Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На осми май година
2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4122
по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба
обстоятелства Т.Х.Д., ЕГН **********,
чрез адв.П. С. –САК, е предявила против „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес:
гр. София, р-н ********, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 200 000 лв.,
частично от общ размер от 400 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на
баща й Х.Д.З.ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2014г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.08.2014г. до
окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба и допълнителната
ИМ, че ищцата Т.Х.Д. е дъщеря на Х.Д.З.ЕГН **********,
който починал от тежка черепно –мозъчна травма при ПТП на 16.08.2014г.
Твърди се, че на 16.08.2014г., на първокласен път ПП-1-4, в участъка на
км. 249+500, в област Търговище, М.П.М.
управлявал моторно превозно средство - л. а., марка „Дачия“, модел
„Логан“ с рег.№ ******, собственост на „В.- Д.“ ЕООД, гр. Разград, като нарушил
правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост
причинил смъртта на Х.Д.З., ЕГН **********, и три средни телесни повреди на Р.П.С.
–пътници в автомобила. Твърди, се че на сочената дата - 16.08.2014г., към 04,
00 ч. управляваният от М. автомобил, с осем пътника навлязъл в участъка на км
249+500, взел плавен ляв завой и продължил по прав хоризонтален участък,
движейки се в насрещната пътна лента. За да премине от лявата в дясната пътна
лента, М. рязко завъртял волана. Последвало завъртане на автомобила, диагонално
движение спрямо осевата линия и навлизане в десния банкет. Автомобилът пресякъл
банкета и затревения участък и се ударил със скорост над 80 км/ч със задната
лява част на купето в бетоновата облицовка на дясната канавка. От силния удар и
високата скорост автомобилът се обърнал на лявата си страна и се завъртял на
около 180 градуса, при което продължил плъзгането си, влачейки се на лявата си
страна около 10 метра по земния участък, ударил се с лява част на предното
панорамно стъкло в храстовидно дърво, преминал през дървото и спрял на около 5
метра от него. Твърди се, че при
ударите в канавката и дървото и от плъзгането по ръба на канавката се получили
големи ударни импулси, които довели до причиняване на телесни увреждания на
стоящите от лявата страна на автомобила, зад шофьора, лица - Х.З.и Р.С.. Ищцата
твърди, че в резултат на ПТП нейния баща Х.З.получил травми, несъвместими с
живота и по-късно починал.
Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има
водачът
М.П.М., който не е съобразил поведението си с
конкретни разпоредби на Закона за движението по пътищата и с противоправните си
действия. Сочи се, че присъда
№ 10 от 12.05.2015г. Търговищкият
окръжен съд признал подсъдимия М.П.М., ЕГН **********, за виновен в извършено от
него престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1 от НК.
Твърди
се в исковата молба, че настъпилата смърт на Х.З.е в
пряка причинна връзка с ПТП. Сочи се, че неочакваната загуба на баща и ищцата претърпяла и продължавам да
търпя неизмерими болки и страдания. Твърди се, че още от дете ищцата имала много силна емоционална връзка с баща си.
Когато той почина, ищцата все още не
била навършила 20 години и новината за трагичния инцидент и се отрази много
тежко. Ищцата сочи, че когато през 2010г. родителите и се разделили, тя
останала да живее при баща си, защото били много близки.
Твърди се, че към датата на
застрахователното събитие – 16.08.2014 г. водачът на л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с
рег.№ ******, е имал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със
застрахователна полица № 06114000073169, сключена с ответника „ДЗИ-О.З.” ЕАД,
валидна от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.
Ответното
дружество „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, в срока по чл.367 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
прекия иск по размер. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия Х.З., като твърди, че пострадалия е знаел, че водача на
МПС е бил под въздействието на алкохол, т.к.
преди пътуването всички пътници в процесния автомобил, вкл. Х.З.посетили бар „М.” в гр.Попово,
където употребили алкохол и решили да отидат в друго заведение – дискотека „П.П.”
в гр.Търговище. Сочи се, че Х.З.доброволно
се е качил и е пътувал, като пътник в МПС с 8 човека, при максимално допустим
брой пътници в автомобила – 7. В
отговора е наведен довод за съпричиняване и поради това, че починалия З.не бил
използвал обезопасителен колан. Ответникът
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва иска по
размер, като поддържа, че претендираната сума е изключително завишена и не
съответства на критериите за справедливост, установени в чл.52 ЗЗД.
На основание чл.219, ал.1 ГПК на
страната на ответното „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, като трето лице помагач е конституиран М.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
В открито
съдебно заседание ищцата чрез
пълномощниците си адв. П. С. и адв. П. С.поддържа
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответното
дружество чрез пълномощника си юрк. Г.оспорва предявените
искове, като поддържа доводите за съпричиняване. Представят списък на разноски
по чл.80 ГПК.
Третото лице
помагач М.П.М., чрез адв.Б. оспорва прекия иск по размер.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл.
235 ГК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетите Удостоверение
за раждане №919767/ 30.09.1994г. и Удостоверение за
наследници №16-478/05.02.2016г. издадени Община
Попово, се установява, че ищцата Т.Х.Д.
е дъщеря и единствен
наследник на Х.Д.З., ЕГН **********., починал на 16.08.2014 г. /л.55, л.56 от делото/
Видно от приложеното н.о.х.д. № 58/2015 год. по описа на
Окръжен съд- гр.Търговище, с Присъда № 10 от 12.05.2015г. постановена по реда на глава XXVII от НПК - по
реда на съкратеното съдебно следствие по посоченото дело, Търговищкият окръжен съд е признал подсъдимия
М.П.М., ЕГН **********, за виновен в това, че на
16.08.2014г., на първокласен път ПП-1-4, в участъка на км. 249+500, в област
Търговище, като управлявал моторно превозно средство-лек автомобил, марка
„Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ ******, собственост на „В.- Д.“ ЕООД, гр.
Разград, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП – не контролирал непрекъснато ППС,
което управлявал, чл.20, ал.2 от ЗДвП – движел се скорост несъобразена с
пътните условия, с релефа на местността и условията на пътя, чл.133, ал.1 от ЗДвП – превозвал по – голям брой пътници от определеното в свидетелството да
регистрация на МПС – превозвал 8 /7 +1/, вместо определените за този автомобил
7 /6+1/, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на Х.Д.З., ЕГН ********** и три средни телесни
повреди на Р.П.С., като деянието е
извършено в пияно състояние. Осъдителната
присъда е влязла в сила в сила на 23.02.2016г.
Установено
е, че през 2014г. М.П.М., работел във „В.-Д.” гр.Разград, като ръководител
поделение гр.Попово, като му било разрешено със заповед на управителя да
управлява служебния л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ ******. Вечерта на
15.08.2014г. М.М., заедно с пострадалите
Х.Д.З., Р.П.С., П.П., А. И., Е.П. посетили питейно заведение „М.” в гр.Попово.
Присъединили се Е.Г.и С.Ц.. Към полунощ персонала обявила, че затваря и
компанията решила да се премести в друго заведение - дискотека „П.П.” в
гр.Търговище, където употребили алкохол. Около 03,30 ч. на 16.08.2014г.
посочените лица си тръгнали от дискотеката в гр.Търговище, като решили да
посетят крайпътно заведение „Фисека” находящо се на ПП-1-4, в посока от
гр.Търговище към гр.Варна. Автомобила бил управляван от М.М., до него била С.Ц..
На седалката зад шофьора седял Х.Д.З., до него останалите. Шофирайки в тъмното М.М.,
подминал заведението и като стигнал отбивката за гр.Шумен направил обратен
завой, за да се върне по ПП-1- 4 в посока към гр. Търговище. Пътят бил мокър от
скоро превалял дъжд. М. шофирал със скорост около 100 км/ч. Към 04, 00 ч.
управляваният от М. автомобил навлязъл в участъка на км 249+500, взел плавен
ляв завой и продължил по прав хоризонтален участък, движейки се в насрещната
пътна лента. За да премине от лявата в дясната пътна лента, М. рязко завъртял
волана. Последвало завъртане на автомобила, диагонално движение спрямо осевата
линия и навлизане в десния банкет. Автомобилът пресякъл банкета и затревения
участък и се ударил със скорост над 80 км/ч със задната лява част на купето в
бетоновата облицовка на дясната канавка. От силния удар и високата скорост
автомобилът се обърнал на лявата си страна и се завъртял на около 180 градуса,
при което продължил плъзгането си, влачейки се на лявата си страна, ударил се с
лява част на предното панорамно стъкло в храстовидно дърво, преминал през
дървото и спрял на около 5 метра от него.При ударите в канавката и дървото и от
плъзгането по ръба на канавката се получили големи ударни импулси, които довели
до причиняване на телесни увреждания на стоящите от лявата страна на
автомобила, зад шофьора, лица - Х.З.и Р.С., като З.получил травми, несъвместими
с живота и починал.
Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази
обвързващата сила на присъдата по НОХД № 58/2015 год. на ОС -Търговище, като същата на
основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин
вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка
между ПТП и причинената смърт. С оглед на това, съдът достигна до правния
извод, че водачът на л.а„Дачия“,
модел „Логан“ с рег.№ ****** - М.П.М. е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаната по –
горе разпоредби на ЗДвП.
