РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2397
гр. Пловдив, 21.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на прокурора ЙОРДАНКА
ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2205 описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Министерството на културата, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Г.Т.срещу Решение № 1054 от 03.06.2019г. на Пловдивския
районен съд, XVIII
– ти н.с. постановено по
АНД № 921 по описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно
постановление №6631, издадено на 17.01.2019г.
на Заместник-министър на културата, с което на ЕТ„А.П.“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя А.И.П., е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева за извършено административно нарушение на чл.97, ал.1,
т.5, пр.3 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа
се, че от страна на дружеството е осъществен състава на визираното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение, като случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде потвърдено и наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба, ЕТ “А.П.“,
чрез процесуалния си представител адвокат К. застъпва становище за
неоснователност на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от ЕТ “А.П.“, срещу наказателно
постановление №6631, издадено на 17.01.2019г. на Заместник-министър на културата, с което на
търговеца, е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено административно нарушение на
чл.97, ал.1, т.5, пр.3 от Закона за авторското право и сродните му права
/ЗАПСП/.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 6631/23.07.2018г., съставен
от Д.Н.Д., на длъжност държавен експерт в Министерството на културата.
Обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически
констатации, възприети и от първоинстанционния съд се свеждат до следното :
На
03.05.2018г. от служители в дирекция “Авторско право и сродните му права” към
Министерство на културата, сред които Д.Н.Д. и служител на РУ – Хисаря при ОД
на МВР-Пловдив, била извършена проверка по спазването на Закона за авторското
право и сродните му права /ЗАПСП/ в ресторант „Камилите“, находящ
се в гр. Хисаря, ул. „Иван Вазов №3, стопанисван от ЕТ „А.П.“. В хода на
проверката било установено, че ресторантът е разположен на открито и закрито,
отворен за посетители и озвучаван с произведения в изпълнение на запис.
Обявеното работно време било от 10:30ч. до 01:00ч. Присъстващият по време на
проверката управител на едноличния търговец обяснил на проверяващите, че
заведението било озвучено с музика от 10:30ч. до 01:00ч. Музиката в откритата
част звучала от колони с усилвател, включен в тунер – „Радио 1“. Констатирано
било публично изпълнение на произведения със заглавия: 1. „Every
Breath You Take“ в изпълнение на The Police; 2. „Mi Chico Latino“ в изпълнение на Geri Halliwell, за които до приключване на проверката не били
представени договори за получено необходимото по закон съгласие за публично
изпълнение на звукозаписи на музикални произведения.
По
време на проверката били представени касов бон и Удостоверение за категоризация
№0189/27.04.2015г., издадено от Община Хисаря, от което било видно, че
ресторант „Камилите“, стопанисван от едноличния търговец, бил с категоризация 1
/една/ звезда и разполагал с 148 места.
За
резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол №6631/03.05.2018г.
с дадено в него предписание представляващия едноличния търговец да се яви в
Министерството на културата и да представи договори и други документи във
връзка с извършената проверка.
Междувременно,
от страна на проверяващите при Министерство на културата, е било отправено
запитване до „Профон” – дружество за колективно
управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и
музикални видеозаписи и на артистите
изпълнители, регистрирано с издадено Удостоверение №26-00-0550/27.10.2011г. в
регистъра, воден в Министерството на културата, съгласно чл.40г от ЗАПСП,
относно това кои са носителите на продуцентските права на горепосочените
звукозаписи и дали същите са от репертоара на дружество „Профон“.
В
получения отговор на „Профон“ били посочени
носителите на продуцентските права върху звукозаписите, установени по време на
проверката, както и техните представители за територията на Република България,
последните членове на дружеството „Профон“.
На
посочената в Констативния протокол дата не се явил представител на проверения
търговец в Министерство на културата. Такъв не се явил и на датата, определена
в отправена до него писмена покана за представяне на договори за сродните права
за публично изпълнение на музикални произведения. Вместо това в Министерство на
културата постъпил изпратен от проверения търговец Договор №12128/22.05.2018г.,
сключен между ЕТ „А.П.“ и дружество „Профон“, който
договор се явявал последващ датата на проверката –
03.05.2018г.
Процесното
административно наказание е наложено при
тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Д.Н.Д., която е
потвърдила фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, че контролните органи неправилно са определили
кой е обектът на защита по смисъла на ЗАПСП, който се твърди да е засегнат от
едноличния търговец. Конкретните два звукозаписа на песните „Every Breath You
Take“, в изпълнение на The Police и „Mi Chico Latino“, в изпълнение на Geri Halliwell, биха били надлежен обект на засягане от
търговеца, ако беше установено, че тези две песни са били възпроизведени
самостоятелно от него от касета, диск, хард диск или от друг източник. В този
случай всяка една от двете песни представлява самостоятелен обект на авторски и
сродни права, спрямо който се прилага предвидената по закон защита. В
разглеждания казус обаче безспорно е установено, че горепосочените две песни са
били възпроизведени като част от радиопрограма, излъчвана от „Радио 1“. Сама по
себе си радиопрограмата представлява съвкупност от други самостоятелни обекти
на ЗАПСП и съгласно чл.97, ал.1 т.5 също е самостоятелен обект на защита от
ЗАПСП. Съгласно чл.72, ал.1, т.4 от ЗАПСП права, сродни на авторското, имат
радио - и телевизионните организации върху своите програми, а организацията,
която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена
програма, има изключително право, предвидено в чл.91, ал.1 от ЗАПСП да
разрешава срещу заплащане публичното изпълнение на програмата, в предвидените
от закона случаи. С оглед горецитираните разпоредби съдът
е приел, че спрямо едноличния търговец/който възпроизвежда чрез колони с
усилвател, включен към тунер програма на „Радио 1“/ излъчените като част от радиопрограмата
звукозаписи губят своята самостоятелност. Обектът на закрила, който ползва търговецът
е самата радиопрограма и по отношение на нея следва да се преценява дали са
спазени разпоредбите на ЗАПСП. В този смисъл легитимиран да носи отговорност за
нарушаване сродните права на продуцента на звукозаписа ще е собственикът на
радиото, а не лицето, което публично разпространява програмата на радиото,
което в случая не е сторено.
Отделно от гореизложеното съдът е констатирал
и наличието на съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, водещи до
незаконосъобразност на обжалваното НП и неговата отмяна.
В тази насока съдът е приел, че към
момента на проверката и съставяне на АУАН, заместник-министърът на културата се
е явявал надлежен административнонаказващ орган. В
резултат на законодателни промени, последвали след образуване на административнонаказателното производство и преди датата на
съставяне на обжалваното НП /17.01.2019г./, заместник-министърът на културата
вече не е бил легитимиран административнонаказващ
орган за конкретното нарушение. Със ЗИДЗАПСП /обн.ДВ,
бр.28/2018 г./ е приет нов чл.98в1 на ЗАПСП, съгласно който кметовете на общини
упражняват контрол върху търговските обекти и туристическите обекти по чл.3,
ал.2 от Закона за туризма /ЗТ/ за предварително уредените права за публично
изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на
звукозаписи, на записи на филм или на друго аудио-визуално произведение или на части
от тях. При констатирани нарушения, касаещи правата за публично изпълнение на
лицата, които стопанисват търговските или туристическите обекти по чл.3, ал.2
от ЗТ, се налага имуществена санкция в размер от две хиляди до десет хиляди
лева. Нарушенията съгласно ал.4 на чл.98в1 от ЗАПСП се установяват от
длъжностни лица, определени със заповед на кмета на общината, който на
основание ал.5 от същата разпоредба на ЗАПСП издава наказателните
постановления. Разпоредба на чл.98в1 от ЗАПСП влиза в сила на 31.12.2018г.
съгласно §31 от ПЗР на ЗИДЗАПСП, вр.§18 на ЗИДЗАПСП,
като образуваните и неприключили до влизане в сила на този закон
административни производства /каквото се явява настоящият административнонаказателен
процес/ се довършват по новия ред, предвид §26 от ПЗР на ЗИДЗАПСП. В случая административнонаказателното производство е започнало преди
измененията и допълненията на ЗАПСП, но не е било приключило преди влизане в
сила на чл.98в1 от ЗАПСП, тъй като обжалваното НП е било издадено на
17.01.2019г., т.е. атакуваният административен акт е бил издаден след
настъпилите законодателни промени, видно с които АНО не се е съобразил. В тази
насока съдът е приел, че разпоредбата на чл.98в от ЗАПСП регламентира общо
правило за поведение, според което компетентността за издаване на НП е на
министъра на културата или на оправомощено от него
лице и се явява обща разпореба спрямо тази на чл.98в1
от ЗАПСП, която от своя страна предвижда специална хипотеза отнесена към случаи
на нарушения извършени от заведения, представляващи туристически обекти по
смисъла на ЗТ във връзка с публичното използване на обекти на сродни права. В
случая съдът е приел, че стопанисваният от търговеца ресторант представлява обект по
смисъла на чл.3, ал.2, т.3 от ЗТ и доколкото нарушението се отнася до
неправомерно публично използване на звукозапис, то компетентен да издаде НП
след датата 31.12.2018г. е сътветният кмет на община.
Изложеното налага извода, че атакуваното НП е издадено от некомпетентен орган,
което е абсолютно основание за неговата
отмяна.
Съдът е споделил и наведеното
възражение за допуснато нарушение на процедурата по предявяване и връчване на
съставения акт за нарушение, довело до опорочаване на административнонаказателното
производство още от самото му образуване. В тази насока е приел, че видно от
представеното по преписката пълномощно, процесният АУАН е предявен и връчен на А.Н.Б.,
който не е изрично упълномощен да представлява ЕТ „А.П.“ пред Министерство на
културата при реализиране на административнонаказателна
отговорност в случаите, когато търговецът се явява нарушител на установените
законови разпоредби. Изброените в него пълномощия нямат общо с правото на Б.да
представлява търговеца пред Министерство
на културата при съставяне и получаване на препис от АУАН. При това положение
съдът е приел, че са нарушени императивните изисквания на чл.40, ал.1 от ЗАНН и
чл.43, ал.1 от ЗАНН, при съставяне на АУАН, което е съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице и
самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Въпреки обсъдените по-горе самостоятелни основания за отмяна на
атакуваното НП, в конкретния казус съдът е приел, че е налице още едно
съществено основание, което води до отпадане на административнонаказателната
отговорност на едноличния търговец. В тази насока съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, квалифициращи случая като маловажен. Приел е,
че по делото липсват данни посочената разпоредба /чл.28 от ЗАНН/ вече да е
прилагана по отношение на едноличния търговец, като не се установява
едноличният търговец да е бил санкциониран за други извършени административни нарушениа по ЗАПСП. От значение за определяне на случая
като маловажен според съда е и обстоятелството, че жалбоподателят е реагирал
своевременно и е предприел незабавни постъпки за отстраняване на нарушението
чрез сключване на договор за публично изпълнение с конкретното дружество за колективно управление
в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и
на артистите-изпълнители. Така съдът е приел, че е очевидно, че в конкретния
случай целта на закона е била постигната с факта на извършената проверка и
съставяне на АУАН, и търговецът е предприел необходимите действия да приведе
осъществяваната от него дейност в съответствие с изискванията на нормативната
уредба.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса
на осъществен състав на административно нарушение от страна на едноличния
търговец по посочените в АУАН и НП разпоредби от ЗАПСП, констатирани в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила и маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН, районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая действително са налице възприетите от
първоинстанционния съд множество основания за незаконосъобразност на
наказателното постановление, които по отделно и в своята съвкупност обосновават
извод за отмяна на наказателното постановление, точно както е приел и
първостепенния съд. Правилни и в съответствие със закона са изводите на съда,
че в случая липсва осъществен състав на административно нарушение от страна на
едноличния търговец по посочените в АУАН и НП разпоредби на чл.97, ал.1, т.5,
пр.3 от ЗАПСП, констатирани са допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила и случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като е изложил съображения в този смисъл
и е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно първоинстанционният
съд е приложил правилно закона.
11.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1054 от 03.06.2019г. на Пловдивски районен
съд, XVIII
- ти наказателен състав, постановено по АНД № 921 по описа на същия съд за 2019
г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.