№ 1656
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501708 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. ИВ. ЦВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Варна, ж.к.“Чайка“, бл.2, вх.“В“, ет.5, ап.72, чрез адв.В.В., с адрес на кантора: гр.Варна,
ж.к.“Владислав Варненчик“ №213, вх.2, ап.45, против Решение №261720 от 21.05.2021г.
постановено по гр.д.№12570/2020г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателката, против “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33
представлявано от В.Д.В., иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено,
че ищецата не дължи на ответника сумата от 3566.32лв., представляваща стойност на
начислена В и К услуга за клиент с абонатен №1102032, по издадена фактура №**********
от 22.07.2020г. с отчетен период от 23.07.2019г. до 25.06.2020г. за обект, находящ се в
гр.Варна, ул.“Иван Екзарх“ №14, ап.1, придобит по наследство от Събина Василева
Великова, починала на 22.11.2019г.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа се, че изводите на първоинстанционният съд не
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и със събраните
доказателства. Поддържа се, че неправилно и в нарушение на процесуланите правила съдът
е ценил депозираните с молба от процесуаления представител на ответника в открито
съдебно заседание на 21.04.2021г. писмени доказателства, които са представени след срока
1
за това, вместо да приложи последиците по чл.161 от ГПК вр. с чл.190, ал.2 от ГПК, като са
развити подробни съображения. Ето защо се поддържа, че неправилно съдът, е обсъждал
въпросните документи и те са послужили за база на изводите му. Оспорват се изводите на
съдът относно доказателствената стойност на ангажираните от ответника писмени
доказателства, като са развити насрещни доводи за недоказаност на реалната доставка
/потребление/, съответно отчет на В и К услуги в процесният обект през процесният период.
Поддържа се, че ищцата няма качеството потребител на В и К услуги и не е ползвала
количествата вода през процесния период, поради което не дължи тяхната цена. Поддържа
се още, че в нарушение на собствените си Общи условия и на Наредба №4/2004г., В и К
оператора не е провеждал текущо отчитане на услугите, или че е налице отказ за допускане в
имота от потребителя, което да е удостоверено чрез надлежен протокол, като са развити
съображения за опорочаване на процедурата по отчет на потреблението. На следващо се
поддържа, че неправилно съдът не е възприел за основателно възражението на ищцата
относно оспорването на метрологичната годност на процесният водомер, което е направено
с исковата молба и е поддържано с в единствено проведеното по делото о.с.з. В тази връзка
се поддържа, че неправилно съдът не е назначил поисканата от страната съдебно техническа
експертиза за проверка дали водомерът е бил в метрологична годност, тъй като
възможността да не се назначава такава е поставена под условие, че се приеме за безспорно
като факт, че СТИ не е метрологично годно.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил
задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се доводите на
въззивницата, че същата няма качеството на потребител на В и К услуги през процесния
период, като са насрещни такива. Твърди се, че с полагането на подпис от пълномощник
върху заявлението за промяна на партидата, страната е декларирала съгласие с
отразеното/начисленото количество потребени В и К услуги, респективно за нея се е
породило правото в 30 дневния срок за плащане на фактурата да подаде възражение пред В
и К оператора относно размера на осчетоводеното задължение. Моли за потвърждаване на
решението, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В хода на производство Р. ИВ. ЦВ., с ЕГН **********, е починала, поради което е
заличена като страна по делото и вместо нея като жалбоподател, е конституиран нейният
син АНДР. ЦВ. ЯК., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, с.о.“Траката“, ул.“7-ма“ №20.
В съдебно заседание новоконституираният въззивник, чрез пълномощник, поддържа
въззивната жалба, моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се уважи предявената претенция. Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалба и поддържа
отговора си. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
2
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено, че Р. ИВ. ЦВ. не дължи на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, сумата
от 3566.32лв., представляваща стойност на начислена В и К услуга за потребени 1130 м³
вода по абонатен №1102032 за периода от 23.07.2019г. до 25.06.2020г., за което е издадена
Фактура №********** от 22.07.2020г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на недвижим имот-Апартамент
№1, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Екзарх“ №14, придобит по наследство от Събина
Василева Великова, починала на 22.11.2019г. Сочи се, че в следствие от подадено, чрез
пълномощник заявление на 21.09.2020г. за прехвърляне на партида за В и К услуги в
процесния имот, ищцата разбрала, че по партида имота с абонатен №1102032, се дължи
сумата от общо 3566.32лв., представляващи цената на доставени 1130 м³ вода. Твърди се, че
от 22.11.2019г.-момента на смъртта на наследодателката Събина Василева Великова,
жилището не е обитавано, поради което се поддържа, че въпросното количество вода да е
доставено и реално потребено. Оспорва се, че ищцата има качеството на потребител по
отношение на процесния имот, или в условиата на евентуалност, че в имота е извършван
реален отчет удостоверяващ консумацията на В и К услуги в същия. Поддържа се, че
процесното количество вода, не е отчетено при спазване на ОУ на ответното дружеството в
присъствието на потребителя или негов представител, а при неосигуряване на такъв, с
подпис от свидетел на отчетът. Поддържа се, че не са били налице условия за изключение от
посоченото правило, доколкото не е извършвано дистанционно отчитане. В заключение се
поддържа, че е нарушена процедурата по отчет на консумираната вода в процес ия имот. На
следващо място се оспорва метрологичната годност на средството за измерване, респективно
на достоверноистта на отчетените показания и правилното фактуриране на тези количества.
Ответника не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като с
подадена в първото по делото открито съдебно заседание молба поддържа становище за
неоснователност на исковата молба и моли за отхвърляне на исковата претенция.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
3
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда.
В разглежданият случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на
ищцата за заплащане на стойността на процесните количества В и К услуги, които
оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото не е налице спор и от ангажираните от ищцовата страна доказателства се
установява, че Р. ИВ. ЦВ. е придобила собствеността върху процесният недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Екзарх“ №14, ап.1 по силата на наследствено
правоприемство от Събина Василева Великова, починала на 22.11.2019г.
Не се спори, а и от представеният по делото препис от Заявление №********** от
21.09.2020г., се установява, че на посочената дата Р.Ц., чрез пълномощник, е подала, искане
за прехвърляне на партидата в процесният имот с абонатен №1102032, водена до този
момента на името на наследодателката . Въпросното заявление съдържа изявление на
подателката му, че към този момент показанията на водомера отчитащ консумацията на вода
в имота с абонатен №1102032, показва потребление от 1660 м³, с които показания тя е
съгласна.
Няма спор по делото, че в резултат от данните взети при подаване на заявлението за
смяна на партидата е издадена процесната Фактура №**********/22.07.2020г. на стойност
3566.32лв. за ползвани В и К услуги с период на потребление от 23.07.2019г. до 25.06.2020г.
По делото са представени Справка за облога и плащанията на частен абонат с аб.
№110203, с посочен титуляр- Р. ИВ. ЦВ., за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Екзарх“
№14, ап.1 и 2бр. Карнети за същия имот и абонат, обхващащи периода м.02.11.2016г.-
м.03.2019г., с посочен титуляр Васил Кирилов Великов, който според представените от
ищцовата страна Нот.акт от 1958г. и удостоверения за наследници, се явява първоначалният
собственик на имота и наследодател на страната. В цитираните карнети, се съдържа само
един подпис на потребител от дата 14.07.2017г. с отчетени показания на водомера от 482 м³,
след което са отчитани служебни количества вода в размер на по 2 м³ месечно за периода до
26.03.2019г., без да е полаган подпис на потребите срещу тях.
Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд
намира, следното:
С оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен установителен, с който
се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу
ищеца, доказателствената тежест за установяване на вземането, се носи от първия. В
конкретния случай ответника, следва да установи наличието на основание за възникване на
вземането и неговия размер, т.е. че ищцата има качеството на потребител или на лице,
носещо отговорността за заплащане на спорната сума, както и че фактурираното количество
В и К услуги е потребено в процесния имот. От своя страна ищцовата страна, следва да
докаже твърденията си за недължимост на процесната сума, както и правопогасяващите си
4
възражения.
Както вече се посочи по-горе наследодателката на настоящия жалбоподател Р.Ц., е
придобила собствеността върху процесният недвижим имот по наследство от Събина
Василева Великова, която е починала на 22.11.2019г. В разултат, от което от този момент
Цветкова като собственик на имота е придобила и качеството на ”потребител” на В и К
услуги по силата на § 1, ал.1, т.2, б.”а” от ДР на Закона за регулиране на В и К услугите,
респективно има задължение да заплаща на ползваните услуги. За предходните периоди, за
които има непогасени задължения за имота, Цветкова е отговорна по силата на настъпилото
наследствено правоприемство, съобразно принципа “комуто ползите, нему и тежестите“.
В заключение, се налага изводът, че Р. ИВ. ЦВ. е лицето в чиято тежест лежи
задължението за заплащане на акумулираните задължение ползвание В и К услуги в
процесният имот, включително през периода от 23.07.2019г. до 25.06.2020г., съответно
неоснователни са доводите изложени в жалбата, че същата няма качеството на потребител.
По отношение на размера на задължението, съвкупният анализ на доказателствата по
делото, налага изводът, че в случая е налице своеобразен реален отчет на потреблението в
процесния имот за исковият период, въз основа на който е издадена процесната фактура.
На първо място следва да се отбележи, че неоснователни са оплакванията изложени
във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата в първоинстанционното производство, респективно че са кредитирани
недопустими доказателства. Вярно е, че ответника не е спазил определеният му от съда срок
за представяне на документи по реда на чл.190 от ГПК, но този срок не е решителен и
неспазването му не води автоматично до прилагане на последиците по чл.161 от ГПК. За да
се приложи санкцията, предвидена в последната правна норма, е необходимо пълно
неизпълнение от страната, а в случая ангажирането на доказателствата от ответника, е
станало преди провеждане на първото по делото открито заседание, съответно преди
извършване на окончателен доклад на делото. В резултат, от което представените от
ответната страна документи, правилно са приобщени към доказателствената съвкупност по
делото.
На следващо място, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че събраните по
делото доказателства не са годни да установят потребление на В и К услуги в
претендираният размер. Както вече се посочи по-горе Васил Кирилов Великов, се явява
първоначалният собственик на процесният имот и наследодател на ищцовата страна.
Поради което е обяснимо защо в карнета служещ за отчет на потреблението в процесния
имот фигурира неговото име, още повече, че в тежест на последващият собственик, е да
заяви настъпилата промяна в обстоятелствата, а именно промяна в самоличността на
потребителя. Очевидно въпросното задължение не е изпълнено от наследниците на
В.Великов, поради което същите не могат да черпят права от това неизпълнение. Ето защо и
като се вземе предвид съвпадението на останалите индивидуализиращи данни в карнета,
следва да се приеме, че същия касае отчета в процесният имот. При това положение
положеният в карнета подпис на 14.07.2017г. с отчетени показания на водомера от 482 м³ от
5
лице, което се намира в имота и е осигурило достъп до същия на инкасатора и което лице,
по силата на това обстоятелство, се счита за овластено да подпише месечния отчет, има
обвързваща за потребителя сила. Посочените показния от 482 м³, са единствените, за които
може да се приеме, че съставляват реален отчет на потреблението, като следващият такъв се
съдържа в подаденото от ищцовата страна Заявление №********** от 21.09.2020г. за
промяна на титулярството на партидата водена за процесният имот. Това заявление съдържа
удостоверително изявление на потребителят, че показанията на водомера отчитащ
консумация на В и К услуги към тази дата, са в размер на 1660 м³. Въпросното изявление,
има характера на частен свидетелстващ документ и установява с обвързваща страната сила,
неизгодният за нея факт на вписаните в документа показания на водомера. В този смисъл
аритметичната разлика между отчетните в карнета показания на водомера и тези в
заявлението, се явява количеството реално потребени В и К услуги в имота. Тук е мястото
да се посочи, че опорочаването на визираната в ОУ на В и К оператора процедура за
отчитане на потреблението, не изключва възможността то да се установи по друг начин, в
случая на база показания от два реални отчета на водомера. Действително данните по делото
сочат, че през продължителен период от време потреблението в имота, не е остойностявано
чрез извършен реален отчет, а чрез вписване на служебни показания от инкасатора. От друга
страна обаче няма данни и потребителят, да е предприел действия през същия този период
да подаде сведения за реалното потребление в имота, което е в него интерес. Ето защо и при
липса на друга възможност, следва да се ползват наличните данни за потреблението, който
бяха посочени по-горе.
Оспорването от ищцата на метрологичната годност на процесният водомер, не може
да повлияе на горният извод, тъй като същата в качеството на потребител на В и К услуги,
респективно на собственик на измервателният уред и на основание Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, носи отговорността за изправността на
водомера. В чл.34а от посочената наредба изрично е предвидено, че проверката на
метрологичната годност на водомерите, се извършва по инициатива и за сметка на
потребителя, а в чл.34 е предвидено, че при съмнение в изправността на водомера,
потребителя може да инициира извънредна проверка. Анализа на цитираните текстове сочи,
че потребителят има задължение и право да следи за изправността на измервателните уреди,
респективно че той не може да прехвърли автоматично отговорността за неизправен
водомер на В и К оператора. В разглежданият казус потребителят е признал със заявлението
си отчет на потребление измерено от процесният водомер и въпреки, че е разполагал с
право, не е предприел действия към този момент, който се явява и правнорелевантният
такъв, за проверка на метрологичната годност на измервателният уред. В резултат от тези си
действия, потребителят е загубил възможността в последствие да оспорва установените
количества консумирана вода, с доводи за неизправност на водомера, доколкото не може да
се позовава на собственото си неправомерно /пасивно/ поведение.
В заключение въззивният съд приема, че в случая, е налице реален отчет на
6
потребните количества вода в процесният имот, за които няма спор, че са остойностени
правилно с процесната фактура, респективно че претенцията на ищеца се явява
неоснователна.
С оглед изложеното, въззивният състав на съдът приема, че като е достигнал до
подобни правни изводи, първоинстанционния съд, е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и в съответствие с направеното искане, в полза на
въззиваемият се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
което съобразно условията по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
материалният интерес и правната и фактическа сложност на делото, съдът определя в
размер на по 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261720 от 21.05.2021г. постановено по гр.д.
№12570/2020г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА АНДР. ЦВ. ЯК. , с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, с.о.“Траката“,
ул.“7-ма“ №20, да заплати на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано
от В.Д.В., сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение дължимо за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7