Присъда по дело №1081/2013 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 489 от 23.05.2014 година, постановена по нохд № 1081/2013 година по описа на РС – Елхово:

 

Наказателното от общ характер производство е образувано по внесен от РП – Тополовград обвинителен акт, с който  против И.М.Д., роден на *** година в гр. Нова Загора, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с постоянен адрес гр. Тополовград, ул. „Любен Каравелов” №2, настоящ адрес с. Орлов дол, община Тополовград, ул. „Любен Каравелов” №2, осъждан, ЕГН **********, е повдигнато обвинение по чл. 152, ал.3, т.5, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б.”б” от НК, за това, че на 22.07.2012 година около 02.00 часа в с. Орлов дол, община Тополовград, на улица „Любен Каравелов” пред дом №2 се съвкупил с лице от женски пол -  П.М.А. на 78 година, като я принудил към това със сила- нанасяйки й удари с юмруци и шамари по главата, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият обвинение, като същото се намира за безспорно доказано от обективна и субективна страна. След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, прокурорът пледира за доказаност на обвинението и признаване на подсъдимият за виновен в извършване на престъплението, за което му е предявено обвинение. По отношение на наказанието, прокурорът предлага същото да бъде определено при условията на чл.54 от НК при превес на отегчаващи вината обстоятелства - високата степен на обществена опасност на самото деяние, съдебното минало на подсъдимият, обстоятелството, че същият е осъждан за деяние от същия  вид. Предложеното от прокурорът наказание е дванадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимият в затвор при първоначален „Строг” режим. Пледира се за приложението на чл.70, ал.7 от НК.

Подсъдимият И.М.Д. участва в съдебното производство лично и със служебен защитник адв. М. К.. В личната си защита подсъдимият пледира да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение и да бъде оправдан по същото. Подсъдимият излага твърдения за заинтересованост от изхода на делото на част от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели– Г.М. и М.Д., поради влошените отношения между него и тези свидетели. По отношение на показанията на свидетелката А.Д. се прави искане същите да не бъдат кредитирани като противоречиви. В дадените от подсъдимият обяснения във връзка с повдигнатото против него обвинение, подсъдимият оспорва да е извършител на деянието, за което е обвинен.

Защитникът на подсъдимият Д. – адв. К., прави искане подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Искането си защитникът мотивира с липсата на безспорни доказателства, уличаващи подсъдимият в извършване на инкриминираното престъпление, като се излагат подробни съображения в тази насока чрез обстоен анализ на доказателствения материал, събран по делото. Показанията на пострадалата П.А. са подложени на съмнение, с искане да бъдат изключени от доказателствения материал, предвид невъзможността на свидетелката да дава достоверни показания, предвид психическото си и здравословно състояние. По отношение на показанията на свидетелката А.Д., защитникът излага доводи за множество противоречия в показанията на тази свидетелка с останалите, събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетели, както и с обясненията на подсъдимият Д.. По отношение на тази свидетелка се твърди наличие на заинтересованост от изхода на делото, предвид на това, че свидетелката Д. е имала качеството на пострадало лице по друго наказателно производство, водено против подсъдимият Д.. Заинтересованост от изхода на делото се твърди и по отношение на свидетелят М., предвид влошените отношения между подсъдимият и бащата на този свидетел по повод на жена. По отношение на свидетелските показания на М. се излагат доводи за съществени вътрешни противоречия в показанията на този свидетел, както и противоречия на неговите показания с останалия доказателствен материал по делото. По отношение на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза се пледира, че същата подкрепя защитната теза на подсъдимият, че не е извършител на престъплението, за което му е предявено обвинение, предвид на това, че в същата липсват констатации за телесни увреждания на пострадалата, характерни за този вид престъпления.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.М.Д. е роден на *** година в гр. Нова Загора. Живее в село Орлов дол, община Тополовград, ул. „Любен Каравелов” №2. Подсъдимият Д. е осъждан многократно. С Присъда от 16.02.2004 година по НОХД № 39/2003 година по описа на РС – Елхово, в сила от 04.03.2004 година, е осъден на девет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК. С определение за одобряване на споразумение  по НОХД № 73/2004 година по описа на РС – Тополовград, влязло в законна сила на 09.07.2004 година му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 28, ал.1 от НК  НК. По същото дело с Определение № 99 от 10.09.2004 година на Д. е определено общо наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода по отношение на наказанията, наложени с присъди по НОХД № 73/2004 година по описа на ТРС и НОХД № 39/2003 година по описа на ЕРС. На основание чл.24 НК общото наказание е увеличено на 12 месеца като е определен първоначален общ режим на изтърпяване на същото. Това наказание е изтърпяно на 30.12.2004 година, видно от представената по делото справка от РП – Тополовград. С Присъда №106/18.11.2005 година по НОХД №103/2005 година по описа на РС - Тополовград, влязла в законна сила на 01.03.2007 година И.Д.  осъден на девет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това че на 20/21.06.2004 г. в с.Орлов дол, действайки в съучастие с Ж.М., като съизвършител, се е съвкупил с лице от женски пол – Елена Господинова на 74 години, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от две лица. Със същата присъда е осъден и на две години лишаване от свобода за престъпление по чл.150, вр. чл.20, ал.2 НК, за това че по същото време и място действайки в съучастие с Ж.М. е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Елена Георгиева, като е употребил сила и заплашване. Осъден е и на една година лишаване от свобода за престъпление по чл.170, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и на три години лишаване от свобода за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. На основание чл. 23 от НК на Д. е било определено общо наказание в размер на девет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С определение №349/18.10.2011 година, постановено по ЧНД №707/2011 година по описа на ОС Стара Загора е постановено условно предсрочно освобождаване на подсъдимият Д., досежно остатъка от наложеното му наказание по НОХД № 103/2005 година по описа на РС – Тополовград, а именно 1 година, 6 месеца и 16 дни, като е определен изпитателен срок в размер на 1 година, 6 месеца и 16 дни. Наложена е и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Свидетелката П.М.А. е родена на *** година. Свидетелката А. *** на семейни начала заедно със свидетеля И.Б.И. от дълги години. Свидетелката А. била наричана от близките си Пата, като с това име била позната и на живущите в село Орлов дол. Свидетелят И.И. е родственик на подсъдимият Д. – брат на дядото на подсъдимия.

На 21.07.2012 година свидетелите И.И. и П.А. *** на гости на брата на свидетеля И. – Денко И.. Св. И.И. завързал магарето в дворно място, намиращо се на ул. „Любен Каравелов” №2, собственост на брата на подсъдимия, като за това му помогнал и подсъдимият. На същата дата вечерта в село Орлов дол се състоял годеж на лице на име Илиян, на който отишли и св. А. и св. И.. На годежа присъствал и подсъдимият И.Д.. Там били и свидетелите Г.М., Б.А., С.А., П.И., А.Х., А.И., Ж.К., А.Х..

На 22.07.2012 година, след полунощ, около 02.00 часа св. И. и св. А. напуснали годежа, като тръгнали към дома на брата на св. И., където имали намерение да преспят. В началото се движили заедно с други хора, а след като се разделили с тях, продължили да вървят сами. Тогава двамата свидетели били застигнати от подсъдимият И.Д., който напуснал годежа след тях и също тръгнал да се прибира към дома си /подсъдимият живеел в дома на дядо си Денко/. Подсъдимият взел от ръцете на св. И. бастуна, който използвал, удари с него св. И. и го съборил на земята. Св. И., който бил изпил голямо количество алкохол, след като паднал на земята заспал. След това подсъдимият започнал да дърпа св. А., която се опитвала да избяга, но подсъдимият я застигнал в близост до дома на дядо си. Тъй като св. А. се съпротивлявала, подсъдимият започнал да й нанася удари по лицето, в резултат на което от устата на свидетелката потекла кръв. Подсъдимият съборил св. А. на земята, на място, посочено от свидетелката като „къпини”. Подсъдимият събул долните гащи на свидетелката А. и ги хвърлил. Докато се опитвала да избяга от подсъдимият, от главата на свидетелката паднала забрадката, която носила и с която била на годежа. В храстите, докато била „мачкана” и „натискана” от подсъдимият, св. А. изгубила и единият си терлик, с който била обута. Подсъдимият събул дънковите панталони и боксерите, с които бил обут до коленете, вдигнал нагоре полата, с която била облечена свидетелката А., като последната била на колене, а подсъдимият върху нея, като по този начин започнал да осъществява полов акт със свидетелката А.. Последната започнала да вика за помощ, да се съпротивлява, като се дърпала, опитвала се да избяга от подсъдимият, но същият й нанасял удари с юмруци по главата, запушвал й устата с ръка, скубел косите й.

Виковете на свидетелката П.А. били чути от свидетелят Г.М. и от свидетелката А.Д..

Първият от тези свидетели – Г.М., който също бил на годежа, се прибирал към дома си, като вървял заедно с други лица, живущи в близост до дома му – свидетелите А.Х., А.И., съпругата и дъщерята на последния. Пръв до дома си стигнал св. А.И., след това свидетелят А.Х. и последен свидетелят Г.М., който живеел на около 200 – 250 метра от дома на св. Х.. Прибирайки се в дома си, св. М. чул викове за помощ, разпознал женски глас, който викал „помощ” и „оле, майко”. В първия момент св. М. помислил, че св. А.И. и съпругата му се карат, поради което се обадил по мобилният си телефон на св. А. И.. Последният го уверил, че не се карат и се приготвят за лягане. Тъй като виковете за помощ продължавали да се чуват, св. М. решил да се върне обратно и да провери какво се случва. Тръгнал в посоката,       от която се чували виковете и стигнал до къщата на дядото на подсъдимия И.Д., където в близост до необитаема къща, собственост на брата на подсъдимият, видял св. А. и подсъдимият Д.. Св. М. застанал зад един стълб и наблюдавал случващото се, като разстоянието на което се намирал от подсъдимият и свидетелката било около пет метра. Така св. М. видял подсъдимият Д. да осъществява полов акт със свидетелката А.. Последната продължавала да вика за помощ, като многократно повтаряла името на мъжа, с който живеела на семейни начала – И., опитвала се да избяга от подсъдимият, който обаче й нанасял удари с юмруци и шамари по  лицето, запушвал устата й, казвал й да не вика, за да не бъде чута. При опитите си да избяга от подсъдимият, св. А. се обърнала по гръб, като подсъдимият осъществил полов акт със свидетелката и в това положение на тялото й. 

Св. М. наблюдавал случващото се в продължение на около десет минути, станало му неприятно, от това което вижда, отдалечил се от мястото, на което бил и запалил цигара. Тогава подсъдимият видял свидетелят М., станал и побягнал. Св. А. останала на мястото, на което се намирала, като продължила да вика за помощ  името на св. И.И.. След това св. М. се прибрал в дома си.

По същото време, по което подсъдимият се съвкупил със свидетелката А., в необитаемата къща, собственост на брата на подсъдимият, се намирала св. А.Д.. Последната била отведена в тази къща от подсъдимият Д. няколко дни преди това и държана заключена в имота.  Именно поради тази причина на 22.07.2012 година около 02.00 часа св. Д. чула викове за помощ, като разпознала гласа на свидетелката П.А. /баба Пата/. Виковете продължили около половин час, като св. Д., поради това, че е била заключена в къщата и не е имала видимост навън, не успяла да види какво точно се случва. Около един час след като св. А. спряла да вика, в къщата, в която се намирала св. Д. дошъл подсъдимият И.Д.. Последният бил облечен с дънки и тениска. Св. Д. забелязала кръв по дясната ръка на подсъдимия, в областта на китката, като на свидетелката направило впечатление това, че подсъдимият не е наранен. По дрехите на подсъдимият св. Д. забелязала слама. Св. Д. заявила на подсъдимият, че е чула виковете на св. А., но последният не реагирал на това и не дал никакви обяснения. След това подсъдимият напуснал къщата, като според св. Д. се качил в автомобил, който спрял пред къщата.

След като подсъдимият избягал в посока към реката на с. Орлов дол, свидетелката П.А. отишла в дома на дядото на подсъдимият. Там била намерена от св. И.И., който след като се събудил отишъл в къщата на брат си. Св. И. намерил св. А. сама на двора. Същата била много разстроена и плачела. Св. И. установил, че св. А. е без гащи, без забрадка, липсвал и единият й терлик, имала рани по лицето, течало кръв от лицето й, имала наранявания и по тялото – драскотини. Св. А. казала на св. И., че подсъдимият се „лигавил с нея”, „суркал я”, „скъсал й гащите”, „насилил я”. Св. А. казала на св. И. „И. ебе мене”.      Св. И. влязъл в къщата и установил, че подсъдимият е в леглото си, като пред свидетелят И. отрекъл да е извършил насилствените действия против св. А.. Ядосан от случилото се, св. И. впрегнал магарето в каруцата и заедно със св. А. *** поляна.

На следващият ден св. М. отишъл на работа, където се срещнал със св. А.И.. На последният направило впечатление, че М. е мълчалив и притеснен, като обичайно той бил весел и шеговит. Св. И. попитал М. какво се е случило вечерта и защо му е звънял по телефона. Тогава М. разказал на св. И. за случилото се, а последният от своя страна уведомил св. В., при който работили заедно със св. М.. Сигнал за случая с П.А. бил подаден на телефон 112, видно от показанията на св. Х. – мл. полицейски инспектор в РУП – Тополовград. 

На 23.07.2012 година, в 13.15 часа П.А. била освидетелствана от съдебен лекар – д-р Е.. От заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза /приложена на л. 44 и л.45 от ДП/, прочетена в съдебно заседание без провеждане на разпит на вещото лице, след изрично дадено за това съгласие от страните по делото, неоспорена от страните и възприета от съда като обективна и компетентна, се установява, че при прегледа да А. е установено, че девствената ципа на освидетелстваната е на раждала жена, като състоянието на външния полов орган допуска извършването на полово сношение без при това да остават каквито и да било видими увреждания, каквито и не са били установени от вещото лице. При извършения преглед вещото лице е констатирало, че двете скули на лицето на освидетелстваната са отекли и кръвонаседнали с мораво червен цвят. Лигавицата на долната устна по вътрешната и преходната повърхност е множествено разкъсана с множество рани с неравни ръбове, изпълнени с кървави материи или белезникав налеп и размери до 7-8 мм за най – големите. Долната устната е общо отекла и кръвонаседнала тотално с наситено морав цвят. Горната устна също е отекла и с кръвонаседнати лигавици. Вещото лице е установило охлузване с надигната червеникава коричка по цялото протежение на лявата предмишница по вътрешната странична повърхност на освидетелстваната А.. Същото охлузване с диаметър около 2 см. е установено и по изпъкналата повърхност на десния лакът. Такива охлузвания са установени и по предните повърхности на коленете, в дясно с диаметър 3 см. и в ляво с диаметър 5 см.

На 23.07.2012 година за времето от 11.35 часа до 12.00 часа е бил извършен оглед на местопроизшествие, находящо се в с. Орлов дол, община Тополовград, пред необитаем едноетажна жилищен дом, находящ се на ул. „Любен Каравелов №2. при извършения оглед у установено, че участъкът пред къщата е затревен. При огледа на един метър от входната врата на къщата, е намерен и иззет като веществено доказателство 1 бр. вълнен терлик. При предявяването му на св. А., същата сочи, че това е терликът, който е изгубила вечерта в къпините.  

От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно  психиатрична – психологическа и неврологична експертиза на пострадала П.А., изслушана в съдебно заседание, неоспорена от страните по делото по надлежния ред и възприета от съда като обективна и компетентна се установява, че освидетелстваната страда от умерена олигофрения – лека към средна степен, което е състояние на дефицит в развитието на интелекта и паметта, който е вроден или придобит в първите години на живота в резултат на органична увреда на главния мозък. При освидетелстваната е установено  наличие на нарушения на психичните възприятия – дефицит на психичните познавателни процеси, които се изразяват в психични познавателни процеси, които отразяват действителността в образи, представи, въображения и психични познавателни процеси, които отразяват действителността н познавателни характеристики – мислене, видове памет. Съгласно заключението, А. възприема ограничено, недостатъчно критично, на моменти липсва критичност, а познавателната дейност се свежда почти само до възприемане на непосредствени явления от заобикалящата я среда, като сложните абстракции са недостъпни. Боледуващите от олигофрения от категорията на умерената, какъвто е случая с освидетелстваната, разбират тежките правонарушения. В този смисъл освидетелстваната разбира тяхната непозволеност, забрана за извършеното срещу нея деяние, разбира, че е налице посегателство срещу нейната физическа същност, срещу интегритета й, но не може да противодейства на упражненото физическо насилие. Освидетелстваната е интуитивна личност, с развита първосигнална система и в резултат на опита си е усвоила реакции, умения и дейности, характерни за примитивно развита личност. При нея преобладава емоционална, двигателна и епизодична памет, мисленето има конкретен синкретичен характер, като най – глобално се запаметява цяла ситуация и събитие, както и преживените с това събитие емоции, действия и участници. А. осъзнава в най – примитивна форма, че върху нея е извършено нередно посегателство, като показва /разиграва ситуацията/ и назовава участниците в същата. Според даденото заключение, освидетелстваната притежава психическа  годност правилно да възприема фактите, които имат значение за деянието, т.е. тези, които са свързани с елементарните психически познавателни процеси, и то тези, които отразяват действителността с конкретни образи и свързаните с тях действия. Достоверността на показанията е ограничена и се свързва с конкретната ситуация. Освидетелствана е примитивна, интуитивна личност, интелектуално недоразвита, внушаема, с първични емоции и ограничени възможности за социално включване. Въпреки това А. е изградила взаимоотношения с обкръжението си,  което са й дали възможност са изгради семейни отношения както с починалия си съпруг, от когото е родила десет деца, така и от мъжа, с който съжителства в момента. Във волеви аспект освидетелстваната е трудолюбива, дисциплинирана на ежедневно – битово равнище жена, полога грижи за домакинството и двора, както и за мъжа си и психично болната си дъщеря. На такова ежедневно – битово равнище при нея се наблюдава целеполагане и предприемане на действия за постигане на поставената цел. А. има  себевъзприятие и личностно – социален интегритет, макар и в съвсем примитивна форма. Тя разбира отношението на другите към нея, умее да резонира емоционално и поведенчески спрямо това отношение.Изпитва страдание, страх и срам от извършеното срещу нея посегателство, поради което след нощта на годежа е била под стрес, травмирана и плачела, а в последствие трайно е променила поведението и стила си на общуване, като е ограничила социалното си включване- не е излизала от дома си и дори прекарвала по – малко време в двора, за да не я виждат и обсъждат другите хора, била е с потиснато настроение, изпълнявала е по – повърхностно, без желание домакинските си задължения. Освидетелстваната е била поставена в ситуация, която е съвсем различна от бита,  който я заобикаля, в която ситуация доминира инстинкта за самосъхранение, поради което и съгласно заключението същата не е могла да окаже противодействие на извършителя. При освидетелстваната А. не са налице данни за мозъчно – съдов инцидент. Изследването на пострадалата П.А. и към настоящия момент от вещите лица, е довело до заключението, че същата може да разпознае лицето, упражнило насилие срещу нея и да даде свидетелски показания.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на свидетелите П.А., Г.М., А.Д., И.И., Д.В., А.Х., А.И., в частност от показанията на свидетелите Б.А., С.А., П.И., Ж.К., А.Х., М.Д., Д.Х. и Н.Г., от заключението на вещото лице д-р Е. по назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, от заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие тройна комплексна съдебно – медицинска експертиза с участието на психолог, психиатър и невролог, от приложените към ДП писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие от 23.07.2012 година и фотоалбум към същия, от приетите в хода на съдебното производство писмени доказателства – справка за съдимост на подсъдимият, справка от РП – Тополовград, справка от РУП – Тополовград.  

За да приеме за установена горната фактическа обстановка съдът кредитира на първо място показанията на свидетелката П.М.А., дадени в хода на съдебното следствие, която има качеството на пострадало от деянието лице.  Показанията на пострадалия са от важно значение за изясняване на обективната истина по делото, защото съдържат преки доказателствени факти относно обстоятелствата от кръга на чл.102 от НПК. От друга страна, проверката им с други доказателствени източници е наложителна за оценката им за достоверност, доколкото пострадалият не може да бъде счетен за безпристрастен към собственото си правно положение в процеса. В настоящия случай съдът не намери основания да не кредитира показанията на свидетелката А., в каквато насока е и искането на защитата на подсъдимия. Безспорно е установено чрез заключението на вещите лица по комплексната съдебно – медицинска експертиза, че пострадалата А. боледува от умерена олигофрения – лека към средна степен. Заболяването обаче, не е пречка лицето правилно да възприема фактите, които имат значение за деянието, и то тези факти, които отразяват действителността с конкретни образи и свързаните с тях действия, разполага с интелектуален капацитет, позволяващ й да разпознае лицето, упражнило насилие срещу нея и да свидетелства за това. Свидетелката А. в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, последователно описва както своето поведение след напускането на годежа, така и поведението на св. И., с който съжителства, и поведението и действията, извършени от подсъдимият. Свидетелката е категорична, че насилствените действия върху нея са били извършени именно от подсъдимият, който я „засурнал”, „мачкал”, „хвърлил й гащите и я биел”, „легнал върху нея”, „набрал й полата”, „удрял й юмруци”. Именно предвид ограничения си интелектуален и речиви ресурс св. А. описва действията на подсъдимия по следния начин: „И. ме еба, това прави той с мен и ме мачкаше. И. ме еба и отпред и отзад, прави всичко. И. ме биеше, защото искаше да ме ебе, а аз се дърпах. И. ме еба в путката и гъза и ми скубеше косата”. Св. А. при разпита си многократно посочва подсъдимият като извършител на описаните по – горе действия. Споменава името му, като освен „И.” го назовава и като „Али” и уточнява, че „Али” е внук на дядо Денко, а последният е брат на И. /св. И., с който св. А. съжителства/. В показанията си дадени в хода на ДП пред съдия от РС – Тополовград, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК в посочената им в протокола от съдебно заседание част относно името на извършителя на деянието, св. А. е посочила, че „мъжът Али се казва И.”. В съдебно заседание обаче, св. А. категорично сочи, че И. е нейният мъж, а името на подсъдимият е Али, като допълва, че „така му викат”. 

В подкрепа на показанията на пострадалата П.А. са показанията на св. Г.М. – очевидец на престъплението, кредитирани от съда. Св. М. добросъвестно, логично и последователно излага, че след като напуснал годежа заедно със свои съседи – свидетелите А.Х.,  А.И., съпругата и детето на последния, тръгнал да се прибира в дома си. В момента, в който щял да влиза в дома си, чул викове за помощ от жена -„помощ” и „оле, майко”. Свидетелските показания на М. кореспондират напълно с показанията на св. А.И. относно това, че св. М., чувайки виковете за помощ е позвънил по мобилният си телефон на И., като го попитал дали не се карат със съпругата си. След като получил отрицателен отговор, св. М. решил да се върне обратно по пътя, по който бил дошъл, като през цялото време виковете за помощ продължавали. Стигайки в близост до мястото, на което се намирали подсъдимият и св. А., свидетелят М. разпознал както подсъдимият, така и пострадалата, като относно тези факти у свидетелят не са налице никакви съмнения. Показанията на св. М. относно дрехите, с които е бил облечен подсъдимият, кореспондират с показанията на св. А.Д., както и на показанията на част от останалите свидетели, присъствали на годежа същата вечер. Свидетелят дава подробни показания относно осъществените от страна на подсъдимият Д. върху пострадалата насилствени действия – нанесените удари по лицето на пострадалата с юмруци и шамари,  запушване  на устата на пострадалата, за да не бъдат чути виковете й за помощ. Свидетелят дава подробни показания и относно оказаната съпротива от страна на св. А., като посочва следното „бабата се опитваше да се спаси по някакъв начин, но той не й даваше и я натискаше”, „тя /св. А./ викаше за помощ и казваше „стига вече, боли ме”, „викаше за помощ името на мъжа си”, „бабата се опитваше да се спаси, като мърдаше”, „тя се опитваше да се отърве от него и тогава се обърна по корем”, „И. седна върху краката на бабата, за да не може бабата да мърда” и др. Налице е противоречие в показанията на св. М. единствено относно това в какво положение се е намирала пострадалата А. при пристигането на свидетеля  на мястото на инцидента. В тази връзка съдът намира за необходимо да се отбележи, че констатираното противоречие не е от категорията на тези, които да създадат съмнение и недоверие в показанията на свидетеля в степен, че същите да бъдат изключени от доказателствения материал. Свидетелят е категоричен в показанията си, че св. А. е била на земята, подсъдимият е бил със свалено до коленете бельо и дънки, а полата на св. А. е била вдигната нагоре, като същата е била без бельо, като през различни  моменти е била по лице и по гръб, като и в двата случая подсъдимият е осъществил полов акт със свидетелката, като М. описва подробно положението на тялото както на св. А., така и на подсъдимият, както и действията на последния. Следва да се отбележи във връзка с констатиранато противоречие, че свидетелят М. е бил поставен в една нетипична, неочаква и неприятна за него ситуация, в която към свидетелят не може да бъде поставено изискване да запомни и възпроизведе в абсолютно точен хронологичен ред случилото се. Както бе посочено и по – горе, в показанията на св. М. се съдържа достатъчно ясна, пълна и точна информация относно съществените елементи от осъщественото от подсъдимият Д. деяние – упражнената принуда върху пострадалата А., изразяваща се в употребена физическа сила от страна на подсъдимият, с цел осъществяването на полов акт, данни за какъвто безспорно са налице.

Съдът не кредитира твърдението на подсъдимият, че е в лоши отношения със семейството на св. Г.М. и за това той дава лъжливи показания. Безспорно се установи в хода на съдебното следствие, чрез множеството свидетели, допуснати и разпитани по искане на подсъдимият, че последният и брата на св. М.Д. /баща на св. Г.М./ са били във влошени отношения, поради това, че подсъдимият е имал връзка с лицето Марияна А. /съпруга на брата на св. М.Д./, като според твърденията на подсъдимият е би набеден в извършване на престъпления от семейството на св. М. Д.. Съдът приема, че св. Г.М., който не е имал лично проблеми и влошени отношения с подсъдимият, не е заинтересован от изхода на делото и пресъздава обективно обстановката, като дава правдиви показания. Показанията на този свидетел кореспондират напълно с показанията на пострадалата П.А., както и с тези на св. А.Д..  

Обстоятелството, че виковете за помощ на св. А. са били чути единствено от св. М., но не и от свидетелите А.Х. и А.И., с които св. М. се е прибрал от годежа и които са негови съседи, не разколебават съдебният състав при преценката му относно достоверността на свидетелските показания на св. М.. Последният не може да бъде упрекнат за това, че е чул виковете на пострадалата, докато другите двама свидетели не били чули такива. Именно защото св. М. е чул викове за помощ, същият се е обадил на св. И. за да разбере дали между него и съпругата му не е възникнал скандал, което се потвърждава и от показанията на св. И.. Касае се за различни лица, с различна острота на слуха, поради което не може да се изисква от всички тях да са възприели виковете за помощ на св. А.. От друга страна, по делото е установено, че свидетелите Х. и И. са се прибрали в домовете си преди св. М., който е следвало да измине по – дълго разстояние от тях, за да се прибере в дома си. Видно от показанията му, именно в момента, в който е щял да влиза в дома си, свидетелят за пръв път е чул виковете и се е обадил на св. И., който му заявил, че вече си лягат.

По отношение на разстоянието, изминато от св. М. от дома му до мястото, на което са се намирали подсъдимият и св. А. и времето, което е било необходимо на свидетелят, за да достигне до тях, и направените в тази насока възражения от защитата на подсъдимият, съдът намира, че по делото е установено, че разстоянието от дома на М. до мястото на инцидента е около 500 метра. Св. М. сочи, че е изминал това разстояние за около 20 -30 минути, като е чувал непрекъснато виковете за помощ от все още неизвестно лице от женски пол за свидетеля. Несъответствието между времето, което е било необходимо на М. да измине разстоянието от половин километър и времето, посочено от св. М. /20-30 минути/, съдът също не намира за съществено. Св. М. излага в съдебно заседание възприятията си относно време и разстояние, като на същият не би могло да се вмени в задължение да посочи в точен размер тези величини, като констатираните несъответствия не налагат извод за обективност, правдивост и достоверност на свидетелските показания на М..    

В подкрепа на обвинението са изцяло и свидетелските показания на А.Д.. Безспорно се установи по делото, че свидетелката се е намирала в необитаема къща в с. Орлов дол, на ул. „Любен Каравелов” №2, собственост на брата на подсъдимият Д., пред който имот е било извършено престъплението. Св. Д. е категорична в показанията си, че е чула виковете за помощ, като е разпознала гласа на П.А.. Според свидетелските показания, кореспондиращи в тази им част с показанията на св. М., виковете за помощ се чували в продължение на около 30 минути. Около час след като виковете на пострадалата спрели, подсъдимият Д. отишъл в къщата, в която се намирала св. Д.. Тогава последната видяла кръвта по ръката му, както и сламата по дрехите му. Показанията на св. Д. съдът намира за правдиви, логични и последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал и най – вече с показанията на свидетелите А. и М.. Св. Д. не е свидетел – очевидец на деянието, но поради това, че се е намирала в къща, разположена в непосредствена близост до мястото, на което е било извършено деянието, е имала възможността да чуе виковете за помощ на пострадалата П.А.. Св. Д. е категорична, че тези викове са били на св. А., като в тази насока твърди следното: „Разбрах, че баба Пата вика, защото я познавам и съм сигурна, че баба Пата вика.”. Св. Показания на Д. относно времето, в което подсъдимият е влязъл в къщата, в която се е намирала свидетелката – около един час след като св. А. спряла да вика, кореспондират с показанията на св. М., който установява, че след като подсъдимият го е видя, е избягал в посока към реката, а не е влязъл в къщата. Кръвта по ръката на подсъдимия, без св. Д. да е установила наранявания по тялото му, намира своето обяснение в нанесените от него телесни увреждания по горната и долната устна на пострадалата А., описани в заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е., както и в обясненията на пострадалата и показанията на св. И., като последният при разпита си в съдебно заседание сочи следното: ”Пата имаше рани по лицето, течеше й кръв от лицето по бузите.”. Сламата по дрехите на подсъдимият, която св. Д. е забелязала, съответства да е от мястото на деянието, описано в огледния протокол и фиксирано със снимков материал в приложеният към този протокол фотоалбум. Противоречия в показанията на св. Д. са налице, но същите не касаят предявеното по настоящото дело обвинение против подсъдимият Д., а други обвинения против същия подсъдим, подлежащи на разглеждане в друго производство. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че процесуалните усилия на подсъдимият Д. в по – голямата им част от тях насочени към това да установят факти и обстоятелства, имащи значение за друго наказателно производство, водено против него, а именно отвличал ли е свидетелката А.Д., лишавал ли е от свобода същата, съвкупявал ли се е с нея и др. Ето защо, показанията на свидетелите М.А., И.И., Ж.М., Д.Х., Н.Г., показанията на свидетелите Б.А., Станимир А., П.И., Ж.К. и А.Х., дадени пред друг състав на съда, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.1, т.5 от НПК /на последните четирима извън показанията им, установяващи присъствието на подсъдимият Д., на пострадалата А. и на св. И. на годежа, времето на пристигане на годежа, времето на тръгването им и други обстоятелства, имащи отношение към деянието по настоящата присъда/, допуснати до разпит по искане на подсъдимия, са несъотносими към инкриминираното престъпление, тъй като касаят срещи и отношения между подсъдимият и св. Д., между част от свидетелите и св. Д., отношения между подсъдимият и семейството на св. М.Д., предхождащи инкриминираната дата.

Възраженията на защитата на подсъдимият, касаещи липсата на констатирани следи от наранявания по тялото на пострадалата, характерни за изнасилването, не се възприеха от съда. Пострадалата А. е жена на 78 година, по отношение на която се установи в хода на съдебното следствие, че е родила десет деца. Това е установено и от съдебно – медицинската експертиза, констатирала състояние на външния полов орган на А. на раждала жена и направеното в тази връзка заключение, че същият допуска извършването на полово сношение, без при това да остават каквито и да било видими увреждания. Травматичните увреждания по лицето на пострадалата са в резултат на множеството наслагващи се удари с твърд предмет, най – вероятно нанесени с ръка според заключението на експерта, което напълно кореспондира в тази му част със свидетелските показания на пострадалата и на св. М., установяващи множество нанесени удари по лицето на А. от страна на подсъдимият Д. с ръка с цел сломяване на нейната съпротива. Описаните травматични увреждания по крайниците на пострадалата – по лявата предмишница, десния лакът и на двете колена, съгласно заключението, имат характер на т.н. теренна травма и могат да се получат при влачене на пострадалата, каквито данни се съдържат в показанията нае последната.

Съдът уважи всички доказателствени искания на подсъдимият и неговия защитник, като прояви процесуална активност и инициира събиране на доказателства за проверка на твърденията на подсъдимия, като счита, че по делото са събрани всички относими към предмета на доказване писмени доказателства. Съдът намери, че събраните доказателства са достатъчни, за да е напри безспорен и несъмнен извод за авторството на престъплението.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Подсъдимият И.М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 152, ал.3, т.5, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а”  от НК, тъй като на  22.07.2012 година около 02.00 часа в с. Орлов дол, община Тополовград, на улица „Любен Каравелов” пред дом №2 се съвкупил с лице от женски пол -  П.М.А. на 78 година, като я принудил към това със сила- удари по главата, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Изнасилването е престъпно съвкупление с лице от женски пол, което се осъществява против волята на жертвата. Съвкуплението е полов контакт между мъж и жена, при който мъжкия фалос прониква във влагалището на жената.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с половата неприкносновеност и свободния избор на полов партньор на лице от женски пол.

Изнасилването е резултатно престъпление. Изпълнителното деяние включва извършването на съвкупление с пострадалата, като в хипотезата на чл.152, ал.1, т.2 от НК пострадалата е принудена към съвкупление със сила или заплашване. Т.е. в този случай е налице фигурата на едно двуактно престъпление. При тази форма на изпълнителното деяние принудата – сила или заплашване, се упражнява с цел да се извърши съвкупление. Използваната сила може да се осъществи както чрез физическо въздействие върху пострадалата, така и чрез поставянето й в такова положение, при което тя, като не вижда друг изход, се съвкупява с дееца въпреки вътрешното си несъгласие.

Подсъдимият Д. е осъществил съставът на престъпление по чл. 152, ал.3, т.5, вр. чл.152, ал.1, т.2 от НК, тъй като на инкриминираната дата – 22.07.2012 година, около 02.00 часа в с. Орлов дол, на ул. „Любен Каравелов” пред дом №2, осъществил полов акт с П.М.А.. Престъплението е довършено, тъй като е установено по безспорен начин, че фалоса на подсъдимия е проникнал във влагалището на пострадалата /в тази насока са показанията на св. А. и св. М., кредитирани от съда по изложените по – горе съображения/.

По безспорен начин е установено, че подсъдимият е осъществил половия акт с пострадалата А. без нейно съгласие, като за целта е употребил сила, изразяваща се в нанесени множество удари – юмруци и шамари по главата на пострадалата. При сломяване на съпротивата на пострадалата е спомогнало и физическото надмощие на подсъдимият, тъй като същият е млад човек, значително превъзхождащ физически жертвата си – жена на 78 години към момента на престъплението. Употребената над пострадалата А. сила от страна на подсъдимият се установява от свидетелските показания на пострадалата, Св. М., св. Д., св. И., както и от заключението на съдебно – медицинската експертиза, установяваща телесните увреждания на пострадалата П.А..

Подсъдимият е извършил деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като преди това е бил осъден с Присъда № 103/2005 година  по НОХД №106/2005 година по описа на РС – Тополовград на девет години лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления по чл.152 и чл. 149 от НК, като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода не е отложено по реда на чл.66 от НК. По отношение на това предходно осъждане на подсъдимият Д. не е налице хипотезата на чл.30, ал.1 от НК, тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието до извършване на деянието по настоящата присъда. Подсъдимият е освободен условно предсрочно на 18.10.2011 година, а деянието по настоящата присъда е извършено на 22.07.2012 година. По тези съображения съдът прие, че е осъществен квалифицирания състав на чл.152, ал.3, т.5 от НК.

С оглед данните по делото, съдът намери, че деянието на подсъдимият не е осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б” от НК, тъй като наложеното общо наказание от една година лишаване от свобода по НОХД № 73/2004 година по описа на РС – Тополовград, е изтърпяно от И.Д. на 30.12.2004 година, от която дата до датата на извършване на деянието по настоящата присъда – 22.07.2012 година е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 30, ал.1 от НК петгодишен срок, изключващ приложението на разпоредбата на разпоредбата на чл.29, ал.1, б. „б” от НК. Ето защо съдът призна подсъдимият Д. за невиновен в това да е осъществил деянието по чл. 152, ал.3, т.5, вр. чл.152, ал.1, т.2 от НК при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б” от НК, като на основание чл.304 от НПК го оправда по това обвинение.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимият Д. с пряк умисъл, като същият е съзнавал, че пострадалата А. не е съгласна да се съвкупи с него, съзнавал е принудителния характер на употребената сила, като чрез последната е целял да сломи съпротивата на пострадалата и да извърши полов акт.

Причините за извършване на деянието са ниската обща и правна култура на подсъдимият, изградените у него престъпни навици, незачитане на установения в страната правов ред, незачитане на телесната и половата неприкосновеност на пострадалата. 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимият, съдът взе предвид следното: по отношение на престъплението по чл.152, ал.3, т.5, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а”  от НК, законодателят е отчел високата степен на обществена опасност на деянието и е предвидил наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. При индивидуализирането на наказанието, следващо се на подсъдимият, съдът отчете високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и на извършеното престъпление. Подсъдимият е осъждан три пъти за тежки умишлени престъпления, включително и за престъпления против половата неприкосновеност на лице от женски пол – изнасилване и блудство на 74 годишна жена. Подсъдимият е излязъл от затвора на 18.10.2011 година, като е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок от една година, шест месеца и шестнадесет дни, като в този изпитателен срок, осем месеца след освобождаването му от затвора, извършва същото по вид престъпление, като жертвата отново е възрастна жена – 78 годишната П.А.. Като взе предвид горното, съдът намери, че наказанието на подсъдимият Д. следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.55 от НК за определяне на наказанието под предвиденият в закона минимален размер, а именно не установи наличието на многобройни, смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива, при наличието на които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. От друга страна, при определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимият, съдът взе в предвид и това, че наказанието от девет години лишаване от свобода, наложено на подсъдимият по предходна присъда, не е постигнало своята възпираща и превъзпитателна функция спрямо извършителя, който само осем месеца след като е освободен условно предсрочно от местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода извършва деянието по настоящата присъда. По тези съображения съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като го осъди на единадесет години лишаване от свобода.

На основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС, съдът постанови наложеното на подсъдимият Д. наказание единадесет години лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като взе предвид това, че подсъдимият е рецидивист по смисъла на §3, ал.1 от ЗИНЗПС. Едновременно с това наложеното на подсъдимият наказание е над пет години лишаване от свобода. На основание чл.61, т.2 пот ЗИНЗПС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание.

По отношение на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът не намери основанията за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на това, че подсъдимият е лице, осъждано на лишаване от свобода, както и предвид на това, че наложеното на подсъдимият наказание е над три години лишаване от свобода.

Тъй като подсъдимият И.Д. е бил с мярка за неотклонение «Задържане под стража», взета с Определение № 79 от 24.07.2012 година по ЧНД № 100/2012 година по описа на РС – Тополовград, като преди постановяване на това определение подсъдимият Д. е бил задържан по Закона за МВР на 23.07.2012 година, видно от приложената по ДП Заповед за задържане на лице, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, при изпълнението на наказанието лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което подсъдимият И.М.Д. е бил задържан под стража, считано от 23.07.2012 година до привеждане на присъдата в изпълнение.

Съдът намери, че са налице основанията на чл.70, ал.7 от НК по следните съображения:

С Определение №349 от 18.10.2011 година, постановено по ЧНД № 707/2011 година по описа на ОС – Стара Загора, е било постановено условно предсрочно освобождаване на подсъдимият И.Д. досежно остатъкът от наказанието девет години лишаване от свобода, наложено му с Присъда № 106 от 18.11.2005 година по НОХД № 103/2005 година по описа на РС – Тополовград, а именно 1 година, 6 месеца и 16 дни. С определението на ОС – Стара Загора е определен изпитателен срок от 1 година, 6 месеца и 16 дни. На Д. е наложена и пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. Деянието, за което подсъдимият бе признат за виновен с настоящата присъда, е извършено на 22.07.2012 година, т.е. в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване. Престъплението по чл. 152, ал.3, т.5, вр. чл.152, ал.1, т.2 от НК, е извършено в условията на пряк умисъл от подсъдимият, поради което и приложението на разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК е задължително. Ето защо и на това основание съдът постанови подсъдимият И.Д. да изтърпи отделно от наложеното му с настоящата присъда наказание от единадесет години лишаване от свобода неизтърпяната част от наказанието по Присъда № 106 от 18.11.2005 година по НОХД № 103/2005 година по описа на РС – Тополовград, в размер на 1 година, 6 месеца и 16 дни. Това наказание съдът постанови да бъде изтърпяно от подсъдимият при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗПС.

По отношение на приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. вълнен терлик, собственост на П.М.А., съдът постанови същото да бъде върнато на собственикът му след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият И.М.Д. да заплати направените по делото разноски както следва: 60.00 лева, направени в хода на досъдебното производство в приход на републиканския бюджет, 1521.60 лева направени в хода на съдебното производство в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи в приход на  бюджета на съдебната власт.

Мотивиран от горното, съдът постановил присъдата.

 

 

                Председател на съдебния състав:

                                                                        /Яна Ангелова/