Р Е Ш
Е Н И Е
№
368 / 14.09.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд Монтана, в съдебно заседание на десети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател:
Огнян Евгениев
Членове:
Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при
секретар Лазарова и с участието на
прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 381/2021 г. по
описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
директора на РД „Автомобилна администрация“ Враца, против решение от 25.05.2021 г., постановено по АНД № 400/2020
г. по описа на Районен съд Берковица, с което е отменено наказателно
постановление № 26-000633/04.11.2020 г., издадено от и.д. директора на РД „Автомобилна
администрация“ Враца. С него за нарушение по чл. 7б, ал. 1, пр.1 от ЗАвтПр, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от същия закон,
на ответника по касация – „Гарантпроектстрой“ ООД, е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Като касационно основание
се сочи неправилното приложение на материалния закон от страна на въззивната инстанция. Иска се отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба е
депозирал възражение, в което изразява становище за нейната неоснователност и
моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност
на жалбата и счита въззивното решение за правилно,
поради което иска да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените
в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал.
2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно постановление ответникът
по касация е наказан за това, че като превозвач, притежаващ лиценз за
международен превоз на товари № 14702/17.02.2016 г., е допуснал осъществяването
на обществен превоз на товари на територията на Р.България с МПС Ман 41.372 ВФ с рег.№ М 1604 ВА ,
категория N3, видно от пътен лист № 223486/02.10.2020 г. и товарителница № 416943/02.10.2020 г., с
водач Атанас Крумов Тодоров , който не притежава валидна карта за квалификация
на водач на МПС, видно от справка в информационната система на ИА“АА“.
Пред въззивната
инстанция е представено удостоверение за професионална компетентност от
21.10.2020 г. Безспорно и от направената служебна справка от контролните органи е установено,
че към 13.10.2020 г. последният не е
разполагал с карта за квалификация на водача. При тези данни административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното
нарушение като такова по чл. 7б, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтПр
като с издаденото НП му наложил, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от същия
закон, имуществена санкция в размер на 3000 лева.
За да отмени наказателното
постановление районният съд е приел, че административнонаказващият
орган приложил неправилно санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр, уреждаща две отделни и намиращи се в условията на алтернативност форми на изпълнителното деяние, а именно
назначаването на водач, който не отговаря на някое от законоустановените
изисквания, както и допускането на такъв водач да управлява превозно средство,
с което се извършва превоз. Посочил е, че формата на изпълнителното деяние, изразяваща
се в допустителство, не е приложима, дори недопустима
за юридически лица, приел, че в посочените правни норми, не е предвиден състава на допустителство,
каквото е общото изискване на чл.10 от ЗАНН.
Решението е неправилно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин,
който дава възможност на превозвача да разбере за извършването на какво нарушение
му е наложена санкция и да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП ясно е
посочено извършеното от дружеството нарушение. Видно от състава, по който е
била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касационния ответник – чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, извършеното нарушение представлява предвиден в
закона /вж. чл. 10 от ЗАНН/ случай на допустителство.
То е от категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез
бездействие посредством допускането от санкционираното лице да бъде осъществен
превоз на товари от водач, който няма издадена карта за квалификация.
Константна е практиката, според която административните нарушения, осъществени
чрез бездействие, се считат извършени, превозвачът е дължал правомерното
активно поведение – да не допуска водач без издадена карта за квалификация на
водача да започне извършването на обществен превоз на товари. Както в АУАН,
така и в НП, са изложени конкретни факти относно статута на санкционираното
дружество – превозвач, извършващ международен превоз на товари като са посочени
данни за издадения му лиценз, данни за водача и за времето на извършения
превоз.
Не се споделя изводът на въззивната инстанция и за допуснато от административнонаказващия
орган неправилно приложение на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр.
Както
вече беше посочено, втората форма на изпълнителното деяние, а именно
допускането на водач, който не отговаря на тези изисквания, да управлява
превозно средство, с което се извършва превоз, представлява случай на уредено в
закон допустителство, което се осъществява чрез
пасивното поведение /бездействие/ на превозвача, допуснал извършването на
превоз от водач, който не разполага с карта за квалификация. Вярно е също, че
двете форми на изпълнителното деяние, доколкото изискват различно по вид
поведение, се намират в отношение на алтернативност,
поради което не е възможно с едно деяние да бъдат осъществени и двете.
Следователно,
противно на приетото от въззивната инстанция, втората
форма на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 96г, ал. 1 от ЗАвт Пр е възможна в случаите,
когато превозвачът допуска обществен превоз в нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвтПр“ Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници
и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.“, като в тези случаи законодателят допуска
административно наказание да се наложи и за самото допускане на такъв водач.
Като е достигнал до противоположни
правни изводи районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва
да бъде отменено и делото решено по същество като наказателното постановление
бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 25.05.2021 г., постановено по АНД № 400/2020
г. по описа на Районен съд Берковица, с което е отменено наказателно
постановление № 26-0000633/04.11.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна
администрация“ Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 26-0000633/04.11.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна
администрация“ Враца, с което, за нарушение по чл. 7б, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтПр, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от същия закон,
на „Гарантпроектстрой“ ООД, с ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
е