събрание на „Йобекс България” ООД от 18.06.2015 г., което е взело решение за приемане на ГФО на дружеството за 2014 г. и за освобождаването на управителя С.П. от отговорност. Предвид оспорването на съдържанието му от ищеца, при извършената служебно справка (чл.23, ал.6 ЗТРЮЛНЦ), съдът установи, че в обявения в търговския регистър протокол от същата дата, не съществува решение за освобождаване на управителя от отговорност.

Фактическият състав на отговорността на управителя включва кумулативното наличие на следните елементи: действие или бездействие, с което управителят нарушава задължение към ООД; настъпване на вреда за дружеството (щета или пропусната полза); причинна връзка между вредата и поведението на управителя и  вина.

Първият от елементите на фактическия състав е правонарушението на управителя, т.е. това е поведение, с което той нарушава задълженията си към дружеството. Според ищеца ответникът е допуснал различни по характер нарушения, конкретно упоменати, които съдът ще обсъди, наред с останалите, правопораждащи отговорността му, предпоставки.

І. Според ищеца, без съгласие на дружеството, ответникът е участвал и бил управител на други дружества, които се явяват свързани с „Йобекс България”ООД лица и е сключвал сделки помежду им при неблагоприятни условия без наличие на документална обоснованост и търговска необходимост.

Ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 29.11.2010 г.в гр.Ловеч е учредено Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Инвестмънт програмс ин България” ЕООД с едноличен собственик на капитала Р.Ф.Ф., която е вписана в ТР и като прокурист на „Йобекс България”ООД за периода от 10.06.2010 г. и до 08.10.2012 година. По-късно е приет за съдружник ответника, а дружеството е преименувано на „ИПБ”ООД ( на 03.10.2012 г.). Според приложения учредителен протокол от 19.06.2013 г. ,на 19.06.2013 г. е учредено Дружество с ограничена отговорност „Агротуризъм 2013”ООД със съдружници Р.Ф.Ф. и П. К. П..

От страна на ответника е представен като доказателство протокол от 23.02.2011 година от Общо събрание на съдружниците на „Йобекс България”ООД, на което съдружниците са решили единодушно, че дават съгласието си управителят на дружеството- С.П. и Прокуристът- Р.Ф. да могат да извършват действията по чл.142, ал.1 от ТЗ. За съдружника „ЛОЛО ДУЕ” ООД се е подписал като пълномощник (упълномощен с пълномощно рег.№ 2460 на нотариус № 565 с район на действие РС Ловеч) Л.С.. Ищецът е оспорил само съдържанието на протокола, но не и подписа на този съдружник.

Съдът приема, че управителят П. и Прокуристът Ф. са имали право да участват в други дружества с ограничена отговорност. Това е така, защото за периода 2011 г. -2014 година „Йобекс България”ООД е заплащало на „ИПБ”ООД услуги, свързани с „охрана на фабриката”, за което последното е издавало фактури. Представени са и справки за актуално състояние на всички трудови договори в дружествата, регистрирани в НАП за периода. Според констатациите на вещото лице в приетата съдебно-счетоводна експертиза за периода 2011-2014 година на „ИПБ”ООД са фактурирани и платени услуги в размер на 143 881.57 лева, а на „Агротуризъм- 2013”ООД са платени 55 676.36 лева за периода 2013-2015 година, т.е. налице е надлежно осчетоводяване. Следва да се има предвид, че от 11.10.2012 г. с решение на ОСС на „Йобекс България”ООД са приети нови съдружници: „МИНАДЕК”АД и „НЮ ЮРОПРОФИЛ”ООД, но никой от тях не е възразил срещу съществуващите търговски отношения между между „Йобекс България”ООД и посочените две дружества. През това време „Йобекс България” се управлява и представлява и от  Л.С., който също е имал задължението да стопанисва имуществото на дружеството с грижата на добър стопанин, както и да уведомява принципала за всички обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството, според договора за възлагане на управление. Това дава аргумент на съда да приеме, че търговските отношения между ищеца и „ИПБ”ООД и „Агротуризъм- 2013”ООД са известни на съдружниците, но никой от тях не се е противопоставял.За сведение- на стр.1 в протокол за приемане и предаване на управление и първична документация на „Йобекс България”ООД от 11.09.2015 г. (представен от ищеца) е описан договор от 18.11.2013 г. сключен с „Агротуризъм 2013”ООД с предмет- изработване на ишлеме възглавници за градинска мебел.

Наред с това, от писмо с изх.№ СЗ-Л-ИЗ-53/20.02.2018 г.,издадено от Териториално статистическо бюро- Северозападен отдел „Статистически изследвания” –Ловеч, се установява, че въз основа на наличната информация Националният статистически институт е определил на „ИНВЕСТМЪНТ  ПРОГРАМС ИН БЪЛГАРИЯ” ООД за отчетната 2011, 2012, 2013 и 2013 година основна икономическа дейност „Частна охранителна дейност, без използване на технически системи за сигурност” с код 80.10.КИД-2008,. Според писмо с изх.№ СЗ-Л-ИЗ-55/20.02.2018 г. на „АГРО ТУРИЗЪМ 2013”ООД НСИ е определил за отчетната 2013 и 2014 година за основна икономическа дейност „Производство на конфекционирани текстилни изделия, без облекло” с код 13.92 по КИД-2008,. Според писмо с Изх.№ СЗ-Л-ИЗ-54/20.02.2018 г. основната икономическа дейност на „Йобекс България”ООД за отчетните 2012, 2013 и 2014 година е „Производство на други мебели” с код 31.09 по КИД-2008, (за 2011 г. е невъзможно това определяне поради липса на нетни приходи от продажби в ГОД). В писмото е посочено, че Националният статистически институт (НСИ) определя на фирмите основна икономическа дейност само веднъж годишно на базата на представения от тях Годишен отчет за дейността (ГОД) и осигурено съответствие между съдържанието на отделните отчети и справки и определената дейност по специална методология. Сравнението между основните икономически дейности на трите търговски дружества налага извода за липса на сходство между тях, т.е. те не извършват конкурентна дейност. А според разпоредбата на чл.142, ал.2 ТЗ ограниченията по ал.1 се прилагат, когато се извършва дейност, сходна с тази на дружеството. С оглед на това съдът приема, че управителят не е нарушил задължението си по чл.142, ал.1 ТЗ, не е причинил вреди на дружеството, пораждащи отговорността му. Твърдението, че договорите са сключени при неблагоприятни условия и без наличие на документална обоснованост и търговска необходимост е общо и е недоказано. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в представения в последното съдебно заседание  Доклад на независим одитор за извършен одит на годишния финансов отчет на „Йобекс България” ООД за 2017 година е отчетено, че дружеството е работило и със свързани лица, като не са получени потвърдителни писма от тях на стойност 293 хил.лв.,т.е. дружеството продължава да работи със свързани лица.

ІІ. Ищецът претендира, че ответникът му е нанесъл вреди в изключително голям размер при закупуването на недвижими имоти, като е нарушил задължението си по чл.4, ал.9, б.”з” и чл.4,ал.1 от Договора за възлагане на управление за полагане грижата на добър стопанин. Заявена е вреда в размер на сумата от 155 952 лева, представляваща разлика от покупната цена, посочена в Нотариален акт № 148/24.02.2011 г. ( 296 352 лева) и сбора от покупните цени по предходните нотариални актове, с които са прехвърлени имотите от първоначалните им собственици (общо 140 400 лева).

От приложените нотариални актове се установява следното:

На 18.02.2011г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том I, per. № 607, дело № 53/2011 г. на нотариус, per. № 138 на НК, район на действие PC- гр. Ловеч, И.Н.Ф., в качеството и на пълномощник на съсобствениците е продала на Ц.М.Д.УПИ с идентификатор 43952.502.281, с площ от 2400 кв.м. и данъчна оценка в размер на 29 008,80 лв. ,за сумата от 23 400 лв., а с нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 103, том І, per. № 608, дело № 54/2011г., е продала УПИ с идентификатор 43952.502.262, с площ 3500 кв.м.  за сумата от 34 125 лв. с данъчната оценка - 44 295,30 лв.

На 21.02.2011 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том I, per. № 621, дело № 55/2011 г. на нотариус Ц.Л., per. № 138, И.Н.Ф., в качеството и на пълномощник на съсобствениците е продала на Ц.М.Д.УПИ е идентификатор 43952.502.253, с площ от 5000 кв.м.,  за сумата от 48 750 лв. с данъчна оценка на имота от 59 013 лв., а с Нотариален акт за покупко продажба № 105, том I, per. № 622, дело № 56/2011г. е извършила продажба на УПИ с идентификатор 43952.502.261 и площ 3500 кв.м., за сумата от 34 125 лева и данъчна оценка от 40 313.70 лв.

На 24.02.2011 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, per. № 717, дело № 65/2011 г. на същия нотариус Ц.М.Д.продава всичките закупени на 18.02.2011 г. и на 21.02.2011 г. имоти на „Йобекс България" ООД, представлявана от С.П. за общата сума от 296 352 лв.

От удостоверение за родствени връзки Изх.№ РСЦ18-ГР94-37 от 11.01.2018 г., издадено от Столична Община, Район Средец, София, се установява, че И.Н.Ф. е майка на Р.Ф.Ф., която по това време е и прокурист на „Йобекс България”ООД, а Р.Ф. и ответникът имат дете. Ц.М.Д.е майка на Ф.Д. Ф., който е съпруг на И.Ф., т.е. налице е свързаност между лицата и ответника. Това обаче не означава непременно, че ползвайки услугите на свързани лица, управителят е увредил имуществено дружеството, тъй като цената на имотите се определя на пазарен принцип и при свободно договаряне между страните.

Съдът приема, че за извършване на покупко-продажбата на имотите, общото събрание на съдружниците е дало съгласието си, с което е изпълнено изискването на чл.137,ал.1,т.7 ТЗ и е преодоляно ограничението за управителя при разпореждане с парични суми. В нот.акт № 148, том I, per. № 717, дело № 65/2011 г., който е съставен от нотариуса при изповядване на покупко-продажбата на имотите в т.12 на документите, които страните са представили, е описано Решение на ОС на съдружниците на „Йобекс България”ООД от 19.01.2011 г. за закупуване на недвижимите имоти. Сделката не е атакувана от съдружниците.

От писмо с Вх.№ 916/01.02.2018 г. на Нотариус Ц.Л., рег.№ 138- РС гр.Ловеч, се установява, че нотариалните дела от 1998 и до 2011 г. включително са унищожени, на основание чл.4, ал.2 и чл.10,ал.5 от Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нот.кантори, във вр. с чл.49 от ЗНАФ и процедурата по унищожаването е приключила, съгласно Акт за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение от 19.01.2017 г., поради което е невъзможно да бъдат предоставени заверени копия от документите, намиращи се в нотариално дело № 65/2011 година.

В практиката на ВКС се дава тълкуване, че нотариалният акт, с който е обективирана една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Той има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на основание чл.179 ГПК. Волеизявленията на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това само авторството има обвързваща съда формална доказателствена сила, на основание чл.180 ГПК. В този смисъл са изводите на ВКС в Решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 5166/2008 г., ІV г.о., Решение № 38 от 19.05.2017 г. по гр.д.№ 3438/2016 г., ІІ г.о. В случая верността на удостоверителните изявления на нотариуса за извършените от него и пред него действия относно: датата на съставяне на нот.акт; явилите се лица и тяхната самоличност; направените изявления, както са записани в нот.акт; прочитането на тези волеизявления от нотариуса и одобряването на посоченото от лицата; подписването на нот.акт от тези лица пред нотариуса; представянето на посочените в нотариалния акт документи, не са оспорени от страните. Разпитаната свидетелка Р.Д.П., присъствала при изповядване на сделката пред нотариуса в качеството на преводач, потвърждава че нотариусът е прочел пред страните договора и страните са подписали доброволно, но не знае нищо за финансовите параметри на сделката, пред нея не са извършвани плащания.

За да има реална щета за ищеца от тези продажби, е необходимо да се докаже, че цената, която е платена за имотите надхвърля пазарната им оценка, тъй като в нотариалните актове на прехвърлителите, посочената цена е данъчна (дори и по-малка от нея). От страна на ответника е представено по делото уведомително писмо с Изх.№ 33/28.06.2010 г. на управителя на „Сънстрой”ЕООД (стр.248), от което е видно ,че ответникът е подписал договор за услуга от 22.06.2010 г. с фирмата, която да посредничи при закупуването на парцел от около 20 000 дка в района на гр.Ловеч с цел изграждане на производствени сгради. Предложената цена на първия имот, включващ терен и постройка е за 28.00 евро (54.75 лв.) на кв.метър, а на втория имот- 19.00 евро (37.16 лева) на кв.метър, но последният е в урбанизираната част на града и е предназначен за жилищно строителство, което според посредника изисква проектиране на ПУП и забавяне на разрешителното за строеж. Предвид заплатената от ищеца цена на терените в размер на 296 352 лева съгласно нот.акт № 148, том I, per. № 717, дело № 65/2011 г., цената на един кв.метър е 20.58 лева, което е под предложеното от посредника. В приложения по делото меморандум за проект: сътрудничество за цялостна продукция в чужбина (България) за артикули за градината, за дома и къмпинга, подписан между Н.Б., Л.С., М. Бе. и С.П.- чл.2 се съдържа и проект за недвижимо имущество, като е коментирано предложението към Н.Б. на фирма Йобекс за продажбата на 8200 кв.м. от своя парцел за изграждане на сграда на цена от 28 евро на кв. метър. От ответника е представен и протокол от извънредно общо събрание на „Йобекс България”ООД, проведено на 15.12.2013 г., според който съдружниците (С.П., „ЛОЛО ДУЕ”ЕООД и „НЮ ЕУРОПРОФИЛ”ООД) са взели решение да бъде сключен договор за покупко-продажба на процесния имот с „ЙОБЕКС ГАРДЕН ЛАЙН” ЕООД за цена 295 000.00 евро, равняващи се на 576 969.85 лева по фиксинга на БНБ, т.е. съдружниците считат, че имотът има значително по-висока цена от тази, за която е закупен.  Не се споделя и становището на ищеца, че управителят е следвало лично да изкупува поземлените имоти от многобройните им съсобственици, след като е имало решение на ОСС от 19.01.2011 г. за закупуване на недвижимите имоти при предложените от продавача условия. Без значение към предмета на спора са вписаните в нот.актове данъчни оценки на имотите и появилите се разлики в цената, поради това, че удостоверенията се издават от съответната данъчна администрация на Община Ловеч. Представен е по делото копие от Протокол от 19.01.2011 г. ( стр.583) , от който е видно ,че ОСС е взело решение за покупката на четири броя имоти, подробно описани ( процесните), като е посочено и цената на всеки един от тях, общо на стойност 296 352 лева.В т.2 е отбелязано изрично, че „поради поставеното в договора за възлагане на управление на Управителя С.П. ограничение за подписване на договори до определен размер и във връзка с необходимостта от подписване на договори за продажба на описаните имоти”, общото събрание упълномощава управителя да подпише договорите за покупко-продажба на имотите по посочените цени. Решението е подписано от двамата съдружници в частта, изготвена на италиански език.

С оглед на това съдът приема, че на ищеца не е причинена вреда и управителят е изпълнил решение на ОСС.

ІІІ. Ищецът твърди, че е претърпял щети от допуснати от бившия управител нарушения, свързани със съставянето на първични счетоводни документи по Закона за счетоводството, в нарушение на ограниченията за разплащане в брой по Закона за ограничаване на разплащанията в брой, като са цитирани конкретни случаи.

 Предвид значителния обем на представените писмени доказателства, свързани със счетоводството на търговеца и необходимостта от специални знания в тази област, съдът е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. В.П., която съобразява като обосновано и компетентно изготвена.

По т.1: Приложен е РКО без номер от 01.07.2014 г. за изплатени на „Бързаков транспорт”ЕООД 2800 евро с основание за плащане „Договор за оборотни средства”. Върху РКО няма отразено счетоводно записване. Върху него има положен подпис за получател, но няма подпис на съставител на документа и на лицето, на което е броена сумата. Представен е РКО № 2а от 01.07.2014 г.за 2800 евро, с тяхната левова равностойност -5476.32 лева, на който няма положени подписи. Вещото лице приема, че двата ордера касаят една и съща стопанска операция- плащане „по договор” на „Бързаков Транспорт” ЕООД и една и съща сума 2800 евро, сумата е намерила счетоводно отражение, видно от Главната книга, в която се разчита кореспонденцията по дебита на счетоводна сметка „Други дебитори” и кредитори на сметка 502 „валутна каса”. Експертът е приел, с оглед действащата към този момент разпоредба на чл.7, ал.3 от Закона за счетоводството (сега отменен), че е налице документална обоснованост.

Ответникът е представил по делото копия от Договор за паричен заем от 01.07.2014 г., сключен между „Йобекс България”ООД и „Бързаков Транспорт”ЕООД , за предоставен от ищеца заем в размер на 2800 евро и на Договор за паричен заем от 15.07.2014 г. между същите страни за предоставен заем от „Йобекс България”ООД в размер на 14 800 лева.

По искане на ищеца по делото е допусната съдебно-графологична експертиза за изследване подписа на заемателя върху договора и върху разходните касови ордери. Изготвянето на експертизата е затруднено поради липсата на оригиналния договор за заем. Експертът е допуснал, че подписът в позиция „За Заемателя” върху копието на Договор за паричен заем от 01.07.2014 г. и върху копието от  Договор за паричен заем от 15.07.2014 г. между „Йобекс България” ООД и „Бързаков Транспорт”ЕООД, са положени от Ц. Ц. К. (управител на „Бързаков Транспорт”ЕООД).  Категоричен е обаче, че подписите в позиция „Получил сумата” върху оригинал на РКО без номер от 01.07.2014 г. на „Йобекс България”ООД и копие на РКО номер 21а от 15.07.2014 г. на „Йобекс България” ООД, не са положени от Ц.Ц. .

Според представеното от ищеца писмо от 09.10.2015 г., подписано от управителя на „Бързаков Транспорт”ООД (изпратено по повод изпратена му молба от ищеца за потвърждаване на вземания и задължения на „Йобекс България”ООД) дружеството не е получавало и не дължи посочените суми по договори за заем (стр.117, т.1).

Съдът приема, че на ищцовото дружество  са нанесени щети в размер на тези суми- общо за 20 276.32 лева, тъй като липсват доказателства, че са предоставени на лицето, посочено като заемател. В т.3 от договорите (Предмет на договора) е вписано изрично, че „за получаване на сумата заемателят подписва саморъчно разписка за сумата на заема, а заключението на експерта С.П. в СТЕ  е, че подписите върху разписките не са на представляващия „Бързаков Транспорт”ЕООД- Ц. Ц.К.. В заключението си в СИЕ вещото лице е посочило, че тези суми не са минали през разходните сметки от Група 60 и е налице намаляване наличността на паричните средства по касата. Те увеличават констатираната по-долу липса на касата.  

По т. 2.За сумата 110 460 лева, изплатени на Н. И.Н..

С РКО № 161/28.12.2013 г. (стр.119) е предоставен служебен аванс 104 900 лева на Н. И. Н.. Осчетоводяването е върху самия РКО със счетоводна статия № 157 и има положен подпис за „Получател” и за „Ръководител”. Няма счетоводно отразяване на РКО № 157/28.12.2013 г. за същата сума и в.л. е направило извод, че предоставения служебен аванс е само един- за сумата 104 900 лева.  С РКО № 13/28.03.2014 г. са изписани от касата 5560 лв. и РКО не е подписан от получателя, поради което експертът приема, че този разход е документално необоснован.

В исковата молба ищецът твърди, че при направената от него счетоводна проверка въпросният РКО № 157/28.12.2013 г. за сумата 104 900 лева е открит, но върху него липсват подписи на съставител, счетоводител и ръководител, а в предложението за осчетоводяване сумата е 4900 лева (стр.120), което будело съмнение относно истинността на РКО и дописването на цифрите 1 и 0 пред сумата 4900 лв. Изтъква и още едно основание за този извод, а именно- обстоятелството, че няколко дни по-рано, на 21.12.2013 г. с ПКО № 30 е записано захранване на касата на дружеството от управителя С.П. със сумата 82 250 лв.След което на 31.12.2013 г. е направено счетоводно записване Дебит 422 Подотчетни лица 422/1 в лева партида 05 „С.П.” с основание „коригиране на предоставен заем” (каквото основание не е вписано в ордера) осчетоводен по сметка 422 със същата сума от 85250 лева. Според ищеца, всички тези записвания са направени поради факта ,че към 28.12.2013 г., когато са издадени РКО на Немигенчев за сумата от 104 900 лева в касата на дружеството не е имало толкова средства и затова се е наложило фиктивното издаване на ПКО № 30/ 21.12.2013 г. и последващото го коригиране на 31.12.2013 г. с описаните счетоводни операции.

С оглед тези твърдения се поставя въпросът дали има реална щета за дружество, след като самият ищец се съмнява в извършената счетоводна операция, поради това, че касовата наличност е по-малка от дадената като служебен аванс сума с РКО. В приложеното извлечение (стр.123), е вписано, че ПКО е от 28.12.2013 г. и със същата дата е и РКО 157.

 В допълнителното си заключение в.л. по СИЕ е отразило, че не са представени документи (като заповед на ръководителя или договор, план за документооборота), от които да е видно за какви стопански нужди се предоставя служебния аванс, как е усвоен същия- частично или в пълен размер и в какъв срок следва да се отчете или възстанови (ако не е усвоен).

Приложено е копие от телеграма от 13.5.2016 г., изпратена от Н.Н. до ищеца, в която във връзка с писмо го уведомява, че не е получавал от „Йобекс България” ООД сума в размер на 110 460 лева, нито каквато и да било друга сума. Ако това е вярно, то потвърждава изложеното от ищеца, че счетоводната операция е фиктивна, но не и твърдението му за причинена щета от ответника със сумата 104 900 лева.

Като аргумент, подкрепящ извода, е че в Протокол № 22222516137005-073-001/03.02.2017 г. на НАП, ТД София за установяване на факти и обстоятелства (стр.882), е посочено, че при извършената проверка относно разплащанията в брой по-големи от 10 000 лева, не са установени нарушения. При липса на категорични доказателства в тази насока, претенцията следва да се отхвърли.

Като щета за дружеството следва да се приеме сумата от 5560.00 лева, изписани от касата с РКО № 13/28.03.2014 г., който не е подписан от получателя, и за който разход експертът приема, че е документално необоснован.Ответникът следва да отговаря за тази сума, поради това, че не е осъществил контрол на воденото счетоводство.

По т.3: За сумата 20 046.68 лева, платена в периода м.01.-м.05.2014 г. по 6 бр. РКО на И.Р. Р..

От приложените на стр.126-129 от исковата молба копия на 6 бр. разходни касови ордери, е видно ,че те не са оформени надлежно (не съдържат реквизитите по чл.7 от ЗСч., действал по време на съставянето им). Изключения правят РКО от 29.03.2014 г. за 6 000 лева и от 31.01.2014 г. за 1000 лева, на които има положени подписи. Експертизата счита ,че като вреда може да се счита разликата от 13 046.68 лева.

С телеграма от 14 май 2016 г. лицето отрича да е получавало каквито и да било суми от „Йобекс България” ООД. От страна на ответника са представени копия от разписки за извършени парични преводи на Р. чрез „Изи Пей” на 04.04.2014 г. и на 17.04.2014 г. съответно за сумите 1 000.00 лева и 720.00 лева, но наредител е лицето С. К.С., за която липсват данни да е служител в дружеството.

Във връзка с претенциите на ищеца по този пункт и по предходния следва да се посочи, че според свидетеля М. Ти.М.между „Йобекс България” ООД и  фирмите на И. Р. и Н.Н.  са съществували търговски отношения.На стр.554 и сл. е приложена кореспонденция с И. Р., от която може да се направи извод за такива договорни отношения във връзка с изработка на чадъри и доставка на материали през 2014 г., които са продължили и през следващата -2015 г., според представените „собственоръчно написани отчети за разходи, направени от И.Р.във връзка с изработката на чадъри и получени аванси”. С оглед на това съдът приема, че ищецът не е доказал точния размер на тези вреди.

По т.4. За сумата 30 177.78 лева, изплатена работна заплата, както и 427.20 лв. осигурителна вноска на П.К. П. от 2014 г.

СИЕ е установила, че с РКО №12а от 18.04.2014 г. (стр.133) са изписани от касата 25 000 лева, като в ордера е отразено „бонус” за отчетен период м.09.2013 – м.03.2014 г. Освен подписа в графата за „получил сумата” , останалите реквизити не са попълнени. През м.март  на лицето е изплатена заплата в размер на 1400.61 лева с индивидуален РКО, приложен към ведомостта за м.март 2014 г.

С Декларация до НАП, вх.№ 22000143441174/24.04.2014 г. „Йобекс България” ООД е уведомило НАП за начислени на П. К. П. възнаграждение и бонус в размер на 30 177.78 лева.

В допълнителното заключение в.л. П. е посочила, че от предоставения фиш на К.от ведомостите за заплати за м.март 2014 г.се установява, че му е начислено общо възнаграждение в размер на 30 177.78 лева, в.т.ч. и премия за първите 6 месеца работа в предприятието. След направените удръжки за 3296.42 лева е отразено във фиша сума за изплащане в размер на 26 881.36 лева ,  която е изплатена, както следва: по банкова сметка ***.П.- 1581.36 лева, от касата: с РКО № 12/18.04.2014 г.- 25 000.00 лв. и с РКО № 12/18.04.2014 г.- 300 лв. Сумите от двата РКО суми са включени в сумата 36 000 лева, изплатени с РКО № 12/18.04.2014 г. (стр.134), който е осчетоводен – видно от хронология на записванията по сметка 501 „Каса” и хронологията на сметка 421 „Персонал”. В РКО № 12/18.04.2014 г. са включени и изплатените по индивидуални РКО на 37 души –Приложение № 1 към ДЗ. Със същия РКО вместо 36001.83 лв. са изписани на разход от касата – броени на персонала 36 000 лева, в която сума е и премията от 25 000 лева на П. К. П.. Общият размер на платените в брой 36 000 лева е осчетоводен (което е констатирано от в.л. в Дневника- хронология на записванията по сметка 501 „Каса”)

Съдът приема, че макар да има допуснати пропуски в изготвянето на счетоводната документация, няма доказана вреда за ищеца. В т.4.4. от цитирания по-горе Протокол № 22222516137005-073-001/03.02.2017 г. на НАП, ТД София за установяване на факти и обстоятелства (стр.882) е посочено, че при извършената в предходно проверка относно използването на активи за лични нужди на служители и собственици на дружеството ,не са установени нарушения.

По т.5 За сумата 4800 лева.

Посочена е като  премия на работника М. Т. М. във фиш за заплата за м.март 2015 г. (стр.148), в който е начислена общо сумата 6131.11 лева. След направени удръжки за изплащане е отразена сумата 5116.14 лв.

При проучване в счетоводството на ищеца вещото лице не е установило да има подписан от М.РКО за получени 4800 лева премия, а само подписан на 24.04.2015 г. РКО за сумата 1100.24 лева заплата. К. е, че за целия персонал за м. март 2015 г. са изписани от касата на дружеството на 24.04.2015 г. в РКО № 13 общо 30 142.34 лева с основание „ заплати за м.март 2015 г., в т.ч. и заплатата на М.Т.М.. Във ведомостите за заплати за м.март са начислени общо за персонала 5300 лева, които са изписани от касата с РКО №12/09.04.2015 г. с  основание „Аванс от заплата за м.март 2015 г.”, подкрепен с разходни касови ордери за всеки от персонала за по 100 лева- „за Великден”.

 Изплащането на сумата от 5116.14 лв. е оформено документално с три РКО с вписани в тях суми: 1.РКО от 24.04.2015 г. за 1100.24 лв.- с положен подпис на получателя; 2.РКО за 3915.90 лв., в който не съдържа необходимите атрибути и не е подписан и 3.РКО от 09.04.2015 г. за 100 лева с основание „за Великден”.

Разпитан в съдебно заседание като свидетел М. М. заяви, че работи във фирмата от 2011 г. Трудовото си възнаграждение през 2015 г. около 1200 лева месечно е получавал, както по банков път, така и на ръка „около 500 лева”, за което е подписвал ордери. Твърди, че през 2015 г. е имало случаи да му бъде изплатено възнаграждение в повече, отколкото е заплатата му.В повече са били платени 100, 200, 300 лева, не е подписвал разписки за тях, както и празни разписки. Заявява: „Давани са ми различни пари за допълнително свършена работа.Не съм подписвал разходен касов ордер след като ми е заплащано допълнително за добре свършена работа.Не мога да кажа каква е общата сума на тези получени пари за този период.”  Свидетелят твърди, че е получавал и средства във връзка с възложена му работа във външни фирми- на И. Р. и на Н. Н., за което  е получавал средства от управителя „на ръка”, а след връщането си- е отчитал направените разходи. С оглед на това съдът не приема, че ищецът е доказал вреда за дружеството в заявения размер.

Във връзка с претенциите на ищеца по тази точка и предходната следва да се посочи, че в т.4.4. от цитирания по-горе Протокол № 22222516137005-073-001/03.02.2017 г. на НАП, ТД София за установяване на факти и обстоятелства (стр.882) е посочено, че при извършената в предходно проверка относно използването на активи за лични нужди на служители и собственици на дружеството ,не са установени нарушения.

По т.6  за сумата 18 249.43 лева, изплатени на Р.Ф. за м.07.2015 година.

Констатирано е, че Р.Ф. е назначена на длъжността „Прокурист” на 10.06.2010 г. и освободена на 08.10.2012 г. От същата дата е назначена с трудов договор № 43 на длъжността „Директор на дирекция „Администрация” с код по НКПД 12137008 с основно месечно възнаграждение 3600 лева. Изборът и за прокурист е извършен от едноличния собственик на капитала и този факт е неотносим към спора. Към датата на освобождаването и 03.09.2012 г. е била освободена от отговорност, видно от протокол на ОС, обявен в TP към Агенция по вписванията под номер 20121008135345.

При проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е констатирало, че за м.07.2015 г. на лицето са начислени 19 516.10 лева, в това число: заработка (806.99 лв.); премия, съгласно Приложение 1 към трудовия договор (11 124.00 лв.), обезщетения за неизползван отпуск за 43 дни (7247.45 лв.), и болнични (338.56 лева). Сумите са вярно изчислени. След приспадане на удръжките ( данъци и осигурителни вноски за сметка на лицето) сумата за изплащане е 17 296.49 лева. Изплатената сума на лицето на 13.08.2015 г. е 20 331.80 лева, в която сума е включена и заплатата за м.06.2015 г. – 3035.41 лева. Направен е извод, че всички суми са правилно изчислени и не се касае за вреди. Приложени са по делото трудовия договор, Заповед № 100/17.08.2015 г. по чл.328,т.12 КТ, извлечение от ведомости за заплати. Съдът приема, че изплащането на посочената сума е законосъобразно извършено и не е допуснато нарушение от бившия управител.

По т.7 за сумата 21 600 лева, представляваща вземане от „Оборот Папир”ЕООД.

От страна на ищеца са приложени РКО № 61/30.11.2014 г. за 3000 лв. за авансово плащане за изработка на машина, който е подписан от Н. П.Ч. в качеството му на представляващ дружеството. РКО № 77/30.12.2014 година за „доставка на машина” за сумата 25 600 лева не съдържа подпис на получател.В декларация от 16.06.2016 г. Н. П.Ч., като управител на фирма „Оборот папир” е декларирал, че сумата в размер на 25 600 лева не е получавана от него в брой и не е нарушавал закона за ограничаване на разплащанията в брой. Доставената от него машина, модел „Орнела”, е на стойност 7000 лева и за нея са му платени сумите: 3000 лева на 30.11.2014 г. (което съответства на РКО № 61), 2 000 лева през м.януари 2015 г. и 2000 лева на 01.09.2015 година.

При проверка от страна на вещото лице е констатирано, че за сумата от 21 600 лева няма документална обоснованост, следователно е налице щета за ищеца.

По т.8 за сумата 36 000 лева, платена на „ИК Фримонт 13”ЕООД.

Представени са от ищеца РКО № 8 от 27.03.2014 г. за сумата 10 800 лева и РКО № 9 от 28.03.2014 г. за сумата 25 200 лева (стр.156,157) които не са надлежно оформени и не съдържат подписи  на получилия сумите.

При проверка обаче в счетоводството на ищеца в.л. В.П. е констатирала, че в хронологичен регистър на сметка „Каса” са осчетоводени като платени на ИК „Фримонт 13”ЕООД по 3 бр. фактури от м.03.2014 г. общо 36 000 лева (10800+ 12000+13200) .Разходът на тези средства е осчетоводен като платен на доставчик, видно от хронологичния регистър на сметка „Каса”, за доставките има издадени фактури за получени букови дъски и превозни билети, издадени от Изпълнителна агенция по горите- РС-В.Търново, в които са вписани същите количества на дървен материал-букови дъски и на същите дати, когато са издадени и фактурите. Последните, заедно с фискален бон, са представени в оригинал и не са оспорени от ищеца, поради което сделката е действителна (арг. от чл.293, ал.1 ТЗ). В приложения (стр.290) Акт за прихващане или възстановяване на НАП № 1424282/30.04.2014 г. на стр.3 е посочен като доставчик на букови дъски „Инв.компания Фирмонт 13”, ЕООД.Съдът приема, че плащането е извършено във връзка със сключена търговска сделка и за погасяване на задължения на дружеството,поради което не съставлява вреда, релевантна за ангажиране на отговорността по чл.145 ТЗ на ответника.  

ІV. Ищецът иска да му бъде заплатена от ответника сумата 132 368.08 лева, която представлява липси в касовата наличност към 21.08.2015 година. Счита ,че това е в резултат на водене на счетоводство без документална обоснованост, без издаване на първични счетоводни документи и нарушения на изискванията на Закона за счетоводство.

В протокола от 29.08.2016 г. е записано, че липсата на касова наличност е в размер на 96 219.65 лв. и на валутна каса- 18 482.40 евро, приравнени на 36 148.43 лева. На експертизата не е представен протокол от инвентаризиране на касовите наличности. В протокола от 11.09.2015 г. за приемането и предаването на документация, който не е подписан от ответника,  е отразена липса на касова наличност от 80 4161.26 лева, като сумата е взета от салдото на сметка 501 „Каса” от Оборотна ведомост към 31.07.2015 г. и след тази дата не са осчетоводявани касови документи. При извършената смяна на обслужващата счетоводна къща е извършено преосчетоводяване на наличните документи, при което е установено, че към 31.07.2015 г. наличността на касата е 94 323.04 лв.Сравнявайки записите на осчетоводените документи по системата в гр.Ловеч и  в гр.София, експертът е установил, че има неотразени записвания, пропуски в заприходяването, неосчетоводяване на съществуващи документи за платени разходи. Направено е изчисление, че липсата по касата в лева е 85 861.23 лева, а липсата по валутна ката е 36 148.44 лева или общият размер на липсите е 122 009.29 лева.

 V. Ищецът твърди, че е претърпял щети от допуснати от бившия управител нарушения, свързани с нарушение на забраната на чл.4, ал.9, б.”з” от Договора за управление от 22.11.2010 г. за ограничаване на задължаването на дружеството еднократно със суми по-големи от 15 000 евро, с което е причинил вреда на дружеството с извършени плащания към различни юридически лица:

 По т.1 За сумата 80 440 лева, платена на „Проконсулт” ООД по банков път на 21.05.2014 г. по три броя фактури.

По делото са представени 3 бр. фактури, дали основание за плащане по сметка на „Проконсулт”ООД, от които е видно следното: На 14.05.2013 г. е дадено платежно нарежда за плащане по фактура № 451 от 14.05.2013 г. на сумата 34 632.00 лева; на 20.05.2014 г. е наредено плащане по фактура № 535/20.05.2014 г. на сумата 34 632.00 лева и по фактура № 536 на сумата 23088.00 лева. Като основание за плащането вв фактурите е посочено, че се касае за плащане на конкретни услуги по т.т. 7.1,7.2 и 7.3 от Договор за изпълнение на проучвателни и проектни работи от 28.12.2012 година.

Както беше посочено по-горе има решение от 12.06.2013 година на Общото събрание на съдружниците на „Йобекс България”ООД, с което управителят е освободен от отговорност за 2012 година. През тази година е сключен договора, по повод на който е извършено плащането, макар и по-късно, поради което съдът приема, че ответникът като управител не е допуснал нарушение на задълженията си, а ги е изпълнявал, съгласно подписания договор.При взето решение за освобождаване от отговорност на управителя дружеството не може да претендира вреди, независимо дали фактическият състав на деянието е осъществен (Р.№41/29.04.2009 г. по т.д.№ 669/2008 г., І г.о. на ВКС).

Следва да бъде посочено също и, че експертизата е установила, че плащането е документално обосновано.Следователно няма причинена вреда на ищеца.

По т.2 и т.3: за сумата 47 000 лева, платена на 24.04.2013 г. на „Стилбетон 1” ООД и сумата 49 003.26 лева платена на „Стилбетон 72”ЕООД на 24.04.2013 г.

СИЕ е установила, че сумите са платени по банков път от разплащателна сметка на ищеца.

За сумата 47 000 лева има издадена фактура  № 94/24.04.2013 г. с основание плащането „Извършване на строителна дейност по протокол № 2/18.04.2013 г.” Протоколът е приложен по делото и с него ответникът, като управител на „Йобекс България” ООД е приел извършените дейности, които са обратен насип и подравняване и уплътняване на обратен насип, с посочени съответно цени за куб.метър. Представен е и договорът за изработка, сключен между страните, от който е видно, че плащането е извършено съгласно условията на договора и след подписването на приемо-предавателния протокол.

За сумата 49 003.26 лева има издадена фактура № 90/92.04.2013 г. от „Стилбетон 72”ЕООД, в която е вписано, че касае плащане за „Извършване на строителни видове работи по протокол № 1/07.03.2013 г. Също е приложен протокол за приемане на извършените работи и фактури, и договор, имащ за предмет извършване на изкопни работи в поземлените имоти на ищеца.

Видно е, че плащането е извършено по повод сключени сделки относно извършеното в имота на ищеца строителство на фабриката.Плащането е по банков път и не е нарушена забраната за плащане в брой.

В съдебно заседание в.л. поясни, че ищецът му е предоставил дневника за покупки, където тези фактури са намерили отражение. Не е налице ощетяване на дружеството.

VІ. Тази претенция на ищеца е за вреди на стойност 16 666.66 лева, които ответникът е причинил на дружеството в резултат на проявена пасивност и допускането на несъбираем актив по две фактури № 53/23.12.2011 г. с данъчна основа 8333.33 лв. и № 54/30.12.2011 г. с данъчна основа 8333.33 лв. за авансово плащане по договор за изработка на чадъри от 10.11.2011 г. с „Рай Комерс” ООД.

В СИЕ е посочено, че с посочените фактури е осчетоводено вземане от Доставчици по аванси, съгласно Договор от 10.11.2011 година за изработка на чадъри за всяка от фактурите на стойност от по 10 000 лева с ДДС, в т.ч. (данъчна основа 8333.33 лева и ДДС- 1666.67 лв.).Фактурите са отразени и след извършени счетоводни операции  е променена аналитичността на вземането, поради което експертизата приема, че не е налице вреда.  Следва да се отбележи, че управител на „Рай Комерс” ООД. е Илиян Райков и по делото са представени писмени доказателства в насока, че произведените чадъри са били транспортирани към Италия, за което е уведомен и другия съдружник (приложена е кореспонденция от 2011 г.).

 

Съдът приема, че за посочените суми по т. ІІІ, 1 (20 276.32 лв.),т.ІІІ.2 ( 5560.00 лв.); т.ІІІ.7 (21 600.00 лв.) и по т.ІV (122 009.29 лв.), общо в размер на 169 445.61 лева са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.145 ТЗ за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя спрямо ищцовото дружество- действия или бездействия, с които управителят нарушава задълженията си (занемаряване на счетоводството, допуснати финансови липси, поради неупражнен контрол),  настъпила вреда под формата на щета, причинна връзка между вредата и поведението на управителя в посочен размер и вина (която се предполага до доказване на противното) и която ответникът не е опровергал.

Едно от възраженията на ответника е, че имуществена отговорност по чл.145 ТЗ следва да носи и другия управител. Действително като управител на Иобекс България” ООД на 27.12.2010 г. в ТР е вписан и Лоренц С., но приложените по делото доказателства сочат, че оперативната дейност в България се е организирала и ръководела от ответника (чл.141 ,ал.1 ТЗ) и той е подписвал счетоводните документи като управител.  

Неоснователно е и възражението на пълномощника на ответника за погасяване на вземането на ищеца поради изтекла погасителна давност. Правото на иск се поражда с възникване на задължението, а това е датата, когато е настъпила вредата за търговеца (арг. от чл.114 ЗЗД), но докато управителят изпълнява функциите си, давност не тече, съгласно чл.115, б.”д” ЗЗД . Тъй като вземането на ищеца е за причинените му от управителя вреди, то погасителната давност започва да тече от датата на освобождаването му - 21.08.2015 г., когато с решение на общото събрание на съдружниците на „Йобекс България”ООД С.П. е освободен като управител, а това обстоятелство е вписано в ТР на 31.08.2015 г., поради което не е налице изтекла давност за вземането на дружеството.

По отношение на разноските:

Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК за направени разноски общо в размер на 75 633 лева, от които адвокатско възнаграждение -36 000 лева с включен ДДС, 37717 лв.- внесена ДТ и др. такси, включително и за вещо лице.

С оглед уважената част от претенциите  и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът С.П. следва да бъде осъден да заплати на „Йобекс България”ООД разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 13 591.41 лева.

Пълномощникът на ответника С.П. също и поискал присъждане на разноски, за което е представил списък по чл.80 ГПК общо в размер на 96 240 лева, от които за адвокатско възнаграждение- 96 000 лева с включен ДДС, като правната помощ  осъществена по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.Предвид направеното от адвокат Й. възражение за прекомерност на това възнаграждение, съдът намира ,че то следва да бъде намалено до размера, който е заплатен и на ищеца, а именно 36 000 лева с включен 20% ДДС.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на „Адвокатско дружество „ Иванов и съдружници” ЕИК 1****** разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 29 727.60 лева

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                               Р   Е   Ш   И :    

 

ОСЪЖДА С.П., гражданин на Република Италия, роден на *** г. в гр. Удине, притежаваш карта за продължително пребиваване в Република България № ********, личен номер ********, с адрес в Република България по карта: ********, да заплати на „Йобекс България" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр***************, представлявано от управителя Л.С., на основание чл.145 от ТЗ, сумата  169 445.61 лева (сто шестдесет и девет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и 61 стотинки), представляваща причинени от него на дружеството вреди, в качеството му на управител, за 2010, 2011, 2013, 2014 и 2015 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.09.2017 г. и до окончателното и изплащане, като за разликата над този размер и до пълния претендиран размер на вредите от 942 925.14 лева (деветстотин четиридесет и две хиляди деветстотин двадесет и пет лева и 14 стотинки) за периода от 2010- 2015 година, като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ. 

 ОСЪЖДА С.П., гражданин на Република Италия, роден на *** г. в гр. Удине, притежаваш карта за продължително пребиваване в Република България № ********, личен номер ********, с адрес в Република България по карта: ********, да заплати на „Йобекс България" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. **************** представлявано от управителя Л.С., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото, в размер на 13 591.41 лева (тринадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и 41 стот.).

ОСЪЖДА „Йобекс България" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *************, представлявано от управителя Л.С., да заплати на С.П., гражданин на Република Италия, роден на *** г. в гр. *****, притежаваш карта за продължително пребиваване в Република България № ********, личен номер ********, с адрес в Република България по карта: ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА, разноски по делото, в размер на 29 727.60 лева (двадесет и девет хиляди седемстотин двадесет и седем лева и 60 стот.)

Решението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД- ВЕЛИКО ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: