Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6221 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Л.С.М. срещу
решение от 29.04.2020 г. по гр.д. №52407/2019 г. на Софийския районен съд, 153
състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на З. „Б.И.“ АД на основание
чл.500 ал.1 т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 5142,00 лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени 15,00 лв.
ликвидационни разноски въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, причинени на 11.10.2016 г. в гр. София от виновно
противоправно поведение на ответника при управление на л.а. „Алфа Ромео“ с рег.
№ *******след употреба на алкохол, ведно със законната лихва от 11.09.2016 г.
до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от представения по делото
протокол за ПТП се установява употребата на алкохол и виновното отклоняване от
тест за алкохол от страна на ответника. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна З. „Б.И.“ АД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, когато щетите са причинени от лице,
управляващо моторното превозно средство при забраната да не управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. За възникване на регресното вземане е необходимо да
се установят следните факти: да е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в управление на
МПС под въздействие на алкохол или под въздействието
на наркотици или други упойващи вещества, или при отказ на водача да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е
изплатил на увредения или на неговия застраховател застрахователното
обезщетение.
Обемът на
регресното вземане се определя от обема на извършеното плащане, но не повече от
размера на действителните вреди.
От
представения протокол за ПТП №1659439 от 11.10.2016 г., съставен от длъжностно
лице след посещение на местопроизшествието, се установява, че след процесното
ПТП ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, поради което му
е издаден талон за кръвна проба. В частта, в която са отразени лично
възприетите от съставителя му факти – настъпването на ПТП, участниците в него,
участващите МПС,
употребата на алкохол, респ. отказът на водача
на бъде тестван на място, и др. протоколът има характер на официален документ
по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК. Освен това, протоколът е
двустранно подписан от участниците в ПТП. Ето защо, съдът ползва
доказателствената му сила.
От
изложеното следва, че за ищеца е възникнало регресно вземане срещу делинквента
в размер на платената сума.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК се разноски във въззивното
производство, но доколкото същият не е представил доказателства за направени
такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №78448/29.04.2020 г., постановено по гр.д. №52407/2019 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.