РЕШЕНИЕ № 35
гр. С., 21. 02. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., първи състав в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Кирил Павлов
при участието на секретаря Е. П. като разгледа
докладваното от съдията административно наказателно дело № 41 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВНП Ф.“ ЕООД, седалище
и адрес на управление гр. С., бул. „Б. Б.“ № 40 против Наказателно
постановление № Ю-40/18. 08. 2020 г., издадено от Областна дирекция по безопасност
на храните С. област, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.
4, ал. 1 от Закона за храните на основание чл. 128, ал. 2 вр., ал. 1 т. 1 от
Закона за храните е наложена "имуществена санкция" в размер на 4000
лв. С жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
чрез адвокат К. поддържа жалбата, възраженията в същата и искането за отмяна на
НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от адвокат К., която изразява становище за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима - подадена е от
санкционираното с обжалваното НП юридическо лице търговско дружество, което има
право на обжалване, жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С обжалваното наказателно постановление НП, на
търговското дружество жалбоподател „ВНП Ф.“ ЕООД с ЕИК *** за нарушение на чл.
4, ал. 1 от Закона за храните на основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 от Закона за храните ЗХ е наложена
"имуществена санкция" в размер на 4000 лева, за това че при извършена
проверка от инж. М. Н., на длъжност „старши инспектор" в отдел Контрол на
Храните - КХ при ОДБХ С. област и инж. Д.Г.,
на длъжност „инспектор" в отдел КХ при ОДБХ С. област, в обект: „К. М.",
с рег. № ********* и Удостоверение за регистрация № 4545/09.07.2013 г., находящ
се в гр. С., общ. С., Спортно училище ..Н. В.", стопанисван от „ВНП Ф."
ЕООД, е установено, че дружеството, в качеството си на търговец на храни,
съхранява с цел реализация /чрез влагане в кулинарни изделия след термична
обработка/ и предлагане на краен потребител, в 2 броя минусови хладилни
съоръжения, намиращи се в складовото помещение към обекта, храни от животински
произход, които не са годни за консумация от хора поради изтекъл срок на
годност, а именно: говежди шол замразен, произведен от „Д." ЕООД, гр. П.,
най - добър до 10.05.2020 г., в количество 4.376 кг.; пилешки вътрешности /дробчета/,
бързо замразени, пакетирани от „М. Ч." ЕООД, гр. К., най - добър до
09.03.2020 г., в количество 4 броя опаковки по 1 кг. - 4 кг. В НП и АУАН при
описание на нарушението е визирано, че общото количество на храните от
животински произход с изтекъл срок на годност е 8.376 кг. и че с оглед горните
констатации от проверката, извършена в обекта, е нарушена разпоредбата на чл.
4, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ).
В нарушение на чл. 57 ал. 1, точка 5 от ЗАНН
наказателното постановление не съдържа датата, когато е извършено, нито кога е
констатирано нарушението, за което е
ангажирана административно наказателната отговорност на търговското дружество
жалбоподател.
Също така, като съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК, приложим и в настоящото
производство по силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът констатира че при описание на
нарушението в АУАН, а така също и в НП не е посочено фактическото основание за
прилагане санкционната разпоредба на чл. 128 ал. 2 от ЗАНН. Освен визираното,
че е търговец на храни, както в НП, така и в АУАН липсва посочване на
обстоятелствата относно особения субект на нарушението, които са послужили като
основание същото да бъде квалифицирано по ал. 2 на чл. 128 от ЗХ, приложима за
бизнес оператори с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи
обвинен ли е че е бизнес оператор и въз основа на какви обстоятелства
актосъставителят и АНО са приели за приложима разпоредбата на чл. 128 ал. 2 от
ЗХ и въз основа на тази санкционна разпоредба е наложено административното
наказание имуществена санкция от 4000 лева, като в НП самият АНО е визирал че се следва минималната
по тази разпоредба санкция и мотивите, че нарушението на чл. 4 ал. 1 от ЗХ е за
първи път.
