Решение по дело №1202/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 198
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Лилия Методиева Ненова
Дело: 20214510101202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Бяла, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Мариета Й. Й.а
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20214510101202 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на
„НАУТИЛИУС“ ООД срещу „Електроразпределение - Север“ АД, с която е
предявен иск да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 3 894,26 лв., представляваща начислена електроенергия за периода
от 28.08.2021 г. до 25.11.2021 г., за обект в с.Ценово, обл.Русе с клиентски
номер ********** и абонатен номер 2132123, по фактура №
**********/29.11.2021 г. Претендират се и разноски за производството.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на
електрическа енергия, която заплаща на ответното дружество по
горепосочената партида за упоменатия недвижим имот. Сочи се, че
управителят на ищцовото дружество бил уведомен, че с фактура №
**********/29.11.2021 г. ответникът начислил служебно киловати
електрическа енергия за периода от 28.08.2021 г. до 25.11.2021 г., която
оспорва като недоставена и непотребена от дружеството и отрича
дължимостта на претендираната от ответника сума. Ищецът твърди, че е
изправен по задължението си за плащане на ежемесечните сметки за
потребена електрическа енергия. Твърди липса на правно основание за
извършване на корекцията от страна на ответника, както и недействителност
на проведената корекционна процедура, като се развиват подробни
съображения в тази насока. Оспорва измененията на Общите условия на
ответника да са публикувани в местен ежедневник. Оспорва отразените в
констативния протокол данни, като твърди, че проверката е извършена в
отсъствието на представител на ищеца и на свидетелите, подписали
протокола. Оспорва, че размерът на паричната сума по корекцията е
1
произволно определен. Твърди, че измерването на ел.енергия на адреса се е
осъществявало от незаконно монтирано и несертифицирано средството за
търговско измерване (СТИ). Изтъква, че ответното дружество притежава
лиценз единствено и само за пренос на електрическа енергия, но не и
продажба.
С писмена молба, подадена преди първото съдебно заседание по делото,
ищецът чрез пълномощника си адвокат Р. Т. от АК-Монтана, поддържа
исковата молба. В хода на устните състезания моли за уважаване на исковата
претенция и подновява искането за разноски. Представя списък по чл.80 от
ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В подадена в срока по
чл.149, ал.3 от ГПК писмена защита заема становище за липса на действащи
правни разпоредби относно М.ката при осъществяване на такава корекция.
Счита, че ответникът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.49 от
ПИКЕЕ, тъй като свидетелят К. не е присъствал на проверката и не е разбрал
какво точно е установено. Изтъква, че видно от свидетелските показания пред
тях грешка в работата на електромера не е измерена, като отбелязванията в
констативния протокол от 25.11.2021 г. сочат че същият е измервал без
грешка преминаващата електрическа енергия. Счита, че по правилото на
чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ е следвало техническото средство да бъде демонтирано
и предадено в Българския институт по метрология за проверка, което в случая
не е сторено. Подчертава, че констативният протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него факти. Счита, че в случая не е приложима
процедурата по чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, както и че пределите на
имуществената отговорност при изпълнение на договорно задължение са
уредени от чл.82 от ЗЗД, която винаги е виновна, като ПИКЕЕ не изключват
необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия да
въздейства неправомерно върху средството за търговско измерване. Изтъква
още, че по делото не са ангажирани доказателства от ответника за това кога
точно е била извършена последната проверка на електромера, което
обстотялество е от значение за периода на корекцията.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът заема становище за
допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че в предмета му на
дейност, осъществявана включително и на територията на област Русе, е
включено осигуряване поддържането на електроразпределителната мрежа,
обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания. Твърди,
че ищецът е потребител и краен клиент на енергийна услуга. Твърди, че на
25.11.2021 г. негови служители, в присъствието на свидетел и представител
на полицията, извършили проверка на техническото средство за измерване на
електрическата енергия с фабричен № 1125 0911 1006 8087 и свързващите
електрически инсталации, като констатирали наличието на неправомерно
свързване – прикачен проводник между входа и изхода на първа токова
система, водещо до неотчитане, респ. незаплащане на консумираната енергия.
Заявява, че била измерена грешка „-31,84%“, както и че бил съставен
констативен протокол. Сочи, че въз основа на протокола начислил
допълнително количество енергия в размер на 17 424 кВтч за периода
28.08.2021 г. - 25.11.2021 г. на основание чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, за
което била издадена фактура за процесната сума. Моли за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
2
С писмена молба преди датата на първото по делото съдебно заседание
ответникът, чрез пълномощника си – адвокат Е. К. от АК-Русе поддържа
отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли за отхвърляне
на исковата претенция. Подновява искането за присъждане на разноски по
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото заедно и поотделно
и съобрази твърденията и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:

Ответникът представя по делото заявление от 26.08.2020 г., подписано
от пълномощник въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа
с рег.№ 154/18.08.2020 г., удостоверена от зам.кмета на Община Ценово
/също представено по делото/, видно от които ищецът е заявил желание за
получаване на достъп до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение - Север“ АД за обект с абонатен номер 2132123,
находящ се в с.Ценово. Представено е и издадено от оператора на мрежата
удостоверение за предоставен достъп до електроразпределителната мрежа на
дружеството.
Видно от констативен протокол № 5700733 на 25.11.2021 г. служители
на „Електроразпределение Север“ АД в отсъствие на представител на абоната
са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации на абонатен № 2132123, за обект на адрес: село
Ценово, Стопански двор, при която установили наличието на неправомерно
свързване – прикачен проводник (мост, шунт) между входа и изхода на първа
токова система, осъществен на клемореда. В протокола са посочени данни за
държавна и ведомствена пломба на средството на търговско измерване /СТИ/.
Протоколът за извършената проверка е подписан от служителите на
оператора на мрежата, от свидетеля М. И. К. и от представител на полицията
– мл.полицейски инспектор К. И. Ц.. Препис от протокола е изпратен на
абоната с писмо от 29.11.2021 г., получено на 30.11.2021 г. от служител на
ищцовото дружество, видно от представеното по делото известие за доставка.
Въз основа на извършената проверка и съставения констативен
протокол „Електроразпределение Север“ АД съставят справка за корекция на
абоната, с която за периода 28.08.2021 г. до 25.11.2021 г., т.е. за период от 90
дни, при отчитане на пропусквателна способност на присъединителните
съобръжения по фаза 1 – 220, и ½ пропусквателна способност на
присъединителните съоръжения - 110, коригират общия размер на енергията с
17424 квтч и издават фактура № **********/29.11.2021 г. на стойност
3 894,26 лв., връчена на ищеца на 30.11.2021 г., заедно с констативния
протокол от проверката. Заверени преписи от посочените справка за корекция
и фактура са представени по делото.
От справките за потребление и извлеченията от фактури и плащания на
абоната се установяват количествата на ползваната от абоната
електроенергия, както и обстоятелството, че сумата по процесната фактура не
е заплатена.
Ответникът представя по делото и препис от Общите си условия,
3
Решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за
одобряване на същите и за одобряване на последващи изменения в общите
условия, както и заверени преписи от страници от вестник „Дневник“ и
вестник „Янтра днес“ за обнародването им, с оглед на което наведените от
ищеца възражения в тази насока се явяват неоснователни.
По отношение на представения по делото от страна на ответника
договор за достъп и пренос през елекроразпределителната мрежа, собственост
на „Електроразпределение - Север“ АД № СвП20-351-08.09.2020 г., със
страни ищцовото дружество като ползвател и ответникът, тъй като същият не
носи подпис за „НАУТИЛИУС“ ООД, този документ не може да бъде
съобразяван като доказателство за изявлението в него за ползвател /арг.чл.180
от ГПК/.
За изясняване на спора от фактическа страна в производството са
събрани и гласни доказателствени средства. Разпитан в качеството си на
свидетел К. В. И. /служител на ответното дружество, участвал в процесната
проверка на електромера/ сочи, че с колегата му били изпратени да извършат
проверка в село Ценово, Стопански двор, по време на която с еталонен уред
констатирали грешка на цялата група, което сочело че при симетричен товар
една от системите на електромера не измерва коректно електроенергията.
Това ги накарало да проверят схемата и с помощта на огледалце
констатирали, че наличието на клемореда на първа система на меден
проводник, т.нар. шунт, поставен между входа и изхода на системата. Сочи,
че до този момент освен него и колегата му други лица не са присъствали на
извършените от тях действия и едва тогава сигнализирали полицейските
органи и на място пристигнали квартален полицай, представител на
икономическа полиция и следовател, на които показали манипулацията.
Заявява че за проверката не са търсили представител на ищеца. Не си спомня
кой е осигурил присъствието на лицето М. И. К., посочен като свидетел в
констативния протокол, но заявява че и на това лице била показана
манипулацията.
В разпита си пред съда свидетелят М. И. К. потвърждава, че процесният
констативен протокол е подписан от него. За случая сочи, че бил изпратен на
мястото от кмета, тъй като по това време бил служител на Община Ценово.
Заявява, че при пристигането си заварил на място няколко човека, сред които
и служители на полицията, като таблото на трафопоста било отворено, той
погледнал вътре, но не разбрал целта на проверката, нито какво е
констатирано, нито някой му обяснил нещо, като по разпореждане на
органите на реда подписал протокола, но не го е прочел.
Като свидетел по делото е разпитан и полицейският служител К. И. Ц.,
подписал констативния протокол. Така в разпита си пред съда свидетелят
сочи, че помни процесния случай. Заявява, че получили сигнал за
манипулация на електромер, във връзка с който посетил процесното място.
При пристигането „служители на енергото“ му показали електромера, който
се намирал в трафопост до сградата на бившето ТКЗС в село Ценово, извън
обекта. Свидетелят видял, че външната врата на трафопоста била отворена, на
вътрешната врата, където трябвало да са пломбите – пломби нямало, но
вратата била заключена, като с помощта на огледалце му бил показан мост
между две клеми на електромера. Заявява, че по документи се установило, че
електромерът е собственост на фирма „Наутилиус“, че по време на огледа не е
присъствал представител на собственика, като свидетелят не помни дали М.
4
К. е бил на мястото. Уточнява, че при пристигането му, освен „служителите
на енергото“ не е имало други хора на място, като впоследствие дошли две
поемни лица, които свидетелят изискал, както и негови колеги.
По делото е допусната и съдебно-електротехническа експертиза. В
заключението на експертизата вещото лице сочи, че при наличието на
прикачен проводник между входа и изхода на първа токова система
преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия през
тази система не е била измервана; че общото количество на отчетената и
начислената електрическа енергия за периода 28.08.2021 г. – 25.11.2021 г.,
при съобразяване на пропусквателната способност на присъединителната
линия и присъединителните съоръжения, може да бъде доставено на абоната;
че на база ½ пропусквателна способност на измервателната система при
ежедневно 8-часово натоварване за период от три месеца, допълнително
начисленото количество електроенергия следва да е 16632 квтч, което при
действащата за периода 28.08.2021 г. – 25.11.2021 г. крайна цена на
електрическата енергия, се равнява на 3 717,25 лв. с включен данък добавена
стойност. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че заключението е
изготвено само по писмени документи. Обяснява, че в справката за корекция
на ответника направените пресмятания са за трижилен кабел с
пропусквателна способност 220 ампера, но допустимият максимален ток за
процесния кабел, който е четирижилен, е 210 ампера и от там идва разликата
между начисленото от ответника и пресметнатото от експерта. Сочи също, че
не може да бъде поставен шунт, ако пломбите на електромера не са
нарушени.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните по делото.
Същото е обосновано, компетентно, почиващо на установените по делото
обстоятелства и специалните знания на експерта, поради което следва да бъде
кредитирано.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1, предл.3 от ГПК - за установяване несъществуването на парично вземане.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието
на правен интерес от търсената защита. В настоящия случай с отричането на
заявеното от ответника вземане ищецът ще намали своя пасив, поради което
за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяване на иска и
същият се явява процесуално допустим.
Доказателствената тежест по този иск е за ответника, който при
условията на пълно и главно доказване следва да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане, както и неговия
размер. Така, съобразно твърденията на ответника, както и с оглед наведените
от ищеца оспорвания и възражения, ответникът следва да установи, че
страните са в правоотношение по повод договор за продажба на електрическа
енергия за обект в с.Ценово, обл.Русе; че при извършена на 25.11.2021 г.
проверка на сертифицирано и законно монтирано в обекта на ищеца СТИ е
констатирана промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия;
5
че за времето преди проверката потребяваната в обекта на ищеца
електрическа енергия не е била измерена отчасти от средството за търговско
измерване, т.е. че абонатът е извлякъл ползи, произтекли от факта на
извършената промяна в схемата на СТИ; че за извършената проверка е
съставен констативен протокол, подписан от представител на оператора и
един свидетел, който не е служител на оператора; че размерът на начислената
по корекцията сума е съответен на регламентираните в ПИКЕЕ правила за
изчислението ú - количеството електрическа енергия е изчислено за по-
краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като преизчисляването е
извършено на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване, по действащата за периода на преизчисляването прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните
разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на
съответния мрежови оператор.
Между страните не е спорно съществуването в процесния период на
действително облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос
през електроразпределителната мрежа, собственост на ответника, за обект с
местонахождение с.Ценово, обл.Русе, абонатен номер 2132123. Не е спорно
също, че за процесния период ищецът е получавал услуга по доставка на
електрическа енергия, което предпоставя ползването и на услуги по пренос и
разпределение на електрическа енергия, предоставяни от ответното
дружество. Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответното
дружество е начислило като корекция на сметката на ищеца сумата от
3 894,26 лв. за периода от 28.08.2021 г. до 25.11.2021 г. Посочените
обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства – заявление на ищеца за получаване на достъп до
електроразпределителната мрежа на ответника, справка за потребление към
дата 19.01.2022 г. за абонатен номер 2132123, фактура от 29.11.2021 г.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция количеството
електрическа енергия и начисляване на допълнително парично задължени за
ищеца. В тази насока следва да бъде посочено следното:
Приложими за отношенията между страните по делото се явяват
разпоредбите на Закона за енергетиката и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗЕ сред
нормите, уреждащи устройството и експлоатацията на електроенергийната
система са и тези на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни, приети от КЕВР, поради което наведеното от ищеца възражение
за липса на правно основание за извършване на корекцията се явява
6
неоснователно.
В настоящия казус ответното дружество се позовава за вземането си на
реализирана корекционна процедура по реда на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от КЕВР и обнародвани
в ДВ бр.35 от 30.04.2019 г. При това положение наведените от ищеца
възражения за нищожност на общите условия на ответника, доколкото
последният не се позовава на предпоставки на някоя от хипотезите на същите,
са неотносими и не следва да бъдат разглеждани от съда.
Според посочените правила ответното дружество следва да извършва
проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията
за точност съобразно приложенията към правилата и да преизчислява
количеството електроенергия в случаите, визирани в тях. Редът и начинът за
преизчисляване на количеството електроенергия са уредени в раздел IX от
ПИКЕЕ, като оспорването на ищеца за нищожност на съдържащите се в този
раздел чл.49-чл.55 поради неравноправния им характер по смисъла на Закона
за защита на потребителите съдът намира за лишено от основание, доколкото
в предметния обхват на Глава VI от ЗЗП са включени само клаузи в договори,
сключени с потребител, но не и нормативни актове.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ при
извършването на проверка от страна на оператора се съставя констативен
протокол, който се подписва от ползвателя или негов представител и
служителя на съответния оператор. Предвидено е при отсъствие на
ползвателя или негов представител, или отказ от тяхна страна да подпишат
протокола, последният да се подпише освен от представителя на оператора и
от свидетел, който не е негов служител, както и да се отбележат
присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на
ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.
В настоящия случай данните по делото установяват, че съставеният за
проверката констативен протокол е в отсъствието на представител на
собственика на партидата, който е юридическо лице, като протоколът е
подписан от конкрентно посочен свидетел. Изрично оспорена в исковата
молба е законосъобразността на процедурата по констатиране на
неправомерното въздействие, обосновано с доводи, че свидетелите не са
присъствали на проверката и са се подписали формално в протокола. При
тези оспорвания, в процесуална тежест на ответника е установяваването, че е
изпълнил надлежно предписаната в ПИКЕЕ процедура, т.е. че подписалите се
свидетели са присъствали пълноценно на проверката. В тази насока съдът
съобрази събраните по делото гласни доказателствени средства. Така самият
служител на ответника, участвал в извършването на процесната проверка –
свидетелят И., сочи пред съда, че при започване на проверката не са търсили
представител на абоната, като по време на осъществяване на същата, освен
него и колегата му, други лица не са присъствали и едва при установяването
на т.нар.шунт са уведомили органите на Министерството на вътрешните
работи. Тези показания кореспондират на заявеното от свидетеля К., подписал
съставения за проверката констативен протокол, който заявява че при
пристигане на мястото на проверката, установил няколко човека, сред които и
служители на полицията, като таблото на трафопоста вече било отворено, но
никой нищо му обяснил, като му било разпоредено да подпише протокола. С
оглед дадените от свидетеля К. показания, същият не е възприел наличието на
прикачен проводник, какъвто е посочен в констативния протокол. Следва да
7
се има предвид, че присъствието на ползвателя или на негов представител,
респ. на свидетеля по време на фактическото извършване на техническата
проверка на СТИ се явява гаранция за достоверност на отразените от
служителя на оператора на мрежата в констативния протокол фактически
обстоятелства. По своята правна същност констативния протокол по чл.49,
ал.1 от ПИКЕЕ представлява частен свидетелстващ документ, а не официален
такъв по смисъла на чл.179 от ГПК, поради което има само формална, но не и
материална доказателствена сила. Вярно е, че свидетелят Ц. – полицейският
служител отзовал се на подадения сигнал, в показанията си сочи, че след
пристигането си на място е възприел наличието на т.нар. шунт. Същият обаче
не е присъствал при отпочване на проверката, а се е явил на доста по-късен
етап от същата, което напълно кореспондира на показанията на другите двама
свидетели /св.И. и св.К./. При това положение не може да се приеме за
безспорно установено наличието на прикачен проводник преди започване на
проверката, още повече че по данни от протокола електромерът е бил с
пломби /липсват констатации същите да са били нарушени или
компроментирани по какъвто и да било начин/, а според вещото лице по
назначената от съда съдебно-електротехническа експертиза, в чиито експерти
познания съдът не намира основание да се съмнява, за да се постови такъв
шунт, пломбите следва да са нарушени.
Тук е мястото да бъде посочено, че в показанията си свидетелят И.
твърди, че манипулацията на електромера била показана на свидетеля К., а
последният отрича това. Съобразявайки обстоятелството, че свид.И. е
служител на ответника и като такъв е заинтересован в полза на работодателя
си, а свид.К. /без особени отношения със страните по спора/ е
незаинтересован от изхода на делото, съдът дава вяра на показанията на
последния.
Изложеното дава основание да се приеме, че съставеният констативен
протокол не отговаря на изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ и не може да се
ползва с обвързваща доказателствена сила за установените в него
обстоятелства. Същевременно съгласно чл.50, ал.5 ПИКЕЕ, преизчисляването
по ал.1, 2, 3 и 4 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по
реда на чл.49, т.е. в случая не се установява наличието на тази задължителна
предпоставка за извършване на процесната корекция на сметката на ищеца,
поради което и претендирането от него на допълнителна сума е
неоснователно.
Независимо от това, следва да бъде отбелязано и следното:
фактическите твърдения на ответника са за промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване на количества електрическа енергия, в която хипотеза
по правилото на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ количеството електрическа енергия се
изчислява за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. По правилото на чл.56 от
ПИКЕЕ преизчисляването се прави от оператора на мрежата, а не от
доставчика и се фактурират от оператора като сума за мрежови услуги,
поради което възражението на ищеца, че ответното дружество притежава
лиценз единствено и само за пренос на електрическа енергия, но не и
продажба на същата, съдът намира за несъстоятелно. По делото обаче не са
ангажирани доказателства за датата на последната извършена проверка, което
8
е в доказателствена тежест на ответника, с оглед на което дори да се приеме,
че в случая операторът на мрежата е имал основание да пристъпи към
извършването на корекция, не може да се счете, че периодът за корекция е 90
дни, както е възприето от ответника при извършеното от него
преизчисляване.
За пълнота следва да се посочи също липсата на ангажирани от страна
на ответника доказателства по възраженията на ищеца, че се в случая се
касае за незаконно монтирано и несертифицирано средство за търговско
измерване.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде изцяло уважен, като обсъждането на необхванатите дотук
доводи и съображения на страните се явява безпредметно, тъй като това не би
довело до различен краен резултат.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на
разноски има ищецът. Същият е сторил такива в общ размер на 971 лв. /800
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 156 лв. за държавна такса по
делото и 15 лв. депозит за свидетел/. От насрещната страна своевременно е
наведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание, като
същото е заявено бланкетно /не се сочи дали е прекомерно с оглед на
правната или с оглед на фактическата сложност на делото/. По правилото на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатския хонорар в
случая е 502,60 лв. Настоящият съдебен състав намира, че уговореното и
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за
реализираната от процесуалния му представител защита в производството не
е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на спора и
извършените от адвоката на страната активни процесуални действия, поради
което не следва да бъде намалявано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„НАУТИЛИУС“ ООД, ЕИК *********, не дължи на „Електроразпределение -
Север“ АД, ЕИК *********, сумата от 3 894,26 лв. /три хиляди осемстотин
деветдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
служебно начислена на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ корекционна сума по
партида с клиентски № **********, абонатен № 2132123, за обект в
с.Ценово, обл.Русе, за електроенергия за периода от 28.08.2021 г. до
25.11.2021 г., по повод на което е издадена фактура № **********/29.11.2021
г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна
Тауър-Е, бул.„Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на
„НАУТИЛИУС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
с.Ценово, обл.Русе, ул.„Васил Левски“ № 40, сумата 971 лв. /деветстотин
седемдесет и един лева/ – разноски за производство по делото пред районния
съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
9
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
10