От приетото заключение на СМЕ, с вещо лице д-р В.Т., се установява, че в резултат на ПТП на 16.08.2014г., Х.Д.З.на 42г. получил тежка открита
черепномозъчна травма, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на
черепния покрив челнотемеппо и на черепната основа в областта на. предната и
средна черепни ямки, травматични кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка и разкъсване на мозъчните обвивки и мозъчното вещество
челнотеменно и слепоочно, голяма разкъсноконтузна рана на меките черепни
обвивки в дясната челнотеменна област на главата, кореспондираща на подлежащите
счупвания на черепа увреди на мозъка. Вещото лице – съдебен медик сочи в
заключението си, че констатираната
травма е изключително тежка и е
несъвместима с живота,
като същата се явява и непосредствена причина за смъртта на З.и в причинно-следствена връзка с ПТП. В.л. д-р В. Т. пояснява, че направлението на
удара е било по вертикала /по надлъжната ос на тялото/, като при така очертания
механизъм на произшествието, травмата на
Х.З.е причинена от контакт с
тавана на купето. Липсата на други
увреждания по тялото сочи на извод, че силите на въздействие са били във вертикално
направление. Предвид този механизъм на
увреждане, според д-р В.Т., е без значение дали пострадалият е бил с
поставен или не
обезопасителен колан, тъй като и в двата случая деформацията на купето е щяла
да причини констатираните травми. От заключение на СМЕ, се установява още, че при
водачът на процесното МПС - М.П.М. е
доказана концентрация на етилов алкохол 1,57 промила, което отговоря на средна
степен на алкохолно опиване, характеризираща се с нарушения на мисловната
дейност, речта, координацията, отслабена концентрация на вниманието, стесняване
на зрителното поле.
Заключението на
приетата СМЕ, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
От приетото
неоспорено заключение на съдебно - автотехническа
експертиза с в.л. доц. А. А., се установява, че максимално допустимата бройка
пътници заедно с водача за процесния лек
автомобил „Дачия Логан” с per. №
*******, е 6+ 1, като на
7 броя места в автомобила има монтирани предпазни триточкови колани.
От приетото заключение на съдебно-психологична експертиза с в.л.
Б.К. - психолог, се установява, че при
провеждане на психологическото изследване у ищцата Т.Д., е констатирана относителна емоционална
застиналост, оценена като защитна
реакция спрямо тежките преживявания, свързани с ненапълно приетата загуба на
родител, с когото ищцата е била много близка. Психологът сочи, че при ищцата Т.Д.
се наблюдава и нетипична за възрастта
тенденция да се избягват плановете относно бъдещето, което също свидетелства за
незавършен процес на психична преработка на загубата на бащата и се отразява
негативно върху качеството на живот на ищцата. Вещото лице при извършване на психологичиското изследване,
е установило ясно проличала силна връзка на Т. с баща й и незавършеният траур
по него, както и отношение на любов и уважение към бащата.
По
делото са събрани гласни доказателства във връзка с твърдените от ищцата
претърпени неимуществени вреди.
Свидетелката
А.С./44г., майка на ищцата/, сочи в показанията си, че
отношенията между Т. и баща и били много добри и след развода им с Х., дъщеря
им останала да живее при него. Св. Спасова сочи, че починалият в процесното ПТП Х.З.бил грижовен
баща - купувал дрехи на Т., платил разходите за абитуриентския й бал, платил
цената на кандидатстудентския й курс и таксите в университета. Между бащата и
дъщерята съществувала силна връзка на обич и привързаност. Сочи, че след
смъртта на баща си, Т. се затворила в себе си, не искала да излиза с приятели,
говорела само за него и плачела.
От разпита свидетелите С.Х. и С.С., проведен в о.с.з. на 28.11.2017г. с
установява, че родителите на ищцата се разделили през
2010г. и дъщеря им Т. останала да живее при баща си Х.. Сочат, че Х. се грижел добре
за дъщеря си - пазарувал, готвел, организирал абитуриентския й бал. От
показанията на свидетелката Х. се установява, че след смъртта на татко си, Т.
се променила драстично - не се хранела, отслабнала, постоянно плачела, нямала
желание да продължи образованието си. Ищцата и до ден днешен почитала баща си,
като посещавала гроба му. Свидетелят С.С. също сочи, че Т. изживяла трагично
новината за смъртта на родителя си.
Показанията на А.С., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост, но им дава вяра,
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират с показанията на свидетелите С.Х. и С.С..
Във връзка с възражението за съпричиняване на
страната ответника са допуснати двама
свидетели - П.П.П.
и Р.С..
Свидетелят П.П.П.
разпитан в о.с.з. на 08.05.2018г. посочи, че на 15.08.2014г. той, Х. и още
няколко души били на една маса в заведение „М.“ в гр. Попово. Сочи, че те с Х.
дошли по-късно в заведението, където вече били останалите. Уточнява, че Х. и М.
не седели един до друг. Свидетелят П. не знае кой какво е консумирал. По-късно отишли
в дискотека „Планета“ в гр. Търговище, като компанията се разположила на две
маси. Х. и М. били на различни маси, но имало видимост между масите, които били
съседни.
Свидетелят Р.С., сочи в
показанията си, че в злополучната вечер
той и неговата компания, вкл. починалия Х. и водачът на автомобила М., се
събрали в заведение „Четирите сезона“ а сега - „М.“ в гр.Попово. Имало чаши
пред всички. П. и Х. дошли по-късно от другите в заведението. Свидетелят
заявява, че не знае дали М.М. е употребил алкохол. По- късно отишли със
служебната кола на „В и К” на дискотека в гр.Търговище, където също пили
различни алкохолни напитки. Св. Р.С.,
сочи, че той също пострадал в катастрофата.
По делото е прието за безспорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП-16.08.2014 год., по застрахователна полица № 06114000073169, валидна от
01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. за лек автомобил „Дачия“, модел “Логан“, ДК
№ ******., което е видно и от приетата Справка от интернет- страницата на ИЦ
към Гаранционен Фонд за наличието на сключена застраховка „Гражданска Отговорност"
на автомобилистите. /л.50
от делото/
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта: Съдът намира, че предявения иск е допустим, като по силата
на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за
застраховането /в сила от 01.01.2016 год./, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 год./, какъвто е и процесният
случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 год./.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл.
226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така
предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка
с деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 16.08.2014г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента М. М., изразяващо
се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните
неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите.
Установи се, че с влязла в сила присъда № 10 от 12.05.2015г. по н.о.х.д.№58/ 2015 г. на ОС Търговище, М.П.М. е
признат за
виновен в това, че на 16.08.2014г., на
първокласен път ПП-1-4, в участъка на км. 249+500, в област Търговище, като
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил, марка „Дачия“, модел
„Логан“ с рег.№ ******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20,
ал.1 от ЗДвП – не контролирал
непрекъснато ППС, което управлявал, чл.20, ал.2 от ЗДвП – движел се
скорост несъобразена с пътните условия, с релефа на местността и условията на
пътя, чл.133, ал.1 от ЗДвП – превозвал по – голям брой пътници от определеното
в свидетелството да регистрация на МПС – превозвал 8 /7 +1/, вместо
определените за този автомобил 7 /6+1/,
в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Х.Д.З..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени
в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача М.П.М..
По отношение на останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: поради
изричното изявление на ответното застрахователно дружество съдът приема за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че „ДЗИ – О.З.”
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за към
датата на събитието на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с
оглед на което иска с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за доказан по основание.
По размера: Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които
ищцата Т.Х. е претърпяла вследствие смъртта на баща си Х.З.. Според исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на болки, страдания и психически шок и скръб от
преждевременната и невъзвратима загуба на починалия родител, с която ищцата се е намирал в отношения на взаимна
обич, доверие и привързаност и от когото е получавал нормално присъщата за
отношенията родител - дете житейска подкрепа.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания
относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия,
степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и
претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети
и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС,
която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират
съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на
целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта
неимуществени вреди. В утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД -
решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ/отм./
във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания, от
които се установява, че ищцата Т.Х. дъщеря на починалия Х.З./на 42-годишна
възраст/ - е живеела заедно с него, след развода на двамата родители, в едно
жилище, при изключително топли и сплотени отношения. Следва да бъде отчетено, че стресовата реакция на дъщерята от внезапната
смърт на баща и, преминала в емоционална застиналост, за което свидетелства заключението на СПсихЕ, както и
за високия интензитет на болките и страданията, причинени от ранната преждевременна
смърт на баща и, в контекста на силната привързаност по между им. При определяне на размера на обезщетението
следва да се отчете и обстоятелството непротиворечиво сочено от тримата
свидетели - С.Х. и С.С., А.С., че починалия Х.З.е бил много грижовен и ангажиран баща към единственото си
дете Т., която грижа ищцата е загубила безвъзвратно. Следва да се вземе предвид и
негативното отражение на деликта върху психоемоционалното състояние на ищцата,
която се затворила в себе си, не желаела да излиза, нито да прави планове за
бъдещето, загубила желание да учи.
Необходимо е да бъде съобразена и
съществуващата към момента на увреждането – 2014 г. обществено икономическа
обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата за неимуществените вреди, причинени от
смъртта на баща и, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 150
000 лева.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът своевременно
с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалия не е
поставил предпазен колан и се качил в автомобил управляван от лице под силно
алкохолно опиянение. Обезщетението следва да бъде намалено, ако и самия
пострадал е допринесъл за настъпването на вредите.
Възражението
на ответното дружество е за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Х.З., поради непоставяне на
предпазен колан не бе доказано.
От заключението на приетата СМЕ се установи, че получените от наследодателя
на ищцата травми биха настъпили и при поставен от последния предпазен колан и
не съществува вероятност за предотвратяване на последните ако такъв колан е бил
поставен. Предвид това, съдът намира, че макар и поведението на Х.З.да е било
противоправно, в разрез с правилата за движение по пътищата – ЗДвП, изискващ
поставяне на предпазен колан от пътниците в автомобила, то с това си поведение
същия не е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като в травматичните
увреждания биха се получили дори и при наличие на предпазния колан, поради
което не е налице съпричиняване на този резултат на това основание.
Основателно, обаче, е възражението на ответника за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради обстоятелството, че ищецът е знаел, че
виновният за пътно – транспортното произшествие е употребил алкохол и въпреки
това е избрал да пътува в управлявания от употребилия алкохол автомобил . Сам
по себе си фактът, че пострадалият е пътувал в автомобил, участвал в ПТП не
обосновава извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
приносът на водача на МПС винаги е личен и не обуславя автоматично принос на
пътуващия в същия автомобил пътник. Поемането на риск при знанието на
пострадалия, че деликвента е употребил алкохол е вид и форма на съпричиняване,
като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се
свързва с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на
тежестта на размера на задължението за неговото обезщетяване. Намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са
събрани доказателства, че последните не биха настъпили или биха били в по –
малък размер, ако по време на произшествието пострадалия, пътувайки в
управляван от пиян водач лек автомобил е улеснил със своите действия или
бездействия настъпване на вредоностните последици. Съдът може да намали
обезщетението, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случай, че се докаже, че
пострадалото лице е знаело, че водачът, причинил ПТП е употребил алкохол. В
посочения смисъл – задължителните за
съдилищата постановки в т. 7 на ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, според
които в сочената хипотеза фактите, свързани както с поведението на пътуващия в
моторното превозно средство, определящи го като рисково - проява на съзнателно
и свободно формиран избор и знание за употребата на алкохол от водача на
същото, респ. обективна възможност за узнаване.
В настоящия случай, от мотивите на
присъдата, с която е призната вината М.М., както и от показанията на свидетелите Р.С. и П.П. установяващи, че пострадалият ищец и деликвента са се черпели заедно в две
поредни питейни заведения с компания,
както и заключението на СМЕ, може да се заключи категорично, че наследодателят на ищцата е знаел, че М. е
употребил алкохол към момента, когато е предприел управлението на автомобила, в
който ищецът се е съгласил доброволно да пътува. Предвид това, налице са
основанията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението с 1/3, на
колкото съдът намира да съответства приносът на наследодателят на ищеца за
настъпване на вредите. Предвид горното, при отчитане степента на съпричиняване,
в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 000 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв., частично от
глобалната сума от 400000лв., искът
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищецът претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Отговорността
на застрахования пред третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане.
Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците обезщетение се дължи от
деня на увреждането – 16.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответното дружество дължи на ищеца направените разноски, съразмерно на
уважената част, в размер на 6800лв.,
като общо сторените разноски са 13 060лв. за адвокатско възнаграждение.
Наведеното от ответника възражение за прекомерност, по см. на чл.78, ал.5 ГПК,
съдът намира за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото и заявения материален
интерес.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска – 375 лв.
юрисконсултско възнаграждение и разноски
за депозит свидетел.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 4000 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.”
ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, р-н ********, да
заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата от
100 000 (сто хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта
на баща и Х.Д.З.ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2014г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.08.2014г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения до първоначално предявения размер от 200 000 лв., частично от
глобална сума от 400 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.”
ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, р-н ********, да
заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********, сумата 6800лв. разноски, съразмерно на уважената част
от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Х.Д., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *******, разноски
по делото в размер на 375 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.” ЕАД,
ЕИК *******, с адрес: гр. София, р-н ********, да заплати на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 4000 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на М.П.М., ЕГН: **********, като трето лице – помагач на страната на ответника
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: