РЕШЕНИЕ
№ 14169
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110113996 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против И.
П. Х – Т., Е. Н. Т. и И. Н. Т. с искане ответниците да бъдат осъдени, да
заплатят на топлофикационното дружество сумите от: 3119.92 лв.,
представляващи незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2021 г., 532.69 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 28.01.2022 г., 41.72 лв. - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. -
30.04.2021 г. и 8.84 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. -28.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите, при следните квоти: за И. П. Х., ЕГН:
********** - 1/3, а именно: 1039.97 лв., представляващи незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., 177.56 лв.
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 28.01.2022 г., 13.90 лв. - главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. - 30.04.2021 г. и 2.94 лв.,
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2019 г. - 28.01.2022 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите; Е. Н. Т. ЕГН: ********** - 1/3, а именно: 1039.97 лв.,
представляващи незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2021 г., 177.56 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 28.01.2022 г., 13.90 лв. - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. -
1
30.04.2021 г. и 2.94 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. – 28.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите; И. Н. Т. ЕГН: ********** - 1/3, а
именно: 1039.97 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., 177.56 лв. мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 28.01.2022 г.,
13.90 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.01.2019 г. - 30.04.2021 г. и 2.94 лв., мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 28.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след публикуването на фактурите на интернет страницата на
продавача. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговор, с който
оспорват исковата молба. Правят твърдения за заплащане.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща
представител, поддържа исканията си. Ответникът И. П. Х. се явява лично и
поддържа исканията си. Останалите ответници не се явяват, не изпращат
представители и не взимат становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
С оглед направените от ответниците признания, съдът намира, че
всички правнорелевантни факти, от които произтичат техните задължения, са
осъществени. Те имат качеството на потребители и за процесния период
ищецът им е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово
разпределение. Възражението за плащане на вземането също се доказва от
представеното платежно нареждане. Останала дължима е единствено лихвата
от датата на подаване на исковата молба до направеното плащане, която,
съгласно експертизата, възлиза на 133,64 лева, която да бъде заплатена от
тримата ответници по равно или по 44,54 лева за всеки от тях. В останалата
2
си част исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такИ. следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направените от ответниците плащания са
направени на 30.06.2022 г., 07.09.2022 г. и 12.09.2022 г.– след входирането на
исковата молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на
делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради
негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне
до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца са заплатени 260 лева – депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100 лева. От ответниците тези
разноски следва да бъдат заплатени по равно, по 120 лева за всеки от тях. От
ищеца не е заплатена държавна такса в размер на 148,13 лева, която на
основание чл. 77 ГПК следва да бъде присъдена в полза на съда. След
заплащане на тази такса, ответниците следва да я заплатят на ищеца по равно
или по 49,37 лева за всеки от тях. Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: срещу И. П. Х., ЕГН: ********** с адрес гр. искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 1039,97 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с
адрес гр. София, ул. д-р за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 177,56
лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до
28.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за имот с адрес в размер
на 13,90 лв. – главница, за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и 2,94 лв.
мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 28.01.2022 г.,
като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН: ********** да заплати на „„Т С ЕАД,
ЕИК: сумата от 44,54 лева – мораторна лихва за периода от 17.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите по главниците.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: срещу Е. Н. Т., ЕГН: ********** с адрес искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 1039,97 лв. – главница,
3
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с
адрес за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 177,56 лв. – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 28.01.2022 г., както и
сума за дялово разпределение за имот с адрес в размер на 13,90 лв. –
главница, за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и 2,94 лв. мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 28.01.2022 г., като
погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА Е. Н. Т., ЕГН: ********** да заплати на „„Т С ЕАД, ЕИК:
сумата от 44,54 лева – мораторна лихва за периода от 17.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите по главниците.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: срещу И. Н. Т., ЕГН: ********** с адрес гр. искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 1039,97 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с
адрес за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 177,56 лв. – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 28.01.2022 г., както и
сума за дялово разпределение за имот с адрес в размер на 13,90 лв. –
главница, за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и 2,94 лв. мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 28.01.2022 г., като
погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА И. Н. Т., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
сумата от 44,54 лева – мораторна лихва за периода от 17.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите по главниците.
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН: ********** да заплати на „„Т С ЕАД,
ЕИК: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 120 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Е. Н. Т., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 120 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА И. Н. Т., ЕГН: ********** да заплати на „„Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 120 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 77, ал. 1 ГПК сумата от 148,13 лева невнесена
държавна такса.
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 49,37 лева – разноски в
производството за държавна такса при условие, че „„Т С ЕАД, ЕИК:
заплати държавната такса от 148,13 лева по сметка на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Е. Н. Т., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 49,37 лева – разноски в
производството за държавна такса при условие, че „„Т С ЕАД, ЕИК:
заплати държавната такса от 148,13 лева по сметка на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА И. Н. Т., ЕГН: ********** да заплати на „„Т С ЕАД,
ЕИК: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 49,37 лева – разноски в
производството за държавна такса при условие, че „Т С ЕАД,
ЕИК: заплати държавната такса от 148,13 лева по сметка на Софийски
районен съд.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5