От фактическа страна се установява следното от
събраните по делото доказателства:
При извършена проверка на 27. 07. 2020 г. от
инж. М. Н., на длъжност „старши инспектор" в отдел Контрол на Храните - КХ при ОДБХ С. област и инж. Д.Г., на
длъжност „инспектор" в отдел КХ при ОДБХ С. област, в обект: „К. М.",
с рег. № *** и Удостоверение за регистрация № 4545/09.07.2013 г., находящ се в
гр. С., общ. С., Спортно училище ..Н. В.", стопанисван от търговското
дружество жалбоподател „ВНП Ф." ЕООД, в качеството си на търговец на
храни, съхранява с цел реализация /чрез влагане в кулинарни изделия след
термична обработка/ и предлагане на краен потребител, в 2 броя минусови
хладилни съоръжения, намиращи се в складовото помещение към обекта, храни от
животински произход, които не са годни за консумация от хора поради изтекъл
срок на годност, а именно: говежди
шол замразен, произведен от „Д." ЕООД, гр. П., най - добър до 10.05.2020
г., в количество 4.376 кг. и пилешки
вътрешности /дробчета/, бързо замразени, пакетирани от „М. Ч." ЕООД, гр. К.,
най - добър до 09.03.2020 г., в количество 4 броя опаковки по 1 кг. - 4 кг.
Резултатите от тази проверка са удостоверени в
Констативен протокол от 27. 07. 2020 година, препис от който е приложен по
делото, подписан от М. Н. и Д.Г. инспектори в отдел Контрол на храните - КХ,
при ОДБХ С. област, а от страна на проверяваното юридическо лице – от
отговорника на обекта.
Въз основа на констатациите от проверката бил
съставен АУАН № 2/05.08.2020 г., а въз основа на него и издадено описаното по -
горе наказателно постановление предмет
на жалбата.
В АУАН № 2/05.08.2020 г, съставен от Д.С.Г. на
длъжност „инспектор" в отдел КХ при ОДБХ С. област, при описание на нарушението е посочено следното:
При извършена проверка на 27. 07. 2020 г. в
обект: „К. М.", с рег. № *** и Удостоверение за регистрация №
4545/09.07.2013 г., находящ се в гр. С., общ. С., Спортно училище ..Н. В.",
стопанисван от „ВНП Ф." ЕООД, в качеството си на търговец на храни,
съхранява с цел реализация /чрез влагане в кулинарни изделия след термична
обработка/ и предлагане на краен потребител, в 2 броя минусови хладилни
съоръжения, намиращи се в складовото помещение към обекта, храни от животински
произход, които не са годни за консумация от хора поради изтекъл срок на
годност, а именно:
-
говежди шол
замразен, произведен от „Д." ЕООД, гр. П., най - добър до 10.05.2020 г., в
количество 4.376 кг.
-
пилешки вътрешности /дробчета/, бързо
замразени, пакетирани от „М. Ч." ЕООД, гр. К., най - добър до 09.03.2020
г., в количество 4 броя опаковки по 1 кг. - 4 кг.
В
НП и АУАН при описание на нарушението е визирано, че общото количество на
храните от животински произход с изтекъл срок на годност е 8.376 кг. и че с
оглед горните констатации от проверката, извършена в обекта, е нарушена
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ).
Изложеното
от фактическа страна при описание на нарушението в АУАН и в обжалваното НП се
потвърждава от показанията на свидетелката М. Д. Ч.– Н., както и от Констативен
протокол от 27. 07. 2020 година, препис от който е приложен по делото, в който
протокол от проверката констатациите за съхранение на описаните храни с изтекъл
срок на годност са потвърдени с подписа И. В.– отговорник на обекта.
Показанията на свидетелката Ч.- Н. са в пълно
съответствие с приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства констативен протокол от 27. 07. 2020 година.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката
актосъставител Д.Г. в частта им в която сочи че риба е била предмет на
констатираните при проверката храни. Показанията на тази свидетелка се
кредитират само в частта им в която св. Г. сочи в какво се е изразявала
проверката на 27. 07. 2020 година, в кой обект е осъществена и че при нея са
констатирани храни от животински произход, но не риба, а храните визирани в
констативния протокол от 27. 07. 2020 година, потвърдено в показанията на
свидетелката Ч.– Н., които се кредитират от съда, като безпротиворечиви,
достоверни и в пълно логическо и житейско единство с безспорно установените
обстоятелства.
С оглед събраните по делото устни и писмени
доказателства съдът приема за установено и доказано, че в контролирания от
търговското дружество жалбоподател обект Спортно училище ..Н. В.",
стопанисван от „ВНП Ф." ЕООД в
качеството си на търговец на храни, на датата 27. 07. 2020 година съхранява с
цел реализация /чрез влагане в кулинарни изделия след термична обработка/ и
предлагане на краен потребител, в 2 броя минусови хладилни съоръжения, намиращи
се в складовото помещение към обекта, храни от животински произход, които не са
годни за консумация от хора поради изтекъл срок на годност, а именно говежди
шол замразен, произведен от „Д." ЕООД, гр. П., най - добър до 10.05.2020
г., в количество 4.37 кг. както и пилешки вътрешности /дробчета/, бързо
замразени, пакетирани от „М. Ч." ЕООД, гр. К., най - добър до 09.03.2020
г., в количество 4 броя опаковки по 1 кг. - 4 кг.
Съдът приема че е съществено процесуално
нарушение това, че в нарушение на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното
постановление не съдържа датата когато е извършено нарушението. Както в АУАН,
така и в НП е визирано административно нарушение, което е от така наречените
продължени нарушения съставът на които се осъществява непрекъснато в определен
период от време. При такива нарушения е задължително да се посочи датата на
която е констатирано нарушението и обстоятелствата, от които следва периода в
който се осъществява състава на нарушението. Непосочването в НП на датата в
която е извършено и в която е констатирано нарушението е съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 НПК, приложим на основание чл. 84
от ЗАНН и за настоящото производство. При съобразяване задължителната
практиката на ВКС, изразена в ТР № 2 от 2002 год. от 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. №
2/2002 Г., ОСНК НА ВКС, съдът приема непосочването в НП на датата когато е
извършено, респективно датата на която е констатирано за извършено процесното
нарушение за съществено процесуално нарушение на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с
което е нарушено по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 НПК правото на визирания
като нарушител да научи в какво нарушение се обвинява и в частност кога се
претендира от административно наказващият орган че това нарушение е
извършено. Не е достатъчно че това го
има в АУАН, липсата в НП на датата в която е констатирано нарушението е
самостоятелно процесуално нарушение на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е
съществено, накърнило защитата на жалбоподателя по въпросите кога е извършил
приписваното му в НП нарушение и кога същото е прието за установено от
административно наказващия орган.
Налице е също така неправилно приложение на
материалния закон, съчетано с процесуалното нарушение изразяващо се непосочване
фактическото основание за прилагане на ал. 2 на чл. 128 от ЗХ, приложим, когато
нарушението по чл. 128 ал. 1 е извършено от бизнес оператор. Както в АУАН, така
и в НП липсва посочване, че санкционираното търговско дружество е бизнес
оператор, нито от какви факти и признаци жалбоподателят е приет за такъв за да
се приложим чл. 128 ал. 2 от Закон за храните и по тази разпоредба да се
определи имуществената санкция, при положение че в административното обвинение
не е посочено, нито се установява, че нарушението е извършено от бизнес
оператор.
От начина по който в НП е описано нарушението
съдът приема, че напълно е нарушено по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК
правото на защита на жалбоподателя да научи и съответно да се защити по
въпросите кога е констатирано от АНО и от кой момент храните посочени в НП са
станали негодни за консумация от хора, поради изтекъл срок на годност. В тази
насока е налице празнота в административното обвинение и непосочване на основанията поради които
изразите „най-добър до 10. 05. 2020 година“ за замразения говежди шол и
„най-добър до 09. 03. 2020 година за пилешките дробчета са счетени за срок на
годност, след който посочените храни от животински произход не са годни за
консумация от хора. С това е накърнена защитата на жалбоподателя по най-важните
признаци от приписваното му нарушение, въз основа на което АНО е приел че е
налице нарушение на императивната норма на чл. 4 ал. 1 от ЗХ. Административното
обвинение не съдържа основанията и разпоредбите от които се налага изводът, че
се касае за съхранение на бързоразвалящи се храни, което налага извод, че са с
изтекъл срок на годност и от кои обстоятелства, оценка на тези храни и законови
разпоредби следва че така нареченият "срок на минимална трайност" се
приема за срок на годност. В тази връзка непосочването на съответните приложими
разпоредби по този въпрос включително и от европейското право е ограничило
защитата на жалбоподателя както по закон, така и по фактите и оценките включени
в състава на приписваното му нарушение. Така съгласно чл. 2, т. 2, б.
"с" от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2011 година "срок на минимална трайност на
храната" означава срокът, в който при подходящо съхранение храната запазва
специфичните си свойства, а съгласно чл. 24 от същия Регламент, за храните,
които от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина
след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за
човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на годност.
След крайната дата на "срока на годност" се счита, че дадена храна не
отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с чл. 14, § 2—5 от
Регламент (ЕО) № 178/2002. Съответният срок се представя съгласно приложение X,
което има за цел да гарантира еднакво прилагане на начина на посочване на срока
на минимална трайност и в което се регламентира изписването на срока на
минимална трайност, срока на годност и датата на замразяване. Както АУАН, така
и НП в нарушение на чл. 42 т. 5 за АУАН, а за НП в нарушение на чл. 57 ал. 1,
т. 6 от ЗАНН не съдържат в описание на нарушението като как и на какво
основание изразът „най-добър до..“ визира срока на годност и въз основа на
каква специфика на храната. Анализът на визираните норми от Регламента като
общностен акт с непосредствена приложимост обуславя извода, че разликата между
понятията "срок на минимална трайност" и "срок на годност"
е относно вида на стоката - бързоразваляща се или не. В АУАН и в НП тази оценка
липсва въпреки, че е съставомерна и посочването й се дължи наред с всички други
съставомерни обстоятелства, чрез които е осъществено нарушението приписвано на
жалбоподателя. В случая се касае за
бързоразваляща се стока тъй като описаните животински продукти се сочат от
административното обвинение като предмет на съхранението с цел реализация. НП и АУАН не съдържат съответните разпоредби и
релевантни оценки на храната поради които визираният за нея минимален срок на
трайност става срок на годност. След изтичането на визирания срок храната се
явява негодна съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на
Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания
на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за
безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на
храните. Без тези реквизити при
описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено остава непосочено в необходимата пълнота
поне за съставомерните обстоятелства и оценки и е налице празнота в
административното обвинение по въпроса на какво основание визираното „най-добър
до…“ е и срок на годност. Отделно от
това няма посочване, нито основание да се приеме в конкретния случай че
нарушението е извършено от бизнес оператор, което обстоятелство не е посочено
от фактическа страна в административното обвинение формулирано както в АУАН,
така и в НП.
По изложените съображения наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и при направено
искане от страна на жалбоподателя в тежест възиваемата страна следва да бъдат
възложени и сторените от жалбоподателя по делото разноски, платени за
пълномощника му адвокат Г. К. от САК.
Основателно е възражението на възиваемата
страна за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
При положение че НП не съдържа дори датата на нарушението, нито кога е
констатирано, отмяната на НП следва само
на това основание и съдът приема че случаят не представлява фактическа и правна
сложност. Възражението за прекомерност е основателно за разликата над 510 лева
колкото следва от установените в Наредба № 1 от 09 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения до действително платените за адвокат на жалбоподателя 765 лева.
Така по силата на чл. 8 ал. 1, т. 2 от същата наредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението е при
интерес от 4 000 лв. – 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лв. По
изложените съображения възражението на възиваемата страна е основателно за
разликата над 510 лева до платените за адвокат Г. Г. К. 765 лева. На основание
чл. 63 ал. 4 от ЗАНН съдът следва да осъди Областна дирекция по безопасност на
храните С. област да заплати на „ВНП Ф.“ ЕООД, седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Б. Б.“ № 40 ЕИК ********* сумата от 510 лева за разноски по
делото.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ Ю-40/18. 08. 2020 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните
С. област, с което на „ВНП Ф.“ ЕООД с ЕИК *** за нарушение на чл. 4, ал. 1 от
Закона за храните на основание чл. 128, ал. 2, вр. чл. 128 ал. 1, т. 1 от
Закона за храните е наложена "имуществена санкция" в размер на 4000
лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните С. област да заплати на „ВНП Ф.“ ЕООД, седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Б. Б.“ № 40 с ЕИК *** сумата от 510 (петстотин и десет) лева за
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд С. област
в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд - С.: