Р Е Ш Е Н И Е
№ 260406 / 5.4.2021г.
гр. Перник, 05.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5636 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Анна Софрониева, срещу В.К.С., с ЕГН: **********
и И.Е.И., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата
от общо 2040.51 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № *, находящ се в *****, от
които главница в размер на 1866.87 лева за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. вкл., и 173.64 лева – обезщетение за забава за периода от
10.07.2018 г. до 25.02.2020 г. вкл., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата като всеки от ответниците следва да отговаря за
задълженията спрямо участието си в собствеността върху имота – т.е. следва да
бъде признато за установено, че В.К.С. дължи ¾ от процесните суми – а
именно 1400.15 лева главница и 130.23 лева обезщетение за забава, а И.Е.И.
дължи ¼ от процесните суми – съответно 466.72 лева за главница и 43.41
лева за обезщетение за забава. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не
са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, нотариален акт № 50, том IV, нот.д. №
1001/07.09.1980 г.;, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 26,
том V, рег. №
3041, нот.д. № 714/09.09.2004 г.на нотаруис И.И. и нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 18, том III, рег. №
2629, нот.д.376/20.12.2019 г. на нотариус Николай Златанов. В хода на
производството е представено и удостоверение за наследници на лицето Е.И.С..
Препис от исковата молба
е връчен на ответниците лично на 18.12.2020
г. /на В.С./ и на 29.12.2020 г.
/на И.И./. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна
на ответниците по делото, не е постъпил писмен отговор.
В първото по
делото съдебно заседание, проведено на 15.03.2021 г., процесуалният
представител на ищцовото дружество прави искане за постановяването на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът И.И.,
редовно призован – призовката за насроченото заседание му е връчена лично на
22.02.2021 г. не се явява в първото по делото съдебно заседание. От страна на
последния не е постъпило искане делото да бъде разгледано в негова отсъствие
Ответникът В.С. – уведомена за насроченото
заседание по телефона и търсена в продължение на един месец на адреса, на който
веднъж й е връчено съобщение, не се явява в първото по делото съдебно заседание.
От страна на последната не е постъпило искане делото да бъде разгледано в
негова отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за
това са следните:
На
ответниците са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Независимо от това ответната
страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание
по делото, за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не
е депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. По ч.гр.д. №
1662/2020 г. по описа на Пернишкия РС – заповедно производство, въз основа на
което се развива настоящият исков процес, не е постъпило възражение от ответниците
длъжници.
В първото
съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответниците.
От
представените писмени доказателства (копие от извлечение от сметка, копие от
вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, нотариален акт № 50, том IV, нот.д. №
1001/07.09.1980 г.;, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 26,
том V, рег. №
3041, нот.д. № 714/09.09.2004 г.на нотаруис И.И. и нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 18, том III, рег. №
2629, нот.д.376/20.12.2019 г. на нотариус Николай Златанов и удостоверение за
наследници на лицето Е.И.С.) може да се направи извод за вероятната
основателност на предявените искови претенции. Предвид изложеното съдът намира,
че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника.
В този
смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Топлофикация
Перник“ АД срещу В.К.С. и И.Е.И. за установяване на следните вземания: сумата
от 1866.87 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл, начислена за
топлофициран имот – апартамент № *, находящ се в *****, както и сумата от 173.64
лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г.
до 25.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението – като В.К.С. отговаря за ¾ от
сумите, а И.Е.И. за ¼ от тях.
Горното налага
предявените исковете да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК,
съдът не следва да излага мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 1662/2020 г. по описа на РС Перник:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 90.81
лева, от които 40.81 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, които са действително извършени. С оглед изхода на делото тези
разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 5656/2020 г. по описа на РС Перник:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 150.81
лева, от които 40.81 лева държавна такса, 10 лева – съдебни удостоверения и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение, видно от представен списък по чл. 80 от ГПК. Същите са действително извършени, поради което следва му бъдат присъдени
изцяло.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.К.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***
и И.Е.И., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, ДЪЛЖАТ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, при условията на
разделност сумата от общо: 2040.51 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № *, находящ се в *****, от които главница в
размер на 1866.87 лева за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. вкл., и 173.64 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 25.02.2020 г. вкл., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1662/2020 г. по описа на Пернишкия РС, като В.К.С. дължи
¾ от процесните суми – а именно 1400.15 лева главница и 130.23 лева
обезщетение за забава, а И.Е.И. дължи ¼ от процесните суми – съответно
466.72 лева за главница и 43.41 лева за обезщетение за забава.
ОСЪЖДА В.К.С., с
ЕГН: ********** и И.Е.И., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК разделно на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********
сумата от 90.81 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 1662/2020 г. по описа на Пернишкия РС и
сумата от 150.81 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство, като В.К.С. да
заплати ¾ от сумите, а И.Е.И. – ¼ от сумите, присъдени за
разноски.
Решението е
постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание
чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч. гр. д. № 01662 по описа за 2020 г. на Пернишкия РС
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Настоящият състав
констатира, че е налице допусната
очевидна фактическа грешка в периода на обезщетението за забава, вписан в
заповед № 986/13.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1662/2020 г. по описа на Пернишкия РС, която следва да бъде отстранена по преценка на заповедния
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.