№ 1343
гр. Варна , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500591 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно е е оразувано възоснова на постъпила въззивна жалба
подадена от адв. Ц.З. от ВАК, процесуален представител на ДП “Ръководство въздушно
движение“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ № *
срещу Решение № 261605 от 09.12.2020 г., постановено по гр.д. № 12713 по опис на ВРС за
2019 г. , с което първоинстанционният съд е приел за установено, по отношение на
Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните Д. Т., че
ДП“Ръководство въздушно движение“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“***“ № * не е собственик на 1132 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 04426.102.193 с площ 1997 кв.м, находящ се в с. Близнаци, Община Аврен
при граници имоти с идентификатори 04426.102.376, 04426.102.295, 04426.102.390,
04426.56.314, 04426.102.192, 04426.56.277, по иска на Българската държава, представлявана
от Министъра на земеделието и храните Д. Т., на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК и е осъдил
ДП“Ръководство въздушно движение“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“***“ № * да заплати на Българската държава, представлявана от Министъра
на земеделието и храните Д. Т. сумата от 850 лева, представляваща сторените по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на постновеното решение с искане
за неговото обезсилване и прекратяване на производството или отмяна на същото като
неправилно и необосновано и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. В
съдебно заседание, жалбоподателят чрез пр. представител подържа жалбата. Третото лице
помагач поддържа писменото си становище, озаглавено „възизвна жалба“.
В писмен отговор Министърът на земеделието и горите - Д. Т., представлявана от Г.
В., оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание поддържа становище, според
което обжалваният акт е валиден, допустим, правилен и обоснован.
1
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от Българската държава,
представлявана от Министъра на земеделието и храните Д. Т. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът ДП“Ръководство въздушно движение“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ № * не е собственик
1132 ид. части от поземлен имот с идентификатор 04426.102.193 с площ 1997 кв.м, находящ
се в с. Близнаци, Община Аврен при граници имоти с идентификатори 04426.102.376,
04426.102.295, 04426.102.390, 04426.56.314, 04426.102.192, 04426.56.277. В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че процесните ид. части от имота,
съответно целия имот са разположени в горска територия. Излага, че доколкото имотът не
принадлежи на друг правен субект, не е пременено неговото предназначение, той е частна
държавна собственост. Излага, че след като ДП „Ръководство на въздушното движение" се
легитимира като собственик възоснова на договор № 182/07.11.2006 г. за продажба на
недвижим имот от община Аврен, сключен на основание Заповед № 1453/01.11.2006 г. на
Кмета на община Аврен, а на Кмета на общината не са делегирани правомощия за
разпореждане с имоти държавна собственост и твърди, че този договор не е произвел
вещно-прехвърлително действие. Оспорва, че собствеността принадлежи на ответника.
Ответникът в писмен отговор претендира, че е собственик, възоснова на покупко –
продажба, обективирана в договор за покупко-продажба от 07.11. 2006г., сключен с Община
Аврен. Излага, чес решение № 267 от Протокол №19/20.05.2005г. на ОбС - Аврен е одобрен
ПУП - ПР на курортно селище „Камчия" - община Аврен, съгласно който, част от имот № 019001
по КВС с площ 1332 кв.м., с начин на трайно предназначение:земеделска територия, начин на
трайно ползване: друг вид земеделска земя, и част от държавен горски фонд - отдел 357, са
включени в УПИ IV-1 от кв, 14. Границата между земеделския и горския фонд съгласно протокол
№8/12.09.2003 г. и ЛУП от 1997 г. преминава през имота. Навежда се, че процесните идеални
части са актувани с акт за частна общинска собственост, на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Със
заповед № 1315/10.10.2006г. на Кмета на Община Аврен е одобрено изменение на регулационната
линия между УПИ 1У-1, УПИ 11-31 и УПИ Ш-756 от кв. 14 по ПУП - ПР на к.с. „Камчия, като в
имота са включени части от други имоти- собственост на Община Аврен и земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, части от земи от държавния горски фонд. Частта на Община Аврен е 1132 кв. м. Границата
между земеделския и горския фонд съгласно протокол №8/12.09.2003 г. и ЛУП от 1997 г.
преминава през имота. На 31.10.2006 г. Община Аврен е съставила Акт за ЧОС № 895/31.10.2006 г.
за 1332 кв.м. ид. части от УПИ 1V-1 от кв. 14 целият с площ от 2044 кв. м., по плана на КС
„Камчия, в землището на с. Близнаци, с идентификатор 04426.102.88 по кадастралния план на с.
Близнаци, съгласно УПИ IV-1, в кв. 14 по ПУП-ПР и ПЗ. Счита, че след като към датата на
продажбата имотът е бил частна общинска собственост, кметът на общината е имал правомощието
да извършва разпоредителни сделки с имота.
Подпомагащата ответника страна, Община-Аврен, чрез пр. представител е възразила
допустимостта на иска, а сега допустимостта на постановеното решение с фактическото
твърдение, че независимо кой представлява Държавата е извършено прехвърляне на имот
държавна собственост в патримониума на Държавата, поради което ищецът няма правен
интерес от отричане на собствеността.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска като отрицателен установителен и
настоящият съд приема за правилна тази правна квалификация. Правният интерес е
обоснован с изричен съдебен акт, чиито мотиви се споделят от въззивния съд.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по неговата правилност и
обоснованост съдът приема следното: Двете спорещи страни претендират права на
собственост върху един и същ имот. Ищецът е Държавата, а ответникът е държано
предприятие. Ищецът притежава права по на закона, а ответникът се легитимира, чрез
деривативен способ, покупко-продажба с праводател Община Аврен. Първоинстанционният
съд е изследвал правата на прехвърлителя и е установил, че от правна страна при спор за
собственост между държавата и общината, държавата не носи тежестта да доказва наличие
на придобивно основание, доколкото с оглед историческото развитие на нормативната
уредба на собствеността съобразно Конституцията на Република България от 1991 г.
2
Собствеността на държавата се предполага, ако други субекти не обосновават права на
собственост по предвидените в закона начини /с изключение на придобивна давност/. В този
смисъл е Решение № 10 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 851/2017 г., II г. о., ГК.
Същевременно държавата, както всеки друг правен субект може да придобива права на
собственост може да придобива право на собственост чрез правни сделки. В настоящият
случай ищецът оспорва прехвърлителния ефект от правната сделка, с която ответника се
легитимира като собственик с възражението, че неговия праводател не е притежавал
собствеността.
Съдът е извършил хронологично проследяване на действащите планове за
територията в която попада имота, чиито идеални части са спорни. Съобразно КВС от 2003г.
той попада в имоти №19.1 и №764.10, с предназачение земеделска и горска територия,
записани като собственост на държавата. В кадастралната карта от 2006г. имотът попада в
имоти с кадастрални номера №04426.102.19 и № 04426.101.1, записани като собственост на
държавата.
С промяната в КККР на курортно селище „Камчия“, одобрена със заповед №КС-14-
03-636/02.11.2006г. на началника на СГКК-гр.Варна имот № 04426.102.19 е включен в
новообразуван имот 88 с площ 2044 кв.м., чиято идеална част от 1132 кв.м се записвана
като собственост на Община Аврен.
Видно от титул за придобивано основание, представен от ответника, той е придобил
собствеността четири дни след заповед №КС-14-03-636/02.11.2006г. на началника на СГКК-
гр.Варна. Договорът за покупко-продажба, сключен с община Аврен е от 07.11.2006г.,
сключен с Община Аврен.
В тежест на ответника е да докаже, че праводателят му Община Аврен е бил
собственик към датата на сключване на договора. Изискванията към доказването, чиято
тежест е за ответника е то да е пълно и главно. От съдържанието на АОЧ № 816/30.03.2006 г.
е видно, че е актуван имот IV-1, кв.14 по плана на КС „Камчия“ в землището на с. Близнаци
с площ 1332 кв.м, при граници изток- улица, запад УПИ II -31, север УПИ III -756, юг-
улица, а основанието за придобиване е разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Имотът е
отписан от актовите книги в деня на неговата продажба 07.11.2007 г., а преди актуването, за
този имот е представен пред съда ПР, без данни за неговото обявяване съответно влизане в
сила. Върху скицата представена от съда, която обективира ПР и записано „служебна – дата
20.05.2005 г.От текстова част на Заповед № 1315 от 10.10.2006 г. се установява, че Кмета на
Община Аврен е одобрил изменение на вътрешна регулационна линия между УПИ IV-1,
УПИ II-2,УПИ III-756 в кв. 14 от ПУП – ПР на с.с. Камчия, землището на с. Близнаци. След
тази Заповед, на осн. чл. 59 от ЗОС с АОС № 895/31.10.2006г. са актувани 1132 кв.м. от
поземлен имот с идетификатор 04426.102.88 по КККР на с.Близнци, целия с целият с площ
2044 кв.м, попадащи в УПИ IV-1, в кв. 14 по ПУР-ПР. Проверката на придобиваното
основание, изисква от ответника да докаже, че са били налице условията на 42 от ПЗР на
ЗОС при актуване на имота като частна общинска собственост. Нормата изисква актуваните
имоти да са застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на
закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Следователно за трансформирането от държавна в общинска собственост по силата
на закона е от значение вида на имота и неговото предназначение. Вида на имота, да е
частна държавна собственост, предназначението - да обслужва дейността или територията
на съответната община или да е предвиден според действащите планове за мероприятие на
общината, като наличието на посоченото предназначение се преценява към момента на
влизане в сила за съответното законово основание. Ответникът както и тротото лице
помагач, не са представили доказателства, че към влизане в сила на § 42 ПЗР ЗОС имотът е
бил отреден за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия
на Общинина Аврен.
Видно от заключението на СТЕ имотът е обхванат от КВС от 2003 г., който план
3
обединява данни от плана за земеразделяне, от картата на съществуващи/ възстановими
стари реални граници на земеделските земи и от картата на съществуващи/ възстановената
собственост върху гори и земи от горски фонд. Следователно имотът е с предназначение
за горски и/или земеделска територия, а не с обществено предназначение.
С ПУП не се променя предназначение на имот, така както не се узаконява
съществуваща в него сграда. В действителност въз основа на договор от 04.09.1990 г.,
сключен между „Районен център за управление на въздушното пространство“ и ИК на
ОбНС, на „Районен център за управление на въздушното пространство“ е отстъпено право
на строеж върху държавна земя в землището на с. Близнация, к-кс Камчия. Правото на
строеж е учредено, обаче не за реализиране на благоустройствено мероприятие на Община
Аврен, а за изграждане на зона за отдих за нуждите на държавното предприятие „Районен
център за управление на въздушното пространство“. Освен това, видно от комбинирана
скица № 1 от заключението по СТЕ, строителството е реализирано предимно в имот
04426.101 по КККР, който е горска територия.
Редът и условията за изключване на земи и гори са уредени в Правилника за
прилагане на закона за горите(обн. ДВ, бр. 41 /98г.) и следователно в сила към датата на
приемането на § 42 ПЗР ЗОС от 1999г. След като няма данни да е започнала процедура по
глава трета от ППЗГ, очевидно предназачението на имота не е промяно. Без правно значение
са последващите отреждания за имота, тъй като всички елементи на фактическия състав на §
42 ПЗР ЗОС следва да са налице към момента на влизане в сила на правната норма. При това
положение процесният имот, с оглед предвиденото в §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, като имот
представляващ частна държавна собственост, към влизането му в сила /1999г./, който не е
отреден по силата на действащия към този момент план за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общинината не е станал собственост на
Община Аврен.
След правилна преценка на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд не е установил вещно прехвърлително действие, което да
произтича от соченото от ответника придобивно основание договор № 182/07.11.2006 г. за
продажба на недвижим имот.
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи, а представеното от пр.
представител на ответника Решение № 101 от 14.07.2015 г. по гр.д. № 891 от 2015г . по опис
на ВКС II г.о. настоящият съд не следва да съобразява, тъй като няма обективни и
субективни предели на СПН. Решението е представено за сведение на настоящия състав, но
и от съдържанието му не може да се изведат данни, които имат значение за спора между
Държавата и Държавното предприятие като правоприемник на Община Аврен. В кориците
на делото има данни, че длъжностни лица от Община Аврен и от и СГКК-гр.Варна, са
съставили документи извън дадената им от закона компетентност, с цел за бъдат ползвани
за постигане на забранена от закона цел.
Въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода от спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени и разноските направени
от ищеца във въззивното производство.Поради липсата на искане и представяне на
доказателства, съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от гореизложеното,
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА изцяло Решение № 261605 от 09.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 12713 по опис на ВРС за 2019 г.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в едномесечен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5