РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.34 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на адв. В. Н.- Г., служебен защитник на
санкционираното лице С. Й., с постоянен адрес в град ***, против Решение №
172 от 07.03.2022 г. на СГС, НО, 32 състав, с което е признато и прието за
изпълнение Решение от 28.05.2021 г., издадено от несъдебен орган на
Федерална Република Германия, влязло в сила на 19.08.2021 г., за налагане на
финансова санкция на С. Й. - роден на *** г. в Република Северна Македония,
гражданин на Република Северна Македония, с постоянен и настоящ адрес:
гр. ***, ул. „***“ №13Б, ет. 1, ап. 10, ЕГН **********, с което на С. Й. е
наложено административно наказание глоба в размер на 70 евро за деяние,
извършено в 01:46 ч. на 17.04.2021 г., изразяващо се в превишаване на
допустимата максимална скорост от 100 км.ч. извън населените места с 22
км.ч. в качеството му на шофьор на лек автомобил с per. № ***, съставляващо
нарушение на § 41, ал. 1 в съчетание с Приложение 2, § 49 StVO /Наредба за
движението по пътищата/; § 24 StVG /Закон за движението по пътищата/;
11.3.4 BKat /Каталог за глобите/, а също и разноски довели до решението в
размер на 28, 50 евро, общо 98, 50 евро, с левова равностойност по фиксинга
на БНБ към датата на влизане в сила на решението - 192,65 лв.
1
В жалбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдът е
признал и допуснал изпълнението на посоченото решение. Според защитника,
съдът в първата инстанция не е изяснил обстоятелствата по наведено от
защитата възражение, че санкционираното лице С. Й. е възможно да не е
владеел немски език, за да се приеме, че е разбирал какво нарушение е
извършил, дали го е извършил изобщо и в какво е обвинен.
С оглед на изложеното се отправя молба за отмяна на решението на
СГС.
В съдебно заседание засегнатото лице С. Й., редовно призован не се
явява. Явява се служебният му защитник адвокат В. Н.-Г., която поддържа
изложеното в жалбата и възпроизвежда същите оплаквания.
Прокурорът от САП заявява становище за неоснователност на
жалбата, поддържа, че не са налице основанията на специалния закон за отказ
от признаване на решението, съответно, че не са допуснати и процесуални
нарушения.
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намира жалбата за
неоснователна.
Представеният за изпълнение акт влязъл в сила на 19.08.2021 г.е издаден
от несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз- Zentrale
BuSgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfaltz. Видно от приложеното по делото
Удостоверение по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС, на физическото лице С. Й. е
наложена финансова санкция в размер на 70,00 евро за извършено нарушение
на § 41, ал. 1 в съчетание с Приложение 2, § 49 StVO /Наредба за движението
по пътищата/; § 24 StVG /Закон за движението по пътищата/; 11.3.4 BKat
/Каталог за глобите/, а засегнотото лице е задължено също и за разноски
довели до решението в размер на 28, 50 евро.
Посочено е в т.2 на удостоверението, че в 01:46 ч. на 17.04.2021 г. в
Neustadt /Wield/, федерална магистрала 3, 48.050 км., район Neustadt/Wield, С.
Й., в качеството си на шофьор на лек автомобил с per. № *** е превишил
допустимата максимална скорост от 100 км.ч. извън населените места с 22
2
км.ч.
С изложеното се обосновава годен за признаване акт по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Налице е решение за налагане на
финансови санкции като влязъл в сила в държава - членка на ЕС, акт за
налагане на задължение за плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен
орган за извършване на административно нарушение, включително паричните
санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.
САС намира за правилен и обстойно мотивиран решаващия извод на
първата инстанция, че решението отговаря на формалните изисквания на
закона за признаване и допускане на изпълнението му на територията на
Република България.
На първо място, то е придружено от изискуемото по чл. 4 от
ЗПИИРКОРНФС удостоверение в превод на български език.
Първоинстанционният съд основателно е приел, че в т. 2 на
Удостоверението са изложени в пълнота фактите, отнасящи се до описанието
на административното нарушение, описани са в конкретика по време, място и
начин на извършване. Еднозначно е посочено, че деянието съставлява
административно нарушение съгласно законодателството на Федерална
Република Германия. Посочена е и правната квалификация. Съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИКОНФС за решението, касаещо деяние,
което нарушава правилата за движение по пътищата, не се изисква двойна
наказуемост. В случая решението за налагане на финансова санкция е за
деяние, което представлява нарушение и по ЗДвП.
Лицето С. Й. постоянно пребивава в Република България,
регистриран на постоянен адрес в град ***, трудово ангажиран, за които
обстоятелства СГС е събрал доказателства.
Въз основа на данните от съдържанието на удостоверението, както и
от съдържанието на обективираното в превод на български пред настоящата
инстанция решение, съдът намира за установено, че в хода на производството
засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване, съответно му е била предоставена възможност да
потърси съдебно разглеждане. Това, от своя страна означава, че твърденията
за нарушаване на правото на защита на засегнатото лице са в противоречие с
доказателствата по делото. В тази връзка следва да се подчертае, че
3
принципът за взаимно признаване се основава на доверие между държавите-
членки, което предполага и спазване на принципите на прилагане на закона.
Съдът в първата инстанция не е подминал без обсъждане единственото
наведено от служебния защитник на санкционираното лице оплакване,
свързано с вероятността за накърняване на правата на Й. поради липса на
доказателства, че е владеел немски език. На това възражение на защитата
съдебният състав е дал изчерпателен и законосъобразен отговор в атакувания
съдебен акт. Съобразил е, че с оглед характеристиките на вмененото
административно нарушение, от което не са настъпили тежки последици,
приложимо е изключението от задължението на органа на издаващата
държава за предоставяне на превод, което изключение е визирано в удачно
цитираните от първия съд разпоредби на Директива 210/64/ЕС от 20.10.2010
г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Няма данни срещу засегнатото лице за същото деяние в РБ или в друга
държава да е постановено решение за конфискация или отнемане, напротив –
в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС изрично се сочи обратното.
Следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 33 от ЗПИИРКОРНФС,
законодателят е възложил в тежест на засегнатото лице да докаже пред
компетентния български съд твърдяно частично или пълно изпълнение. С
оглед изложеното, САС намира, че липсва основание за
намаляване/приспадане размера на наложената санкция.
САС се солидаризира с решаващите изводи на градския съд, изразени
в насока, че не са налице основания за отказ от признаване по смисъла на чл.
35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице не попада в категорията на чл. 35 т. 4 и т. 5 от Закона
- лицето не е с имунитет или привилегии по българското законодателство;
решението не се отнася до деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България; не е било извършено извън територията
на издаващата държава; наложената санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума, а е равна на така определения
законодателно минимален размер; лицето е вменяемо и пълнолетно и
съответно може да носи наказателна, респ. административнонаказателна
отговорност.
4
Доколкото решението за налагане на финансова санкция се отнася до
парична сума, съдът в първата инстанция законосъобразно е определил
равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението, като е изчислил левова равностойност 192,65
лв. на общия размер на задълженията на санкционираното лице Й. от 98,50
евро.
В обобщение съдът намира, че са налице всички основания за
признаване на решението за налагане на финансова санкция. Обжалваното
решение на СГС е пълноценно и убедително мотивирано. В решаващата си
дейност първостепенният съдебен състав се е произнесъл по възраженията на
защитата, правилно е приложил материалния закон, поради което
постановеното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 34 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172 от 07.03.2022 г. на Софийски
градски съд, НО, 32 състав, постановено по ЧНД № 569/2022 г. по описа на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5