№ 8
гр. Враца, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20211400500529 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3297 от
02.12.2021г., подадена от адв. Л.В. от АК-Враца, като особен
представител на Д. - К. З., против решение №
260465/03.11.2021. на Районен съд - Враца, постановено по
гр. дело № 779/2021г. в неговата цялост, с което е признато за
установено по отношение на Д.-К. /Д.-К./ З., румънски
гражданин, ЛНЧ **********, че дължи на "Кранамакс" ООД,
ЕИК ***, гр.Враца, сумите по издадената по ч.гр. дело №
2457/2020 г. на ВРС заповед за изпълнение №
260243/12.10.2020 г., а именно: 8866.32 лв. неизплатена
главница по договор за паричен заем от 20.09.2018 г.;
законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2020 г.
до окончателното изплащане на главницата и е осъден Д.-К.
/Д.-К./ З. да заплати на "Кранамакс" ООД, гр.Враца сумата
583.33 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело № 2457/2020 г. на
1
ВРС, както и сумата 1 981.65 лв. деловодни разноски по
гражданското дело.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поддържа, че е осъден да заплати
цялата искова сума, без съдът да изложи мотиви и без да извърши допълнителни
изчисления въз основа на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
счетоводната експертиза. Посочва, че ищецът не е претендирал заплащане на годишна
лихва или лихва за забава, съгласно чл. 2, ал.1 и ал.2 от договора за заем, че няма
ангажирани доказателства как са осчетоводени върнатите в заем 3700 евро и дали с тях
са погасени договорни лихви и/или лихви за забава, в какъв размер, за какъв период и в
каква поредност, както и какъв е счетоводно отразения общ размер на задължението.
На следващо място жалбоподателят счита, че не е установено по несъмнен начин, че
подписът за заемател върху договора за заем е положен от ответника, както и че на тази
дата той се е намирал в Република България. В случай, че съдът не сподели доводите
му за пълна неоснователност на предявения установителен иск и незаконосъобразност
на процесното съдебно решение, то моли съда да отхвърли иска за сумата над 7001.76
лв. до предявеният размер от 8866.32 лв., тъй като е върнал 3700 евро. Жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение, да разгледа
спора по същество и отхвърли предявения иск.
В писмен отговор въззиваемата страна "Кранамакс" ООД, ЕИК ***,
гр.Враца, представлявана от управителя Д. К., чрез упълномощения му
адвокат С.Ч. от АК-Враца, оспорва като неоснователна въззивната жалба,
като счита, че не са налице сочените от жалбоподателя пороци на
първоинстанционното решение. Моли съда, да остави без уважение жалбата и
на основание чл.271, ал.1 от ГПК, да потвърди изцяло първоинстанционното
решение, като валидно, допустимо и правилно и да му присъди направените
от него разноски пред настоящата въззивна инстанция.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
2
начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
В исковата молба се излагат обстоятелства, че вземането
на ищеца спрямо ответника се основава на сключен помежду
им на 20.09.2018 г. договор за заем, че липсата на доброволно
изпълнение на задължението от страна на длъжника по
договора принудило ищеца да подаде заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр. дело № 2457/2020 г. по описа на ВРС,
която била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, което определяло интереса му да иска установяване
със съдебен акт на вземанията. Направено е искане за
признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на парично вземане на ищеца за сумата
8866.32 лв. - главница – остатък по договора за заем от
20.09.2018 г.; законната лихва върху тази сума, считано от
28.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
Претендират се и разноските в производствата.
В срочно подаден отговор ответникът Д.-К. /Д.-К./ З., румънски
гражданин, чрез назначения му особен представител, оспорва предявеният
установителен иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Оспорва
да е подписвал договора за заем и изразява съмнение, че в деня на
сключването му ответникът не се е намирал на територията на страната,
поради което прави възражение за нищожност да договора, на основание
чл.26, ал.2, пр. второ ЗЗД, поради липса на съгласие от страна на заемателя.
На следващо място, ответникът твърди, че не можело да бъде установено
реалното предаване на сумата 7 000 евро по договора за заем. Оспорва
съществуването на вземането и поради възможността ответникът да е върнал
предоставената му в заем сума или да го е погасил по друг начин.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени
доказателства и са приети заключения на съдебно-счетоводна
и съдебно-почеркова експертизи. Въз основа на същите
районният съд е приел, че процесният договор за заем
обвързва валидно страните, тъй като вещото лице - графолог
е установило, че ответникът го е подписал. Приел е също, че
3
вещото лице - счетоводител е установило превеждането на
сумата и погашения /по-големи от признатите от ищеца/, с
което се потвърждава верността на представените от ищеца
доказателства за превеждането на сумата и плащанията от
страна на ответника. Доколкото ответникът е поел
задължение да върне сумата /7 000 евро/, ведно с
възнаградителна лихва /1 680 евро/, при данните за
плащанията по договора /3 700 евро/, е приел, че ответникът
дължи поне 8866.32 лв. главница и че изпълнение на
задължението не е установено по делото. Предвид
изложеното, съдът е счел, че ответникът дължи на ищеца
сумите по заповедта за изпълнение и е уважил предявения
иск изцяло.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните
фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на подадено на 28.09.2020г. от "Кранамакс" ООД, ЕИК ***,
гр.Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 2457/2020 г. по описа на съда, по което съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 260243 от
12.10.2020г., по силата на която длъжникът Д.-К. /Д.-К./ З., румънски
гражданин, ЛНЧ **********, с настоящ адрес гр.***, е осъден да заплати на
заявителя сумите: 8866.32 лв. – неизплатен остатък от главница по договор за
паричен заем от 20.09.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от
28.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата 177.33 лв.
държавна такса и 406 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в
предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил
установителен иск против длъжника по делото.
От представения по делото договор за заем от
20.09.2018г., сключен между "Кранамакс" ООД, гр.Враца,
като заемодател, и Д. З., в качеството му на заемател, се
установява, че заемодателят се е съгласил и задължил да
предостави на заемателя сума в размер 7 000 евро, която е
следвало да бъде преведена изцяло или на части в посочена
банкова сметка в срок до 30.09.2018г. /чл.1, ал.1 от договора/.
4
Съгласно чл.2 заемателят се е задължил да върне на
заемодателя заетата сума в срок до 2 години от датата на
договора, с годишна лихва върху нея в размер 2% /ал.1/, като
при неплащане, забавено или частично плащане на сумата по
заема и лихвата, заемателят дължи на заемодателя годишна
лихва за забава в размер на 10% върху неизплатената част от
сумата за всеки просрочен ден /ал.2/. Страните са уговорили
също връщането на заемната сума и изплащането на
уговорената лихва да става по банков път, по сметка на
заемателя.
Договорът е подписан от представител на заемодателя и от заемателя,
като посления собственоръчно е изписал и името си.
С оглед оспорването на подписа на заемателя, положен в
договора за заем, от ответната страна, в
първоинстанционното производство с протоколно
определение от 15.07.2021г., на основание чл.193 от ГПК е
открито производство по оспорване на договора за заем във
връзка с което е допусната и изслушана съдебно-почеркова
експертиза. От заключението на вещото лице по тази
експертиза се установява, че подписът, положен под текста
"за заемателя" и ръкописният текст със съдържание "Д. К. З."
/изпълнен на латиница/ в договора за заем, са изпълнени от
лицето Д. К. З.. В съдебното заседание вещото лице е
поддържало заключението си като е пояснил причините, на
които може да се дължи вариантността на подписа.
Експертното заключение е изготвено от вещо лице в съответната област
на науката, което е висококвалифициран експерт, като не са налице
основания за поставяне под съмнение неговата професионална компетентност
и добросъвестност. Заключението е пълно, ясно, обосновано и категорично.
Същото формално е оспорено в съдебното заседание от ответната страна,
като не са изложени никакви аргументи в подкрепа на оспорването, не е
поискана и не е назначавана повторна или тройна експертиза. Вещото лице е
съобразило всички обективни данни по делото, поради което и съдът не
намира основание да се съмнява в правилността на заключението, поради
което го кредитира.
Пак във връзка с оспорване автентичността на договора
5
за заем, с оглед възраженията на ответната страна, че на
датата на сключване на договора заемателят не е бил в
страната, по делото е представена справка с вх. № 269370/08.07.2021
г. на ОД на МВР - Враца за регистрирани влизания и излизания на
територията на Република България на Д. К. З. /стр.54/. От
същата се установява, че има регистрирани влизания на
ответника в страната на 17.09.2018г. и на 01.10.2018г. и
регистрирано излизане на 13.10.2018г.
За установяване на обстоятелствата по усвояване на
заемната сума от ответника-заемател, извършени от него
погасявания на заема и непогасения остатък от него по
делото от страна на ищеца са представени писмени
доказателства и е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна
експертиза.
От представеното извлечение по разплащателна сметка в
евро на „Уникредит Булбанк” АД /стр.8/, се установява, че на
20.09.2018г. "Кранамакс" ООД, гр.Враца е превел на Д.-К. З.
по банковата сметка, посочена в договора за заем, сумата
7 000 евро.
Видно от представената справка за движения по сметка
/стр.7/, на 22.10.2018 г. ответникът е внесъл 300 евро с
основание вноска за кредит, на 16.11.2018 г. - 300 евро с
основание договор за заем от 2018 г., на 20.12.2018 г. - 300
евро с основание договор за наем от 2018 г. и на 17.01.2019г.,
26.02.2019г., 27.03.2019г., 24.04.2019г., 27.05.2019 г. и 25.07.2019 г. - по 300
евро с основание договор за заем от 2019 г.
От заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно
изготвено, се установява, че на 20.09.2018 г. ищецът е превел
по банкова сметка при "Уникредит Булбанк" АД, посочена в
договора за заем, с титуляр ответника, сумата 7 000 евро по
банков курс 1.9558 лв. Според заключението за периода
6
22.10.2018 г. - 15.06.2020 г. по договора за заем ответникът е
направил 10 бр. вноски, от които 9 бр. по 300 евро всяка и 1
бр. от 1 000 евро, общо 3 700 евро, равняваща се на 7236, 46
лв. /при курс 1.9558 лв./; три от вноските са били внесени на
каса, а останалите седем - по банков път с вътрешнобанков
превод, като основанието на всички преводи е „Договор за
заем”. Вещото лице е изчислило, че сумата по заема от 7 000
евро се равнява на 13 690, 60 лв. /при курс 1.9558 лв./, а
сумата, която се е задължил да върне заемателя по чл.2, ал.1
от договора е 7280 евро /7000 евро + 2% годишна лихва за
две години/, равняваща се на 14 238, 44 лв. /при курс 1.9558
лв./. От заключението се установява също, че непогасеният
остатък от заема възлиза на сумата 3 580 евро /7 001.76 лв.
при курс 1.9558 лв./. За периода ищецът е извършвал
плащания и преводи към ответника и за трудови
възнаграждения и обезщетения /45 317.31 лв. / и
командировки /41 142.83 лв./, тъй като страните са били в
трудово правоотношение.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за
себе си последици, а именно: наличието на валидно облигационно отношение
между страните по делото, произтичащо от договор за заем за потребление,
съдържащ валидни уговорки за заплащане на главница, възнаградителна и
мораторна лихва, по който заемодателят е изпълнил задължението си реално
да предаде на заемателя заемната сума, чрез банков превод по сметката на
заемателя и поемане на задължение от последния за връщане на заетата сума
в претендирания размер, както и настъпване на изискуемостта на вземането
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
С оглед оспорването от ответната страна на предявеният иск в тежест
на същата, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост на
претендираната сума изцяло или отчасти, като установи изпълнение на
задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
7
обстоятелства.
Спорен на първо място, както пред първата, така и пред въззивната
инстанция, е въпросът за действителността на процесния договор за заем.
Въведеното с отговора на исковата молба възражение за нищожност на
договора, като сключен при липса на съгласие от страна на заемателя, не е
доказано в производството, тъй като от заключението по съдебно-почерковата
експертиза категорично е установено, че договорът е подписан от заемателя.
Доводите на въззивната страна в жалбата за наличие на основателни
съмнения в обосноваността и верността на заключението на вещото лице не
са подкрепени с никакви доказателства и не се споделят от настоящия състав.
От друга страна, данните в справката на ОД на МВР-Враца за регистрирани
влизания и излизания на ответника в страната не доказват по категоричен
начин, че на датата на сключването на договора за заем – 20.09.2018г.,
ответникът не е пребивавал на българска територия. Затова съдът намира, че в
откритото производство по чл. 193 от ГПК не е доказано оспорването на
истинността /автентичността/ на процесния договор за заем, което налага
извода, че същият е действителен.
С оглед на изложеното, от съвкупната преценка на писмените
доказателства, съдът намира за установено наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото. Процесният
договор за заем е двустранно подписан и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за заем, което налага извода, че е налице
валидно възникнала облигационна връзка между страните по договор за
паричен заем.
Според нормата чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем за послужване е
реален и за да породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на
заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи, докато
същият се задължава да ги върне в същото количество и качество на
уговорения падеж.
Заемодателят е изпълнил задължението си да предаде на ответника-
заемател отпуснатата в заем сума, което се установява от заключението на
вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза и от
приложеното на л.8 по делото извлечение от разплащателна сметка,
удостоверяващо получаването на сумата 7 000 евро. Направеният извод се
подкрепя и от безспорния факт, че ответникът е започнал изпълнение на
задълженията си по сключения договор, като е издължил част от тях, което би
било нелогично и житейски неправдоподобно, ако не е получил сумата,
предмет на договора. С реалното получаване на сумата е осъществен
фактическият състав на договора за заем.
Приемайки, че ответникът е получил сумата по договора за заем, се
налага извода, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът дължи връщане на
8
полученото съгласно уговореното в договора.
Изясни се, че съгласно договора за паричен заем срокът за връщане на
сумата е до 2 години, поради което крайният му срок на действие е 20.09.2020
г. Следователно, цялата сума, подлежаща на връщане, е станала изискуема
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.09.2020г.
Установи се също по делото обстоятелството, че ответникът не е
изпълнил задължението си да върне получената в заем сума изцяло, което
налага извода за дължимост на вземането. Така установеното виновно
неизпълнение е ангажирало договорната отговорност на ответника-заемател,
поради което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу същия съдът е
издал в полза на ищцовото дружество Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260243 от 12.10.2020г. по ч.гр.д. № 2457/2020г. за
претендираната със заявлението сума.
Спорен на следващо място, както пред първата, така и пред въззивната
инстанция, е въпросът за размера на дължимата от ответника сума по
процесния договор за заем.
С договора за заем заемателят се е задължил да върне на
заемодателя заетата сума в размер 7 000 евро в срок до 2
години с годишна лихва върху нея в размер 2% /чл.2, ал.1/,
или общо сумата 7280 евро /7000 евро + 280 евро лихва за
двете години/. От заключението по изпълнената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по време на действие
на договора заемателят е върнал на заемодателя общо 3 700
евро и непогасеният остатък от заема възлиза на сумата 3 580
евро.
По възражението на жалбоподателя, че първоинстанционния съд се е
произнесъл без по делото да са ангажирани доказателства как са
осчетоводени в счетоводството на ищеца върнатите в заем 3700 евро и дали с
тях са погасени и/или договорни лихви и лихви за забава, в какъв размер, за
какъв период и в каква последователност, съдът намира следното:
На първо място, счетоводното отразяване на върнатите от заемателя
суми в ищцовото дружество е ирелевантно за настоящия спор, а дори и да е
извършвано такова осчетоводяване, то в процеса дружеството няма
задължение да доказва това. Както бе посочено по-горе, при доказано
изпълнение от страна на заемодателя на задължението му да предаде на
заемателя договорената сума, в тежест на заемателя-ответник е да докаже
изпълнението на своето задължение за връщане на сумата, т.е. ответникът е
този, който следва да изложи твърдения относно това колко, кога, как и какви
суми е върнал на ищеца и кое от задълженията си /главница, договорна лихва
и/или лихва за забава/ е искал да погаси с внесените суми и съответно да
9
докаже тези свои твърдения. По делото такива твърдения не са въведени от
ответната страна.
На следващо място, договорената в чл.2, ал.1 от договора за заем лихва
е такава по чл.240, ал.2 ЗЗД и представлява възнаграждение /печалба/ на
заемодателя за ползването на паричната сума. При наличието на задължение,
произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да
плати главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили
поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то
погасяването настъпва по силата на закона - първо лихвите и след това
главницата по правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД. Следователно, в настоящия
случай, при липсата на клауза в договора за заем относно реда на погасяване
на задълженията и на доказателства за изразена воля от заемателя кое свое
задължение е погасявал с внесените суми, с превеждането на сумата от общо
3 700 евро, по силата на закона /чл.76, ал.2 ЗЗД/ заемателят първо е погасил
задължението си за договорна /възнаградителна/ лихва от 280 евро, а след
това част от главницата от 3420 евро, поради което логично претенцията му е
за остатъка от главницата.
Този непогасен остатък от заема възлиза на сумата 3 580 евро. Тъй като
претенцията на ищеца е в левова равностойност, но задължението за плащане
е уговорено във валута в договора за заем, за установяване на нейния размер
следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
4 от 29.04.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК. В същото се
приема, че кредиторът - ищец не може едностранно да определя и да търси
левовата равностойност на вземанията си, възникнали в чуждестранна валута.
Щом плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по
договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата й
равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се
произнесе по съществото на спора, като приеме, че е сезиран с иск за
заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът
служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното
начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се
присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. В
случаите, когато съдът е сезиран с искане за присъждане на левова
равностойност на договорено във валута задължение, то следва да се присъди
вземането във валута. В този смисъл, тълкуването, дадено с цитираното
тълкувателно решение се прилага служебно. Съдът е задължен и служебно,
независимо от становищата на страните, да се произнесе във валутата, която
действително се дължи /в този смисъл са Решение № 155 от 21.06.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 4451/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 102 от 24.06.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 3832/2019 г., IV г. о./. Даденото тълкуване е приложимо и за
установителните искове, при които се търси признаване на съществуване на
задължение в левова равностойност, когато съдът установи, че то е уговорено
във валута (виж Решение № 195 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 665/2016
10
г., IV г. о., ГК и Решение № 102 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3832/2019
г., IV г. о.).
Настоящият случай е такъв. Задължението в договора е за престиране на
евро и тази уговорка не е противна на закона; липсва валоризационна клауза
по договора в смисъл, че се дължи левова равностойност на евро към датата
на падежа, поради което се дължи връщане на парична сума в уговорената
валута и съдът следва да признае паричното задължение в евро, независимо
от търсеното според исковата молба – това не се отразява на съдържанието на
спорното право, тъй като се претендира паричен еквивалент за стойност.
Като е признал за установено, че ответникът дължи сумата 8866.32 лв.
неизплатена главница първоинстанционният съд е нарушил материалния
закон, а като е признал съществуването на това вземане в левова
равностойност, съдът не е изпълнил служебното си задължение да го присъди
във валутата, в която е уговорено, поради което неговото решение е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Затова обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което се признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 3 580
евро, непогасен остатък от главницата по заема и се отхвърли иска за
признаване за установено съществуването на задължение за разликата над 3
580 евро до пълния предявен размер от 8866, 32 лева, като неоснователен и
недоказан.
С оглед правоувеличаващия ефект на предявяването на иска,
основателно се явява искането на ищеца за законна лихва върху сумата от 3
580 евро, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
- 28.09.2020г., съгласно законовата фикция по чл. 422, ал. 1 от ГПК, до
окончателното изплащане на задължението.
Признаването на задължението във валутата, в която е уговорено,
трябва да бъде съобразено при издаване на изпълнителен лист въз основа на
заповедта за изпълнение.
Като законна последица от отмяната на решението, съдът следва да се
произнесе по разноските както в първата инстанция, така и за въззивното
производство.
Доколкото искът е основателен отчасти, и ищецът, и ответникът имат
право на разноски по делото, ищецът - пропорционално на уважената част от
иска, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, а ответника - пропорционално на
отхвърлената част, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство от общо
583.33 лв. и в исковото производство пред районния съд от общо 1 981.65 лв.
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищцовото дружество по
съразмерност разноски 460, 66 лв. в заповедното производство и 1564, 91 лв.
11
в исковото производство и следва да бъде осъден да заплати тези суми за
производството пред първоинстанционния съд.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1242, 46
лева деловодни разноски в производството пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част от жалбата.
Ответникът е представляван от особен представител и не е направил
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Враца сумата 140, 04 лева,
представляваща държавна такса по уважената от настоящата инстанция част
от предявения иск.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260465/03.11.2021 г. постановено по гр. дело №
779/2021 г. по описа на Районен съд гр. Враца и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.-К. /Д.-К./ З.,
румънски гражданин, ЛНЧ **********, с настоящ адрес гр.***, че същият
дължи на "Кранамакс" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от управителя Д. К., сумата 3 580 евро - неплатен
остатък от главница по договор за паричен заем от 20.09.2018 г. и законната
лихва върху тази сума, считано от 28.09.2020 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на задължение за разликата над 3 580 евро до пълния
предявен размер от 8866, 32 лева (за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 260243/12.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2457/2020 г. на Врачански
районен съд), като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.-К. /Д.-К./ З., румънски гражданин, ЛНЧ **********, с
настоящ адрес гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на "Кранамакс" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Д. К.,
по съразмерност деловодни разноски 460, 66 лв. в заповедното производство
по ч. гр. д. № 2457/2020 г. на Врачански районен съд, 1564, 91 лв. в исковото
12
производство пред първоинстанционния съд и 1242, 46 лева в производството
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д.-К. /Д.-К./ З., румънски гражданин, ЛНЧ **********, с
настоящ адрес гр.***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд - Враца сумата 140, 04 лева, представляваща
държавна такса по уважената от настоящата инстанция част от предявения
иск.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13