Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 409 05.11.2019 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На трети октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 638 по описа за 2018 година.
Производството по делото е
образувано по повод искова молба с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД от „ЕЛСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к.
„Тракия”, бл. 331, вх. В, ет. 6, ап. 16, представлявано от управителя Николай
Иванов Татаров, чрез адв. Боян Станоев, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Алцеко” № 16, ет.2, против „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев
бряг”, хотел „Ай Хотел”, представлявано от изпълнителния директор Христо Радев
Гълбачев, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата в общ размер на
102 112,44 лв., от които: 31 379,61 лв. - част от подлежаща на
възстановяване гаранционна сума за изпълнение; 61 379,61 лв. - подлежаща
на възстановяване гаранционна сума за качество; 9 353,22 лв. - обезщетение
за забава върху дължимата сума, считано от 16.12.2017 г. до завеждане на иска,
както и законната лихва върху сумата от 92 759,22 лв., считано от
предявяване на иска (13.12.2018г.) до окончателното ѝ изплащане, както и
да заплати направените по делото разноски и разноските в производството по
обезпечаване на бъдещ иск. Според ищеца, на 09.02.2017 г. между ответника като
възложител и ищеца като изпълнител, бил сключен Договор за изпълнение на строително-монтажни
работи, с който било възложено извършването на СМР, представляващи изпълнение
на електрически инсталации на обект „Пристройка и преустройство, водно огледало
и преместваеми обекти на парково обзавеждане на хотел „Странджа” - УПИ I, кв. 10
по плана на к.к. „Слънчев бряг-изток”, община Несебър. Ищецът извършил
възложените му с договора дейности точно и своевременно, но въпреки приемането
им от страна на възложителя-ответник, последният не заплатил изцяло дължимите
на изпълнителя суми. На 09.10.2017 г. страните сключили споразумение за
уреждане на отношенията си във връзка с договора. Твърди се, че с него действието
на договора за строителство било прекратено и занапред отношенията между
страните се уреждали единствено от разпоредбите на споразумението. Съгласно чл.
2 и 3 от същото, страните приели за безспорно установен размера на задълженията
на възложителя към изпълнителя по Договора за строителство и ги разсрочили по
следния начин: 59 388,11 лв. – стойността на изпълнени и приети строително-монтажни
работи – платими в срок до 19.09.2017 г.; 61 379,61 лв. – удържана и
подлежаща на възстановяване гаранционна сума за изпълнение – платими в срок до
15.12.2017 г.; 61 379,61 лв. – удържана и подлежаща на възстановяване
гаранционна сума за качество – платими в срок до 15.12.2017 г. Ответникът
заплатил дължимата сума от 59 388,11 лв., както и 30 000 лв. от
гаранционната сума за изпълнение, предвид което общия размер на дължимата от
ответника сума по споразумението възлизала на 92 759,22 лв., от които
31 379,61 лв. - част от подлежаща на възстановяване гаранционна сума за
изпълнение и 61 379,61 лв. подлежаща на възстановяване гаранционна сума за
качество.
Предвид забавата обаче, ответникът дължал и
9 353,22 лв., мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, в размер на
законната лихва върху дължимата сума за периода от 16.12.2017 г. до завеждане
на иска.
Ответното дружество чрез управителя си, изрази
становище за неоснователност на исковата претенция. От фактическа страна не се
оспорва наличието на сключени между страните договор за строителство от
09.02.2017 г. с посочения по-горе предмет и споразумение от 09.10.2017 г. за
уреждане на отношенията помежду им във връзка с договора. Но след подписване на
споразумението били открити дефекти относно полагането и изпълнението на
електрическите инсталации, за които ищецът бил уведомен многократно и поел
ангажимент да ги отстрани. Налице била и неформална договорка, по силата на
която плащането на задълженията по споразумението било поставено в зависимост
от надлежното отстраняване на дефектите от ищеца. Ответната страна възрази, че
ищецът не изпълнил своите задължения, а същевременно изисквал изпълнение,
респективно следвало да бъде извършено приспадане между дължимите суми по
споразумението и сумите, необходими за поправяне на некачествено извършените
CMP.
„АЙ ХОТЕЛ” ЕАД потвърждава, че е заплатило на ищеца
сума в размер на 89 388,11 лв., но сочи, че едновременно с това
многократно е отправял искания към ищеца да предприеме действия по отстраняване
на несъответствията и некачественото изпълнение в електрическата инсталация.
Според ответната страна, в следствие на бездействието на ищеца, за „АЙ ХОТЕЛ”
ЕАД са произлезли значителни вреди и отлив на клиенти. Освен финансови загуби,
били нанесени и необратими щети върху марката ,,IHOT@L". Ответникът счита,
че уговорките между двете дружества следва да се тълкуват съобразно чл.20 от ЗЗД и следователно при наличие на неизпълнение от страна на ищеца - непълно,
неточно, ненавременно, некачествено, претенциите за изплащане на суми са
неоснователни като неизискуеми.
В допълнителната си искова молба, ищецът отрече
наличието на неформална договорка между страните за отстраняване на дефекти, поради
липса на основание затова - било налице пълно и точно изпълнение от страна на
ищеца. Доказателство за горното било валидно изявената воля на „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД
да заплати стойността на перо „изпълнени и приети строително-монтажни работи“
от споразумението. От същото било видно, че страните не спорели за изпълнените
работи и тяхното приемане, а определили
срокове за заплащането на дължимите от ответника суми, което не било обвързано
от никакви допълнителни условия. Дължимостта на сумите била обвързана
единствено от настъпването на падежа. Ищцовата страна твърди, че ответното
дружество не е констатирало, нито уведомявало ищеца за дефекти по полагането и
изпълнението на електрическите инсталации. Отрича да е поемала задължение за
отстраняване на дефекти.
С отговора на допълнителната искова молба, „АЙ ХОТЕЛ”
ЕАД допълни и поясни първоначалния си отговор, като не въведе нови факти и
обстоятелства по делото.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна заяви
в нарочна писмена молба, че поддържа предявените искове, като счита, че като
доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени.
Ответното дружество не изпрати процесуален представител,
не изрази становище.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е
дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.294 от ТЗ.
Видно от приложеното споразумение от 09.10.2017 г. (л.8-10
по делото), страните са били в облигационни отношения, като в чл.1 са се
споразумели, че прекратяват действието на сключения на 09.02.2017 г. договор за
строителство, а в чл.2 са приели, че ответникът дължи: сумата от 59 388,11 лв., представляваща
стойността на изпълнени и приети строително-монтажни работи – платими в срок до
19.09.2017 г.; сумата от 61 379,61 лв. като удържана и подлежаща на
възстановяване гаранционна сума за изпълнение – платима в срок до 15.12.2017
г.; сумата от 61 379,61 лв. като удържана и подлежаща на възстановяване
гаранционна сума за качество – платима в срок до 15.12.2017 г. Прекратителното действие на споразумението по
отношение на първоначалния договор за строителство е приповторено и в чл.4.
Представените доказателства водят до извод за
основателност на исковете. Безспорно е, че страните са в облигационни
правоотношения, като ответното дружество се е задължило в уговорени срокове да
заплати на ищеца подробно описани суми. Същите са залегнали в споразумение,
което недвусмислено води до извода, че страните са решили с него да прекратят
действието на сключен преди това друг договор, като са установили точно какви
суми и в какви срокове дължи ответната страна. Плащането на общо 89 388.11
лв. от страна на „Ай хотел“ ЕАД не се оспорва. За останалите дължими общо 92 759.22
лв. липсват доказателства да са били платени, поради което и исковата молба
следва да бъде уважена за цялата претендирана сума.
Доводите на ответника са неоснователни.
Доказателства за наличие на други клаузи - „неформални“,
между страните, не бяха представени въпреки дадените указания от съда в
определение № 989/ 09.08.2019 г. Дори не бяха посочени от ответната страна по
брой, щети, недостатъци и конкретна цена твърдените некачествени СМР-та.
Предвид неплащането в срок на дължимите суми,
съобразно чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и лихва за забава върху неиздължената
сума от датата на завеждане на исковата молба пред съда. Неизправната страна
дължи и лихва върху сумата от падежа – 16.12.2017 г. съобразно сключеното
споразумение, до завеждане на исковата молба или това е 13.12.2018 г. Извършена
на основание чл.162 от ГПК от съда справка чрез счетоводна програма показа, че
приложеното по делото (л.11) изчисляване на законната лихва е коректно, поради
което ответникът дължи сумата от 9353.22 лв. лихва за забава върху сумата от
92 759.22 лв. за посочения период.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД следва да заплати в полза на „ЕЛСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД направените разноски в размер на общо 12 038.40 лв., от които 4290 лв.
адвокатско възнаграждение, 4088.40 лв. внесена държавна такса в настоящото
производство и 3660 лв. разноски по обезпечителното производство по ч.т.д.№
898/2018г. по описа на ОС-Пловдив, съобразно приложения списък на разноските по
чл.80 от ГПК (л.44-47).
Мотивиран от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.294 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, хотел „Ай Хотел”, представлявано
от изпълнителния директор Христо Радев Гълбачев да заплати в полза на „ЕЛСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. 331, вх. В, ет. 6, ап. 16,
представлявано от управителя Николай Иванов Татаров, чрез адв. Боян Станоев, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Алцеко” № 16, ет.2, сума в общ размер на 102 112,44 лв. (сто и две
хиляди сто и дванадесет лева и четиридесет и четири стотинки), от които:
31 379,61 (тридесет и една хиляди
триста седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) - част от подлежаща
на възстановяване гаранционна сума за изпълнение; 61 379,61 (шестдесет и
една хиляди триста седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) -
подлежаща на възстановяване гаранционна сума за качество; 9 353,22 (девет
хиляди триста петдесет и три лева и двадесет и две стотинки) - обезщетение за
забава върху дължимата сума, считано от 16.12.2017 г. до завеждане на иска –
13.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 92 759,22 лв.,
считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, хотел „Ай Хотел”, представлявано
от изпълнителния директор Христо Радев Гълбачев да заплати в полза на „ЕЛСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. 331, вх. В, ет. 6, ап. 16,
представлявано от управителя Николай Иванов Татаров, чрез адв. Боян Станоев, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Алцеко” № 16, ет.2, сумата от 12 038.40 (дванадесет
хиляди тридесет и осем лв. четиридесет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: