ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№257
14.май 2018 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 14 май 2018 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен
Славов
Членове: Петя Петрова
Мария
Маринова
като разгледа докладваното от с. П.
Петрова в.гр.д. №
214 по описа на Апелативен съд Варна за
2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 214/2018
г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на В.И. Господинова, подадена чрез адв. Р.И., против решение №
1904/19.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2240/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са
отхвърлени исковете й срещу ЧСИ № 719 С. Д. Я., при участието на третото лице "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД за заплащане: сумата
157 295 лв., представляваща обезщетение
за имуществена вреда: разликата между продажната цена на ипотекирания ПИ с
идентификатор 10135.2555.15 с площ от 700 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул.
"Мир" № 54, заедно с изградената в имота жилищна сграда с
идентификатор 10135.2555.15.1 при първата продан – 391 550 лв., и продажната
цена на същия при последната четвърта продан – 234 255 лв., за която реално е
бил продаден, вследствие пропуска на ответницата да уведоми ищцата за
изпълнителните действия по изпълнително дело № 632/2012 г. по описа на ЧСИ №
719 и да назначи особен представител, нередовното разгласяване на проведените
публични търгове, уважаването на молбите на взискателя за отказ от правото да
придобие имота след като е бил обявен за купувач, евентуално, ако е имал право
– тъй като задължението не е намалявано с размера на задатъка, на основание чл.
74 ЗЧСИ, както и сумата 57 662.21 лв., представляваща обезщетение за
забава при изплащане на горното задължение от датата, на която ПИБ АД е била
обявена за купувач по първата продан 18.04.2013 г. до датата на подаване на
исковата молба 24.11.2016 г. върху главницата, на основание чл. 86 ЗЗД, както и
законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; сумата 2814.30 лв., представляваща начислените и
удържани от ЧСИ такси за въвод във владение на имота на 22.03.2016 г., въпреки
че ответницата е била уведомена, че имотът е предаден доброволно, на основание
чл. 74 ЗЧСИ, както и 194.26 лв., представляваща обезщетение за забава при
изплащане на горното задължение от датата на въвода 22.03.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба 24.11.2016 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и
законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане; сумата 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди: страдания и стрес в резултат на описаните по-горе незаконосъобразни
действия и бездействия на ЧСИ – залитане, замаяност, емоционална лабилност,
тревожност и безсъние, потиснатост, понижено самочувствие, както и болките и страданията
от получения в резултат на стреса тежък възпалителен процес, довел до
заболяването на ищцата от "остър пиелонефрит", на основание чл. 74 ЗЧСИ, ведно с лихвата, считано от деня на подаване на исковата молба до
изплащането на главницата и с решението въззивницата е осъдена да заплати на ответницата Станислава Дамянова Янкова сумата 4126.07 лв., представляваща сторените разноски, от които 201.90
лв. платено възнаграждение на вещо лице и 3924.17 лв.
платено възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Жалбоподателката
е навела оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като е изложила
подробни съображения за постановяването му при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон
и за необоснованост. Позовала се е на хипотезата на чл. 266, ал.3 от ГПК - неправилен
отказ на окръжния съд да допусне своевременно поискани доказателства по чл. 192
от ГПК за установяване на твърденията й за свързаност на взискателя с частния
съдебен изпълнител а от там и за опорочаване на това основание и на целия
изпълнителен процес.
Въззиваемата ЧСИ С. Я. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е
оспорила същата, като е изложила оплаквания за нередовността и за
неоснователността й. По съображения за правилността на обжалбаното решение е
молила за неговото потвърждаване и за присъждане на сторените по делото
разноски. С аргументи за липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 от ГПК се е
противопоставила на исканията по доказателствата.
Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не е подал
отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в
срок от страна с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като
неизгодно за него, редовна е (въззивницата е освободена от заплащане на такси и
разноски по делото с определение на окръжния съд) и е допустима.
По
доказателствените искания:
С
въззивната си жалба, В.С. е твърдяла, че в
нарушение на процесуалните правила е била лишена от окръжния съд да установи
твърденията си за свързаност на взискателя с частния съдебен изпълнител а от
там и за опорочаване (на това основание) и на целия изпълнителен процес, като
исканията й, заявени още с писмената молба от 06.11.2017 г. били оставени без уважение от съда в
съдебното заседание от 07.11.2017 г. Поискала е: - на осн. чл. 192 от ГПК да
бъде изискана информация от „Първа Инвестиционна банка“ АД откога С. Д. Я.
е в договорни отношения с „Първа инвестиционна банка“ АД (лично и като ЧСИ),
както и да бъде предоставено копие от сключените договори между нея и „ПИБ“ АД;
- Да бъде задължена С. Я.
да представи документи, от които да са видни личните данни на помощник ЧСИ
Владимир Дунов (три имена и ЕГН); - да й бъде издадено съдебно, което да
послужи пред Община Варна, сектор ГРАО и въз основа на което да й бъде
предоставена информация за децата на Г. Ф. Д..
Исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без
уважение, защото не са налице основанията на чл. 266, ал.3 от ГПК. Окръжният съд
не е допуснал процесуални нарушения като не е събрал поисканите доказателства,
тъй като те са за доказване на неотносими към предмета на делото факти. Освен
това, конкретните твърдения са били наведени за пръв път след първото съдебно
заседание и са били преклудирани.
Предвид изложените
съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на въззивницата по доказателствата: - на осн.
чл. 192 от ГПК да бъде изискана информация от „Първа Инвестиционна банка“ АД
откога Станислава Дамянова Янкова е в договорни отношения с „Първа
инвестиционна банка“ АД (лично и като ЧСИ), както и да бъде предоставено копие
от сключените договори между нея и „ПИБ“ АД; - Да бъде задължена С. Я. да представи документи, от които да са
видни личните данни на помощник ЧСИ В.. Д.. (три имена и ЕГН); - да й бъде издадено съдебно, което да
послужи пред Община Варна, сектор ГРАО и въз основа на което да й бъде
предоставена информация за децата на Г.Ф. Д..
ВНАСЯ
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2018 г. от 9,30
ч., за която дата да се призоват страните и помагача чрез техните процесуални
представители.
Определението не може да
се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: