Определение по дело №405/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 27.06.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 27.06.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

 Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00405 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д.Е., подписана от адв. Б. В. против решение № 657/08.04.2019 г. по гр.д. № 6281/2018 г. по описа на Районен съд – П., с което по предявените от „Топлофикация П.“ АД срещу Д.Е. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи: сумата от 963,27 лв. за доставена в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр. ***, както и сумата 134,28 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 4750/2018 г. на РС-Перник.

В жалбата се поддържа недопустимост на решението, тъй като с нарочна молба от 22.04.2019 г. ответникът е заявил оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК /за сумата 963,27 лв. – главница за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и за сумата 134,28 лв. – лихви за забава върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018г. /преди влизане в сила на първоинстанционното решение - в срока за въззивно обжалване, което обуславя недопустимост на съдебния акт. Иска се въззивният съд да обезсили решението в частта за оттеглените размери и периоди и производството се прекрати. Претендират се разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК – първият присъствен ден – 27.12.2018г., от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство). От факта, че в пълномощното на адв. Б.В. е посочено само номера и годината на делото пред РС не може да се прави извод, че е изключено представителството пред другите инстанции, тъй като текстът на пълномощното съдържа изявление за пълна представителна пласт пред всички инстанции и тя не е ограничена с уговорка, или заличаване на текста, поради което адв. Б.В. има представителна власт да подаде въззивна жалба, както и да представлява жалбоподателя в настоящото въззивно производство.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание 25.09.2019 г. от 09,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.