Решение по дело №2600/2018 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 330                                          27.06.2019 г.                                      гр.Разград                             

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На дванадесети юни                                                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар   Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2600 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

 

            Производството е с правно основание с чл.45 от ЗЗД.

          Депозирана е  искова молба, с която е предявен иск от Н.С.К. срещу И.И.И. за заплащане на сумата 200 лв.обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 01.10.2018 г. в образуваното производство по изп.д.№20189120401082 по описа на ЧСИ Г. С., рег.№912. Сочи, че покойният му баща С. К.К. е осъден с влязло в сила съдебно решение на РС Кубрат по НЧХД №202/2017 г., потвърдено от ОС Разград  да заплати на ответника сумата 960 лв. ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на дълга и разноски в размер на 255 лв., че ищецът и барат му са превели на 14.08.2018 г. в 11,09 часа по разплащателната сметка на ответника сумата 1350,74 лв., от които 960 лв. за главницата, 135,74 лв. за законната лихва и 255 лв. за разноските. Твърди, че с молба от 11.09.2018 г. до ЧСИ Г. С. с рег.№912 в КЧСИ ответникът е поискал образуване на изпълнително дело срещу ищеца и брат му въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС Кубрат по НЧХД №202/2017 г. Обосновава иска си с това, че е ангажирал адвокатска защита по образуваното изп.д.№20189120401082 по описа на ЧСИ Г. С., рег.№912, за което е платил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., както и с това че изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1 т.2 от ГПК. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

          В писмената си защита процесуалният представител на ищеца сочи, че разпоредбата на чл.78, ал. от ГПК не е въпроизведена в чл.79 от ГПК, поради което е неприложима в изпълнителния процес. Счита, че са налице всички елементи на непозволеното увреждане: Д.ие, противоправност на Д.ието, настъпили вреди и причинна връзка между Д.ието и вредите, а вината се презумира до установяване на противното.

          В отговора, депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответникът е посочил, че така предявеният иск е недопустим, тъй като разноските, сторени  в конкретно производство следва да се претендират в рамките на същото производство. Иска присъждане на направените в това производство разноски. По същество твърди, че не е бил уведомяван за внесените от ищеца суми по негова банкова сметка, *** образуване на изпълнителното дело и заплатил следващите се за това такса, че веднага след като узнал за плащането поискал прекратяване на изпълнителното производство. За всичко това на него били възложени разноски в размер на 780 лв. Счита, че не е действал недобросъвестно, поради което не дължи заплащането на разноските.

          Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът по делото е син на С. К.К.. Последният е осъден с присъда на Районен съд Кубрат по НЧХД№ ***/2017 г. да заплати на ответника по настоящото дело сумата 1960 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от престъпление по чл.216, ал.6, във вр. с ал.1 от НК ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. до окончателното  изпълнение на сумата и 555 лв. разноски по производството. С решение по ВНЧХД№173/2018 г. по описа на ОС Разград присъдата е потвърдена в частта досежно сумата 960 лв. обезщетение за имуществени вреди и отменена досежно сумата 300 лв. разноски. Със същото решение И.И.И. – ответник по настоящото дело е осъден да заплати на идв. П.А.Х. *** сумата 150 лв.

          За сумата 150 лв. адв. П.А.Х. – процесуален представител на ищеца,  е поискал, респ. е образувано изпълнително дело №2018912041049 по описа на ЧСИ Г.С.  По това дело ЧСИ е изискало справка от регистъра на банковите сметки и сейфове, в която справка са посочени сметките на ответника по настоящото дело И.И.. Сред тях е разплащателна сметка с IBAN *** „Сосиете Женерал Експерсбанк“АД.

          На 14.08.2018 г. братът на ищеца Д. С.К. е превел по сметка на И.И.И. с IBAN *** „Сосиете Женерал Експерсбанк“АД сумата 1350,74 лв.  Като основание за заплащане на тази сума е записал ВНЧХД №173/2018 г. по описа на ОС Разград.

          В о.с.з. на 08.05.2019 г. от името на клиента си адв. Х. заяви, че ищецът е научил номера на банковата сметка от брат си Д. С.К..

          Въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен лист /л.22/ от 05.09.2018 г. срещу ищеца Н.С.К. и брат му Д. С.К., в който е постановено, че същите следва да заплатят на И.И.И. сумата 960 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението и сумата 255 лв. разноски по производството и 5,00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Този изпълнителен лист е издаден по молба на ответника И., депозирана на 04.09.2018 г.  Същият е получен от кредитора на 10.09.2018 г.

          С молба от 11.09.2018 г. ответникът И. е поискал от ЧСИ Г.С. да образува изпълнително дело за събиране на вземането по изпълнителния лист и са поискани съответните изпълнителни действия. Внесени са и съответните такси. В отговор на молбата е образувано изп.д.№20189120401082 и ЧСИ е предприел съответните действия, вкл. и изпратил запорни съобщения до трети задължени лица. За тези запорни съобщения са били определени съответните такси, които ответникът също заплатил.

