Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември
2021г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 1594/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл.4 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на И.П.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.Ст.С., срещу Акт
за изменение на акт за установяване на задължения /АИАУЗ/ № МД-АУ-2784-А-1/29.12.2020г.,
издаден от орган по приходите при Дирекция „МД” – Община Варна, в частта мълчаливо потвърдена от Директора на Дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна, в която са му определени задължения за данък върху недвижимите имоти
/ДНИ/ и такса битови
отпадъци /ТБО/ за
периодите от 2015г. до 2020г., за
имот с идентификатор *******с адрес гр.Варна, местност ----------,
представляващ земя и сграда, съгласно
уточняваща молба от 23.08.2021г.
Жалбоподателят твърди, че в
оспорената част АИАУЗ е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на
материалния закон. Конкретно излага, че имотът не попада в строителните граници на кв.Виница, като съобразно действащата кадастрална карта на район
„Приморски“ одобрена през 2008г., същият е
с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване –
друг вид дървопроизводителна гора. Предвид това счита, че приложение следва да намери нормата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, като облагаемата площ на имота да бъде намалена на 200 кв.м. и задълженията
за ДНИ и ТБО да се определят пропорционално на тази площ. Твърди, че във връзка с
изложеното, от него е подадена коригираща декларация вх.№
53050229012/08.10.2020г., която не е взета предвид от ответника. На изложените
основания моли за отмяна на акта в оспорената част. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощник – адв.С., поддържа жалбата и моли съда да
я уважи. Претендира присъждане на съдебно-деловоди разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК
Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Х., оспорва жалбата. Уточнява, че производството по издаване
на акта за установяване на задължение е започнало след получени по служебен път
на Удостоверение за търпимост № 61/05.04.2019г. и след писмо от район
„Приморски“, че имотът попада в строителните граници на гр.Варна от датата на
влизане в сила на ОУП - 2012г. Заявява, че при издаването му е съобразена и
получената от район „Приморски“ информация, че за периода 2015-2020 г. имотът
не е попадал в границите на районите с организирано сметосъбиране и
сметоизвозване. По изложените съображения счита, че жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение и разноски.
След като разгледа оплакванията изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Оспорването
е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, пред
компетентния съд, срещу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения срок,
поради което жалбата се явява допустима за разглеждане.
По
основателността на жалбата:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
До жалбоподателя П. ***, Дирекция
„МД“ е изпратено писмо изх.№35-61-1/04.09.2020г., в което е посочено, че във
връзка с извършена проверка на Удостоверение за търпимост № 61/05.04.2019г. и
на осн. чл.14 ал.8 от ЗМДТ в партида 5305Н402360, за имот в гр.Варна, м-ст ----------,
с идент. ******, са въведени промени: в
идентификатора, в площта на земята – 1998 кв.м. и е добавена сграда. Във връзка
с това съобщение, от жалбоподателя е подадена молба, в която същият е възразил,
че погрешно е въведена площта на земята и въз основа на нея се определят
задълженията за имота, като в случая е приложима нормата на л.10 ал.3 от ЗМДТ.
На 08.10.2020г. П. е подал
декларация по чл.14 от ЗМДТ за корекция площта на имота.
Видно от приложените писмени обяснения от гл. инспектор „КРД“ в Дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна, до същия е изпратено писмо
изх.№ 29012/27.11.2020г. за отстраняване на несъответствие в подадената
декларация с вх.№ *********/08.10.2020г. с указания, че при неявяване в срок същата ще бъде оставена без последствие. Писмото е получено от лицето на
11.12.2020г.като в
указания срок деклараторът не е коригирал, чрез вписване цялата площ на земята съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ, поради което декларацията е
оставена без последствия.
С АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2784-1/02.12.2020г., издаден от гл.инсп. в
Дирекция „МД“ при Община Варна, на
жалбоподателя П. са установени задължения за ДНИ и ТБО за периодите 2015г. –
2020г. , относно имот с идентификатор ******, с адрес гр.Варна, местност ----------,
представляващ земя и сграда, както следва: ДНИ-
главница в размер на 410.78 лв. и лихва в
размер на 114.52 лв. и ТБО – главница в размер на 759.94 лв. и лихва в размер на 211.86 лв. За имота е образувана служебна партида №
5305Н402360 на основание чл.107, ал.3 от
ДОПК- когато не е подадена декларация. Характеристиките на имота са установени
въз основа на Удостоверение за търпимост № 61 от 05.04.2019г. и писмо с вх.№
МД-Т20005979ВН_003ВН/03.09.2020г. от район „Приморски“, съгласно което имотът попада в строителните граници на
гр.Варна от датата на влизане в сила на ОУП - 03.09.2021г. Предвид данните от посочените
документи, служебната партида е образувана за цялата площ на земята – 1 998.00 кв.м., собственост на
½ ид. част, търговска сграда построена 2001г., конструкция – монолитна,
РЗП- 40,00 кв. м. Актът е получен от И.П. на 11.12.2020г.,
видно от представено известие за доставяне на л.47
от адм. преписка.
На 16.12.2020г. П. е подал молба-жалба във връзка с издадения АУЗД
№ МД-АУ-2784-1/02.12.2020г. до Директора
на Дирекция „МД“ при Община
Варна, заведена с вх.№ МД-Т20010049ВН.
На 21.12.2020г. от гл.инсп.К. е
депозирана докладна, съгласно която при извършена проверка е установено, че
имотът не попада в границите на организирано сметосъбиране и конструкцията на
сградата е М1 , а не М3.
В тази връзка на 29.12.2020г.
е издаден и процесният АУЗ по
чл.107,ал.3 от ДОПК изх.№ МД-АУ-2564-А-1, от гл.инспектор в Дирекция „МД“
в Община Варна, с който е изменен АУЗД с изх.№
МД-АУ-2564-1/27.11.2020г. издаден от
главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в община Варна в частта на
установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за периода 2015- 2020 г. относно имот с идентификатор *******с адрес
гр.Варна, местност ----------, представляващ земя и сграда. С актът за
изменение в оспорената част са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода
2015 -2020г., както следва: ДНИ – главница в размер на 353.71 лв. и лихва в размер на 101.74 лв. и ТБО- главница в размер на 169.29 лв. и лихва в размер на 40.09 лв.
С писмо от 30.12.2020г. жалбоподателят е уведомен за издаването на акта за изменение, като същият го е оспорил
по административен ред с жалба рег.№ МД-Т210000815ВН/20.01.2021г.
Жалбоподателят не е предприел съдебно
оспорване на АУЗД № МД-АУ-2784-1/02.12.2020г.
По делото е допусната СТЕ, от заключението на която,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че процесният имот е извън строителните граници на кв.Виница по
регулационен план и одобрена строителна граница от 1985г. Същият е с начин на
трайно ползване „Друг вид дървопроизводителна гора“ и трайно предназначение на
територията „Горска територия“. За ПИ *******няма изработен ПУП-ПРЗ и процедура
по промяна предназначението на имота не е започвала. Имотът попада в
страителните граници по приетия през 2012г. ОУП на гр.Варна, като съгласно
заключението и обясненията на в.л. в съдебно заседание същият определя само
общата структура на територията и преобладаващото значение на съставните и
структурните части, но следва да се приложи на место за да има действие.
Прдвид гореописанат фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
валидността на Акта за изменение на АУЗД:
Задълженията
за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично
регламентирано в
чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за
установяването им е предвиден в чл.9б ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда
на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчните задължения – на публични изпълнители /чл.4 ал.3 от ЗМДТ/. Служителите се определят със
заповед на кмета на общината /чл.4 ал.4 от ЗМДТ/. Съгласно чл.4 ал.5 от ЗМДТ
кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на
териториален директор на НАП.
При извършване на
служебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че процесният
АИАУЗ е издаден от компетентен орган по силата на разпоредбата на чл.4 ал.3 вр.
ал.1 от ЗМДТ и чл.107 ал.3 от ДОПК и Заповед № 2888/15.07.2019г. издадена от
Кмета на Община Варна в условия на заместване, съгласно Заповед за заместване №
К-045/12.07.2019г. на Кмета на Община-Варна.
Независимо от
горното, съдът намира, че актът е засегнат от порок, който обуславя неговата
невалидност, тъй като е постановен при отсъствието на правно основание за
издаването му, поради следното:.
Оспореният акт за изменение на АУЗД е издаден в процедурата по чл.133 ал.1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба задължение
за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила
ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено
по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице.
Основанията за изменение се съдържат в чл.133 ал.2 от ДОПК. Т.е предпоставка за изменение на неоспорен по съдебен ред акт /какъвто е и
настоящия случай/ е същият да е влязъл в сила.
В случая АУЗД № МД-АУ-2784-1/02.12.2020г., издаден
в хипотезата на чл.107 ал.3 от
ДОПК /неподадена декларация/, е оспорен от жалбоподателя по административен ред с
жалба подадена на
16.12.2021г., в срока по
чл.107, ал.4 от ДОПК. Към момента на издаване наоспорения в настоящото производство акт за изменение на АУЗДот 29.12.2020г., първоначалният акт не е бил влязъл в сила. Посоченото нарушение е особено съществено,
тъй като актът за изменение на АУЗД е издаден при липса на правно основание.
Според правната доктрина
незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост.
Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При
нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на
правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен
недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че
нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо, в
административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се
позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на
един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл.149 ал.5 от АПК/. Доколкото в ДОПК и АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната
практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени. Или, нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда целените правните последици. Съществените нарушения на
административно-производствените правила, каквито се установиха в настоящия
случай, са толкова значими, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
В случая се установи пълната липса на предпоставките, предвидени в приложимата
процесуално-правна норма, тъй като за да се пристъпи към изменение на един акт, задължителна
предпоставка е същият да е влязъл в сиа. Само това е достатъчно да се приеме, че АУЗД за
изменение на АУЗД е засегнат от най-тежкия порок, което влече неговата
нищожност.
При констатиран най-съществен порок на
оспорения акт, е безпредметно обсъждането на останалите основания съгласно
чл.146 от АПК, във вр. с пар.2 от ДОПК. В този смисъл съдът не може и да се произнесе относно наличието на основания за
приложението на чл.10 ал.3 от
ЗМДТ, тъй като предмет на оспорване в настоящето
производство е само актът за изменение на АУЗ. Настоящият съд не е сезиран с жалба срещу АУЗ от 02.12.2020г., с който именно са установени задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК върху приетата от органа площ на земята.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че жалбате, с кояито е сезиран се явява основателна. Оспореният АИАУЗ е
засегнат от най-тежкия порок, водещ до неговата недействителност – нищожност,
която следва да се обяви от съда, без да се обсъждат по същество възраженията
по неговата процесуална и материална законосъобразност.
|
При този изход на спора, основателно се явява
своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Съобразно списък по чл.80 от ГПК, същите се
претендират /и са доказани/ в размер на 2 160 лв., от които 10 лв.
държавна такса, 150 лв. депозит за вещо лице и 2 000 лв. адвокатско
възнаграждение. Доколкото обаче спорът не се отличава с фактическа и правна
сложност, съдът намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото следва да се определи в
размера по чл.8 ал.1 от
Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение – 300 лв. /при материален
интерес 664.83 лв./. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски общо в размер на 460 лв. Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. първо от АПК, във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК , съдът |
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен Акт за изменение на акт за
установяване на задължения № МД-АУ-2784-А-1/29.12.2020г., издаден от орган по
приходите при Дирекция „МД” – Община Варна, в частта мълчаливо потвърдена от Директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна, в която на И.П.П.,
ЕГН **********,***, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти
и такса битови
отпадъци за периодите от
2015г. до 2020г., за имот с идентификатор *******с адрес
гр.Варна, местност ----------, представляващ земя и сграда.
ОСЪЖДА Община Варна за плати в полза на по жалба
на И.П.П., ЕГН **********,***, т.2, сторените по делото разноски в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/
лева.
Решението е окончателно, на осн.
чл.160 ал.7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: