Решение по дело №499/2019 на Административен съд - Хасково

            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 525

               09.07.2019г., гр.Хасково

 

          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Обстоятелства по обжалването

 

               Недоволен от решението останало наказаното лице, което в срок го обжалва. В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно. Излагат се фактически  доводи в насока, че не се установявало извършено нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

На второ място се  твърди и че наказващият орган не притежава материалната и процесуална компетентност да осъществявал административно наказателна дейност, както било за другите дирекции на МВР.

На трето място се излагат доводи и за липса въобще на извършено от обективна страна деяние, което да съставлява визираното административно нарушение в НП.

На последно място се претендира и приложение на чл.28 от ЗАНН по изложени от касатора доводи.

Касаторът прилага и допълнителна молба, като допълва основанията са против решението, като твърди, че то било незаконосъобразно и необосновано, поради непроизнасяне по всички наведени доводи от жалбоподателя.

Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник адв. Ш., която поддържа жалбата.

Ответникът по касация, редовно призован не се представлява и не изразява становище по жалбата.

ОП-Хасково се представлява от прокурор, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е напълно неоснователна.

За да постанови решението си, въззивният съд приел от фактическа страна, че на 29.04.2018г. организиран граничен полицейски наряд на разклона за с. М. в., с. М. г. и с. Д., общ.Л. към 17,25 часа спрели за проверка лек автомобил, в който пътували две лица. При поискване на техните лични документи за самоличност, такива представил само водачът на автомобила, но не и пътуващото в него друго лице. Самоличността на това лице била установена, след представяне на ЕГН и при извършена служебна справка в ОДЧ при РДГП Смолян. Въпросната фактическа обстановка, РС приел и за безспорно  доказана и чрез обясненията на разпитаните двама свидетели.

Самото изпълнително деяние в АУАН и в НП се обективира по следния начин: на 29.04.2018г. на разклона за с.М.в., с.М. г. и с.Д., общ.Л. около 17,25 часа при поискване от компетентните длъжностни лица Г.Б. *** не предоставил български документ за самоличност, с който да се установи самоличността му. Това деяние било определено като нарушаващо чл.6 от ЗБЛД, за което се следвало административно наказание на осн. на чл.80, т.5 от ЗБЛД.

Освен че възприел за безспорна описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, въззивният съд извел правни извод за спазване на административно-наказателната процедура, чл.34, чл.42, чл.57 от ЗАНН. Извел извод и за компетентност на актосъставител и наказващ орган.

От материално- правна страна Рс приел, че наказателното постановление било също законосъобразно. Коментирайки вмененото в чл.6 от ЗБЛД задължение за всеки български граждани, долустоящият съд приел, че от даденото описание се установявало извършено от Б. нарушение на въпросната норма, като приел, че полицейските органи били компетентни по см. на чл.70, ал.1-2 от ЗМВР. Подробно е мотивиран и изводът на съда, че се установявал и субективният елемент от изпълнителното деяние. В заключение въззивният съд приел, че макар и наказанието да било определено правилно по своя вид, то неправилно бил определен неговият размер, като възприел, че с оглед постигане на целите по чл.12 от ЗАНН и санкция в минимален размер била достатъчна.  На последно място отхвърли и възможността за прилагане на правилото на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно.

Липсват обективни основания за отмяна на същото. Въззивният съд при произнасянето си на решението е спазил процесуалния закон, а съдебният му акт е изцяло в синхрон с материалния. Правилни са изводите му за липса на допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН. Правилен и обоснован е изводът, че актосъставителят и наказващият орган удостоверяват своята компетентност. Същите са полицейски органи по см. на ЗМВР и поради това разполагат с предвиденото в чл.70, ал.1 от ЗМВР правомощие да извършват проверка за  установяване на самоличността на дадено лице. Несъмнено г-н Б. е физическо лице, български гражданин и съотв. има издаден удостоверителен документ за самоличност, в това число и лична карта. Дори и в ЗБЛД да няма изрично писано правило, че личните документи следва да се носят винаги от лицето, на което са издадени, то съществува правилото на чл.6 от ЗБЛД, което задължава въпросното лице български гражданин, когато му бъде поискано от компетентния орган да удостовери своята самоличност, да го направи и това става именно чрез посочените в §1, т.1 от ДР на ЗБЛД документи. При несъмнена установеност, че на посоченото място, дата и време Б. при поискване от полицейски орган да удостовери чрез някой от тези документи своята самоличност, не го извършва чрез предоставяне на такъв, безспорно от обективна страна същият извършва нарушение на това правило за поведение, чийто адресат се явява той. Няма никакво релевантно значение за спора, че самоличността му в последствие е установена от контролния орган въз основа на предоставения от касатора негов ЕГН. Техническите възможности на МВР да удостоверят и по друг начин самоличността на едно физическо лице, не изключва задължението за това лице да удостоверява винаги своята самоличност при проверка и по надлежен начин /със съотв. документ/. Какво е „класифицирана информация“ го пише в ЗКИ и този закон не дерогира по никакъв начин задължението по чл.6 от ЗБЛД, което е по отношение на дееца. Още по-малко законът предвижда възможност да се дава време на задълженото лице да си „набави“ документа, който трябва да носи със себе, защото при поискване е длъжен да го представи за удостоверяване.  

Изключително формалистичния подход в касационната жалба при излагане на конкретни оплаквания не може да доведе до извод за неправилност на въззивното решение. Удостоверяването на самоличността фактически се извършва от задълженото лице като то предостави за справка своя личен удостоверителен документ на контролния орган, именно това е и описанието на деянието от обективна страна в АУАН и в НП. Ето защо няма неясно описание, нито неправилно.

Касационната инстанция изцяло споделя подробно мотивираните доводи и изводи на РС за наличие на субективен елемент на деянието, за правилно посочена санкционна норма, която е изцяло кореспондираща на фактите от обективната действителност. Правилен е и изводът за неприложимост на правилото на чл.28 от ЗАНН поради липса на каквито и да е обективни данни за това. В заключение касационната инстанция намира и за правилно решението на РС да измени процесното наказателно постановление, като намали наложения размер на санкцията до законово определения минимум.

Що се отнася до оплакванията на адв. Ш. направено едва в хода по същество относно осъдителния диспозитив на жаленото решение, касационната инстанция намира, че то не е предмет на нейната проверка, като това се вижда ясно от изложението в касационната жалба, че дори и от допълнението към касационната жалба, където единствено се излагат доводи по отношение неправилно ангажираната административно-наказателна отговорност на касатора за нарушение на чл.6 от ЗБЛД. Това определя и рамките на произнасяне на тази инстанция само досежно законосъобразността и правилността на решението на РС, с което се изменя процесното наказателно постановление.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №37/12.03.2019г. постановено по АНД №750/2018г. РС – Свиленград в частта, в която съдът е изменил Наказателно постановление /НП/ №4074а-40/23.05.2018г. на Директора на РД“ГП“ Смолян, с което на Г.А.Б. *** ЕГН-********** за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБРД/ и на основание чл.80, т.5 от с.з.  била наложена административна санкция  „глоба” в размер на 80 лева, като намалил размера на наложената санкция от 80 лева на 50 лева.

 

Настоящото е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                          2.