Решение по дело №810/2021 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260003

 

                                       14.01.2022 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на четиринадесети октомври 2021г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело № 810 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата З.А.П.  има открита при него партида за недвижим имот, находящ се в гр.С…….., който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е заплатила стойността й за периода 01.12.2018 г. – 29.08.2019 г. и поради това дължи сумата 156.36 лв.

Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното задължение – мораторна лихва в размер на 19.85 лв. За тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 3814/2020г.,  заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответницата в заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, не е била намерена, за да й бъде връчена заповедта и последната е приложена от заповедния съд към делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, за вземанията си по нея да предяви иск, за да установи съществуването им. Точно това е сторило „В и К - Сливен” ООД, като претендира съда с решението си да приеме за установено, че П. му дължи цитираните по-горе суми.

            Дружеството претендира сторените от него разноски в това заповедно производство- 26.20лв., а и направените в исковия процес.

 

            На ответницата бе връчен, чрез назначения й от съда особен процесуален представител- адвокат, препис от исковата молба и той именно депозира, в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, писмен отговор. С него оспорва исковете -при конкретни съображения ги намира неоснователни.  

На проведените по делото съдебни заседания ищеца бе представляван от пълномощник -адвокат, който поддържа исковете. В хода на устните състезания, след като доказателствата бяха събрани, проц.представител на ответницата изрази мнение, че следва да се приеме, че до имота й е доставяна вода, но само за месеците, срещу които в карнета има положен подпис от присъствало на отчета на количеството вода лице.

 

След като обсъди събраните по делото, доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От представен от ищеца документ- карнет –листи 37 и 38 от делото, се установява, че имот на адрес: гр.С……….е присъединен към водопреносната система на ВиК Сливен, а титуляр на откритата при него партида е З.А.П., която за дружеството е клиент с № 1866, за обект № 116096. Установява се и че в имота е извършван отчет на доставяното количество вода, чрез преглед от представител на дружеството- инкасатор, на показанията на средството, което го измерва- водомер. При някои от отчетите е полаган подпис от присъствалото лице, като за 2018-та година последния подпис е за м.09-ти.Следващият по ред, а на практика- и последен, подпис е от м.09.2019г. срещу общо количество от 61 куб.м. вода.

 

За всеки от процесните месеци ищеца е издавал фактури- представени като приложения на исковата молба.

 

За вземанията си по фактурите „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по  ч.гр.дело № 3814/ 2020 г., заповед за изпълнение - № 260578/ 05.11.2020г., с която на З.А.П. е разпоредено да му заплати: главница в размер на 156.36лв.- представляваща главница за периода 01.12.2018г.- 29.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 19.85лв., начислена към 07.10.2020г. и разноски в заповедното производство- 26.20лв.

Срещу нея жената не е подавала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерена от призовкар, за да й бъде връчена и по тази причина съда е дял указания на заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това „ВиК Сливен“ е сторило в срок.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания, главното от които представлява стойността на доставена до обект на ответницата вода.

Тя е потребител на услугата, като титуляр на разкритата за жилището на адрес С……….при „ВиК Сливен“ партида.

От записите в карнета се установи, че фактически, реален отчет на водомера  е извършен. Особеният процесуален представител на ответницата констатира липсата на подписи на жената в карнета и на това основание само частично призна претенцията на ищцовото дружество. Съдът обаче ще уважи иска изцяло- защото макар в месеците от процесния период от време да не е полаган подпис на присъствало на отчета на водомера лице, такъв е наличен срещу датата трети септември 2019г. Този подпис, видно и с „просто око“ е идентичен с няколкото, не малко на брой, други подписи в карнета- за отчети през 2017-та и 2018-та години, поради което съда не се съмнява в автентичността му. Така също, за м.09.2019г. не е начислено количество консумирана вода /0 куб.м./,  а с подписа си присъствалото на отчета лице е удостоверило общо количество вода от 61 куб.м. При справка с карнета е видно, че в месеците от процесния период от време ВиК дружеството е записвало следните количества вода за имота на ответницата: декември 2018г.- 6 куб.м.; януари, февруари и март 2019г.- по 6 за всеки; април, май и юни 2019г.- по 7 за всеки и за юли и за август 2019г.- по 8 куб.м. всеки, т.е. общо 61 куб.м. Ето защо съда прави извод, че макар клиента на ВиК Сливен да не е удостоверявал с подписа си отчета през всеки от месеците в процесния период от време, в края на периода фактически е сторил това- като е подписал отчет на общо 61куб.м. доставена вода- колкото е претенцията на ищеца.

За всеки от месеците ищеца е издавал фактури.

Т.е., според съда ищцовото дружеството е изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия, изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства и действия се изчерпват възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат възможност да създават/прилагат други доказателства. Поради това съда намира първия от исковете за доказан и основателен.

 

 Щом извода на съда за първия иск е такъв, то е идентичен и за втория- защото е акцесорен по отношение на него и следва съдбата му. Не само поради това, а извода се налага след като ищеца е доставил услугата си до обекта на ответницата, а последната не ангажира доказателства да я е заплатила. По този начин се е активирала разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които длъжника трябва да обезщети, като му заплати поне законната лихва за периода на забавата.

Така също, съгл.чл.44 от ОУ на ВиК Сливен,  потребителя изпада в забава с изчитането на тридесет дни от момента на издаването на съответната фактура.

 

С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното производство, при това в пълен размер. В последното „ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 26.20лв- заплатена държавна такса за образуването на частното гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за изпълнение.

Сторените от ВиК Сливен в исковия процес са общо 585лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна такса за образуване на делото; 360лв.-  заплатено адвокатско възнаграждение и 150лв.- възнаграждение за назначения особен процесуален представител на ответницата.

 

           При горните аргументи, Сливенски районен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК за установено, че З.А.П. с ЕГН **********, представлявана в делото от назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител- адв.К. *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със съдебен адреса*** сумите, за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3814/2020г. Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- № 260578/ 05.11.2020г.

 

ОСЪЖДА З.А.П. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3814/2020г. на СлРС – 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/.

ОСЪЖДА З.А.П. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес- гр.д.№ 810/2021г. СлРС – 585 лв. /петстотин осемдесет и пет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: