Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр. Велико Търново, 16.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, в
публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ЦВЕТОМИЛ
ГОРЧЕВ
при
участието на секретаря М.Н. и прокурора Светлана Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Банев Адм. дело №
11 по описа на Административния съд за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 191 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по протест, подаден от прокурор Окръжна прокуратура – Велико Търново против
Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен
фонд, приета с Решение № 354 по Протокол № 30/ 16.02.2005 г. от заседание на
Общински съвет – Свищов /наричана
по-долу за краткост Наредбата/. В
протеста се твърди, че Наредбата е процесуално незаконосъобразна като
приета при съществени процесуални нарушения – няма доказателства за
предварителното уведомяване в определения от закона срок, на лицата, за които
възникват задължения и ограничения по силата на новия нормативен акт и
осигуряване възможност на същите да изразят становища по проекта, в нарушение
на действащата към момента разпоредба на чл. 2а от Закона за нормативните
актове /ЗНА/. Алтернативно прокурорът излага съображения, че чл. 11, ал. 4, чл.
15, ал. 2, в частта за режийните разноски, чл. 27, чл. 41, т. 1, чл. 43, ал. 4
и чл. 46 – чл. 49 от Наредбата са незаконосъобразни, поради противоречие с
материалноправни разпоредби от по-висок ранг. Като такива конкретни норми се
сочат чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/, чл. 45 от ЗОС, в актуалната му редакция, а по отношение на чл.
11, ал. 4, чл. 41, т. 1, чл. 43, ал. 4 и чл. 46 – чл. 49 от Наредбата се
твърди, че с тях са уредени за пръв път правни възможности, които не са изрично
предвидени в ЗОС или друг закон и по този начин недопустимо е дописан законът,
в противоречие с чл. 15 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК. Иска се като процесуално
незаконосъобразна Наредбата да бъде отменена в цялост или алтернативно – да
бъдат отменени изброените по-горе разпоредби от същата, като противоречащи на
норми от по-висок ранг. В съдебно заседание подаденият протест се поддържа от
прокурора от ВТОП, по съображенията изложени в него. Претендира се ответникът
да бъде осъден да заплати на Окръжна прокуратура – Велико Търново направените
по делото разноски в размер на 20,00 лв. – внесена такса за обявяване в
„Държавен вестник“ на съобщението за оспорването на наредбата.
Ответникът –
Общински съвет - Свищов, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание, не ангажира становище по оспорването.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Наредбата за условията и реда за управление и
разпореждане с общинския жилищен фонд е приета от Общински съвет – Свищов с
Решение № 354 по Протокол № 30 от заседание на общинския съвет на 16.02.2005
година. Същата е изменяна и допълвана с Решение № 478/ 28.07.2005 г., Решение №
554/ 27.10.2005 г.,, Решение № 601/ 22.12.2005 г., Решение № 1163/ 30.04.2015
г., Решение 68/ 28.01.2016 г., и Решение № 987/ 20.12.2018 г. на Общински съвет
– Свищов. От конкретно оспорените като материално незаконосъобразни разпоредби,
с Решение № 554/ 27.10.2005 г. на ОбС – Свищов е изменен чл. 41, т. 1 от
Наредбата, която е придобила оспорваната от прокурора редакция, а с Решение № 987/
20.12.2018 г. на общинския съвет са отменени чл. 46 – чл. 49 от Наредбата в
редакциите им – предмет на разглеждания протест. Останалите оспорени като
противоречащи на закона норми не са засегнати от изброените по-горе последващи
изменения и допълнения на Наредбата. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби
на Наредбата, същата е приета на
основание чл. 45а, ал. 1 от ЗОС. От Общински съвет – Свищов са представени
заверени копия от: два броя протоколи от 09.02.2005 г. от съвместни заседания
на постоянните комисии по Местно самоуправление, евроинтеграция, нормативна
уредба и регионална политика /МСЕНУРП/, по ТСУ, общински активи, земеделие и
опазване на околната среда /ТСУОАЗООС/ и по Приватизация и концесии /ПК/,
проект на наредбата, Решение № 354/ 16.02.2005 г. с което същата е
приета, от страници от в. „Дунавско дело“ , бр. 8 от 2005 г. и от актуалната
редакция на Наредбата към момента на изпращане на преписката. В
разпоредителното съдебно заседание съдът е изискал от ответната администрация да попълни преписката по приемането на
Наредбата с доказателства, включително мотивите към проекта на
нормативния акт и доказателства за предварителното уведомяване на лицата за
които по силата на наредбата възникват задължения или ограничения, протокола от
заседанието на общинския съвет, на което е приета наредбата и списъчен състав
на общинските съветници към него момент. С
придружително писмо изх. № 988/ 12.03.2019 г. от председателя на Общински съвет
– Свищов са изпратени копия от Протокол № 30/ 16.02.2005 г. от заседание
на общинския съвет и списък на общинските съветници към 14.02.2005 година. Други доказателства относно приемането на
Наредбата, извън изброените по-горе, не са представени.
От наличните
в делото доказателства не се установява по чие предложение е започнало
производството по
приемане на Наредбата, самото предложение и първоначалния проект не се съдържат
в преписката. От съдържанието на от Протокол
№ 30/ 16.02.2005 г. на ОбС – Свищов /изказванията на общинските съветници З.и Б./
е видно, че първоначалният проект на нормативния акт е бил изготвен на
съвместни заседания на ПК по МСЕНУРП и по ТСУОАЗООС, а от
протоколите от 09.02.2005 г. от съвместни заседания на ПК по МСЕНУРП, по
ТСУОАЗООС и по ПК /л. 19 – л. 29 от делото/, може да се направи извод, че
предложението с проекта за наредбата са изготвени и предоставени на общинския
съвет преди въпросните заседания, доколкото на едното от тях са приети редица
корекции в проекта, а на другото проектът е приет в окончателния му вид. Няма данни
проектът за нормативния акт да е изпращан на заинтересовани лица или техни
представителни организации, да е
публикуван в средства за масово осведомяване или в интернет, нито да е
оповестяван по друг начин. Не се установява да е организирано и провеждано
обсъждане на проекта със засегнати лица или организации. Както се посочи,
съгласно отразеното в протоколите от 09.02.2005 г. на трите постоянни комисии,
в първоначалния проект са направени изменения, като окончателният такъв е
представен с преписката. В делото липсват данни и доказателства проектът за
Наредбата да е бил внасян за предварително обсъждане в други постоянни комисии
на общинския съвет. Проектът е разгледан на заседание на Общинския съвет на
16.02.2005 г., на което първоначално са присъствали 26 от общо 29 общински
съветници, като по него е направено едно допълнително предложение за редакция
на § 1 от преходните и заключителни разпоредби. Проектът на Наредбата, с
посоченото допълнително предложение, е разгледан и гласуван в цялост, в
присъствието на 24 общински съветници, като окончателният текст на наредбата е
гласуван и приет с 24 гласа “за”, без “против” и “въздържал се”, с Решение №
354 по Протокол № 30/ 16.02.2005 г. на Общински съвет - Свищов. Както се посочи, Наредбата е претърпяла едно последващо изменение в
конкретно оспорените от прокурора текстове - на чл. 41, т. 1, който в оспорената
редакция гласи,
че продажбата на общински жилища се извършва по писмена молба на наемателите до
кмета на общината, ако наемателят отговаря на условието да е български
гражданин. Същата е оспорена пред АСВТ с Протест изх. № 2318/2018 г. от
11.12.2018 г. от окръжен прокурор
в Окръжна прокуратура – Велико Търново, за
който в придружителното писмо от председателя на ОбС – Свищов е посочено, че е
входиран в деловодството на общинския съвет на 31.12.2018 година. Видно от
представения екземпляр от Наредбата, в актуалната му редакция, както и при
запознаване с текста на същата, публикуван на интернет сайта на Община Свищов http://www.svishtov.bg/images/docs,
с Решение
№ 987/ 20.12.2018 г. на ОбС – Свищов, чл. 46 – чл. 49 в редакциите им, оспорени
от прокурора, са изменени, като са създадени и нови текстове на наредбата. В
хода на съдебното дирене от оспорващия прокурор не се ангажираха доказателства
извън тези, съдържащи се в административната преписка по приемането на
оспорената наредба. От ответника се представиха документите, съдържащи се в
тази административна преписка, обсъдени по-горе.
При така установената фактическа обстановка,
съдът като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на
страните, прави следните изводи:
Съгласно
чл. 186, ал. 2, вр. с ал. 1 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу
подзаконов нормативен акт. Оспорването е извършено от лице с надлежна
процесуална легитимация, пред компетентния да го разгледа съд и от външна
страна протестът отговаря на изискванията за редовност по чл. 150 и чл. 151 от АПК, а съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове
не е ограничено във времето. Няма данни и не се твърди Наредбата за
условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд е приета
от Общински съвет – Свищов, да е била предмет на
съдебен контрол. Същата се оспорва като процесуално незаконосъобразна в нейната
цялост, поради което извършените изменения на част от протестираните норми в
периода от изготвянето на протеста, до неговото входиране в деловодството на
ОбС – Свищов, не обуславя частична недопустимост на оспорването. Въпросното обстоятелство
подлежи на съобразяване при евентуална преценка за основателността на
оспорването на конкретните норми като материално незаконосъобразни. Съобразно
изложеното протестът, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура – Велико
Търново, е процесуално допустим за разглеждане по същество.
Във връзка с наведените в протеста
доводи и при извършената на основание чл. 168, вр. с чл. 196 от АПК проверка,
съдът установи, че оспорения акт е приет от компетентен орган, в рамките на
делегираните му от закона правомощия. Общинските съвети като органи на местното
самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно
въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната
компетентност. В изпълнение на предоставените им правомощия по силата на чл.
76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, същите са овластени да
издават нормативни актове с които уреждат съобразно нормативни актове от
по-висока степен обществените отношения с местно значение. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА в редакцията към ДВ, бр. 69/ 2003 г.,
Общинският съвет решава и други задачи с местно значение, които не са от
изключителната компетентност на други органи. С нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА, в относимата редакция, Общинският съвет приема правилници, наредби,
решения и инструкции по въпроси от местно значение, които се изпращат на областния управител и на кмета на общината в 7-дневен
срок. Всички актове на общинския съвет се довеждат до знанието на населението
чрез средствата за масово осведомяване и/или чрез Интернет. В чл. 7, ал. 2
от приложимата редакция на ЗНА е посочено, че наредба се издава за прилагане на
отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока
степен. Приложимата норма на чл. 8 от ЗНА конкретизира, че всеки общински съвет
може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от
по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен
фонд на Общински съвет – Свищов, е
издадена за прилагане на отделни разпоредби на ЗОС, а именно – чл. 45а от ЗОС,
в приложимата редакция /ДВ, бр. 101 от 2004 г./, според която условията и редът
за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата за
отдаване под наем и в резервни жилища, за настаняване във ведомствените жилища
на общината, и за отдаване под наем по пазарни цени на свободни общински
жилища, в които няма нуждаещи се граждани, се определят с наредба на общинския
съвет. Тоест, в случая е налице законова делегация, с която се овластява
съответният общински съвет да приеме подзаконов нормативен акт за приложението
на законовите текстове. По изложените съображения съдът намира, че оспорената
наредба е издадена от оправомощен за това орган, в кръга на неговата материална
и териториална компетентност. Решение
№ 354/ 16.02.2005 г. на
Общински съвет – Свищов, с което
е приета същата, е взето от компетентен
орган, с явно гласуване. Както се посочи, според данните от Протокол № 30/ 16.02.2005 г., на заседанието на
общинския съвет са присъствали 26 от общо 29 общински съветници, като по
предложението за приемане на наредбата, „за“ са гласували
24 общински съветници, „против“ - няма и „въздържал се“ - няма. Тоест при
вземането на решението, са спазени необходимите кворум и мнозинство, съгласно
особените изискванията, установени чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА, в приложимата
редакция /ДВ,
бр. 69 от 2003 година/.
Спазена е изискуемата от закона
специална форма, доколкото са съобразени изискванията на относимата редакция на
Глава ІІІ „Строеж на нормативните актове“ от Указа, приложима по силата на чл.
9, ал. 2 от ЗНА в съответната редакция - ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от
18.12.2003 година. При структурирането на акта са взети предвид повелите на
Глава ІV „Формулиране на разпоредбите на нормативните актове“ от Указа и е
съблюдавана регламентацията на Глава V „Нормативни актове по прилагането на
други актове“ от Указа, в редакцията му към 2005 година.
Независимо от горното, настоящият състав
намира протеста за основателен, тъй като Наредбата за условията и реда за
управление и разпореждане с общинския жилищен фонд на Общински съвет – Свищов,
не е приета при спазване на специалните процесуални правила за това. Според чл.
20 от Указа за прилагане на ЗНА /редакцията обн. ДВ, бр. 39 от 1974 г./, при
изготвяне на проекти за постановления, правилници, наредби и инструкции се
прилагат съответно чл. 10, 11 и 13. Нормата на чл. 10 от Указа регламентира, че
в плана за изготвяне на законопроекта се определят: 1. наименованието на
закона; 2. етапите и сроковете за изготвяне на законопроекта съобразно чл. 13;
3. съставителят на законопроекта. Съгласно чл. 11 съставител на законопроект може
да бъде комисия или отделно лице. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 гласи, че
изготвянето на законопроекта обхваща: 1. изготвяне на първоначален проект; 2.
обсъждане на проекта; 3. изготвяне на втори проект, когато се наложат
съществени изменения на първоначалния проект. Според втората алинея съобразно
характера и обсега на предложените изменения могат да се изготвят и обсъждат и
следващи варианти на проекта. Налага се извод, че производството по одобряване
на проект за наредба, който да бъде представен на общинския съвет за гласуване,
принципно обхваща следните фази: планиране, проектиране и обсъждане,
включително няколкократно обсъждане в определени хипотези. От съвкупния анализ,
систематическото място на цитираните норми в Глава втора „Изготвяне на проектите
за нормативни актове“ и предвид чл. 9, ал. 1 от Указа, се налага извод, че
планът по чл. 10 се съставя от органа, който трябва да издаде акта, а когато
този орган е колективен – от неговия председател. В настоящия случай липсват
данни за планиране приемането на процесната Наредба – не е ясно кой е
възложителят и кому е възложено съставянето на проекта, не са разписани етапите
и сроковете за изготвяне и обсъждане. В случая в преписката е приложен проект
на Наредбата по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, вр. чл. 20 от Указа, но това е
окончателния вариант, след внесени корекции като първоначалният проект не се
съдържа в преписката. Съобразно изказванията на посочените по-горе в решението
общински съветници при обсъждането в пленарно заседание, съдът приема, че първоначалният
проект е изготвен от постоянните комисии по МСЕНУРП и по
ТСУОАЗООС при ОбС – Свищов. Не е ясно и кога същият е бил предоставен за обсъждане
от останалите постоянни комисии, но това несъмнено е извършено преди
съвместните заседанията на същите с ПК по приватизация и концесии от 09.02.2005
г., когато е приет и окончателния вариант на проекта. В преписката обаче не се
съдържат мотивите както към първоначалния проект, така и за извършените
корекции, което налага извод, че такива не са били изготвени в нарушение на
изискването на чл. 28 от ЗНА в относимата редакция – законопроектът /в случая
проектът на Наредбата/ да се изготвя съобразно този закон и указа за неговото
прилагане, като се придружава от мотиви. Съдът намира тази норма за общо приложима
не само по отношение на законите, а и на подзаконовите нормативни актове. Това
се потвърждава и от последвалите законодателни промени в нормата на чл. 28 от
ЗНА, в духа на които правната тежест на мотивите, изготвени съобразно
изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, е определена от законодателя с
разпоредбата на ал. 3 на същия текст, която вменява забрана за обсъждане на
предложението от компетентния орган в случай, че към него не са приложени
мотиви. ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за
приемане на нормативни актове, както и на нормативните административни актове.
Това е съществено изискване, залегнало в основите на административните
производства въобще. Пълната липса на мотиви към внесеното предложението за
проект на Наредба препятства възможността на заинтересованите лица да направят
предложения и да изложат становища преди приемането му. Процедурата, касаеща
приемането на подзаконов нормативен акт е регламентирана императивно в защита
на публичния интерес, като нарушаването й винаги е съществено. Мотивите
безспорно имат съществено значение, обезпечават и гарантират ефективността на
етапа на обсъждане.
На следващо място, както правилно сочи
протестиращият прокурор липсват доказателства за проведено обсъждане на
проекта, като въпреки указанията на съда документи от хода на такова
производство не са представени. Смисълът на закона е да се даде гласност, да се
осигури достъп и възможност за ангажиране на становища от постоянни и временни
комисии, както и от граждани – адресати на подзаконовия административен акт.
Извън посочените по-горе протоколи от 09.02.2005 г. от
съвместните заседания на постоянните комисии по МСЕНУРП, ТСУОАЗООС и по ПК при
ОбС – Свищов, липсват
данни за разглеждане и обсъждане на проекта от други постоянни или временни
комисии при общинския съвет. Съобразно съдържанието на тези протоколи, е
проведено гласуване и приемане на предложения проект след извършени корекции,
при което следва да се счита за спазено изискването за предварително
консултиране от комисията по приватизационен контрол. Както се посочи,
обсъждане на внесения проект, извън въпроса за точната редакция на § 1 от ПЗР
на Наредбата, не е проведено на заседанието на общинския съвет. Липсват обаче
доказателства проектът за наредбата да е довеждан до знанието на
заинтересованите лица по някой от посочените в действащата към него момент
разпоредба на чл. 2а от ЗНА /ДВ, бр. 55 от 2003 г./ - чрез изпращането му до
представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за
масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ
начин. Извършването на такова уведомяване и то в определения от посочената
норма срок /не по-кратък от един месец/, дори не се твърди от ответната
администрация, а и периодът от единствената установима дата, следваща внасянето
на предложението от кмета на общината в общинския съвет /тази на обсъдените
протоколи от съвместни заседания -
09.02.2015 г./, до приемането на Наредбата, е значително по-кратък от
един месец. Уведомяването на заинтересованите лица – бъдещи адресати на
нормативния акт и обсъждането на проекта за същия не е формален етап, който
може да бъде подценяван и пренебрегван, тъй като е израз на основни принципи на
административния процес като откритост, достъпност, публичност и прозрачност.
Законодателят е придал важно значение на предварителното разгласяване и
обсъждане /включително няколкократно, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от
Указа/ на проекта за нормативен акт, с всички заинтересовани лица и организации
преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, тъй като
именно обсъждането осигурява реализиране на възможността за изразяване на
мнения, становища и възражение на заинтересованите лица, които биха довели до
приемане на различна редакция на оспорената Наредбата. Целта е да се гарантира
обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на административните
актове. В случая такова обсъждане не е осигурено, с което съществено са
нарушени процесуалните правила по издаване на оспорения подзаконов административен
акт. Вярно е, че от приемането на оспорената Наредба е изминал относително
дълъг период от време, но липсата на доказателства за обявяването и обсъждането
на проекта й не може да бъде обяснено с това обстоятелство. Съгласно от чл. 23
от Указа за прилагане на ЗНА, за всеки проект за нормативен акт се образува
досие, което отразява хода на изготвяне на проекта и се попълва от съставителя,
а когато съставителят е комисия – от нейния председател. Досието се води в два
екземпляра, като след приключването му, се съхранява от органа, който е издал
акта, а при закон – от органа, който е предложил законопроекта за планиране, и
от Съвета по законодателството. Тоест, на Общински съвет – Свищов е вменено
съхраняване на пълно досие, като или това задължение не е изпълнено, или
досието съдържа единствено представените пред съда документи. В случая вторият
вариант е по-вероятен, предвид съдържанието на придружителните писма на
председателя на ОбС – Свищов от 07.01.2019 г. и 13.03.2019 г., с които са
представени документите от преписката, второто – след изрично изискване от
съда.
Изброените пропуски съществено нарушават
реда за приемане на подзаконови нормативни актове, който е така регламентиран,
че да гарантира обективността, безпристрастността и качеството на актовете,
приемани от общинския съвет, и съставлява основание за незаконосъобразност по
чл. 146, т. 3, вр. чл. 196 от АПК. По отношение на последващите изменения и
допълнения в отделни разпоредби на Наредбата следва да се подчертае, че дори и
да са процесуално законосъобразни и при приемането им да са изправени
първоначално опорочените процедури, това не компенсира пропуските и не санира
предходните нарушения в процедурата. Изначалната незаконосъобразност при
приемането на цялата Наредба е пречка да бъдат приети за законосъобразни
последващи изменения и допълнения в отделни разпоредби на същата.
Горепосоченото налага на основание чл. 193, ал. 1, предл. второ от АПК, съдът да отмени като процесуално незаконосъобразна оспорената Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета от Общински съвет - Свищов. При това положение не следва да разглежда въпросът за материалната законосъобразност на конкретни разпоредби, оспорвани като материално незаконосъобразни поради противоречие с нормативен акт от по-висока степен - чл. 11, ал. 4, чл. 15, ал. 2, в частта за режийните разноски, чл. 27, чл. 41, т. 1, чл. 43, ал. 4 и чл. 46 – чл. 49 от Наредбата.
Предвид
разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане на решението в сила, същото следва
да се обяви по начина, по който е била обявена самата наредба.
При този
изход на спора в полза на Окръжна прокуратура – Велико Търново следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 20,00 лв. – внесена такса
за обнародване на съобщение за оспорването в „Държавен вестник“.
Водим от горното и на основание чл. 193,
ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя
по протест
на окръжен прокурор в Окръжна прокуратура Велико Търново, като
незаконосъобразна Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с
общинския жилищен фонд, приета с Решение № 354/ 16.02.2005 г. от заседание на
Общински съвет – Свищов.
Осъжда Община
Свищов да заплати на Окръжна прокуратура – Велико Търново разноски по делото в
размер на 20,00 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението, след влизането
му в сила, да се обяви по реда, по който е била обявена Наредбата за условията
и реда за настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета с Решение
№ 354/ 16.02.2005 г. на Общински съвет – Свищов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.