Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Хасково, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети февруари, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Невена
Владимирова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №
25 по описа на съда за
2021
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от К.Й.Т. ***, подадена чрез пълномощник –
адв. М.Т., против Решение №260042 от 27.11.2020 г., постановено по НАХД №452 по
описа на Районен съд – Димитровград за 2020 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било
неправилно и необосновано. На първо място се сочи, че по отношение на протокола
по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, в открито съдебно
заседание пледирал да не бъде приеман като доказателство по делото, тъй като
първо бил нечетлив и второ, имало направени корекции по него, които не били
отразени от кого били сторени и това опорочавало валидността му. Ясно се
виждало, че имало заличени данни с коректор в горната лява половина. Доводите
му изобщо не били коментирани от състава в решението. Предвид направените
корекции, чийто автор не бил отразен и нечетливостта на документа, се моли да
бъде изключен от доказателствения материал. Следователно било допуснато
нарушение на правилата, регламентиращи издаването на електронни фишове, а
именно валиден протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на решението и на
електронния фиш. На второ място се сочи, че в откритото съдебно заседание на
10.11.2020г. изложил твърдение, че срокът за валидност на техническото средство
за измерване изтекъл към датата на твърдяното нарушение. Видно от приложеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 срокът за
валидност на мобилната система за видеоконтрол изтекъл на 24.02.2020г., а
снимковият материал бил от 27.07.2020г. Тези доводи също не били коментирани в
обжалваното решение. На трето място, в откритото съдебно заседание на
10.11.2020г. посочил, че няма приложени доказателства изобщо на мястото на
твърдяното нарушение да е въведено ограничение на скоростта под максималната
допустима извън населено място. Не били представени доказателства къде точно е поставен
знака за въвеждане на ограничението и законно ли е поставен. Както и дали са
спазени изискванията на Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата
с пътни знаци, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, в частност чл.14 ал.2, както и Приложение №16 към Наредбата.
Моли се за отмяна на решението на районния съд и на електронния фиш. Претендира
се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя допълнително излага
съображения във връзка с процеса проведен в Районен съд – Димитровград. Сочи,
че откритото съдебно заседание се провело в зала, в която присъствал сам. На
мястото на съдията имало монитор, като съдията си бил в кабинета. Попитал
съдията дали се записва протоколът, тъй като нямало съдебен секретар и съдията
отговорил, че се записва, но на въпроса
„От кого?“, не отговорил. Тъй като на края на съдебното заседание искал
да представи списъка с разноски, попитал съдията как да ги входира по делото,
тъй като явно делото не било при него, не било в същата зала, а съдията му
отговорил да ги остави някъде. Попитал, ако били доказателства по делото, как
ще се опазят те, тъй като след него имало други дела, всеки след него влизал в
съдебната зала и можел да си ги вземе. Не му било отговорено на този въпрос.
След това поискал от Председателя на РС – Димитровград копие от заповедта за
това какъв е редът на разглеждането на делата, но такава не му била
предоставена. Оспорването, което направил в съдебно заседание на представения
като доказателство от ответника протокол, не било отразено в изготвения
протокол по делото. Това оспорване било отразено само пледоарията му по
същество.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира
становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за
неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК,
обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна,
срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение №260042 от 27.11.2020 г., постановено по НАХД №452/2020
г., Районен съд – Димитровград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия
К №...., с което на К.Й.Т., за нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с чл.21,
ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че в конкретния
случай се установява извършването на описаното в него административно
нарушение, като е мотивирал изводите си. Посочил е, че наказанието е правилно
определено.
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящия състав на съда намира, че в хода на съдебното
производство, проведено пред въззивната инстанция е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса
на вписан секретар, който е изготвил и подписал протокола от
проведеното на 10.11.2020г. единствено съдебно заседание по делото.
Протоколът
от проведено съдебно заседание представлява писмено доказателствено средство за
извършените процесуални действия в съдебно заседание. Непосочването в протокола от съдебно заседание на секретаря, който го е
изготвил, представлява винаги нарушение на процесуалните правила. В
протокола се отразяват всички процесуални действия - разпореждания на
председателя, обяснения на страните, показания на свидетели,
както и определенията на съда.
Съобразно
чл. 131 от НПК, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в
този кодекс, легитимират участниците в процеса и са доказателствени средства за
извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за
събраните доказателства. Липсата на който и да е от
реквизитите на един протокол го прави негодно доказателствено средство за
извършване на съответните действия. В настоящият случай, непосочването на секретаря изготвил протокола от съдебно заседание, води до
липса на протокол, понеже същият не е само техническа част от дейността на
съда, а е гаранция за контрол върху правилността на всички вписвания в него. Този
протокол е опорочен и наличният в него недостатък обуславя липса на надлежен
протокол за съответното съдебно заседание, т. е. липса на годно доказателствено
средство за приетите писмени доказателства и направените
доказатествени искания във връзка с оспорването от жалбоподателя, касаещо
съдържанието на Протокола за използване на Автоматизирано техническо средство
или система, на чиито доказатества освен това се съдържа позоваване в
постановения съдебен акт. Същевременно касационната инстанция е лишена
от възможността да провери дали посочените задължителни съдопроизводствени
действия в наказателното производство са били извършени в съответствие с
процесуалния закон и дали постановеното решение се основава на доказателства,
които са събрани по предвидения в НПК ред. Точно поради това процесуалната
норма на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 2 от НПК
прогласява липсата на протокол за съдебно заседание за съществено нарушение на
процесуалните правила и повелява отмяна на постановения съдебен акт.
Констатираното
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2 от НПК, е от категорията на съществените такива, което налага отмяна на атакувания
съдебен акт, постановен от въззивния съд и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд по посочените в мотивите на настоящото
решение съображения.
При новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 от АПК въззивния
съд дължи произнасяне и по разноските за водене на делото пред касационната
инстанция.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260042/27.11.2020г., постановено по НАХД
№ 452/2020 г. по
описа на Районен съд Димитровград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с
мотивите на настоящето решение.
Ррешението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.