№ 9
гр. См., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20215400900074 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 432 КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на К. Т., чрез адв. Ст.Ч., в която се
твърди, че при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.08.19г.,
реализирано от застрахован при ответника водач, на ищцата била причинена
телесна повреда, вследствие на което търпяла неимуществени вреди.
Твърди се, че на 20.08.19г. при управление на лек автомобил марка Л.
Р., модел Ф., рег.№ ********, на тротоар в кв. Уст. на гр. См., водачът Н.й П.
нарушил правилата за движение по пътищата, като се движeл със скорост
несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения, не
бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението /чл.5,
ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 20 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП/, вследствие на което
реализирал ПТП, като блъснал пешеходката К. Т., движеща се на тротоара и
й причинил телесни увреждания.
Ищецът поддържа, че причинените му телесни увреждания се
намирали в причинна връзка с механизма на произшествието. По случая било
образувано ДП № 85/2019г. на ОД на МВР См., прокурорска преписка №
1523/2019г. на РП-См..
При произшествието на Т. била причинена телесна повреда,
1
изразяваща се в травма на лява подбедрица, придружена с дълбока открита
рана, стигаща до костта. За затварянето на раната била необходима
оперативна намеса и такава била извършена в клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ Св. Г. ЕАД, където раната била почистена и
зашита. Пострадалата била изписана за домашно лечение, но няколко дни по-
късно Т. констатирала, че раната не се възстановявала според очакванията на
лекарите. Болките продължавали, мястото било силно зачервено и с оток.
Всичко това затруднявало придвижването на пострадалата и последната
имала нужда от чужда помощ за обслужването на ежедневните си нужди.
Ставането и стоенето права й причинявали дискомфорт и силни болки,
възпалителният процес довел до повишаване на телесната й температура и до
усещане за цялостна отпадналост на тялото. За тези си оплаквания потърсила
отново медицинска помощ и на 02.09.19г. била приета в клиника по
пластично-възстановителна и естетична хирургия. На 03.09.2019г. била
извършена оперативна намеса, при която била направена радикална ексцизия
на кожна лезия, както и отстраняване на мъртвите тъкани на задно-медиална
повърхност на лява подбедрица. За по-бързото и успешно зарастване на
раната, която вече заемала голяма част от подбедрицата, била поставена
превръзка с нанокристално сребро. След 15 дни лечение Т. била изписана за
домашно лечение, което продължавало и до днес. Ищцата полагала всички
необходими мерки и усилия за възстановяването си, но без особен успех. На
левия й крак все още личали белезите от произшествието, продължавала да
ходи с превръзки, тъй като раната не била зараснала, а вследствие на
наличието на некротична тъкан и извършената кожна пластика, личали
огромни белези. Деформацията на засегнатото място била толкова силна и
дълбока, че довела и до затруднение в движението на глезена.
Твърди се в молбата, че травмата променила начина на живот на
пострадалата. Преди инцидента тя била дейна, активна, трудоспособна,
винаги била в помощ на своите близки въпреки възрастта си, но всичко това
се променило. И до момента се придвижвала трудно, не можела да стои дълго
време права, не можела да се къпе самостоятелно, а полагането на ежедневни
грижи за засегнатата област отнемали голяма част от времето й.
Възстановителният процес протичал изключително бавно и нямало изгледи за
пълно възстановяване. Т. се чувствала зависима от близките си и в тяхна
тежест. Огромният загрозяващ белег я потискал и това я правело затворена,
2
раздразнителна и избухлива. От ведра и разговорлива жена, сега била
затворена и депресивна, не излизала и не общувала. Станала нервна,
избухлива, често без причина тревожна. Всяко качване в автомобил й
коствало много усилия и причинявало стрес, тъй като я връщало към спомена
за произшествието. Всичко това довело до развитие на остро душевно
разстройство и стресова реакция у ищцата, емоционален стрес, душевно
разстройство – състояние на остра стресова реакция, изразяваща се в
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост.
Предвид изложеното и обема на претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на произшествието, ищцата счита за
справедливо обезщетение в размер на 50 000лв.
Твърди се в молбата, че лек автомобил марка Л. Р., модел Ф., рег.№
******** имал сключена застраховка гражданска отговорност в ЗК Лев Инс
АД, полица № BG/22/119000123924, валидна от 05.01.2019г. до 04.01.20г.,
което ангажирало отговорността на застрахователя за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди.
Ищцата предявила пред застрахователя претенция вх. №
3976/19.03.20г. за заплащане на обезщетение. С писмо изх. № 3020/24.04.20г.
ответникът уведомил Т. за номера на образуваната щета, както и за
необходимостта от представяне на документи за разглеждане на претенцията.
В отправената претенция било направено уточнението, че били представени
всички разполагаеми документи, както и за правата по чл. 107 КЗ. Ответникът
не бил определил обезщетение, което мотивирало правният интерес от
предявяване на иск, след изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати
на ищцата сумата от 26 000лв., частичен иск от 50 000лв., за неимуществени
вреди, вследствие причинените телесни увреждания от водача на лек
автомобил марка Л. Р., модел Ф., рег.№ ********, с валидно сключена
застраховка гражданска отговорност. Претендира и законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от деня в който изтича тримесечния срок за отговор на
ответника по отправената към последния претенция - 20.07.20г., до
окончателно изплащане на обезщетението. Моли да бъдат присъдени и
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от ответника ЗК Лев Инс АД.
3
На първо място ответникът поддържа, че исковете били неоснователни
и в тази насока излага следните съображения: твърденията в констативно-
съобразителната част на исковата молба не се подкрепяли от приложените
писмени доказателства. Фактическата обстановка на инцидента била описана
изключително пестеливо и липсвала конкретика относно място, време,
механизъм на падане на ищцата, местоположение на автомобила на П. и други
съществени обстоятелства, за да се поддържало твърдението в исковата
молба, че поради нарушени разпоредби на ЗДвП от водача на автомобила се
стигнало до увреждането. Начинът, по който била описана фактическата
обстановка, ограничавал правото на защита на застрахователя. След
проучване на фактите относно инцидента, според ответника, се установявало
следното: на 20.08.19г., около 10ч., водачът П. спрял автомобилът си на ул. К.
М., в близост до къща № 60Б, като посоката му на движение преди спирането
била към ул. Г. М.. Автомобилът спрял на разстояние от около 3-4метра
преди кръстовището на ул. К. М. и ул. Г. М., близо до десния тротоар. След
като помогнал на майка си Ан. П. да се качи на предна дясна седалка,
потеглил в посока към пазара в кв. Уст.. Преди да потегли водачът се
информирал за пътната обстановка и забелязал, че Т. се движи по десния
тротоар в същата посока. Едва потеглил П. бил предупреден от майка си, че
Т. била паднала на тротоара вдясно от автомобила му. Водачът веднага спрял
и отишъл при Т., видял, че била наранена в левия крак, изправил я, помогнал
й да се качи в автомобила и потеглил в посока МБАЛ Бр. Ш. – См.. При
прегледа в спешно отделение било установено, че била с разкъсно-контузна
рана в областта на дясната подбедрица. След като й била оказана съответната
медицинска помощ, водачът отново помогнал на пострадалата да се качи в
автомобила му и я закарал на адреса й в кв. Уст.. На мястото на инцидента не
бил извикан патрул на пътна полиция, тъй като водачът се заел да помага на
пострадалата. Няколко дни след инцидента синът на ищцата подал жалба до
РП-См. и започнала процедура по изясняване на случая. По жалбата било
образувано ДП № 85/2019г. на ОД МВР – См., пр.пр. № 1523/19г. на РП-См..
С постановление № 1523/15.12.21г. било прекратено образуваното
производство. В постановлението били изложени доводи, че падането на
ищцата на тротоара се дължало на контакт между дясното външно огледало
на автомобила на Пойдовдски и тялото на пострадалата.
Ответникът намира това описание за хипотеза, а не за конкретно
4
установени факти. Ищцата и водачът предполагали такъв факт, но липсвали
категорични доказателства.
Според застрахователя, на разстояние от около 2-3 метра от мястото на
спиране на автомобила, в средата на десния тротоар се намирал бетонен стълб
на Електроразпределение-Юг ЕАД-Пловдив. Преминаването по тротоара на
това място било невъзможно и единственият вариант бил слизане от тротоара
на пътната лента. Това, според ответника, била най вероятната причина за
инцидента с ищцата. Последната предприела слизане от тротоара, за да
заобиколи този стълб, като или била паднала при самото слизане или
вследствие на слизането била закачена неволно от дясното огледало на
автомобила. Фактът, че не била прегазена от задна дясна гума на автомобила,
както и нямало установени травми в други части на тялото, извън описаните в
исковата молба и в постановлението за прекратяване, показвал ясно, че се
касаело за ПТП, по смисъла на §1, ал. 2, т. 30 ЗДвП или за случайно събитие,
извън обсега на чл. 45 ЗЗД.
Според ответника, твърденията на ищцата в исковата молба, че
инцидентът бил по изключителна вина на водача, с посочване на нарушенията
на конкретни разпоредби от ЗДвП, били несъстоятелни и неподкрепени с
доказателства. Това се отнасяло особено за твърдението, че водачът се
движел със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и не бил
спрял при възникналата опасност за движението. В момента, в който П. бил
предупреден за наличието на паднал човек до автомобила му, същият се
движел със скорост около и по-ниска от 10км./ч.
По-нататък в исковата молба се посочвали действия на ищцата по
предявяване на претенции към застрахователя. Ответникът поддържа, че на
ищцата било изпратено писмо-отговор от 24.03.20г. за представяне на
допълнителни документи, но до момента това не било направено.
На следващо място, в исковата молба не се посочвало, че преди
настъпване на произшествието, вероятно ищцата имала поведение, което
противоречало на нормалното поведение на пешеходец и в разрез с
изискванията на чл. 108, ал. 1 ЗДвП. Ответникът счита, че Т. била нарушила
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗДвП. Можело да се направи и обоснован
извод, че пострадалата проявила небрежност, тъй като не била предвидила
възможността за евентуално падане от тротоара върху платното за движение
5
или евентуално съприкосновение с преминаващия автомобил. Това поведение
представлявало самонадеяност и отсъствие на грижа за сигурността, тъй като
ищцата не се била погрижила сама за личното си здраве и безопасност. По
тези причини ответникът счита, че в много висока степен ищцата допринесла
за настъпване на вредоносния резултат. Последната била длъжна, но не била
предвидила настъпването на този резултат. Според застрахователя,
процентът на съпричиняване бил 75 % и то само при условие, че се
установяло по категоричен начин, че между Т. и автомобила на П. имало
контакт.
Ответникът оспорва и размера на иска, като счита същия за
прекомерен и несъобразен с принципа на справедливост.
На следващо място, исковата молба била и необоснована. Липсвали
доказателства, че П. извършил нарушение на правилата за движение,
визирани в ЗДвП.
Ответникът прави искане да бъде привлечен като трето лице водачът
на автомобила – Н. В. П..
От ищцата е постъпила допълнителна искова молба.
Моли да бъде обявен за безспорен факт по делото наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по полица №
BG/22/119000123924, с валидност от 05.01.2019г. до 04.01.2020г., сключена с
ответното застрахователно дружество.
Ищцата оспорва възраженията на ответника относно механизма на
ПТП и липсата на виновно противоправно поведение на водача на
автомобила. Оспорва и всички изложени от ответника твърдения и
оспорвания.
Всичките си аргументи застрахователят черпел от постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В тази връзка поддържа, че
актовете на органите на досъдебното производство не представлявали
доказателства за механизма на произшествието и за поведението на
участниците в него и нямали задължителна сила за гражданския съд. От друга
страна, следвало да се обърне внимание и на некоректния прочит на
постановлението.
Ищцата оспорва изцяло и възражението за съпричиняване, както и че
не била претърпяла неимуществени вреди в твърдения обем и проявна форма.
6
Оспорва и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение.
Същото било съобразено със съдебната практика по сходни случаи.
От ответника е постъпил допълнителен отговор.
Не се противопоставя да бъде обявен за безспорен факта, че за лек
автомобил марка Л. Р., модел Ф., рег.№ ******** съществувала сключена
застраховка гражданска отговорност в ЗК Лев Инс АД, полица №
BG/22/119000123924, валидна от 05.01.2019г. до 04.01.20г.
Оспорва възраженията и допълнителните доводи на ищцата по
механизма на произшествието. Поддържа възражението за съпричиняване. В
допълнителната искова молба не били посочени допълнителни доводи
относно здравословното състояние на ищцата, както и относно времето, което
било необходимо за възстановяването й.
Застрахователят поддържа заявеното относно прекомерността на
предявения иск относно размера на обезщетението.
В становище третото лице твърди, че на 20.08.2019г. с управлявани от
него лек автомобил марка и модел Л. Р., рег. № ********, отишъл до дома на
майка си, паркирал колата на пътното платно на ул. К. М., до къща № 58, в
близост до кръстовището с ул. Г. М., за да натовари багажа на майка си.
Около 10,00ч. бил готов с багажа и заедно с майка си се качил в автомобила и
потеглил по ул. К. М., в посока кръстовище Мадански мост. В този момент
наблюдавал лявото странично огледало, за да се включи в движението,
изминал 2-3 метра, при което майка му, която била отпред на пасажерското
място извикала, че отдясно на тротоара била паднала жена на земята. Тъй като
се движел отново плътно вдясно до тротоара, решил че я е закачил с колата.
Преди това видял жената да върви по тротоара до момента, в който потеглил с
колата. Жената се движела по тротоара, в посока на неговото движение.
После спрял да я гледа и погледнал в лявото огледало за обратно виждане,
като продължил да се движи плътно до тротоара. Не знаел с коя точно част на
колата ударил жената, но смятал, че с ролбара или с дясното огледало,
защото те били по-издадени и стърчали отстрани на колата. На мястото на
удара тротоарът бил тесен, жената вървяла от външната страна на тротоара
откъм улицата, и водачът я закачил, тъй като тя била твърде близо до
тротоара. След като майка му извикала и видял жената на земята, спрял може
би на 5-6 метра от мястото и отишъл при нея. Пострадалата била паднала на
7
тротоара преди електрическия стълб, който също се намирал на тротоара,
преди мястото където водачът намерил ищцата след удара. Т. се държала за
крака и казвала, че много я боли. Видял, че има рана на крака, казвала, че
много я боли, поради което водачът преценил, че трябва да я заведе в
болницата, за да й помогнат. Тъй като жената била възрастна се притеснил, че
може да е пострадала по-тежко от видимите наранявания, затова решил
незабавно да потърси за нея медицинска помощ и я откарал в болницата.
Качил я в колата и потеглили към болницата, защото искал да окаже помощ
възможно най-бързо. Още в колата се извинил за случилото се, оставил я в
болницата, където се е свързал с близките й. През цялото време бил много
притеснен за случилото се с К. Т.. Преди инцидента не знаел името й,
познавал я по физиономия, познавал сина й. С него живеели на една улица и
след като станал инцидента с К. бил много притеснен и много съжалявал.
След случилото се, виждал пострадалата и семейството й в квартала,
интересувал се от състоянието й. За образуваното досъдебно производство по
случая разбрал, след като го извикали в Районното управление в гр. См., за да
даде показания. Разказал подробно за случилото се, и отново е изразил
съжалението си, съдействал с каквото може на разследването, като при
заснемането на мястото на произшествието представя автомобила за оглед.
Управлявания от него лек автомобил имал валидна гражданска отговорност,
която третото лице платил, като редовен платец по застраховката при ЗК Лев
Инс, смятал, че застрахователят трябва да плати нанесените щети на К. Т..
Копие от застрахователната полица с посочените в молбата срок на валидност
от 05.01.2019 г. до 04.01.2020 г. предоставил на РУ. Счита, че
застрахователното дружество няма интерес от привличането му като трето
лице в процеса, тъй като по делото липсвали данни и не се е твърдяло от
някоя от страните произшествието да е настъпило в някоя от хипотезите на
чл. 500 от КЗ.
Безспорно е обстоятелството, че лек автомобил марка Л. Р., модел Ф.,
рег.№ ******** е бил със сключена застраховка гражданска отговорност в ЗК
Лев Инс АД, полица № BG/22/119000123924, с валидност от 05.01.2019г. до
04.01.20г.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на застрахователното
събитие - ПТП, вследствие на виновно и неправомерно поведение на водача,
от което настъпили уврежданията за нея, както и механизма на
8
произшествието.
Ищецът следва да установи претендираните неимуществени вреди,
болки и страдания от претърпяното увреждане, по вид, интензивност и
продължителност, както и да обоснове този размер и размера на
претендираното обезщетение за неимуществените вреди. Той следва да
установи и основанието на акцесорния иск за забава.
Ответникът оспорва вината на водача и в негова тежест е да докаже
обстоятелствата, които твърди, а именно, че произшествието не е резултат от
виновно и противоправно поведение на водача Н. П.. В негова тежест е да
докаже и възражението за съпричиняване, а именно, че ищцата нарушила
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗДвП и по този начин създала реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за
привличане на трето лице-помагач Н. В. П., водач на лек автомобил марка Л.
Р., модел Ф., рег.№ ********.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
С определение № 39/18.03.22г., по искане на ответника, водачът на лек
автомобил Л. Р., модел Ф., рег.№ ********, е бил привлечен като трето лице.
За безспорно по делото е прието съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответното
застрахователно дружество, за лек автомобил Л. Р., модел Ф., рег.№
********, по полица № BG/22/119000123924, с валидност от 05.01.2019г. до
04.01.20г. Същото е видно и от справка от базата данни на информационен
център към Гаранционен фонд /л.9/.
Според писмо изх. № 105800-147/12.01.21г. /л.8/, настъпилото на
20.08.19г. събитие на територията на гр. См. не било посещавано на място от
компетентните органи на полицията при ОД на МВР –См.. За събитието се
водело разследване по досъдебно производство.
Видно от постановление за прекратяване на наказателно производство
от 14.12.21г. /л.35-38/ производството по досъдебно производство № 85/19г.
на МВР-См., образувано и водено за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“
във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК, е било прекратено, тъй
като пострадалата К. Т., на която била причинена телесна повреда, поискала
9
това.
С наказателно постановление № 22-1058/000096/24.02.22г. /л.130-131/
на Н.П., като водач на лек автомобил Л. Р., Ф., рег.№ ******** е било
наложено наказание глоба в размер на 200лв. за това че на 20.08.19г., около
10ч. в гр. См., ул. К. М., в близост до дом № 60Б, при управление на
собствения си автомобил извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и
допуснал ПТП с пострадал участник – пешеходката К.Т..
С молба-претенция вх. № 3976/19.03.20г. /л.15-16/ ищцата Т.
отправила до застрахователя-ответник претенция за заплащане на
обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност в размер
на 50 000лв., ведно с дължимата законна лихва за претърпени неимуществени
вреди, болки и страдания вследствие причинена телесна повреда при ПТП,
настъпило на 20.08.19г.
По повод отправената претенция с писмо изх. № 3020/24.03.20г. /л.17/,
застрахователят изискал от ищцата документи на основание чл. 106, ал. 3 КЗ.
С исковата молба ищцата е представила лист за преглед на пациент в
КБД/СО № 008563/20.08.19Т. /Л.10/; резултат от образно изследване лицева и
профилна рентгенографии на лява подбедрица /л.11/; резултат от образно
изследване на главата /л.12/ и епикриза И.З. № 55553/2019г. /л.13-14/ от
УМБАЛ Св. Г..
Според епикризата, Т. била приета на 02.09.19г. и изписана на
17.09.19г. На 03.09.19г. била извършена радикална ексцизия на кожна лезия,
щателно почистване на оперативното поле, стерилно ограждане. В състояние
на обща венозна анестезия била извършена кръвна некректомия на задно-
медиална повърхност на лява подбедрица. Направена била превръзка с
нанокристално сребро. Окончателната диагноза посочена в епикризата била
открита рана на други части на подбедрицата; рана с кожен дефект по задно
медиалната повърхност на ляв глезен и подбедрица.
За установяване на спорните между страните обстоятелства, включени
в предмета на доказване, са допуснати авто-техническа експертиза относно
механизма на произшествието, съдебно-медицинска експертиза за
причинените на ищцата увреждания. Разпитан е и свидетел за установяване
на търпените болки и страдания от ищцата.
Според приетото заключение по авто-техническата експертиза /л.167-
10
175/, на 20.08.19г., около 10ч. Н.П. потеглил с личния си автомобил Л. Р., Ф.,
рег.№ ******** от дома на майка си, находящ се на ул. К. М. № 58, в посока
кръстовище Мадански мост. В автомобила, на предна дясна седалка била
неговата майка А.П.. Автомобилът се движел в непосредствена близост до
десния тротоар и стигайки до дом № 60Б /фиг.4, л. 173/, без да осигури
безопасна странична дистанция, блъснал правилно движещата се по десния
тротоар пешеходка К. Т., като й причинил телесна повреда – масивна
разкъсно-контузна рана в долната област на лявата подбедрица.
Посочено е в заключението, че скоростта на автомобила преди
задействанe на спирачната система, била 10,48км./ч.
Според вещото лице, водачът е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, тъй като пешеходката през
цялото време била видима за него. Последният е бил длъжен при избиране на
скоростта да се съобрази с атмосферните условия, релефа, състоянието на
пътя и на превозното средство, за да е в състояние да спре пред всяко
предотвратимо препятствие, което в случая не бил направил. От техническа
гледна точка според експерта, ищцата Т. не е могла да възприеме задаващата
се заплаха, тъй като се движела по тротоара в посока запад – изток.
В заключението експертът е описал наличната на мястото на
инцидента инфраструктура, като е приложил и снимков материал /фиг. 2, л.
172 и фиг. 3, л.173/. На фиг. 4 /л.173/ е представена скица на движението на
участниците преди и по време на произшествието, а на фиг. 1 /л.169/ са
посочени разстоянията на ролбара на лекия автомобил.
Посочено е още в заключението, че съприкосновение между лек
автомобил Л. Р. Ф., управляван от Н.П. и пешеходката К.Т. настъпило на
десния тротоар на ул. К. М., от предната дясна част или огледалото на лекия
автомобил в гърба на пешеходката, което предизвикало падане на Т. и кракът
й бил притиснат с ролбара или задната дясна гума на автомобила /фиг. 1,
л.169/, от което последната получила описаните в медицинската
документация наранявания.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Пояснява,
че ширината на тротоара на мястото на удара е с почти една трета от
нормалната широчина за тротоар. Съприкосновението на ищцата с
автомобила било на около метър преди електрическия стълб. Т. се движела
11
по тротоара, но предвид широчината му нямало как да избегне по- вдясно.
Според експерта, най-вероятно първо е бил ударът на огледалото в
гърба на ищцата, което предизвикало падане и завъртане, а след това било
съприкосновението с ролбара и евентуално затискане. Височината на ролбара
била 29см.
Според приетата съдебно-медицинска експертиза /л.151-163/, при
възникналото на 20.08.19г. произшествие на ищцата била причинена открита
рана с кожен дефект по задно вътрешната повърхност на ляв глезен и
подбедрица. Непосредствено след инцидента пострадалата изпитвала от
умерени на моменти до значителни по сила и интензитет болки и страдания,
които в хода на оздравителния процес постепенно затихвали до пълното им
изчезване. След инцидента на 20.08.19г. в Спешно отделение на МБАЛ д-р
Бр. Ш. било извършено хирургически зашиване на раната. Поради настъпване
на некроза на тъканите, се наложило на 03.09.19г. оперативно премахване на
мъртвата тъкан и след това на 09.09.19г. присаждане на кожа, взета от лявото
бедро. След присаждането на кожата оздравителният процес при
благоприятен ход траел около 20-30дни, без настъпване на усложнения в него,
за каквито липсвали писмени и гласни доказателства в делото.
Посочено е в заключението, че след оздравителния процес останали
груби белези и цикатрикси, които довели до намаляване на мускулната маса
под цикатрикса и отслабване на силата на левия глезен и стъпало. Към
момента на изготвяне на експертизата възстановителния процес бил
приключил, но бил налице груб белег, разположен на 17см., мерено от
долната част на стъпалото нагоре, разположен напречно на средината линия и
с размери 12/1см., както и по задно-външната повърхност на лявото бедро в
долната трета, с бледо розов цвят и размери 13/6см., от който била взета
кожата за трансплантация. На снимки на л. 160 са показани белезите по
подбедрицата.
Според вещото лице, не се очаквало да настъпят някакви усложнения,
но белезите, намалената мускулна маса, както и намалената сила на лявото
стъпало щели да останат за цял живот. Ищцата щяла да изпитва слабост в
лявото стъпало при продължително ходене или стоене права.
Посочено е в заключението, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между травматичните увреждания и произшествието от 20.08.19г., а
12
травматичното увреждане било причинено от тангенциалното действие на
твърд тъпо-ръбест предмет със значителна кинетична енергия и не би могло
да е причинено при падане на тротоара от собствения си ръст.
В заседание вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
поддържа заключението. Пояснява, че увреждането било причинено от твърд
предмет, но с добре изразен ръб. Това било нещо, което било прорязало
мускулатурата. Такива ръбове можело да бъдат на бронята в долната част, на
купето отдолу, а в случай, че ролбара бил захванат с някакви планки или
болтове, които стърчели, те също можели да бъдат. Ролбарът в предната част
също имал ръб. Кракът не бил прегазен от гума, натискът бил страничен.
Разкъсването на крака било по протежение на мускула на подбедрицата,
разрезът бил напречен на оста на крака, което означавало, че левия крак бил в
положение, през което било минало нещо напречно и бил наранен. В МБАЛ
Бр. Ш. раната била зашита, но на по-късен етап настъпила некроза
/умъртвяване на кожата отгоре/, което наложило ищцата да посети клиника
по пластична хирургия, където била направена пластика /присадена кожа в
тази област/ и този дефект бил виден. След извършената трансплантация,
възстановителният период бил около 20-30дни.
В момента оздравителният процес бил приключил, но ищцата нямало
да се възстанови и този дефект и видима разлика щели да си останат.
Стъпалото било по-слабо в тази област, нормално било да не е устойчива,
можело да се наложи да ползва и бастун при ходене, тъй като това било
глезен, опората на крака. Ахилесът не бил засегнат, само мускулът бил по-
редуциран, което пък придавало слабост на стъпалото при ходене. Ищцата
нямало да може да се движи дълго, тъй като кракът щял да се уморява и да
получава болки. В случай, че ищцата намаляла двигателния си режим, то
щяла да настъпи редукция на мускула, всичко зависело от нейната двигателна
активност.
В заседание вещите лица уточняват, че ролбарът на автомобила е на
височина 29см, а нараняването на глезена е на 17см., но трябвало да се има
предвид височината на тротоара, дебелината на подметките на обувките,
височина на стъпалото.
Относно продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания от ищцата е бил изслушан свидетел.
13
Свидетелят Т. – син на ищцата, разбрал за инцидента от брат си, който
му изпратил снимки по телефона. Майка му имала открита рана, „грозно“
било, била „като начукана пържола с чук“, понеже след като я закарали в
спешна помощ, все едно „с телбод й били хванали месото“ По това време
свидетелят работел в К., а брат му, който живеел в Гърция, бил в отпуск в
См.. Свидетелят разбрал, че състоянието на майка му било сериозно, месото
било откъснато до кокал. В рамките на няколко дни Т. трябвало да напусне
работа и да се прибере в См., тъй като брат му си заминавал, а всеки ден
трябвало да се ходи до болницата за превръзки. Брат му му казал, че нещата
не вървят на добре, че самото месо на раната придобивало друг цвят и мирис.
Свидетелят се прибрал в См. и видял, че нещата тръгвали към некроза. В См.
ходили на лекари, но решил да отидат в Пловдив. В Пловдив майка му лежала
в болница Св. Г., трябвало да стои известно време, за да и направят операции.
Операциите били две, първо да изчистят „мъртвото“, а след това й свалили
кожа от бедрото, за да присаждат. 10 дни след операцията майка му се
възстановявала. След изписването си била в къщи, можела да ходи на
тоалетна, но имала нужда от помощ. Според свидетеля, мястото било много
чувствително, не можела да сложи обувка или дреха, постоянно й правел
компреси, трябвало раната да се маже постоянно. Свидетелят живеел с майка
си в една къща, работел сезонно, но вече си търсел работа в града, за да е
близо до нея. Повече от половин година майка му не била излизала, на крака
си имала „дупка, имала „изрязано в крака“ и нямало как да се запълни. Майка
му се изморявала по-бързо и кракът й „поддавал“, като се измори. Улицата,
на която живеели била стръмна и можела да излиза само в сухо време, иначе я
било страх. Около две години след инцидента свидетелят бил с нея. След
инцидента се чувствала зле, всеки ден сутрин и вечер свидетелят я мажел с
мехлеми, това продължило дълго време, няколко месеца. След това дошла
зимата, навън времето било лошо и ищцата не можела да излиза, не можела
да сложи обувка, тъй като мястото било много чувствително. Удобни обувки
й купил чак през пролетта. Свидетелят не си спомня да е употребявала
болкоуспокояващи, правела раздвижване непрекъснато, тъй като нямала
оросяване надолу.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявен е пряк иск от увредено лице по чл. 432, ал. 1 КЗ. Според тази
разпоредба увреденият, спрямо когото застрахователят по застраховка
14
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена претенция.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия
иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, и изтичането на
тримесечен срок от предявяване на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
Гражданска отговорност не можел да бъде по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда, предвиден в чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или негов представител за уреждане на претенции.
С молба-претенция вх. № 3976/19.03.2020г. /л.15-16/ ищцата Т.
отправила до застрахователя-ответник претенция за заплащане на
обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност в размер
на 50 000лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат на ПТП, настъпило на 20.08.2019г.
По така отправеното искане с писмо изх. № 3020/24.03.20г. /л.17/
застрахователят изискал от ищцата представяне на документи на основание
чл. 106, ал. 3 КЗ
Или установява се от горното, че е била изпълнена процедурата по чл.
380 КЗ, доколкото увредената К.Т. е насочила претенция към застрахователя,
което прави предявения иск допустим, според изискванията на чл. 498, ал. 3
КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
е необходимо да бъдат доказани елементите на фактическия състав на чл. 45
ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди, причинно-следствена връзка
между деянието и вредите/, пораждащи основание за отговорността на прекия
причинител на вредата, както и че към момента на увреждането е
съществувало валидно застрахователно правоотношение между последния и
застрахователното дружество.
15
Не се спори между страните, а и се установява от справка от
информационната система на Гаранционен фонд /л.9/, че лек автомобил марка
Л. Р., модел Ф., рег.№ ******** е бил със сключена застраховка гражданска
отговорност в ЗК Лев Инс АД, полица № BG/22/119000123924, с валидност от
05.01.2019г. до 04.01.20г.
Според разпределената доказателствена тежест, на ищцата е било
възложено доказването на настъпилото застрахователно събитие,
причинените вследствие на това събитие неимуществени вреди, причинно-
следствената им връзка с деянието, както и да установи безспорно техния
размер. В тежест е на ответника е било възложено да докаже възражението си
за съпричиняване, а именно че ищцата нарушила разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗДвП и по този начин създала реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат.
От приетите по делото доказателства се установяват елементите на
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Установява се по делото, че настъпилото на 20.08.19г. произшествие не
било посещавано на място от компетентните органи на полицията при
ОДМВР-См. /писмо рег.№ 1058-147/12.01.21г. на л.8/, че с постановление за
прекратяване на наказателно производство от 14.12.21г. досъдебно
производство № 85/19г. образувано и водено за престъпление по чл. 343а, ал.
1, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК, било прекратено,
тъй като пострадалата Т., на която била причинена средна телесна повреда,
поискала това. С наказателно постановление № 22-1058-000096/24.02.22г. на
Н.П. било наложено наказание глоба в размер на 200лв.
От приетото по делото заключение по допуснатата авто-техническа
експертиза се установява следния механизъм на настъпване на
произшествието: на 20.08.19г., около 10ч. Н.П. потеглил с личния си
автомобил Л. Р., Ф., рег.№ ******** от дома на майка си, находящ се на ул. К.
М. № 58, в посока кръстовище Мадански мост. В автомобила, на предна
дясна седалка била неговата майка А.П.. Автомобилът се движел в
непосредствена близост до десния тротоар и стигайки до дом № 60Б /фиг.4, л.
173/, без да осигури безопасна странична дистанция, блъснал правилно
движещата се по десния тротоар пешеходка К. Т., като й причинил телесна
повреда – масивна разкъсно-контузна рана в долната област на лявата
16
подбедрица. Скоростта на автомобила преди задействанe на спирачната
система била 10,48км./ч. Водачът е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, тъй като пешеходката през
цялото време била видима за него. Последният е бил длъжен при избиране на
скоростта да се съобрази с атмосферните условия, релефа, състоянието на
пътя и на превозното средство, за да е в състояние да спре пред всяко
предотвратимо препятствие, което в случая не бил направил. От техническа
гледна точка, според експерта, ищцата Т. не е могла да възприеме задаващата
се заплаха, тъй като се движела по тротоара в посока запад – изток.
Според заключението, съприкосновението между лек автомобил Л. Р.
Ф., управляван от Н.П. и пешеходката К.Т. настъпило на десния тротоар на
ул. К. М., от предната дясна част или огледалото на лекия автомобил в гърба
на пешеходката, което предизвикало падане на Т. и кракът й бил притиснат с
ролбара на автомобила /фиг. 1, л.169/, от което последната получила
посочените наранявания.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Пояснява,
че ширината на тротоара на мястото на удара е с почти една трета от
нормалната широчина за тротоар. Съприкосновението на ищцата с
автомобила било на около метър преди електрическия стълб. Т. се движела
по тротоара, но предвид широчината му нямало как да избегне по в дясно.
С оглед посоченото, следва да се приеме, че водачът на автомобила не
е упражнил в достатъчна степен зрителен контрол върху останалите
участници в движението.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Следва да се отбележи също, че според чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са
17
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, а според ал. 2 на същия текст, са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
това, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко препятствие. Независимо от избраната ниска скорост на движение
от 10км./ч., водачът е трябвало да се съобрази и с останалите участници в
движението, включително и с пешеходката на тротоара и това, че ширината
на последния била почти една трета от нормалната широчина за тротоар.
Според разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. В случая не се установяват изключващи вината
обстоятелства.
За установяване на получените от ищцата увреждания и последиците
от същите е приета медицинска документация, допусната и приета е съдебно-
медицинска експертиза, разпитан е свидетел.
От приетата медицинска документация от МБАЛ См., епикриза от
УМБАЛ Св. Г. и заключението по съдебно медицинската-експертиза се
установява, че на ищцата била причинена открита рана с кожен дефект по
задно вътрешната повърхност на ляв глезен и подбедрица. Установяват се и
провежданото лечение, неговата продължителност, търпените болки и
страдания, както при увреждането, така и при проведеното лечение и
продължителността на възстановителния период. Непосредствено след
инцидента пострадалата изпитвала от умерени на моменти до значителни по
сила и интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния процес
постепенно затихвали, до пълното им изчезване. След инцидента на 20.08.19г.
в Спешно отделение на МБАЛ д-р Бр. Ш. било извършено хирургически
зашиване на раната. Поради настъпване на некроза на тъканите се наложило
на 03.09.19г. оперативно премахване на мъртвата тъкан и след това на
09.09.19г. присаждане на кожа, взета от лявото бедро. След присаждането на
кожата оздравителният процес при благоприятен ход траел около 20-30дни,
без настъпване на усложнения в него, за каквито липсвали писмени и гласни
доказателства в делото. След оздравителния процес останали груби белези и
цикатрикси, които довели до намаляване на мускулната маса под цикатрикса
и отслабване на силата на левия глезен и стъпало. Към момента на изготвяне
18
на експертизата възстановителния процес бил приключил, но бил налице груб
белег, разположен на 17см., мерено от долната част на стъпалото нагоре,
разположен напречно на средината линия и с размери 12/1см., както и по
задно-външната повърхност на лявото бедро в долната трета, с бледо розов
цвят и размери 13/6см., от който била взета кожата за трансплантация.
Според вещото лице не се очаквало да настъпят някакви усложнения,
но белезите, намалената мускулна маса, както и намалената сила на лявото
стъпало, щели да останат за цял живот. Ищцата щяла да изпитва слабост в
лявото стъпало при продължително ходене или стоене права.
Посочено е в заключението, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между травматичните увреждания и произшествието от 20.08.19г., а
травматичното увреждане било причинено от тангенциалното действие на
твърд тъпо-ръбест предмет със значителна кинетична енергия и не би могло
да е причинено при падане на тротоара от собствения си ръст.
По отношение на търпените от ищцата болки и страдания е изслушан
свидетелят Т., син на ищцата.
Съдът приема неговите показания за достоверни, а и преценени според
чл. 172 ГПК същите се подкрепят от съдебно-медицинската експертиза.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза следва да се
приеме причиненото на ищцата увреждане, открита рана с кожен дефект по
задно вътрешната повърхност на ляв глезен и подбедрица и наличието на
причинна връзка между настъпилите вреди и деянието.
С оглед установените обстоятелства и съществуването на валидно
застрахователно правоотношение се налага извод, че са налице
предпоставките обуславящи отговорността на застрахователя за обезщетяване
по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ на причинените на ищцата увреждания.
При определяне размера на обезщетението при съблюдаване на
критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са видът,
характера и степента на уврежданията; състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; вид и начин на провежданото лечение и
неговата продължителност; болките и страданията, както при увреждането,
така и по време на лечението и възстановителния период; интензитетът и
19
продължителността на търпените болки; възрастта на пострадалия ;
икономическите условия в страната към момента на деликта.
При обективно съществуващите обстоятелства, възрастта на
пострадалата – 79г., извършените медицински манипулации - хирургическо
зашиване на раната; оперативно премахване на мъртвата тъкан, поради
настъпила некроза и след това присаждане на кожа, взета от лявото бедро,
времетраенето на оздравителния процес, пролежаването в болнично
заведение, болките и страданията, претърпени, както при увреждането, така и
при провеждане на лечението във всичките му етапи, настъпилите промени в
социалното функциониране и съобразявайки конкретната икономическа
обстановка в страната, съдът приема, че претендираните 26 000лв., като
частичен иск от 50 000лв. е доказан и следва да бъде уважен.
В случая се касае за възрастна жена, почти осемдесет годишна, която
непосредствено след инцидента изпитвала умерени, на моменти значителни
по сила и интензитет болки и страдания. Ищцата е претърпяла няколко
медицински манипулации, включително и присаждане на кожа, взета от
бедрото. След извършеното присаждане на кожа останали груби белези и
цикатрикси или този видим козметичен белег ще търпи до края на живота си.
Освен това, ограничение в движението /лесна уморяемост в областта на
глезенната става/ и пълноценната му функционалност ще останат до живот,
което води и до пожизнено влошаване на качеството на живот, включително
необходимост от оказване на помощ или ползване на бастун за придвижване.
Посоченото обосновава уважаване на иска изцяло.
По възражението за съпричиняване.
За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
създавайки условия или допринасяйки с поведението си настъпването му,
независимо дали е действал виновно.
В нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. При определяне степента на съпричиняването подлежи
на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увреденото
лице, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е
20
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Въведено е с отговора възражение от ответника за съпричиняване от
страна на пострадалата ищца, като се твърди, че същата нарушила
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗДвП.
Възражението е въведено своевременно, но не се установяват факти в
негова подкрепа. От събраните по делото доказателства, включително и от
становището на третото лице Н.П., водач на автомобила, се установява, че
вината за инцидента е изцяло негова, като независимо от избраната ниска
скорост на движение, не се е съобразил в достатъчна степен с останалите
участници в движението, включително пешеходката на тротоара, с неговата
широчина и габаритите на автомобила и по този начин ги е поставил в
опасност и/или затруднения.
С исковата молба ищцата претендира законна лихва за забава върху
главницата за неимуществени вреди от 20.07.2020г. – денят в който изтичал
тримесечния срок за отговор на ответника по отправената към последния
претенция.
Според чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Посочено е още, че същите се дължат при
условията, посочени в ал. 3 на чл. 429 КЗ, в която е предвидено, че те се
плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност, считано от по-
ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 ЗЗД делинквентът дължи законна лихва
от момента на увреждането. Или тази законна лихва се дължи и от
застрахователя, считано от посочения в чл. 429, ал. 3 КЗ начален момент.
След като застрахователната претенция от увреденото лице е
предявена пред застрахователя на 19.03.20г. и доколкото по делото не е
установена друга дата на уведомяване от застрахования, законната лихва за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента, е
дължима от 19.03.20г.
21
Ищецът претендира лихва за забава от 20.07.20г., която дата е по-късна
от датата на уведомяване на ответника 19.03.20г., но обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от 20.07.20г., в съответствие с диспозитивното начало чл. 6, ал. 2
ГПК и поисканото от ищеца, независимо от неправилното изискване на срока
от негова страна.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от внасянето на
такси и разноски, то тя и не е направила такива. Предоставена й е била
адвокатска помощ и се претендира адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38, ал. 2 ЗА. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ
бр. 68 от 31.07.2020г. при интерес от 10 000лв. до 100 000лв.
възнаграждението е 830лв. плюс 3% за горницата над 10 000лв., или 1 572лв.
с ДДС, която сума следва да се присъди в полза на Адвокатско дружество Ч.,
П. и И..
Според чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС-См. сумата от 1040лв. държавна такса. То
следва да се осъди да заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета
на съда 300лв. по авто-техническа експертиза и 450лв. по съдебно-
медицинска експертиза
Предвид изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Л., бул. Ч. вр. №51Д,
представлявано от М. М. Ст.-Г. и П. В. Д., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД, да заплати на К. И. Т., ЕГН
********** от с. См., ул. К. С. № 14, сумата от 26 000лв., частичен иск от 50
000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и
страдания от причинена открита рана с кожен дефект по задно вътрешната
22
повърхност на ляв глезен и подбедрица, претърпени от ПТП, настъпило на
20.08.2019г., по вина на водача на автомобил Л. Р. Ф., рег № ********, със
сключена застраховка Гражданска отговорност по полица №
BG/22/119000123924, с валидност от 05.01.2019г. до 04.01.20г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2020г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД, ЕИК ********* да
заплати в полза на Адвокатско дружество Ч., П. и И., гр. София, БУЛСТАТ
******** разноски за адвокатско възнаграждение от 1 572лв. с ДДС, както и в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – См.
дължимата за производството държавна такса в размер на 1040лв. и сумата от
750лв. разноски по делото за вещи лица, изплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответника – Н. В. П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – См.: _______________________
23