          На 02.10.2018 г. ищецът Н.К. е подал молба до ЧСИ за прекратяване на производството поради изпълнение на задължението. Към молбата е приложена вносната бележка за превода, направен по сметка на взискателя – ответник по настоящото дело от 14.08.2018 г. за сумата 1 355,00 лв. Тази молба е изготвена от адвокат и към нея е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В последния е уговорено възнаграждение от 200 лв., платено в брой.

          Молбата на ищеца – длъжник е изпратена до ответника- взискател от ЧСИ и същата е връчена на адресата на 04.10.2018 г. С молба от 04.10.2018 г. И.И. е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителния лист.

          С постановление от 05.10.2018 г. ЧСИ Г.С. е прекратил на основание чл.433, ал.1 т.2 от ГПК изпълнителното производство по изп. д.№ 20189120401082 и е поставил в тежест на взискателя всички направени от него разноски по изпълнението. Постановлението е влязло в сила на 16.10.2108 г.

          Според представеното по делото удостоверение, издадено от „Сосиете Женерал Експресбанк“АД ответникът е клиент на банката от 2000 г. и от тогава до датата на издаване на удостоверението – 30.04.2019 г. няма регистрирани средства за отдалечен достъп

          Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:    Предявеният иск е за разноски, направени от длъжника по изпълнително производство. Правното основание на тази претенция е чл.45 от Закона за задълженията и договорите, тъй като не се касае за безвиновната отговорност, регламентирана в разпоредбата на чл.79 от ГПК.  Това е така, защото разпоредбата на чл.79 от ГПК регламентира отговорност за разноските по изпълнението, но не и тези за заплащане на адвокатско възнаграждение. При сравнението на тази разпоредба с предходната – чл.78, ал.1 от ГПК е видно, че законодателят прави разлика между разноски по производството и възнаграждение за адвокат, като в последната от цитираните разпоредби урежда заплащането им по един и същ начин.   Разпоредбата на чл.79 от ГПК регламентира разноски по изпълнението, а не разноски по изпълнителното дело, поради което същата не е основание на длъжника да се присъди платеното от него адвокатско възнаграждение

Когато искът се разглежда като претенция за реализиране на отговорност, претендирана от непозволено увреждане,  за да възникне такава отговорност следва да бъде осъществен предвидения в закона фактически състав: да е налице Д.ие, същото да е противоправно и виновно, от него да са причинени вреди, респ. да има причинна връзка между Д.ието и вредите.

В настоящия случай съдът намира, че Д.ието на ответника, от което се претендират вреди е под формата на бездействие – непроверяване на паричните постъпления, получени по банковата му сметка.  За да бъде едно действие противоправно е необходимо да има задължение за действие. Липсва законова разпоредба за всеки титуляр на банкова сметка ***а извърши съответното правно действие /в случая преди да подаде молба за образуване на изпълнително дело/.

В  настоящия казус липсва и вина на ответника въпреки, че разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД създава презумпция за вина в случаите на непозволено увреждане. Твърдението на ищеца, че с неизвършването на проверка по банковата сметка ответникът не е проявил никаква грижа, съдът намира за неоснователно, тъй като на още по-силно основание може да се твърди, че ищецът не е  положил дължимата грижа да уведоми ответника, тогава взискател, че е превел сумата по банковата сметка.  Това е така и защото по делото липсват каквито и да било твърдения и доказателства, че ответникът е знаял, че ищецът знае за номера на банковата му сметка, за да предположи, че евентуално би могъл да плати сумата по този начин.

Следователно в случая ответникът въпреки че е могъл не е бил длъжен да провери банковата си сметка, поради което не е налице не само умисъл, но и небрежност като форма на вината.

След като поведението на ответника не е противоправно и виновно, същият не носи отговорност за вредите, които ищецът е понесъл в размер на платеното от него адвокатско възнаграждение в качеството си на длъжник по изпълнителното производство.

Ето защо така предявеният иск за заплащане на сумата 200 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът  следва да заплати на ответника  направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв..

                   По гореизложените съображения, Съдът:

 

 

Р Е Ш И :

 

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска, предявен от Н.С.К., ЕГН **********  със съдебен адрес ***, сгр.4, офис 1 срещу И.И.И., ЕГН ********** ***  за заплащане на сумата 200 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №89720 от 01.10.2018 г. в образуваното производство по изп.д.№20189120401082 по описа на ЧСИ Г. С. , рег.№912, с район на действие ОС Разград като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********  със съдебен адрес ***, сгр.4, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И., ЕГН ********** ***  сумата 300 лв.  /триста лева/разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

         

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: