РEШЕНИЕ
Номер 1260 11.10 / Година 2016
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На 20.09.2016 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Т.З.
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 2425 по описа за 2014 година
намери за
установено следното:
Иск с правно
основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
– С.Р.А. ЕГН ********** *** твърди, че със стабилен съдебен акт, постановен по
НОХД № 839/2012г. по описа на ПОС Н. Д.
Н. ЕГН ********** е признат за виновен за това,
че на *** в **** при управление на МПС лек автомобил „Крайслер“, модел
„Вояджър“ с рег. № РВ 00 22 СС е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1,
т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, при което по непредпазливост и при независимо
съпричиняване със С. И. Г. е причинил смъртта на Р.Т. Д. ЕГН ********** и
средна телесна повреда на повече от едно лице – престъпление по чл. 343, ал.4
във вр. с ал.3, предложение четвърто и пето, б. „а“, пр. второ и б.б пр. първо
във вр. с ал.1, б.б, пр. второ и б. в във вр. с чл. 342, ал.1 НК. Сочи, че
гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то Н. Н. е била застрахована със
застрахователна полица № *** на ответното дружество ЗК Уника. Ищцата твърди, че тя, заедно с починалия Р.
Д. са живели в едно домакинство на съпружески начала повече от 25 години, от
което съвместно съжителство имат две дъщери – С.Р.Д. и С.Р.Д., за които грижи полагала
ищцата, а Д. е осигурявал финансово семейството. Сочи още, че Р. Д. е живял с нея
и едната си дъщеря на един адрес, за което свидетелства и вписания в документите
им за самоличност постоянен адрес. Като твърди, че не е била в брак с
починалия, но е от кръга лица, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на
Пленума на ВС, допълнено с Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС,
а именно - майка на децата на пострадалия, с когото същата е живяла на
съпружески начала, които имат право да търсят обезщетение за неимуществени
вреди, както и че вследствие настъпилата смърт e търпяла и
продължава да търпи болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт от
загубата на любим човек, които са съпътствани от физически страдания,
вследствие придобити заболявания, довели и до инвалидизацията й, настоява съда
да постанови решение, с което да ангажира отговорността на застрахователя на
гражданската отговорност на прекия причинител на смъртта на Д. – Н. Н., като го
осъди да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на
100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – ***
до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът –
ЗК „УНИКА” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Юнак” № 11-13, представляван от юристконсулт Г.П. оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва факта, че ищцата е живяла с Р. Д. в едно
домакинство, повече от 25 години, както и че е била издържана от него. Твърди,
че Р. Д. е бил в законен брак със З.Р.Д., с която е живял в едно домакинство, а
с ищцата не само, че не са живели заедно, но твърди и да са били в лоши
отношения. Възразява като сочи, че са налице отрицателни предпоставки за
претендиране на обезщетение – връзка, установена като резултат на престъпление
и против правилата на морала, а именно извънбрачна. Оспорва наличието на пряка
причинна връзка между настъпилата смърт и влошеното здравословно състояние на
ищцата. Навежда възражение за нищожност на договора за гражданска отговорност,
тъй като същия не е подписан от страна на собственика на автомобила, а също и
за това, че лицето, управлявало автомобила и причинило произшествието го е
владяло на законно основание. Най – сетне счита заявеното обезщетение за
прекомерно и заявява възражение за съпричинителство, което свързва в факта, че
пострадалия не е използвал предпазен колан. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски, в т.ч. юристконсултско възнаграждение.
Третото лице
помагач – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Г. Бенковски“ № 3, представлявано от юрисконсулт Л.
Х. счита предявения иск за недопустим, тъй като ищцата е предявила във връзка
със същото събитие и за същите неимуществени вреди претенции срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, по повод които е образувано гр.д. № 1635/2012г. по описа на
ОС Пловдив. Оспорва претенцията и по основание като счита, че А. не попада в
кръга на лицата имащи право на обезщетение, като твърди, че същата не е живяла
на семейни начала с Р. Д. към момента на настъпване на смъртта му, а дори и
този факт да се установи счита, че подобно съжителство противоречи на морала,
което лишава ищцата от право да претендира обезщетение, вследствие настъпилата
му смърт.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
С влязла
в законна сила на 17.06.2013г. присъда, постановена по НОХД № 839 по описа за 2012г. по описа на ПОС
Н. Д. Н. е признат за виновен в това, че на *** в **** при управление на МПС лек
автомолбил «Крайслер», модел «Вояджер» с ДК № РВ 0022 СС е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, при което по непредпазливост и при
независимо съпричиняване със С. И. Г. е причинил смъртта на Р. Т. Д. ЕГН ********** и средна телесна
повреда на С. С.Ч. ЕГН **********,
изразяваща се в открито счупване на тялото на долната челюст в ляво, довело до
трайно затрудняване на дъвчевето и говоренето – престъпление по чл. 343, ал.4
във вр. с ал.3, пр. четвърто и пето, б. а, п. второ и б.б, пр. първо във вр. с ал.1, б.б, пр.
второ и б.в във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 58а във вр. с чл. 55, ал.1,
т.1 във вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК, за което му е наложено и съответно
наказание.
Влязлата в законна сила присъда задължава
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, да се съобрази с
установените с нея факти, а именно че деянието е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, в случая на двамата, съпричинили
резултата – чл.300 ГПК.
С влязло в законна сила решение от 12.01.2016г. е
анагажирана отговорността на третото лице помагач – «ДЗИ - Общо застраховане» ЕАД
за заплащане обезщетение на ищцата в настоящото производство за репарация на
вредите, вследствие настъпилата смърт на Р.Т. Д., причинена от С. И. Г. ЕГН **********
при станалото на *** ПТП, въз основа на договор за застраховка «Гражданска
отговорност», сключен със соченото лице /вж. Определение № 28 от 12.01.2016г.,
постановено по т.д. № 439/2015г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, с което
не е допуснато касационно обжалване на решение № 667 от 12.11.2014г. по в.гр.д.
№ 857/2014г. на ПАС – I гр.с./.
С кредитен превод от 09.02.2016г. е наредено
плащане на сумата от 50 847.54 лв. с посочено основания за плащане -
изп.д.20148240403201, в.гр.д. № 857/2014г. АС Пловдив, гр.д. № 1635/2012г. ОС
Пловдив и наредител «ДЗИ – Общо
застраховане» ЕАД. Всъщност нареденото плащане не се оспорва да е получено от
ищцата, в който смисъл е налично признание и на представляващия я адвокат в открито
съдебно заседание, проведено на 22.03.2016г.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на прекия причинител на вредата. Увреждането, довело до
смъртта на Р. Д. е причинено от неколцина, в който смисъл е и заключението по
приетата от съда и без резерви от страните автотехническа експертиза на в.л.
инж. В. С., които на основание чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно. Застрахователя
по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с единия от деликвентите,
отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него деликвент, в който смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК,
задължително за настоящия съд Решение № 121 от 18.09.2014г. на ВКС по т.д. №
2859/2013г., I т.о., ТК. Казаното означава, че след като вредата,
чието обезщетяване се заявява в настоящото производство е вече обезщетена чрез
плащане от застрахователя на съпричинилия вредоносния резултат деликвент, то и
иска насочен срещу застрахователя на другия деликвент е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
За яснота и
във връзка с наведеното възражение от третото лице помагач за недопустимост на
настоящото производство ще се посочи, че искът е допустим, тъй като
погасяването на материалното субективно право няма погасителен ефект по
отношение на публичното субективно право на иск – т. II от ТР № 2
от 06.06.2012г. на ОСГК.
Същественото
в случая е, че не се твърди, че платеното вече обезщетение е недостатъчно да
обезщети вредите, претърпени от ищцата, във връзка със станалото ПТП и довело
до смъртта на близък за нея човек, респ., че вредата не е обезщетена в пълен
обем, единствено, при която хипотеза би могло да се ангажира отговорността на
застрахователя на съпричинилия резултата
деликвент.
Коментираното налага да се приеме, че не е налице
елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – вреда, чието обезщетяване е
предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск, поради
което и същия ще се отхвърли само на това основание. Обсъждане наличието на
останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, функция на
която е и отговорността на застрахователя, е безпредметно, доколкото и при
установена липса на вреда е без значение дали ищцата е съжител, който има право
на обезщетение, съответно дали е налице валидно застрахователно правоотношение
и най – сетне дали вземането е погасено по давност, тъй като каза се, такова не
се установи да съществува въобще.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски,
които съдът констатира да са в размер на 590 лв., представляващи платени
депозити за вещи лица и свидетели и 3530 лв., представляващо адвокатско
възнаграждение за представляващия го юристконсулт, определено при съобразяване
чл.7, ал.2, т.4 от Наредла № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Р.А. ЕГН **********
*** ЗК „УНИКА” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Юнак” № 11-13 иск за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
«Гражданска отговорност», сключена с полица № *** със срок на
валидност от 07.01.2009г. до 06.01.2010г. за причинените по вина на
застрахования Н. Д. Н. ЕГН **********
неимуществени вреди - болки, страдания, психически и
емоционален дискомфорт от загубата на любим човек, които са съпътствани от
физически страдания, вследствие придобити заболявания, довели и до
инвалидизацията й, всличко вследствие смъртта на Р. Т. Д., настъпила в резултат на състояло
се на *** в **** при управление на МПС –
лек автомобил марка «Крайслер», модел «Вояджер» с ДК № РВ 0022 СС, ведно със
законната лихва, считано от *** до окончателното изплащане на сумата.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач «ДЗИ – Общо застраховане»
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Г.
Бенковски» № 3.
ОСЪЖДА С.Р.А. ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „УНИКА” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Юнак” № 11-13 сумата от 4120
лв., представляваща разноски по заплащане депозити за вещо лице, свидетели и адвокатско
възнаграждение за представлявалия го юрисконсулт.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: